Р Е Ш Е Н И Е
№………../15.05.2017г.
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11227 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
производството е
образувано по искове на „Б.“ ЕООД срещу П.Т.М., И.С.Д. И Р.Д.А., за признаване
за установено, че ищецът е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) съгласно
Договори за приватизация от 26.11.1999г и от 24.01.2000г., евентуално на
основание чл. 78 ЗС по давност осъществена в периода 1976г. – 15.08.2013г, на
следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4085.1940,
находящ се в град София, кв.Г., Столична община, с площ от 1758,00 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начина на трайно ползване:
„За друг обществен обект, комплекс“, номер по предходен план: 1940, кв. 98, при
съседи имоти с идентификатори: 68134.4085.9637; 68134.4085.1213; 68134.4085.4;
68134.4085.389; 68134.4085.7295 и 68134.4085.1939 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-35/09.06.2011г на
Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№7, от
кв. 97 по плана на кв. Г.-С., целия с площ от 17310,00 кв.м., при съседи: изток
– ул. „Обреща“; запад – терен на „А.“ ЕООД; север - зелена площ, бул. „Ц.Ш.“,
юг – ул. „*******“.
В исковата молба се
поддържа, че правото на собственост върху имота е апортирано в капитала на „Б.“
ЕООД, което е видно от АДС №01009/1998г. Впоследствие дружеството е
приватизирано по силата на договори за приватизационна продажба на дружествени
дялове от 26.11.1999г и 24.01.2000г. Въпреки това на 05.10.2011г. ЧСИ А.П.с
рег. № 849 при КЧСИ, започва действия по въвод във владение на ответниците П.М.
и И.Д., които се легитимират като собственици по силата на договор за продажба
сключен с ответника Р.А.. Последната не е собственик на имота, тъй като нейни
праводатели са К.Д.Л., Н.Д.Л., Ц. И.В., Р.В.Г.и Д.В.Д., чийто искове за
собственост по отношение на ищеца, за които е образувано гр.д. № 9122/2001г на
СРС, 41-ви състав, са отхвърлени като неоснователни. Отделно се твърди, че
имотът се владее необезпокоявано от ищеца и неговите праводатели в периода от
1976г. до 15.08.2013г и е придобит и по давност. По изложените съображения се
иска уважаване на исковете. Претендират се и разноски.
Ответниците П.Т.М.,
И.С.Д. И Р.Д.А. оспорват предявените искове по основание. Оспорват твърденията
на ищцовото дружество, че е собственик на имота по силата на приватизационните
продажби, тъй като праводателя му не е собственик на имота. АДС №01009/1998г. е
неистински документ, тъй като удостоверителното изявление на длъжностното лице
издател на документа неотговаря на
действителното фактическо положение. Имотът не е отчуждаван по установения ред,
тъй като: няма решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС; няма отчуждителна
заповед по ЗПИНМ и ЗТСУ; няма конфискация по съдебен ред; няма отчуждаване по
чл. 101 ЗС. АДС №2534/23.11.1965г е нищожен, тъй като липсват два от
задължителните му реквизити, а именно: подпис и печат на Председателя на
Изпълкома на РНС. По изложените съображения се счита, че областният управител е
актувал като държавен имот, който не е държавна собственост, съответно държавата
не може валидно да я прехвърли към ищеца. Договорите за наем представени с
исковата молба се оспорват като такива без достоверна дата, съставени за
нуждите на процеса.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
При исковете за
собственост ищецът противопоставян на ответниците своето придобивно основание,
а последните възраженията си срещу неговото пораждане, съществуване или
погасяване. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на чл. 17а
от ЗППДОбП (отм.). Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а
от ЗППДОбП (отм.), включва: държавата да е собственик на конкретно имущество;
това държавно имущество да е предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество, без да е необходимо
предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на
държавното предприятие към момента на преобразуването или в баланса на преобразуваното
търговско дружество. В рамките на възникнал гражданско-правен спор
предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства
/самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки
доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че
определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно
предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в
инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. (така в т. 2Г от
ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).
