Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Владислав Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №3510 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на „С. 2013“ЕООД
- гр.Аксаково против Решение №2080/18.11.2019г. на Районен съд-Варна, постановено
по НАХД №4747/2019г., с което е потвърдено НП №РЗ-001/26.09.2019г. на Директор
на ОДБХ-Варна, с което за нарушение на чл.107, т.2 от Закона за защита на
растенията на дружеството е наложено имуществена санкция в размер на 3600лв. на
основание чл.165, ал.2 от Закона за защита на растенията.
В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, а наложената с НП имуществена санкция - явно
несправедлива. Поддържат се оплакванията за несъответствие на НП с изискванията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП била посочена датата на проверката,
но не и датата, на която противоправното деяние изразяващо се в употреба на
определената субстанция е осъществено. При липсата на констатации за датата на
нарушението не можело да се определи кога изтича срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Неправилно
с Решението ВРС допълнил НП като приел, че нарушението е извършено през 2019г. Акцентират,
че не е извършен анализ на представените дневници и не е отчетено, че стопанската
година не съответства на календарната и обработката на земята започва още
2018г. В НП не били индивидуализирани имотите, по отношение на които е
извършена проверката и с оглед на това липсвала конкретика на мястото на
извършване на нарушението. Липсата на участие на трето-незаинтересовано лице
при извършване на проверката обосновавало извод за недоказаност на факта на извършване
на нарушението. Изтъква се, че представляващият дружеството не е запознат със
Сертификата с данните от лабораторния анализ, а и лаборатория „П.Б. “АД не била
акредитирана за извършване на проверки на доматени растения местно производство.
Неправилно и в нарушение на процесуалните правила ВРС не обсъдил тези факти и
обстоятелства, което обосновава извода за необоснованост и незаконосъобразност
на направените от него изводи в Решението. Оспорват извода на ВРС, че
дружеството е осъществило нарушение на чл.107, т.2 от Закон за защита на
растенията, тъй като в регистъра на разрешените за предлагане на пазара и
употреба продукти за растителна защита, поддържан от Българска агенция по
безопасност на храните съгласно чл.6 от Закон за защита на растенията на
позиции 140 и 154 фигурирали цитираните активни вещества - флуопиколид и
тиофанат-метил. След като липсва забрана за употребата на тези вещества,
дружеството не е нарушило такава. С оглед присъстващият на място при проверката
П. К. , който не бил служител на дружеството, а в облигационни отношения с него,
представения договор за наем от 02.02.2019г. и липсата на конкретизиране на
имотите, за които са направени констатациите в АУАН и в НП, както и на дата на
която е извършено третирането, съществували основателни съмнения за това кой е
извършил нарушението на ЗЗР. Съгласно чл.165, ал.2 от Закона за защита на
растенията отговорност за нарушението носел прекия извършител и след като той
не бил установен по безспорен начин издаденото за него НП срещу дружеството
било неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за неправилно
приложение на закона от ВРС, който не констатирал липсата на преценка за
приложимост на чл.28 от ЗАНН за случая в НП от административно- наказващият
орган, а самостоятелно извършил такава. Счита се, че този пропуск на
наказващият орган е неотстраним и ВРС не разполагал с правото самостоятелно и
за първи път да квалифицира деянието като немаловажно. Излагат се доводи поради
което се определя като явно несправедливо наложеното наказание, което било на
значителна стойност макар в минималния предвиден в закона размер. Като
смекчаващи отговорността и обосноваващи ниска степен на обществената опасност
на деянието се изтъква, че въпросните средства за растителна защита били
включени в списъка на разрешени вещества, не носели особено висок риск за
здравето на консуматорите, а и се касаело за много малка по площ оранжерия и
много малка по обем потенциална продукция.
Случая се отличавал с по-ниска степен на обществена опасност, различна
от обичайната за съответния вид и наложената санкция не кореспондирала с
преследваните от закона цели. Поради това се моли за отмяна на Решението на ВРС
и отмяна на НП, вкл. поради приложимост на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се
явява представител, който поддържа касационната жалба и моли да бъде
уважена.
Ответната страна –ОДБХ-Варна чрез
юрисконсулт депозира писмени бележки със становище за неоснователност на
жалбата. Намира Решението на ВРС за постановено при спазване на процесуалните правила
и при правилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения
за неоснователност на всяко от оплакванията в касационната жалба и за правилно
преценени от ВРС доказателствата и формирани изводите, че АУАН и НП са издадени
с изискуемите реквизити, от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, с
правилно описание на нарушението, в съответствие с което е правната му
квалификация, както и че деянието не попадало в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. В писменото възражение се претендира отхвърляне на жалбата, а Решението
на ВРС - да бъде оставено в сила. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва
касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Моли Решението на ВРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по доводите, изложени в
писменото възражение.
