МОТИВИ към Решение №395/20.07.2020г. по АНД №750/2020г.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е внесла мотивирано
постановление с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание Д.Б.Б. ЕГН: ********** – за това, че на
09.04.2019 г., в гр. *** потвърдила неистина в писмена декларация, която по
силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/ се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното пребиваване на лицето е в Република *** – престъпление по чл. 313,
ал. 1 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ***,
редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемата Д.Б.Б., редовно призована, не се явява.
Представлява се от назначен служебен защитник, който счита, че деянието, за което
обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност е доказано по несъмнен
начин и пледира Б. да бъде призната за виновна и освободена от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание – глоба, в размер към
минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
Д.Б.Б. е родена на *** ***, настоящ адрес:***, ***,
българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, осъждана,
ЕГН: **********.
Считано
от 23.02.2017г. и към 09.04.2019 г.
обвиняемата Д.Б. живеела трайно и имала трудова заетост, на територията на ***.
На
09.04.2019 г. обвиняемата се явила в сградата на ***при
ОДМВР – *** и подала пред служителя ***, Заявление за издаване на документ за
самоличност на български граждани - Свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/, ведно с необходимия комплект съпътстващи го
документи. Към същия комплект, обвиняемата приложила саморъчно попълнена и
подписана от нейна страна Декларация, която
по силата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред
органите на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
обичайното пребиваване на лицето е в Република ***. В същата декларация Д.Б. сочела,
че обичайното й пребиваване по смисъла на § 6 т.46 от Закона за
движението по пътищата е на територията на РЕПУБЛИКА *** – гр.***, *** – а
последното, не отговаряло на истината, тъй като Б. живеела и работела във ***.
В
резултат от така описаното лъжливо деклариране, ОДМВР – *** издала на
обвиняемата Д.Б.Б. съответно СУМПС №*********. Във връзка със същото СУМПС,
компетентните органи във ФР ***, извършили проверка и сигнализирали ГД „***“:
българските власти били уведомени, че считано от 23.02.2017г. обвиняемата Б.
пребивава трайно на територията на ***. По случая била извършена предварителна проверка
и с Постановление от 03.10.2019г. било образувано досъдебно производство №Д – 1528/2019г.
по описа на РП – ***; в хода на разследването, към наказателна отговорност за
престъпление по чл.313 ал.1 НК била привлечена
Д.Б.Б. ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетелите ***, ***, ***,
***/л.42 - 47 от ДП/;
-
препис от писмо на ГД „***“ във
връзка със СУМПС №*********, издадено от ОДМВР – *** /л.23 от ДП/;
-
препис на Декларация по чл.
13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. /л.64 от ДП/;
- заключение
по съдебно-графическа експертиза /л.51 – 57 от ДП/, което Съдът приема за
съответстващо на изискванията на НПК и от което се установява, че ръкописният
текст в инкриминираната Декларация е изписан, а подписът в същата Декларация –
положен, от страна на едно и също лице;
-
писмени данни относно имущественото
състояние и трудовата заетост на обвиняемата, изискани от ***– ***, ОБЩИНА ***,
ОДМВР – ***, /л.10 – 18 от делото/;
-
справка за търпяно наказание пробация
от страна на Д.Б. /л.33 от делото/;
-
характеристична справка за
обвиняемото лице / л.20 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото
лице /л.23 - 25 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени
материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват
противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемата Д.Б.Б. ЕГН: ********** е осъществила състав на престъпление по
чл.313 ал.1 НК - на 09.04.2019 г., в гр. *** потвърдила неистина в писмена
декларация, която по силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от
Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на обстоятелството, че обичайното пребиваване на лицето е в Република ***.
Престъплението по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява
довършено с факта на потвърждаване на неистина или затаяване на истина в
писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата
на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В настоящия
случай е налице е деяние, което се е изразило в действие – излагане на неверни
обстоятелства в декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба №
I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Съобразно чл. 151, ал. 5 ЗДвП, „Свидетелство
за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република ***, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше
училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по
Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в
страната не по-малко от 6 месеца.“, а съобразно чл. 13, т. 6 от Наредба № I
– 157 от 01.10.2002 г. – „Първоначалното
издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на
служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за
успешно положен изпит, като лицето представя: декларация, че обичайното му пребиваване
не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на
валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз…“.