В Акта за държавна
собственост (АДС) № 2534/23.11.1965г. е посочено, че по силата на заповед № 312/11.08.1959г
издадена съгласно ЗПИНМ (отм.) и постановление на Министерски съвет за
образуване на ДЗС /д.в. бр. 67/21.09.1962г, считано от 01.01.1963г/ е
одържавено ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 51675,00 кв.м., без имоти
пл.№1395, 23 и 25, които са частни или за държавната част 48825,00 кв.м., при
съседи на целия имот: от север – шосе София-Пловдив, от изток – улица, от юг –
шосе София-Самоков и от запад бензиностанция. Имотът е предоставен за
стопанисване и управление на СП „С.“ Ленински район считано от 01.10.1965г.
Актът се оспорва от
ответниците като нищожен, тъй като липсват два от задължителните му реквизити,
а именно: подпис и печат на Председателя на Изпълкома на РНС. На представения
препис от АДС в частта относно подписа е посочено, че документът е подписан, но
подписът не се чете, а в горния ляв ъгъл е посочено, че същият е препис. След
като представения по делото документ е препис на оспорения, от огледа му не
може да се установи с необходимата за съда убеденост, че той не притежава
реквизитите съгласно чл. 21 от Правилника за държавните имоти (отм.) във вр. с
чл.20 от Инструкцията за приложението на същия. Други доказателства за
установяване на тези факти, тежестта за което се носи от ответниците
(документът е официален свидетелстващ) не са сочени респ. събрани, поради което
и съдът не може да приеме възражението за основателно. Аргумент в различна
насока не следва и от възражението, че след като по делото не е представена
отчуждителната преписка проведена по реда на ЗПИНМ (отм.), то оспорения АДС не
установява придобиването на правото на собственост върху имота от държавата.
Вярно е, че АДС нямат конститутивен ефект за правото на собственост, а само
констативен /декларативен/ такъв (арг от чл. 5, ал.3 ЗДС). Това не означава
автоматично, че собствеността не принадлежи на държавата. Актът легитимира
държавата като собственик и за да отпадне това легитимиращо действие е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Тежест да докаже /да обори/ констатацията извършена в АДС се носи
от ответниците. Те следва да противопоставят на ищеца права, който изключват
възможността той да е собственик на посоченото в АДС основание. Такива
доказателства по делото не са събрани. Напротив, от влязлото в сила решение от
20.07.2004г по гр.д. № 9122/2001 по описа на СРС, 41-ви състав се установява,
че правата на праводателите на ответниците, К.Д.Л., Н.Д.Л., Ц. И.В., Р.В.Г.и Д.В.Д.,
като наследници на Д.В.К.са отречени. Зачитайки силата на пресъдено нещо по
предходното решение, съдът е длъжен да приеме, че праводателите на ответниците не
са собственици на имоти пл. № 26 и №27, с площ 1500,00 кв.м. и 780 кв.м., въз
основа на решение №113/19.07.1995 на ПК – Община Младост като наследници на Д.В.К..
След като праводателите на ответниците не са собственици по земеделска
реституция, те не могат да прехвърлят на последните права, които не притежават.
Следователно представените нот.акт № 18, том I,
рег. № 2533, дело № 194/2011г. по описа на нотариус М.Н.и нот.акт № 107, том II, рег.№3596, дело № 275/2011г по описа на нотариус М.Н.,
са без вещно транслативен ефект и не могат да се противопоставят на ищеца.
В АДС № 01009 от 10.07.1998г.
за частна държавна собственост на недвижим имот, представляващ: терен с площ от
17 310,00 кв.м., представляващ част от имот пл. № 7, от кв. 97,Г., при граници
при съседи: изток – ул. „Обреща“; запад – терен на „А.“ ЕООД; север - зелена
площ, бул. „Ц.Ш.“, юг – ул. „*******“, е посочено, че имотът се предоставя за
стопанисване и управление на „Б.“ ЕООД и е включен в капитала на търговското
дружество в на основание заповед №РД-09-16/15.03.1996г. на Министъра на
транспорта, решение № 03/23.09.1996г. на СГС ф.отд. по ф.д. № 11677/1990г. В
АДС е посочено, че той се съставя на основание АДС № 2534/23.11.1965г.