Представителят на Окръжна прокуратура–
Варна намира касационната жалба за допустима. Предлага Решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата доводите са за наличие
на всички основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят „С. 2013“ЕООД е призован редовно
за откритото съдебно заседание, както и ответната страна–ОДБХ-Варна. Правилно
ВРС дал ход на делото, разпитал с участието на представителите на страните като
свидетел – актосъставителя Г. , приел представените с преписката писмени доказателства,
както и приложените към жалбата – извлечение от регистъра на разрешените за пускане
на пазара и за употреба продукти за растителна защита и повторно представените възражение
и договор за наем. От ВРС са уважени доказателствените искания на жалбоподателя
и не е ограничена възможността му да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията в жалбата. В съответствие с изискванията на ЗАНН по делото е е разпитан
в качеството на свидетел актосъставителя, който е участвал в проверката на
място и взимане на листната проба от доматите отглеждани в оранжерията, на контролната
проба, на изпращането на пробата за изследване и в последващите действия след
постъпване на сертификата от анализа, вкл. по сътавяне и връчване на АУАН. Правилно
ВРС отчел, че пълномощниците на страните са заявили, че нямат искания по
доказателствата и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със
събраните доказателства дал ход на съдебните прения. В Решението е направена
преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата, изложено е установеното
от тях за деянието и за отговорното за него лице, както и по спорните факти и
обстоятелства. ВРС е формирал изводи по въпросите свързани със законосъобразността
на НП, със спазване на правилата и др., както и по основателността на
оплакванията в жалбата. Поради това не се установява да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от предходната инстанция, което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на друга страна, нито
е налице липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по
което е постановено Решението, нито е постановено от незаконен състав и не е
налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.
Във връзка с искането за отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид
чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на
материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната
инстанция, че нарушението е установено при извършване на планови проверка за
вземане на контролни проби за идентификация на употребените продукти за
растителна защита, каквато е извършена на 27.06.2019г. в оранжерията с площ 0,5
дка в гр.Игнатиево, обл.Варна, собственост на "С. 2013" ЕООД с едноличен
собственик А.И.А. . ВРС установил, а и не е имало спор, че при тази проверка е
взета листна проба от доматите в оранжерията, за което е съставен отделен протокол
за взимане на проба към Констативен протокол №002584 от 27.06.2019г. В
изпълнение на „Национална програма за контрол на остатъци от пестициди във и
върху храни от растителен и животински произход за 2019г.", взетата листна
проба от доматите в оранжерията е установено, че е изпратена за идентификация
на употребените продукти за растителна защита на лаборатория „П.Б. "АД-Пловдив,
от където с вх. №РЗ-903/15.07.2019г. бил получен сертификат от анализа с
лабораторен №19/003972 от 12.07.2019г. Правилно ВРС установил, че при
изследването на листата на доматите от оранжерията на "С. 2013"ЕООД в
гр.Игнатиево е установено наличие на активните вещества флуопиколид и
тиофанат-метил, с оглед на което актосъставителят е установил, че дружеството е
употребило продукти за растителна защита с тези активни вещества, които са
извън обхвата на разрешената употреба при културата домати, съгласно регистър
на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна
защита, който Българска агенция по безопасност на храните създава и поддържа
съобразно чл.6, ал. 1, т. 1 (а) от Закон за защита на растенията. ВРС
установил, че това е квалифицирано в АУАН като нарушение на чл.107, т.2 от
Закон за защита на растенията, който забранява употребата на продукти за
растителна защита извън обхвата на разрешената употреба. Правилно е констатирано,
че акта е връчен на собственика и представител на "С. 2013"ЕООД-А.И.А.
. Постъпилите по преписката възражения с договора за наем посочен в тях са
взети предвид от ВРС, който в мотивите на съдебният акт отчел изложеното във
възраженията и установеното при извършената допълнителна проверка, че във
връзка с химическата обработка за процесните земи през стопанската 2018/2019г. на
проверяващите са представени дневниците на "С. 2013"ЕООД и то не само
е установено като техен собственик, а и като получило субсидията за тях. ВРС констатирал,
че въз основа на АУАН с оглед събраните данни и доказателства, директорът на
ОБДХ-Варна издал НП №РЗ-001 на 26.09.2019г., с което наложил на "С. 2013"ЕООД-
Аксаково имуществена санкция в размер на 3600лв. на основание чл.165, ал.2 от
Закона за защита на растенията за установеното и описано в акта нарушение на
чл.107, т.2 от Закона за защита на растенията.