Следователно, Законодателят е поставил обществените отношения по декларирането
на посочените обстоятелства под закрилата на наказателноправната норма на
чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният признак, състоящ се в необходимост от
деклариране на обстоятелство по силата на закон, указ или постановление на МС
за удостоверяване на същото обстоятелство. От друга страна, установено е, че
обвиняемата Д.Б. от години живее и работи на територията на ФР
***, като не живее на адреса, който е
посочила в съответната Декларация, а именно - гр.***, ***. Също така следва да бъде отбелязано,
че съобразно § 6 т.46 от ДР на Закона за
движението по пътищата, „"Обичайно пребиваване в Република ***"
е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако
лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност
на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито
трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на
това последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако
лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена
продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се
смята за смяна на обичайно пребиваване.“. В съответствие с изложеното дотук
следва, че към 09.04.2019г. обвиняемата Б. е живеела на територията на ФР ***
повече от 185 дни през годината, считано от 23.02.2017г., където е била
установила личните и трудовите си връзки, т.е. нейното обичайно пребиваване не
е било в РЕПУБЛИКА ***, гр.***, *** – както на 09.04.2019г. декларирала пред органите на властта.
Изпълнителното деяние и неговият автор се установяват
пряко от показанията на свидетелите ***, ***, ***, препис на Декларация по
силата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от
01.10.2002 г. и заключение по съдебно-графическа експертиза. Косвено се
установяват от показания на свидетеля ***, препис от писмо на ГД „***“ във
връзка със СУМПС №*********, издадено от ОДМВР – *** и
характеристичната справка на името на обвиняемата.
От субективна страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемата
е съзнавала, че удостоверява в нарочна декларация неотговарящи на истината
обстоятелства /че обичайното й пребиваване по смисъла на §
6 т.46 от ДР на Закона за движението по пътищата е на територията на РЕПУБЛИКА ***/, съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от лъжливото
деклариране и е целяла настъпването на същите последици. Субективната страна на
деянието се установява по несъмнен начин от горепосочените доказателствени материали,
от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемата Д.Б.Б.
деяние е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от
субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемата в извършване на това престъпление за доказана по
несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото
лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба. На първо място,
престъплението попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. На второ място, обвиняемата
отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към момента на
извършване на деянието; тази предпоставка се явява налице, тъй като независимо
от осъждането на Д.Б. по НОХД №3190/2012г. по описа на РС – ***, наложеното й
наказание пробация е изтърпяно на 11.01.2014г., т.е. считано от тази дата, до
09.04.2019г. е изтекъл срок, по-голям от предвидения в чл.86 ал.1 т.2 НК, т.е.
за обвиняемата е настъпила реабилитация по право. На трето място, с деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите
предпоставки обвиняемата Д.Б.Б. ЕГН: ********** да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание – глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При определяне на размера на наказанието, Съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на обвиняемия,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от
предвидената в закона наказуемост – лишаване от свобода до три години или глоба
в размер от сто до триста лева - е относително ниска.
Личната обществена опасност на дееца, следваща от
приобщената справка за съдимост, е относително ниска – обвиняемата е неосъждана
– реабилитирана на основание чл.86 НК, т.е. спрямо нея, в миналото е
въздействано със средствата на наказателната репресия. Същевременно, от приобщената
характеристична справка се установява, че по местоживеене, за Б. няма данни за
противообществени прояви, злоупотреба с алкохол или накротици, както и за
комуникация с представители на криминалния контингент. Следователно, съвкупно
преценено, личната обществена опасност на обвиняемата, действително се явява
относително ниска.
Не се събраха доказателства за обстоятелства, които
смекчават отговорността на Д.Б.. „Чистата“ съдимост е предпоставка за прилагане
на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и поради това, на самостоятелно основание, не следва
да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността
на обвиняемото лице, не бяха събрани.
На тази основа Съдът направи извода, че е налице относително
ниска обществена опасност на деянието и относително ниска - на дееца. Наред с
това, от представените писмени доказателства се установява, че липсват
доказателства за постоянна трудова заетост в страната, движимо и недвижимо
имущество. Ето защо Съдът намира, че размерът на административното наказание глоба
следва да бъде в самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Въз основа на тези съображения, Съдът призна обвиняемата Д.Б.Б.
ЕГН: ********** за виновна в това, че на 09.04.2019 г., в гр. *** потвърдила
неистина в писмена декларация, която по силата на Закон /чл. 151, ал. 5 ЗДвП
вр. чл. 13, т. 6 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина/ се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че обичайното пребиваване на лицето е в
Република *** – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, поради което и на основание
чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК я освободи от наказателна отговорност и й
наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така определения размер на административното наказание е
достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху Д.Б.Б.,
както и възпитателен и предупредителен ефект върху обществото.
В съответствие с изхода на наказателното производство и
на основание чл.189 ал.3 НПК Д.Б.Б. ЕГН: ********** беше осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 153,84лв./сто петдесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки/ - по сметка на ОД на МВР – ***, сторени във връзка
с изготвянето на експертното заключение по съдебно-графическа експертиза.
По така изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: