Присъда по дело №2786/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 6
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Красимира Дончева Стоянова
Дело: 20215500202786
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. Стара Загора, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Дончева Стоянова
СъдебниДонка Димитрова Калдамукова

заседатели:Мария Пенчева Маринова Велева
при участието на секретаря К.Д.Ц.
и прокурора Дичо Атанасов
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Наказателно
дело от общ характер № 20215500202786 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. М. – роден на *** г. в гр. Н., с
постоянен адрес гр. Н., обл. П., ул. ***, български гражданин, със средно
образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър-8,
свързващ паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа“, обл. Стара Загора, при
управление на МПС, автобус марка „Сетра“, модел „250“, с рег. № ЕН 9623
ВР е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.25, ал.1 от ЗДвП – като предприел маневра потегляне, преди да
започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които са преди него и е извършил маневрата, без
да се съобрази с тяхното положение;
- чл.77, ал.1 от ППЗДвП – като водач на МПС не се е убедил, че няма
1
да застраши останалите участници в движението преди да започне маневрата
потегляне, като по непредпазливост е причинил смъртта на П.Н.Д. на 85
години, от гр. Н., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в", вр. чл.342,
ал.1, предл. 3 и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК ЛИШАВА подсъдимия Д. П. М., с п. с., от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. П. М., с п.с., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 637,97 лв. /шестстотин тридесет и седем лев и 97
стотинки/ и в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжна
прокуратура – Стара Загора сумата от 2519,01 /две хиляди петстотин и
деветнадесет лева и 1 стотинка/ – разноски по делото, направени в хода на
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. П. М., с п. с., ДА ЗАПЛАТИ на частния
обвинител М. К. Д., ЕГН ********** от гр. Л., *** направените от нея
разноски по делото в размер на 1600 / хиляда и шестстотин лева/,
възнаграждение за адвокат.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15-
дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6 от 01.03.2022 г.
по НОХД № 2786 по описа за 2021 г. на Окръжен съд –
Стара Загора


Обвинението против подсъдимия Д. П. М., ЕГН ********** е в
това, че на 28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър - 8,
свързващ паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа“, обл. Стара Загора, при
управление на МПС, автобус марка „Сетра“, модел „250“, с рег. № ЕН 9623
ВР е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.25, ал.1 от ЗДвП – като предприел маневра потегляне, преди да
започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които са преди него и е извършил маневрата, без
да се съобрази с тяхното положение;
- чл.77 от ППЗДвП – като водач на МПС не се е убедил, че няма да
застраши останалите участници в движението преди да започне маневрата
потегляне, като по непредпазливост е причинил смъртта на П.Н.Д. на 85
години, от гр. Н. – престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1 от НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване
становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимият М. и
защитника му направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият М. направи
изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да
индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства под средния
размер, а именно – 3 години, което след приложение на императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета и да бъде наложено в размер на две години. Пледира за
приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години. Предлага подсъдимият М. на
основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок равен на наказанието лишаване от свобода.
1

Частният обвинител М. К. Д. /дъщеря на починалата П.Н.Д./ и
повереникът й адвокат А.Б. от САК не се явяват в съдебно заседание. В
писмена молба вземат становище по всички въпроси по чл.248, ал.1 и ал.2 от
НПК. В случай на разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК повереникът претендира за определяне на
наказание лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона,
като не взема отношение по редуцирането му с 1/3 с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание и по отношение на изтърпяването му. Иска се и
налагането на кумулативното наказание ЛПУМПС, с приложение на
разпоредбата на чл.49, ал.1, т.2 от НК. Претендират се направините от
частната обвинителка разноски по делото – възнаграждение на адвокат.