С решение от
20.02.1993г по гр.д. № 11677/91г по описа на СГС е извършена регистрация на „Б.“
ЕООД, търговско дружество със 100% държавна участие, което е правоприемник на
преобразувалата се държавна фирма „Б.“. А с договори за приватизационна
продажба на дружествени дялове от 26.11.1999г и от 24.01.2000г сключени между
Министъра на транспорта на Република Българи и В капитала на дружеството е включен имотът по
АДС № 01009 от 10.07.1998г. за частна държавна собственост „Б.-99“ АД,
последния придобива собствеността върху 100 % от дружествените дялове на „Б.“
ЕООД.
От заключението на СТЕ
се установява, че имот №1940 е идентичен с част от имот 1293 по буквено
означение З-В-Г-Д-Е-Ж-З, с част от имот пл. 7 от кадастралната основа на
неодобрения кадастрален план на град София и с част от УПИ I-за хотелски комплекс и трафопост, кв. 97, от
кадастралния и регулационен план на кв.Г., одобрен със заповед №
РД-09-50-481/23.09.1994г.
Следователно по делото
се установи, че държавата е собственик на процесния имот с идентификатор
68134.4085.1940, находящ се в град София, кв.Г., Столична община, с площ от
1758,00 кв.м, който имот е част от бившия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№7, от кв. 97 по
плана на кв. Г.-С., целия с площ от 17310,00 кв.м., при съседи: изток – ул.
„Обреща“; запад – терен на „А.“ ЕООД; север - зелена площ, бул. „Ц.Ш.“, юг –
ул. „*******“. Имотът е предоставен за стопанисване и управление на държавно
предприятие „Б.“ и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото се включва в капитала на
търговското дружество, което в последствие е приватизирано чрез продажба на
дружествените му дялове. Ответниците не установяват противопоставими на ищеца
права, поради което исковете се явяват доказани по основание и следва да бъдат
уважени.
С оглед основателността
на първоначалните искове не се е сбъднало условието, под което са предявени
искове за собственост на ищеца на основание придобивна давност, поради което те
следва да се оставят без разглеждане.
По разноските.
При този изход на
делото право на разноски има само ищеца. Последният доказва направата на такива
за адвокатско възнаграждение, депозит за СТЕ и държавна такса в общ размер 4795,44
лева, които ответниците следва да му заплатят солидарно.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на П.Т.М. с ЕГН:**********
с адрес: ***, И.С.Д. с ЕГН ********** и адрес: град София, ж.к. ********и Р.Д.А.
с ЕГН ********** и адрес: град София, кв.Г., ул. „********, че „Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и адрес: град
София, ул. *******, е собственик на
основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) съгласно Договори за приватизация от
26.11.1999г и от 24.01.2000г., на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.4085.1940, находящ се в град София, кв.Г., Столична
община, с площ от 1758,00 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начина на трайно ползване: „За друг обществен обект, комплекс“,
номер по предходен план: 1940, кв. 98, при съседи имоти с идентификатори:
68134.4085.9637; 68134.4085.1213; 68134.4085.4; 68134.4085.389; 68134.4085.7295
и 68134.4085.1939 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-35/09.06.2011г на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№7, от кв. 97 по плана на кв. Г.-С., целия с площ от
17310,00 кв.м., при съседи: изток – ул. „Обреща“; запад – терен на „А.“ ЕООД;
север - зелена площ, бул. „Ц.Ш.“, юг – ул. „*******“.
ОСЪЖДА П.Т.М. с ЕГН:**********, И.С.Д. с ЕГН **********
и Р.Д.А. с ЕГН **********, да заплатят
солидарно на „Б.“ ЕООД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4795,44 лева – разноски за
производството.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: