№ 119
гр. П., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Е. Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220201424 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на К. В. В. от град Б., ЕГН: **********
против Електронен фиш серия К, № 7566443 на ОД на МВР - П., с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.3 от
ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
Твърди се, че посоченото в ЕФ МПС се управлявало от много лица, вкл. и от
членовете на семейството на жалбоподателката, при което не било
установено, че точно тя го е управлявала на 30.05.2023 год. в 19,22 часа на
АМ Тракия. Недоказано било и твърдението, че автомобилът се е движел с
посочената в ЕФ скорост.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено
становище от упълномощен адвокат, видно от което жалбата се поддържа на
посочените в същата основания. Претендират се разноски.
1
За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител.
Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана в качеството й на собственик на
МПС М. с рег. №..., за това, че на 30.05.2023 година, в 19,22 часа, на АМ
„Тракия”, км. 86+400, с посока на движение от град Пловдив към град София,
горепосоченото МПС е било управлявано и се е движело с превишена
скорост от 161 км/час, при максимално допустима за движение в извън
населено място и по автомагистрала от 140 км/час, като нарушението е
извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ, серия К,№ 6092439 на 26.07.2022 год. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна
система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение
със скорост от 166 км/час, т.е. превишаване на скоростта с 26 км.час, но от
това превишаване били извадени 3%, т.е. 4,98 км/ч., което било закръглено на
5 км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването от 21
км/час.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административно наказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не се спори по делото, че жалбоподателката е собственик на
2
горепосоченото МПС.
Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административно наказателна отговорност за собственика /законния
представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител. Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5 от ЗДвП 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът/ползвателя,
респ. техните законови представители, когато собственик/ползвател на МПС с
което е извършено нарушението е ЮЛ, да имат възможност да предоставят в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. В противен случай той/тя е лицето, което следва да понесе
отговорност за извършеното с МПС нарушение. Жалбоподателката не се
възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и
правилно е била приета от издателя на обжалвания електронен фиш като
лице, отговорно за извършеното нарушение.
В този смисъл изцяло неоснователно е възражението, че е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като не било установено, че точно
жалбоподателката е управлявала процесното МПС на 30.05.2023 год. в 19,22
часа на АМ Тракия.
Според недвусмислено разписаното в чл.189, ал.5 от ЗДвП процедурата
по подаване на декларация зависи единствено и само от волята на
собственика на МПС, респ. законния представител на ЮЛ, което е собственик
или ползвател. Единствено по негова инициатива би могло да се подаде
декларация в горния смисъл, а наказващият орган няма законово задължение
да изисква такава. Причините за неподаването на такава декларация са без
всякакво правно значение.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е
приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
3
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение -
установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш
- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано”
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган. Последните уточнения бяха
направени по-скоро с разяснителна цел, т.к. в настоящия казус нарушението е
установено със стационарна система.
С оглед на това според съда не са налице твърдените във въззивната
жалба или други служебно установени нарушения на процесуалните правила
при издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени реквизитите, които
следва да се съдържат в един ЕФ, като снимковият материал не е сред тях.
Единствено в чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща
жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или
оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с
4
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно
от това мястото на нарушението е описано недвусмислено, а именно: АМ
„Тракия”, км. 86+400, с посока на движение от град Пловдив към град София
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото
съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е.
отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишаване на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение
на лекия автомобил. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса – 166 км/час и възприетата
като установена в ЕФ – 161 км/час, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в
полза на нарушителя. Три процента от 166 км/час се равняват на 4,98 км/час,
които очевидно са закръглени на 5 км/ час, а тази стойност е извадена от
отчетената скорост от видеосистемата, като се е получило превишаването по
ЕФ с 21 км/час. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне на
превишаването е „отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост”.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21, ал.1/, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Датата на издаването на ЕФ, както и срокът и органът, пред който
същият може да се обжалва също не са сред реквизитите по чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДП - електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. В установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед
легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи
датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко
от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
5
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Тъкмо поради това фишът не представлява „документ” в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
въведените данни за нарушението и собствеността/ползването на автомобила.
Сроковете и органите, пред които се оспорва, респ. обжалва ЕФ са
разписани в закона и очевидно жалбоподателката не е била затруднена с
тяхното узнаване, доколкото го е обжалвала по надлежния ред и в
предвидения срок, при което правото й на защита в този смисъл по никакъв
начин не е накърнено, а напротив – реализирано е в пълен обем.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на производителите –
инструкцията за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на
производителя „JENOPTIK Robot GmbH”- Германия, която е публично
достъпна.
Визираните реквизити в горната част на фотоса /л.8 в делото/ напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване /виж стрелката в графата
„Посока”/, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани
са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила
на жалбоподателката, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е
засекла автомобила, движещ се в лента №2, а видно от фотоса точно там се
движи автомобила на жалбоподателката, като пред или зад него в тази лента
няма друг автомобил, който да е бил обект на засичане.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, което се установява от приетите като писмени
доказателства протокол за последваща проверка за техническа изправност и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист – лист 10-13 в
делото.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била
6
ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателката като собственик на засеченото с превишена скорост МПС
на процесната дата и час, доколкото за превишаване на разрешената скорост
за движение в конкретния пътен участък, т.е. извън населено място и по
автомагистрала - 140 км/ч, със скорост от порядъка на 21 – 30 км/ч., когато
нарушението е повторно се налага глоба в двоен размер на посочения в
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, а именно 200 лева.
Нарушението се явява извършено при условията на повторност,
доколкото същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
серия К № 6092439 /влязъл в сила на 26.07.2022 год./, видно от справка АИС –
АНД – л.58 в делото/, с който жалбоподателката е била наказана с глоба за
същото по вид нарушение.
Поради всичко казано до тук обжалваният ЕФ следва да се потвърди.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80
лева, вземайки предвид ниската фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - П.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7566443 на ОД на МВР
- П., с който на К. В. В. от град Б., ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4
от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА К. В. В. с ЕГН: **********, адрес: град Б., улица „Я.“ №10,
ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР-П., представлявана от директор, с
административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7