Защитника на подсъдимия М. – адв. Х.К. от АК - Плевен, в хода на
съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Моли съдът при индивидуализацията на
наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да се наложи на
подзащитния му да отчете наличието единствено на смекчаващи
отговорността му обстоятелства и да бъде определено към минималния
предвиден в закона размер, което да бъде редуцирано с 1/3 заради
направеното самопризнание. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и
отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. По отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, моли да бъде определено
под срока на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият Д. П. М. в съдебно заседание изрази искреното си
разкаяние за извършеното деяние и за причинения тежък резултат. В хода на
съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си.
В последната си дума моли съдът за снизходителност.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. П. М. живеел в гр. Н., обл. Плевен. Като едноличен
собственик на капитала и управител на ЕТ „***“ със седалище и адрес на
управление гр. Н., ул. *** притежавал Лиценз № 10094 за международен и
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение,
издаден на 31.01.2014 г. от Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията със срок на валидност до 30.01.2019 г.. Лиценза
бил подновен на 09.01.2019 г. със срок на валидност до 30.01.2029 г.
Подсъдимият М. бил правоспособен водач с валидно свидетелство за
2
управление на МПС с категории „А“, „В“, „С“, „ДЕ“, „Д“, „АМ“, „ТКТ“ и
„ВЕ“.
На 28.07.2018 г. подсъдимият Д. П. М., като водач и собственик на
автобус марка „Сетра“, модел „С 215 ХД“, с рег.№ ЕН 9623 ВР извършвал
превоз на симпатизанти от „БСП Н.“ от гр. Н. до връх „Бузлуджа“. Автобусът
потеглил от автогарата в гр. Н. около 05:30 – 5:45 часа. В автобуса пътували
44 пътника. В списъка на пътниците от Пътническа ведомост за случаен
превоз на превозвача ЕТ „***“, като отговорник на групата бил записан
свидетелят П.Н.Б. от гр. Н.. Пострадалата П.Д., на 85 години, седяла на
вторият ред седалки, от дясната страна на автобуса, заедно с приятелката си
свидетелката Н.А.. Последната била с кардиологично заболяване и диабет и
по време на пътуването не се чувствала добре. По пътя автобусът спирал за
почивка само веднъж - в гр. Севлиево.
След връх „Шипка“, в посока връх „Бузлуджа“, била образувана
колона от автобуси, които се придвижвали изключително бавно. На около 2-3
километра преди връх „Бузлуджа“, на третокласен път 5005, в зоната на км.8,
автобусът спрял за пореден път. Двигателят продължил да работи, за да
работи и климатикът на автобуса. Престоят продължил около 30-40 минути.
По молба на пътуващите в автобуса пътници водача – подсъдимият М.,
отворил предната дясна врата на автобуса. Свидетелите Д.Р.П., И.П.Т. и други
пътници от автобуса слезли да пушат. В 10:39 часа пострадалата Д. също
слязла от автобуса, защото й се ходило до тоалетна. Слизането на Д. от
автобуса било видяно от свидетелите М.Ц.М., Е.М.Ш., Н.Ю.Ш., Г.Г.Д.,
В.П.П. и Р.Т.О., които били седнали на предните седалки от двете страни на
пътеката в автобуса. Свидетелите М. и О. чули пострадалата Д. да казва, че
слиза, за да се облекчи. Свидетелката А., която седяла до прозореца, се
чувствала зле и не забелязала слизането на приятелката си от автобуса.
Пострадалата Д. клекнала пред предната дясна централна част на автобуса, за
да го използва като прикритие, докато ходи по малка нужда. След около
минута и половина колоната от автобуси се раздвижила. Свидетелите,
пушещи до автобуса, загасили цигарите и влезли вътре.
Подсъдимият М. като видял, че намиращият се в непосредствена
близост пред него автобус потегля, също потеглил бавно на първа скорост,
като вратите на автобуса все още били отворени. В този момент свидетелката
М. чула как свидетелката А. казва, че пострадалата Д. я няма. Свидетелките Б.
и Т. чули същото.
След като изминал около 2 метра, подсъдимият М. чул стон „Ох“, но
нито той, нито другите свидетели са усетили удар. Подсъдимият М. веднага
спрял автобуса, погледнал в страничните огледала за задно виждане, но не
видял никой. Тогава чул втори стон и разбрал, че под автобуса има човек.
Веднага включил на задна скорост и при потеглянето назад забелязал, че
изпод автобуса се подават два крака. След като подсъдимият М. дал още
малко назад установил, че на пътното платно лежи жена. Жената лежала по
3
гръб, с крака напред и с глава към автобуса. Единият й крак бил ожулен под
коляното, а по главата й имало кръв. Установил, че пострадалата е П.Д., една
от пътничките в автобуса.
Подсъдимият М. веднага се обадил на телефон 112, а при
пострадалата Д. отишла свидетелката М., която започнала да трие челото й
със стерилни кърпички.
Междувременно от друг автобус дошла жена, която казала, че е лекар
и разговаряла с пострадалата Д., която към този момент била контактна.
На място пристигнала линейка и пострадалата П.Н.Д. била
транспортирана за лечение в МБАЛ гр. Габрово, където била приета в
хирургично отделение с ИЗ № 8638/28.07.2018 г. в 12:57 часа. Починала на
28.07.2018 г. в 14:00 часа в същото отделение.
На местопроизшествието пристигнал екип на Районно управление -
Казанлък. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение
Серия Д, №412139 на подсъдимия Д. П. М. и Констативен протокол.
Извършен бил оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него.
Извършен бил оглед на автобус марка „Сетра“ модел „215 ХД“, рег.
№ ЕН 9623 ВР и изготвен фотоалбум към него.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на
денонощието, на 28.07.2018 г., при условията на нормална видимост, на прав
и равнинен пътен участък. Платното за движение е ориентирано в посока
запад-изток. Покрито с дребнозърнест асфалт с неравности. Широко е 5,45
метра и се състои от две разнопосочни ленти за движение. В южната част има
банкет, покрит със земна маса със средна ширина 1,6 метра.
От заключението на назначената в хода на ДП Съдебномедицинска
експертиза на труп № 30/2019 г., изготвена от д-р Станислав Рачев -
Началник отделение по Клинична патология при МБАЛ – гр. Габрово, което
се възприема от съда като компетентно изготвено и обосновано, при огледа и
аутопсията на П.Н.Д. е установено следното:
От огледа: „Кръвонасядания и охлузвания по гърба на носа, в лявата
челна област, клепачите на лявото око, лявата скула и лявата неокосмена
слепоочна област; охлузване на лявото рамо; разкъсно контузна рана по
дланта на лявата ръка; охлузвания и кръвонасядания по дясното коляно и
такива с по-малък интензитет на лявото коляно; дълбоко охлузване по
предната горна трета на дясната подбедрица и голяма цепковидна надлъжно
разположена разкъсно контузна рана по предната повърхност на лявата
подбедрица в средната и долната й трета, достигаща до мускулатурата;
охлузване на левия лакът; масивно кръвонасядане в областта на дясната
седалищна половина и линейно кръвонасядане в областта на дясната
седалищна половина и линейно кръвонасядане по задната горна трета на
дясното бедро; кръвонасядане със специфичен вид в горната част на гърба,
над плешките – линейно, хоризонтално със синкавочервеникав цвят и размери
4
15х2 см с по-бледа линейна зона в централната част, в лявата му половина“.
От аутопсията: „Установява се излив на кръв в лявата и дясната
гръдна половина от по 490 мл.; има счупване на лявата ключица в долната й
трета; счупване на II-ро до IX-то ляво ребро, включително по линията в
близост с гръбначния стълб и задната мишечна линия; счупване на II-ро до
IX-то ребро включително в дясно на предната мишечна линия и на IX-то
ребро в близост с гръбначния стълб; установява се счупване на тялото на VI-
ти гръден прешлен. В меките тъкани по гръбната повърхност на трупа има
кръвонасядания в горната част на гърба, под шията; кръвонасядане в областта
на лявата лопатка; кръвонасядане в дясната поясно-кръстцова област и
масивно кръвонасядане в дясната седалищна област. Всички описани
травматични увреждания отговарят да бъдат получени при процесното ПТП.