Правилно ВРС установил, че в обстоятелствената
част на НП е възприета описана в АУАН фактическа обстановка, както и
преценката, че "С. 2013"ЕООД-Аксаково е отговорно за нарушението. Направил
извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и с необходимото съдържание; че в производството по издаването и
връчването им не са допуснати съществени нарушения и привлеченото към
отговорност лице е могло да упражни правото си на защита. Тези изводи
касационният състав намира за законосъобразни, основани на правилна преценка на
установените от събраните по делото доказателства като осъществени факти и
обстоятелства, релевантни за конкретното
нарушение и извършителя му. Сред забраните въведени със Закона за защита на
растенията е забраната да се употребяват продукти за растителна защита извън
обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната
разрешена доза на единица площ – чл.107 т.2 от ЗЗР. Нарушаването на тази
забрана е възведено в административно нарушение в чл.165 ал.1 и ал.2 от ЗЗР, за
което на извършителя физическо лице е предвидено налагане на глоба от 1500 до
3800лв., а на извършителя юридическо лице или едноличен търговец се предвижда налагане
на имуществена санкция от 3600 до 6000лв.
В случая с АУАН е започнало административно-наказателно
производство срещу "С. 2013"ЕООД-гр.Аксаково за това, че към
27.06.2019г. по отношение на доматите в оранжерията си е употребило продукти за
растителна защита извън обхвата на разрешената употреба, а именно че е
употребило продукти за растителна защита с активни вещества флуопиколид и
тиофанат-метил, които не са разрешени за употреба при културата домати, съгласно
утвърдения и поддържан регистър на разрешените за предлагане на пазара и
употреба продукти за растителна защита от Българска агенция по безопасност на
храните по чл.6, ал. 1, т. 1 (а) от ЗЗР. Нито в АУАН, нито в НП фигурира
обвинение свързано с неспазване на максимално разрешена доза за приложение,
поради което основателно ВРС отхвърлил оплакванията в жалбата за неяснота на
обвинението. В закона е дадена дефиниция на използваните в него понятия.
Съгласно §1 т.45 от ДР на ЗЗР "Разрешен продукт за растителна
защита" е всеки продукт за растителна защита, за който има разрешение за
пускане на пазара и употреба. В §1, т.46 от ДР на ЗЗР е посочено че "разрешена
употреба" означава приложение на
продукт за растителна защита при определени растения и растителни продукти и
срещу определен вредител при условия на употреба, посочени в разрешението за
пускане на пазара и употреба на продукта. По аргумент от тези разпоредби неразрешена
употребата е не само тази на неразрешени продукти за растителна защита, а и на
разрешени за употреба, но за растения и растителни продукти различни от тези,
по отношение на които се установява приложението им. Правилно тези правни
разпоредби са приложени от административно-наказващият орган при издаване на НП,
поради което основателен е извода на ВРС, че оплакванията в жалбата на
дружеството с твърдения за незаконосъобразност на НП са отхвърлени като неоснователно.
Представената с въззивната жалба част от
Списък на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна
защита по съдържащите се в тях активни вещества е публикувания такъв на сайта
на БАБХ и в него фигурират разрешени продукти за растителна защита с активните
вещества флуопиколид и тиофанат-метил, които са установени при изследването на
листните проби на доматите,взети от оранжерията на дружеството. Множество продукти
за растителна защита с тези активни вещества – самостоятелно или в състав с
други вещества са разрешени за употреба в страната фунгициди, но по отношение
на конкретно посочени култури, съгласно публично обявения на сайта на БАБХ Списък
на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита
– фунгициди. В този списък в табличен вид са изброени препаратите с данните за активно
действащото им вещество/ вещества, дозата /концентрацията и културата, за която
е разрешено прилагането им, вредителя при който се прилага, вкл. с конкретно
посочване дали разрешението за употребата им е за растения отглеждани на
открито, в оранжерия и/или в закрито помещение, с посочване на карантинния
срок, категорията за употреба и действието на продукта по отношение на
проникването му в растението. В съответствие с тези данни за разрешените
препарати за растителна защита е формулирано обвинението в НП, че от
дружеството са използвани продукти за растителна защита, съдържащи активните
вещества флуопиколид и тиофанат-метил, които са извън обхвата на разрешените за
употреба при културата домати. Поради това не е налице неправилно приложение на
относимите законови разпоредби при формиране на извода в Решението, че НП е
правилно и законосъобразно издадено на основание чл.165 ал.2 от ЗЗР за
нарушение на забраната в чл.107 т.2 от ЗЗР изразяващо се в неразрешена употреба
по отношение на доматите в оранжерията на продукти за растителна защита с тези активни
вещества.
Неоснователни са оплакванията за незапознаване
на представляващият дружеството със Сертификата с данните от лабораторния
анализ и за липса на акредитация на лаборатория „П.Б. “АД-гр.Пловдив за извършване
на проверки на доматени растения местно производство. Съгласно чл.120 от ЗЗР контролът
върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението
и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на
министъра на земеделието, храните и горите и се осъществява чрез планови и
внезапни проверки и проверки при наличие на данни за нарушение и обхваща: продуктите
за растителна защита; лицата, които извършват дейностите по ал.1; обектите, в
които се извършват дейностите по ал. 1; документацията, свързана с извършване
на дейностите по ал.1 и растенията и растителните продукти при първичното им
производство и други обекти, върху които са употребени продукти за растителна
защита. „П.Б. “ АД-гр.Пловдив е външна лаборатория за системата на БАБХ, която
е сред обявените от агенцията като акредитирана за определени изпитвания,
необходими за целите на официалния контрол, вкл. за изследвания по показател- пестициди
в пчели, пчелни продукти и растителност. От тази акредитирана лаборатория е извършено
изследването на взетите на 27.06.2017г. листа от доматите, отглеждани в
оранжерията и е издаден сертификат с данните за установените в тях активни
вещества, сред които са: 1,5мг/кг флуопиколид и 0,32мг/кг тиофанат-метил. Видно
от констативен протокол №002691/26.07.2019г. на представляващият "С. 2013"ЕООД-
А.А. е връчен този сертификат с анализа
на пробата и е уведомен за установеното от инспекторите на РЗ в ОДБХ-Варна наличие
на неразрешени за употреба при културата домати продукти за растителна защита.
С протокола писмено му е указано да използва само регистрирани за културата и
вредителя продукти за растителна защита. Екземпляр от този протокол му е връчен
срещу подпис с указания да се яви в ОДБХ-Варна за изясняване на обстоятелствата
по случая и представяне на документите за всички закупени продукти за
растителна защита на доматите през 2019г. Видно от съставения АУАН управителят
на "С. 2013"ЕООД-гр.Аксаково се е явил в ОДБХ-Варна, но не е
представил документи за закупените продукти за растителна защита и на
дружеството е съставен АУАН за нарушението с оглед установените факти и
обстоятелства при проверките и събраните документи. Поради това посочените
по-горе оплаквания в касационната жалба са неоснователни.
Въз основа на правилна преценка на
писмените и гласни доказателства в Решението ВРС е възприето като защитна теза посоченото
за първи път в писменото възражение след връчване на АУАН от представляващия "С.
2013"ЕООД-гр.Аксаково, че през стопанската 2019г. земята в оранжерията е била
отдадена под наем на П. И.К.. Правилно ВРС отчел, че представения договор за
наем е за отдаване на два имота в местност „Узун мера“ с площ 6,160 декара и
4,400 декара по КВС и не удостоверява отдаване под наем на оранжерията с площ
от 0,5дка. Въззивният съд кредитирал останалите писмени доказателства и
показанията на свидетеля участвал при проверките в оранжерията, че представените
дневници за използваните препарати в нея са били на „С. 2013"ЕООД и по
указания на управителя на дружеството на място съдействие им указал П. К. , но
като отговорник за производството в оранжерията, а не като нейн наемател. Касационният
състав споделя крайния извод в Решението, че писмените и гласни доказателства опровергават
твърдението, че оранжерията е била отдадена под наем и преценката за доказан и
кореспондиращ с доказателствата извод в НП, че „С. 2013" ЕООД е
стопанисвало оранжерията и носи обективна отговорност за употребените продукти
за растителна защита по отношение на отглежданата в нея растителна култура. След
като и дневниците по Наредба №104 за проведените химически обработки за
стопанската 2018/2019г. за оранжерията са били на собственика - „С. 2013"ЕООД
правилно с НП му е наложена имуществена санкция по чл.165 ал.2 от ЗЗР. Санкцията
е наложена в минималния предвиден размер в чл.165 ал.2 от ЗЗР и не е налице
правна възможност за намаляване на размера й нито за ВРС, нито за настоящата
инстанция. В съответствие с констатацията за налични две активни вещества съдържащи
се в пестициди, които не са разрешени за употреба при отглеждане на домати,
както и с оглед останалите факти и обстоятелства е извода в Решението, че обществената
опасност на конкретното нарушение не е явно незначителна, поради което не
попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложеното оплакването в
жалбата за явна несправедливост на наложената санкция е неоснователно. Не е налице
основания за отмяна на Решението на ВРС по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което
следва да бъде оставено в сила като равилно и законосъобразно.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2080/18.11.2019г. постановено
по НАХД №4747/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.