Р
Е Ш Е
Н И Е №
661
гр.Пловдив, 26. 05. 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Весела Петрова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 905/2017г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Постъпила е жалба от Т.В.Ч., ЕГН – **********, в
качеството й на длъжник, с постоянен адрес ***, против извършен опис на
27.01.2017г. по изп.д.№ 949/2016г. на ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№ 758, на
възбранения недвижим имот – ателие, представляващ самостоятелен обект в сграда
с ИД 56784.520.13.1.7, с площ от 80,75 кв.м., с административен адрес –
гр.Пловдив, бул.“***“ № 102, ет.2, ателие 1, с предназначение – ателие за
творческа дейност. Моли да бъде отменено принудителното изпълнение, изразяващо
се в опис, поради незаконосъобразност.
Въззиваемата страна Д.А.Б.,
ЕГН – **********, чрез адв. И.Т. –Ч., съдебен адрес ***, депозира писмено
Възражение, че жалбата е неоснователна.
ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№ 758, депозира писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
С жалбата на Т.В.Ч., в качеството й на длъжник, се
посочва, че на 27.01.2017г. е извършен
опис на ателие № 1 /първи жилищен етаж/, със застроена площ от 80,75 кв.м.,
състоящо се от ателие с кухненски офис, спалня, стая, баня, тоалетна и антре, с
административен адрес – гр.Пловдив, бул.“****“ № 102. Изтъква, че посоченият
имот е единственото жилище, което притежава и ползва като такова. На неговият
адрес е и нейната регистрация за постоянен и настоящ адрес /съгласно справка
ГРАО по изп.дело/. Поддържа, че жилището
е несеквестируемо и това е видно и от справките, приложени по преписката,
включително от НАП и Община – Пловдив.
Заявява, че тя е собственик на ½
ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е собственост на нейната майка Н. Ч.,
на основание Нот. акт № 91, нот.д.№ 691/2004г. по описа на Нотариус Адела Кац.
Затова, счита, че принудителното изпълнение е насочено срещу несеквестируемо
имущество, понеже не притежава друг
имот. Посочва, че по време на описа, лично е възразила, че ателието, което
ползва е жилище, но съдебният изпълнител не приел тези доводи. Намира, че съгл.
чл.444 т.7 от ГПК – под понятието „жилище на длъжника“ се разбира фактическото
ползване на един имот като жилище, ако отговаря на посоченото определение по §5
т.30 от ДР на ЗУТ. Досежно обстоятелството, че не е извършила промяна на
предназначението на имота по предвидения по ЗУТ ред, не следва да се възприема като секвестируема вещ, спрямо
която може да се насочва принудително изпълнение.
Въззиваемата страна Д.А.Б., оспорва възраженията на жалбоподателката. Позовава се на разяснението, дадено ТР № 2/26.06.2015г. на
ВКС по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК, по повод на налагането на запор и възбрана
върху несеквестируема непотребима вещ. Оспорва и твърдението, че Ч. фактически
била ползвала ателието като жилище, още повече, че предназначението му е
за ателие, а не жилищен обект. В тази
насока цитира съдебна практика – Решение от 18.11.2010г. на Окръжен съд
–Благоевград по гр.д.№ 935/2010г. На следващо място, намира за невярно
твърдението, че семейството на длъжника не притежава друг имот, който да е по
предназначение жилище, тъй като по изп. дело е налице Справка по партидата на
съпруга и член на семейството Й. С..
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е неоснователна.
Видно е от приложената Справка на СВ –Пловдив /на
л.133 по преписката/, че по партидата на Й. Г. С., ЕГН – **********, е вписана
собственост по отношение на жилище, с площ от 74 кв.м., находящо се в
гр.Пловдив – 4000, ул.“***“ № 12 /бивша ул.“***“/. Ето защо, налага се изводът,
че длъжникът Т.В.Ч. – С. и семейството й,
разполагат с жилище за живеене, като няма правно значение фактът, че
същото е записано само на името на съпруга й. На следващо място, трябва да се
подчертае, че съдебният изпълнител е записал в Протокола от 27.01.2017г. / на
л.157/ , че на място в ателието е констатирал, че помещението е служило за
офис, но към момента не се използва;
има останали празни бюра. Констатациите
кореспондират пряко с обстоятелството, което не е спорно по делото, че
предназначението на обекта е за ателие, а не за жилище. Жалбоподателката поддържа, че независимо от това
предназначение, все пак тя и семейството й го ползват фактически за жилище, но
тези твърдения останаха недоказани. Доводът, че нейната регистрация за
постоянен и настоящ адрес - съгласно
справка ГРАО / на л.7 по изп.дело , сам по себе си не е доказателство, че
обектът е жилище. Отделно, както се посочи по-горе, тази вещ – ателие, се явява
секвестируема, защото длъжникът и нейното
семейство, притежават друго жилище, което биха могли да ползват.
Фактът, че другата ½ ид.ч. от вещта
принадлежи на Н.Ч. /майка на длъжника/ е напълно ирелевантен за спора.
Обжалваното изпълнително действие - опис се явява
законосъобразно, а подадената жалба срещу него следва да се отхвърли изцяло.
Предвид на този правен резултат съдът не дължи произнасяне по искането за
спиране на изпълнението на осн. чл.438 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата, подадена от Т.В.Ч., ЕГН – **********,***, против извършен опис на 27.01.2017г. по
изп.д.№ 949/2016г. на ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№ 758, на възбранения недвижим
имот – ателие, представляващ самостоятелен обект в сграда с ИД
56784.520.13.1.7, с площ от 80,75 кв.м., с административен адрес – гр.Пловдив,
бул.“***“ № 102, ет.2, ателие 1, с предназначение – ателие за творческа
дейност, като неоснователна.
Решението
е окончателно.
Председател :
Членове :