При аутопсията се установява, че пострадалата е страдала от
хипертонична болест, генерализирана атеросклероза в стадий на фиброза и
калцификация на плаките и хроничен възпалителен процес на бъбреците.
При аутопсията е установена миризма на алкохол.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза,
непосредствената причина за смъртта на П.Н.Д. е тежката гръдна травма,
довела до дихателна и сърдечна недостатъчност.
От заключението на изготвената по делото химическа експертиза не е
установено наличие на етилов алкохол в кръвната проба на пострадалата
П.Н.Д..
Назначена и изготвена е техническа експертиза на предоставената за
изследване SD карта от видеорекордер, заснемащ в реално време случващото
се в и пред автобус марка „Сетра“ модел „215 ХД“, рег. № ЕН 9623 ВР, при
която са били подбрани общо 68 броя изображения във формат „jpg“ и
изготвен фотоалбум.
Видно от заключението назначената в хода на разследването
Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /т.2, л.66 – 83
от ДП/, непосредствено преди настъпването на произшествието процесния
автобус не е бил в движение – началната му скорост е възлизала на 0 км/час.
Към момента на настъпване на произшествието скоростта на
движение на същия е възлизала на 8 км/час (2,2 м/сек). Непосредствено преди
и по време на настъпването на произшествието пешеходката не е била в
движение, като същата е била клекнала непосредствено до предната дясна
централна част на процесния автобус.
Произшествието е настъпило извън населено място и на пътен
участък, в зоната на който липсва вертикална и хоризонтална пътна
маркировка. Определената скорост на движение на автобуса – 8 км/час, не е
надвишавала максимално разрешената, която според категорията на
превозното средство е възлизала на 80 км/час.
5
Видно от приложената по експертизата мащабна скица на процесния
автобус, най-късото разстояние от позицията на водача, от което може да
възприеме платното за движение пред фронта на автобуса е възлизало на
около 2,5-2,6 метра.
Като се отчете, че разстоянието от платното за движение до долната
час на рамката на предното стъкло на автобуса е около 1,3 метра, височината
на клекнал човек е около 0,7-0,8 метра, взаимното разположение на автобуса
и пострадалата пешеходка към момента на привеждането в движение на
автобуса, следва да се приеме, че към този момент водача не е имал
техническа възможност да възприеме наличието на опасност пред фронта си,
в частност наличието на пешеходката. За да предотврати настъпването на
конкретното ПТП, водача е следвало преди да приведе в движение процесния
автобус да се убеди, че липсва налична опасност в невидимата зона пред
фронта на автобуса.
Непосредствената причина за смъртта на П.Д. е тежка гръдна травма,
довела до дихателна и сърдечна недостатъчност.
Видно от заключението на Допълнителна комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза, /т.2, л.160 – 169 от ДП/ механизмът на
анализираното пътно транспортно произшествие е следният: При посочените
пътно климатични условия на 28.07.2018 г., около 10:30 часа на третокласен
път 5005, в зоната на км.8 е бил спрял с работещ двигател автобус марка
„Сетра“ с рег. № ЕН 9623 ВР, управляван от подсъдимия М.. Предната дясна
врата на автобуса към този момент била отворена и част от пътуващите са се
намирали на платното за движение, а пострадалата Д. е била клекнала пред
предната дясна централна част на автобуса.
Към момента на тръгване на автобуса от място пострадалата Д. е била
в непосредствена близост пред предните състави на автобуса в клекнало
положение и с гръб към автобуса. Нейната позиция се е намирала извън
обсега на видимост от страна на водача на автобуса или в така наречената
„мъртва зона“ на видимост за водача, касаеща видимостта му напред по
посока на движението от неговата позиция (седнал на мястото на водача).
При потеглянето на автобуса е била блъсната от предната му част в
горната част на гърба над лопатките. Скоростта била малка, но енергията на
удара е била достатъчно голяма. След привеждането в движение на автобуса,
на около 3 метра източно от ориентира и на около 2,6 метра северно от
южния край на платното за движение е настъпил удар с намиращата се пред
него пешеходка Д.. Първоначалният контакт е бил реализиран с предна дясна
централна част на автобуса, на височина 0,4-0,5 метра от пътното покритие в
гръдната повърхност на тялото на пострадалата, която анатомична област
коректно е описана едва в заключението на допълнителната КАТСМЕ, както
следва: в горната част на гърба над лопатките, където при аутопсията е било
установено специфично увреждане под формата на хоризонтално
разположено специфично моравосинкаво линейно крръвонасядане с дължина
6
15 см, широчина до 2 см и по-бледа средна ивица в лявата му половина.
Такова специфично увреждане може да се получи единствено от автобуса,
поради липса на детайли от терена и ландшафта с такива параметри.
В заключението на допълнителната КАТСМЕ е даден подробен
отговор на динамиката на съпрекосновенито между автобуса и тялото на
пострадалата Д. и механизмът на получените от нея уврежданията, както
следва: Пострадалата Д. е била в позиция клек пред автобуса с гръб към него.
При потеглянето е била блъсната от предната му част в горната част на гърба
над лопатките. Скоростта е била малка, но енергията на удара е била
достатъчно голяма, за да се получат травматичните увреждания, както
повърхностни във вид на специфично увреждане, така и по-дълбоки –
счупване на подлежащи ребра, дълбоки кръвонасядания на меки тъкани в
областта на лявата лопатка, около гръбначния стълб на гръдния и поясния
отдел, и под шията. Ударът е привел тялото на пострадалата в движение
напред и тя е паднала върху терена по лице. Това обяснява наличието на
травматични увреждания по лицето. Ударът е преминал в натиск. Тялото на
пострадалата е било огънато като дъга, отворена напред. Това обяснява
счупването на VI гръден прешлен и счупването на IX ребро вдясно, което е
плаващо, в близост до гръбначния стълб. Долната част на автобуса е
притиснала силно към терена тялото на пострадалата в позиция огънато като
дъга, отворена напред. Така са счупени множество ребра двустранно. Горните
крайници, които са най-подвижните части на човека, също са били
притиснати, ако някой от тях се е намирал под тялото. Това обяснява
счупването на лявата ключица. Енергията е била приложена в ляво рамо,
където има травматични увреждания. Признак, че горният ляв крайник се е
намирал под тялото са измененията на левия лакът и лявата длан.
Продължаващото претъркаляне на тялото напред е привело пострадалата в
такава позиция, че задната повърхност на бедрата й е била достъпна за
травмиращия фактор, какъвто се явява долната повърхност на автобуса със
съответните детайли. Така са получени уврежданията на долните крайници
отзад във вид на кръвонасядане в долната част на дясната седалищна област
20х15 см с неясни граници, под него линейно косо-хоризонтално
кръвонасядане 15х1 см, кръвонасядане 10/1 см по задната горна трета на
дясното бедро с вертикално (надлъжно) разположение и дълбокото
кръвонасядане на седалището в долната му част. В този момент са били
получени и уврежданията по предните повърхности на двете подбедрици и
колене. Продължаващото движение на автобуса напред било причина тялото
на пострадалата да се претърколи до установяването му по гръб с краката
напред. Според експертите претъркалянето напред на пострадалата не е било
точно отзад-напред, преценено спрямо нейното тяло. След което водача е
предприел движение на заден ход и е установил автобуса на
местоположението, в което бил фиксиран в огледния протокол.
От експертното заключение на изготвената по делото Комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза категорично е установено,
7
че основната причина за настъпване на конкретното произшествие е
технически неправилно предприета маневра от водача на автобуса –
предприел е в дижение автобуса без да се убеди, че липсва налична опасност
в невидимата зона пред фронта на автобуса

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М.
самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от
НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа
обстановка са, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /т.І, л.15-18 от ДП/; протокол за оглед на процесния автобус и
фотоалбум към него /т.І, л.23-40 от ДП/; Автотехническа експертиза /т.І, л.41-
53 от ДП/; протоколи за разпит на свидетелите М. К. Д. /т.І, л.55, л.60-61 от
ДП/, К. П. Б. /т.І, л.56 от ДП/, Д. П. М. /т.І, л.58-59; т.І, л.168-170; т.ІІ, л.11-13
от ДП/; Съдебномедицинска експертиза на труп № 30/2018 г. /т.І, л.63-68 от
ДП/; Протокол за извършена химическа експертиза № 142/2018 г. /т.І, л.76-77
от ДП/; протоколи за разпит на свидетелите К.З. Т. /т.І, л.80-81 от ДП/, Ц.Й.Й.
/т.І, л.8384 от ДП/, М.В. Б. /т.І, л.86-88 от ДП/, М.Ц.М. /т.І, л.90-91 от ДП/,
П.В.Т. /т.І, л.93-94 от ДП/, В.С.В. /т.І, л.102-103 от ДП/, И.П.Т. /т.І, л.105-106
от ДП/, Д.Р.П. /т.І, л.108-109 от ДП/, М.П.П. /т.І, л.114-115 от ДП/, П.Н.Б. /т.І,
л.118-119 от ДП/, Е.М.Ш. /т.І, л.121—122 от ДП/, Н.Ю.Ш. /т.І, л.124-125 от
ДП/, В.Й.П. /т.І, л.127-128 от ДП/, Г.Г.Д. /т.І, л.130-131 от ДП/, В.П.П. /т.І,
л.133-134 от ДП/, Н.С. А. /т.І, л.136-138 от ДП/, Г.Д.Г. /т.І, л.140-141 от ДП/,
Р.Т.О. /т.І, л.142-143 от ДП/, С.С.С. /т.І, л.144-145 от ДП/, К.И.М. /т.І, л.151-
152 от ДП/; медицински документи на П.Н.Д. /т.І, л.153-162 от ДП/; протокол
за доброволно предаване и фотоалбум /т.І, л.171-174 от ДП/; справка за
нарушител на Д. П. М. /т.ІІ, л.19-21 от ДП/; Протокол за извършена
техническа експертиза № 588/27.11.2019 г. и фотоалбум /т.ІІ, л.26-64 от ДП/;
Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /т.ІІ, л.66-83 от
ДП/; протокол за разпит на свидетел АС. Н. К. /т.ІІ, л.112-117 от ДП/;
удостоверение за наследници и за родствени връзки /т.ІІ, л.130-131 от ДП/;
Допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
/т.ІІ, л.160-169 от ДП/; документи на автобус „Сетра“ 215 ХД /т.ІІ, л.180-198
от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /т.ІІ, л.216 от ДП/; протокол за
разпит на свидетел Р.П.К. /т.ІІ, л.225-230 от ДП/, както и от актуалната сравка
за съдимост на подсъдимия, приета от съда.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

8
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимият Д. П. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
28.07.2018 г. на третокласен път 5005, в зоната на километър - 8, свързващ
паметник „Шипка“ с паметник „Бузлуджа“, обл. Стара Загора, при
управление на МПС, автобус марка „Сетра“, модел „250“, с рег. № ЕН 9623
ВР е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.25, ал.1 от ЗДвП – като предприел маневра потегляне, преди да
започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които са преди него и е извършил маневрата, без
да се съобрази с тяхното положение;
- чл.77, ал.1 от ППЗДвП – като водач на МПС не се е убедил, че няма
да застраши останалите участници в движението преди да започне маневрата
потегляне, като по непредпазливост е причинил смъртта на П.Н.Д. на 85
години, от гр. Н..
Съдът намира, че и двете нарушения на правилата за движение по
пътищата, включени в обвинението срещу подсъдимия М. за попълване на
бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - причинената смърт на пострадалата П.Д..
Обстоятелството, че пострадалата пешеходка П.Д. към момента на
привеждането в движение на автобуса от подсъдимия М. е попадала в т. нар.
„невидима зона“ пред фронта на автобуса, не го оневинява. Изобилна и
непротиворечива е съдебната практика на съдилищата по този въпрос. В този
смисъла са Решение № 215/12.06.2014 г. на САС по внохд № 1176/2013 г.,
Решение № 401/1.11.2014 г. на ВКС, по н.д. № 1377/2013 г., III н.о., Решение
№ 127/13.06.2016 г. на ВКС по н.д. № 412/2016 г., II н.о., Решение №
53/15.03.2016 г. на ВКС по н.д. № 1356/2015 г., II н.о..
Акцент следва да се постави на Решение № 388/08.02.2016 г. на ВКС
по н.д. № 1258/2015 г. на III н.о. по сходен казус, в мотивите на което
Върховният съд е приел, че преди да потегли и да реализира удар с
пешеходката водачът на камиона не се е убедил, че на пътното платно липсва
опасност за останалите участници в движението и за безпрепятственото му
придвижване, т.е. да се убеди, че няма да застраши участник в движението,
какъвто в този момент е била неправилно пресичащата пешеходка. Прието е
също, че дори пешеходката да се намирала в невидимата за водача зона, това
обстоятелство не може да оневини подсъдимия, тъй като разпоредбата на
чл.77, ал.1 от ППЗДвП му вменява в задължение да се убеди, че около
габаритите на превозното средство няма хора. В същото решение Върховният
съд се е занимал с неправилно приетото от въззивния съд, че извършеното от
подсъдимия по делото съставлява случайното деяние по чл.15 от НК, поради
което е бил оправдан, като е приел, че: „Да се приеме тезата на въззивния съд
за правилна би означавало да се съгласим, че безнаказано може да бъде
9
увреждан всеки, допуснал невниманието да застане в невидимата за водача
зона пред потеглящо МПС. Неразумното и нелогично поведение на
пострадалия, включително в нарушение на правилата за движение, не е белег
на случайно деяние, но следва да се има предвид при преценка на приноса за
настъпване на обществено опасния резултат.“
В Решение № 433/19.12.2008 г. на ВКС, постановено по н.д. №
478/2008 г. на III н.о. е разгледан и решен случай с причинена от подсъдимият
- водач на товарен автомобил /бетоновоз/ смърт на пострадала, която е
попадала в т.нар. „мъртва зона“ пред него, като е нарушил разпоредбата на
чл.77, ал.1 от ППЗДвП. ВКС и в това решение е приел, че подсъдимият
виновно не е сторил необходимото, за да огледа напред в т. нар. „мъртва
зона“, предприел маневра „потегляне“ от място, последвал удар с тялото на
пострадалата, след това прегазване, в резултат на което последната починала.
В горния смисъл е и Решение № 39/10.03.2008 г. на ВтАС по ВНОХД
№ 306/2007 г., при което допуснатото от подсъдимия нарушение при
извършване на маневрата „потегляне“ от място без да се убеди, че няма да
постави в опасност останалите участници в движението – пешеходец, е
правно квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на изложеното от фактическа и правна страна, както и
съобразявайки се с практиката на съдилищата по сходни казуси, съдът
намира, че подсъдимият М. с поведението си като водач на МПС – на
процесния автобус, чийто собственик е като едноличен търговец и управлява
като шофьор и поради това добре познава габаритите му, преди да
предприеме маневра „потегляне“, за да приведе в движение спрения автобус в
посока напред, не се е убедил, че няма да постави в опасност живота на някой
от останалите участници в движението – пешеходците, част от превозваните
от него пътници, които в този момент са се намирали извън автобуса.
Непосредствено преди потеглянето водачът Д.М. е видял и е бил наясно с
обстоятелството, че част от превозваните от него с автобуса пътници са извън
автобуса, пушейки цигари. Същият е предприел потегляне, при това с
отворени предни врати на автобуса, без да подаде сигнал и без да се убеди
дали всички пътуващи с него лица са се качили и са заели местата си. Налице
е била обективна възможност това да бъде сторено лично от подсъдимия М.
или пък чрез отговорника на групата свидетеля П.Б., или чрез друго лице,
присъстващо в близост. В случая подсъдимият, като е допуснал нарушения на
чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.77, ал.1 от ППЗДвП, които стоят в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, сам се е поставил в невъзможност
да предотврати настъпването на произшествието и на обществено опасните
последици и не може да се позовава на случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се
приема, че за приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативното
наличие на няколко предпоставки: 1. Деецът да е съобразил предписанията на
правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на
10
МПС и 2. Да са налице условия, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици, които в случая не са налице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при
форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че пострадалата П.Н.Д. на 85 години, от гр. Н. с
повението си – клекнала в непосредствена близост пред фронта на автобуса за
да се облекчи по малка нужда, който при това бил с вкючен двигател, е
допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, изискващ от всеки участник в движението по
пътищата с поведението си да не създава опасност и пречки за движението. В
чл.2 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието “участник в
движението“, като пострадалата Д. несъмнено се е явявала такъв. С
неразумното и нелогичното си поведение пострадалата Д., допускайки
нарушение на правилата за движение по пътищата с чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП в
съществена степен е допринесла за настъпването на ПТП и на вредоносния
резултат – настъпването на собствената й смърт.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия Д. П. М. престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до
шест години.
При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства
съдът отчете: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за
личността му, семейното му положение и трудовата му ангажираност,
изразеното съжаление за извършеното деяние и искреното разкаяние за
причинения тежък вредоносен резултат, както и поведението на пострадалата
П.Н.Д. – допуснала нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което в голяма
степен е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство допуснатите от него нарушения на правилата за движение по
11
пътищата по ЗДвП и ППЗДвП, видни от справката му за нарушител.
Ниска степен на обществена опасност разкрива подсъдимият като
извършител, тъй като настоящото престъпление, извършено от него по
непредпазливост, е изолиран случай в житейския му път. Конкретното деяние
също се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за
този вид престъпление, тъй като от една страна настъпилия вредоносен
резултат – настъпилата смърт на пострадалата Д., се дължи на собственото й
виновно поведение и това на подсъдимия М., а от друга страна – допуснатите
от последния нарушения на ЗДвП не може да се приеме, че имат
характеристиката на множество и груби нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от
НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в размер на три години, което като намали с една трета наложи
на подсъдимият М. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от
НК и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде
изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение
към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В
случая личната обществена опасност на подсъдимия М., както се посочи, е
ниска. Той не е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и се
разкайва. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му,
чиито последици той напълно осъзнава, видно от процесуалното му
поведение. Съдът не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието,
защото процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимият е започнал и
не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на
подсъдимия М. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи и
отегчаващо отговорността му обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства
съдът прие, че срок от две години на наказанието лишаване от право да
12
управлява моторно превозно средство е достатъчен, за да се постигнат целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
бяха възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 3156,98 лв. /три хиляди сто петдесет и шест лева и
98 стотинки/, като съдът го осъди да ги заплати, както следва: в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 637,97 лв. /шестстотин тридесет и седем лева,
деветдесет и седем стотинки/ и по бюджетната сметка на Окръжна
прокуратура – Стара Загора сумата от 2519,01 /две хиляди петстотин и
деветнадесет лева и , стотинка/.
Съдът постанови подсъдимият Д. П. М. да заплати на частния
обвинител М. К. Д., ЕГН ********** от гр. Л., *** сумата в размер на 1600
/хиляда и шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни