РЕШЕНИЕ
Номер 50 21.02.2023 г. град
Русе
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на първи
февруари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело
номер 304 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за
споделено управление (ЗУСЕФСУ) и във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Слънчево Алби“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Писанец, общ. Ветово, обл. Русе, ул. Стара планина“ №
14, представлявано от А.И.Р. – управител против Решение за налагане на
финансова корекция № 18/311/00796/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/6485/30.05.2022 г.),
издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на
дружеството е наложена финансова корекция в размер на 58 592,19 лева и
лихва върху посочената сума, като е посочена началата дата, от която тя се
дължи. Иска се отмяна на оспореният
административен акт, по причина, че същият „неоснователно въздейства в чужда правна сфера, дори с
мотив вреди, който противоречи на принципите на Европейското право.“. В съдебно заседание дружеството се представлява от
адв. Н. Н.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея, претендира
разноски и ангажира писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен
директор на ДФЗ, се представлява в процеса от надлежно упълномощения главен
юрисконсулт М. А., който в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана. Претендира разноски и прави възражение срещу възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, с право и интерес от оспорването,
доколкото процесното решение, с което е установена нередност и е наложена
финансова корекция е неблагоприятно за нея, като създаващо допълнителни
финансови задължения. Жалбата е подадена чрез административния орган в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. Оспорването е насочено срещу
индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕФСУ може да се атакува пред съд по реда на АПК. Жалбата е процесуално допустима
за разглеждане и неоснователна по същество.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
В административната
преписка е представен проект № 18/311/00796/ 13.05.2013 г. и „Бизнес план за
разнообразяване на дейността ремонт и
модернизация на къща за гости „Вила Слънчево“ в поземлен имот с идент. №
000994, местност „Ветовски път“ с. Писанец, Община Ветово, област Русе“ с
посочена сума на инвестицията 523 106,00 лева. Проектът се отнася освен до
ремонтиране и модернизация на къщата и до разходи за закупуване на оборудване,
за мебели и градински аксесоари, за монтаж на модулен басейн и за транспортно
средство.
Във връзка с посочения
проект, между ДФЗ и „Слънчево Алби“ ЕООД (ползвател) е сключен Договор №
18/311/00796/05.11.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП)
по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. –
2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР). Помощта се отнася за извършване на дейностите,
заявени за финансиране с внесения от дружеството проект. Видно от т. 1.1 от
ДПБФП, ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на до
70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на
проект № 18/311/00796/13.05.2013 г. по подадено заявление. Според т. 2.1.
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 317 983,90 лева - Таблица за
одобрените инвестиционни разходи. Не се предвижда междинно плащане и са
уговорени условията за авансово плащане (т. 2.2. и т. 2.3.). Окончателният
размер на помощта (т. 2.5. и т. 4.7.) се определя от ДФЗ след представяне на
всички документи за направените инвестиционни разходи, които са предвидени в
Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г.
(Наредба № 30). От представената към ДПБФП Таблица за одобрените разходи по
проект с ИД 18/311/00796 се установява, че претендираната по проекта сума в
размер на 523 106,00 лева е намалена до 454 262,71 лева, като
одобрената субсидия е в размер на 70% - 317 983,90 лева.
По искане на ползвателя,
първоначалния текст на т. 2.1. от ДПБФП, респ. Приложение № 1 - Таблица за
одобрените инвестиционни разходи и Приложение № 3 – Количествено-стойностна
сметка, са изменени със сключени между същите страни анекси, както следва:
·
Анекс
I от 08.09.2015 г. – сумата от 317 983,90 лева се заменя със сумата от 255
894,71 лева и
·
Анекс
III от 09.12.2015 г. - сумата от 255 894,71 лева се заменя със сумата от 88
423,22 лева
По
делото е налична кореспонденция през 2015 г. между ползвателя и ДФЗ във връзка с посочените анекси.
Въз
основа на подадена от дружеството заявка за плащане №
18/311/00796/3/01/16.10.2015 г. по проекта е било извършено плащане на стойност
от 58 592,19 лева, от които 80% (46 873,15 лева) от ЕЗФРСР и 20%
(11 718,44 лева) национално съфинансиране, с дата на оторизиране на сумата
10.12.2015 г. Реалното плащане на сумата 58 592,19 лева е извършено на
16.12.2015 г., което се установява от писмо изх. № 01-2600/151/06.01.2016 г. на
ДФЗ до ползвателя.
По
делото е представена Заповед № 373871/17.06.2019 г. на началник отдел
Регионален технически инспекторат Разград при Разплащателната агенция (РА) –
ДФЗ, с която се нарежда извършването на проверка на място в периода 18.06.2019
г. – 25.06.2019 г. Ползвателят е информиран същия ден за предстоящата проверка,
като тя е извършена в негово присъствие.
В
хода на проверката са възникнали въпроси, отговорите на които управителят на
дружеството е представил в Обяснителна записка от 21.06.2019 г. Представени са
обяснения относно заплащането на туристически данък за нощувки; за приходите,
получени от две други дружества поради текущи ремонти в процесната къща за
гости; формирането на цената на нощувката и защо тя е по-ниска от първоначално
предвидената; опис на броя нощувки по години; липсващи данни в регистъра;
разходи за ВиК и електроенергия; по-големия рой нощувки в периода август,
септември и октомври 2016 г.; рекламирането на обекта.
В
хода на проверката ползвателя е ангажирал доказателства относно финансовите
години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за периода 01.01.2019 г. -
31.05.2019 г. Конкретните стойности, въз основа на които била извършена
оценката на изпълнението на одобрения бизнес план са следните:
|
година |
приходи от
субсидирана дейност съгласно бизнес план, лв |
действително
реализирани приходи от субсидирана дейност без ДДС, лв |
действително
изпълнение на бизнес план, % |
|
|
|
2016 |
112 000.00 |
30 532.11 |
27.26 |
||
|
2017 |
140 000.00 |
33 517.61 |
23.94 |
||
|
2018 |
140 000.00 |
820.48 |
0.59 |
Административният
орган е приел, че средноаритметично изпълнението на бизнес плана за посочените
години е 16,55% от заложените приходи или общо под 20,00%.
Друго
нарушение, установено при проверката е неизпълнение на ангажимента за
разкриване на три работни места, залегнал в бизнес плана – за управител, за
администратор и за производствен персонал. Установено е, че за проверяваните
три финансови години е осигурявано годишно само едно работно място.
За
резултатите от проверката бил съставен контролен лист, в който са отразени
констатациите от проверката, като е посочено, че ползвателят не е реализирал
прогнозните стойности на приходи от субсидираната дейност и за осигуряване на
три постоянни работни места, заложени в бизнес плана.
Между кориците на делото е представен
Доклад за нередност № 18/311/00796/3/01/17/01/15.06.2020 г. (вх. №
01-260/6486/16.06.2020 г.), съгласно който при проверката на място на дейността
на „Слънчево Алби“ ЕООД във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ
е установена нередност след плащане. Като дата на регистрация на сигнала за
нередност е посочена 25.06.2019 г. В частта „Описание на извършената нередност“
е посочено, че след извършена проверка на място след плащане в периода
18.06.2019г.-25.06.2019г. и извършени допълнителни административни проверки е
установено неспазване на договорни и нормативни задължения, като се преповтарят
отново установените нарушения, описани в контролния лист. Като период на
извършване на нередността е посочен 16.12.2015 г. (датата на извършеното
плащане на ползвателя) - 25.06.2019 г. (датата на приключване на извънредната
проверка на място). Посочени са нарушените нормативни разпоредби, както следва:
1. Европейско
законодателство:
·
чл.
33, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими
за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) №
1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) №
1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за
отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046).
·
чл.
4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. (Регламент 1303/2013).
2. Национално
законодателство: чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30.
3. ДПБФП: т.
4.12. и т. 4.18.
Като
основание за изискуемост на вземането в пълен размер са посочени нормите на чл.
46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30, както и т. 4.4.б. и т. 8.1. от ДПБФП. Прието
е, че размерът на нередността е общо 58 592,19 лева.
Задължението в тежест на „Слънчево
Алби“ ЕООД в размер на 58 592,19 лева първоначално е установено с Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/311/00796/3/01/04/01
(изх. № 01-2600/6486/02.06.2020 г.). Дружеството е обжалвало административния
акт по съдебен ред, като по образуваното адм. д. № 458/2020 г. на
Административен съд – Русе жалбата е отхвърлена. При касационното оспорване, с
Решение № 1971/01.03.2022 г. по адм. д. № 6624/2021 г. на ВАС,
първоинстанционното решение е отменено, като е отменен и посочения АУПДВ.
С
писмо изх. № 01-2600/6486/23.03.2022 г. изпълнителният директор на ДФЗ е
уведомил ползвателя относно резултата от касационното обжалване по адм. д. №
6624/2021 г. на ВАС, като подробно е разгледал причината за отмяната на
посочения АУПДВ. В писмото отново са изложени резултатите от проведената през
2019 г. извънредна проверка и относимите за установените нарушения правни
норми. Посочено е, че ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на
финансова корекция за сумата от
58 592,19 лева, представляващи 100% получена субсидия. На ползвателя е
предоставен 14-дневен срок за възражения. Писмото е връчено на ползвателя на
31.03.2022 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS 1618 OORAM7
R.
Ползвателя
е представил Възражение вх. № 01-2600/6486/14.04.2022 г. в които описва
сключването на ДПБФП; липсата на източници на финансиране; липсата на авансово
плащане; сключването на анексите; причините поради които не е изграден басейн и
не е закупен автомобил, които са предвидени в бизнес плана. Счита, че след като
с анексите субсидията е намалена почти три пъти, то и заложените приходи в
бизнес плана пропорционално следва да се намалят три пъти. В представената
таблица за приходите по бизнес плана и действителните такива ползвателя се е
позовал на данните, установени от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, допусната по адм. д. № 458/2020 г. на Административен съд – Русе,
като ги е интерпретирал по собствен начин. По тази причина счита, че е налице
изпълнение в размер на 62,92%. Аналогично, в табличен вид е представил
информацията за брой нощувки, за които твърди, че изпълнението е в размер на
105%. По тези причини приема, че изпълнението на бизнес плана е над 90% поради
което не се налага възстановяване на субсидията. Счита, че неправилно и
несправедливо при заложени параметри и изчисления за цялостен бизнес план и
реално отпусната три пъти по-малка помощ, проверяващият орган да изисква,
очаква и оценява изпълнението, съобразявайки само първоначалния бизнес план.
В
резултат на проведеното административно производство, изпълнителният директор
на ДФЗ е постановил обжалваното Решение за налагане на финансова корекция №
18/311/00796/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/6485/30.05.2022 г.), с което на
дружеството е наложена финансова корекция в размер на 58 592,19 лева и
лихва върху посочената сума, като е посочена началата дата, от която тя се
дължи. В мотивната част на решението са изложени причините, поради които
административният орган приема, че следва да издаде решението. Изложена е
информация, свързана с Решение № 1971/01.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6624/2021 г. В т. 1 са посочени приходите от субсидираната дейност, заложени от
дружеството в бизнес плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., които са съпоставени
с реализираните от жалбоподателя приходи за същия период. Прието е, че
посоченото неизпълнение на финансовите показатели и на ангажимента за
поддържане на постоянна годишна трудова заетост на одобрения бизнес план
представляват неизпълнение на т. 4.12. и т. 4.18. от ДПБФП и нарушения на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30
във връзка § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на тази наредба относно
понятието икономическа жизнеспособност. Направено е позоваване на чл. 33 от Регламент 2018/1046.
В т. 2 е посочено неизпълнението на поетия ангажимент в бизнес плана за
поддържане на постоянна годишна заетост от общо три работни места. Аналогично
на предходната точка е прието, че е налице неизпълнение на т. 4.12. и т. 4.18.
от ДПБФП и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30. Посочено е изрично, че съгласно т. 4.2.3 от ПРСР осигуряването на заетост
чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за
реализирането на която се предоставя финансова помощ. Изложени са подробни
мотиви относно неизпълнението и в тази връзка възможността ДФЗ да откаже
изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, както и в случаите,
когато тя е платена изцяло, да иска нейното възстановяване. Цитирани са норми
от ДПБФП, от Наредба № 30 и от ПРАВИЛА за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г. (Правилата).
Подробно са обсъдени възраженията на ползвателя във връзка с писмото, с което е
уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция. За
всяко от установените нарушения (относно приходите и относно работните места) е
наложена отделна корекция. Размерът на окончателната корекция е определен при
съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата – 58 592,19 лева, което вземане,
като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В решението е предоставена
възможност на ползвателя да заплати доброволно наложената финансова корекция в
14-дневен срок от връчването, като след този срок, при неплащане, върху
главницата се начислява лихва. Решението е връчено на „Слънчево Алби“ ЕООД на
03.06.2022 г., видно от представеното по делото Известие за доставяне ИД PS
1618 OORVZ7 P.
Недоволно от така постановеното
решение, дружеството обжалва същото в настоящото съдебно производство с доводи
за противоречие на принципите на европейското право. Счита обжалвания
административен акт за порочен. Твърди, че в решението не е отговорено на
направените възражения. Отново са изложени от фактическа страна същите доводи и
данни за изпълнението, както тези във възражението. Счита, че изпълнението на
проекта е отчетено от административния орган, одобрено на 100% и финализирано,
като на ползвателя правилно е изплатена субсидия в размер 58 592,19 лева.
От правна страна се сочи, че решението е бланково и необосновано, защото не
отчита определени факти, препятстващи изпълнението на бизнес плана. Твърди се,
че с издаването на административния акт е налице злоупотреба на власт. Липсват
конкретни мотиви, изложени от административния орган във връзка с конкретния
казус. Прави се възражение, че са изтекли давностните срокове за налагане на
санкция, която следва да е пропорционална. Според жалбоподателя няма приложен
индикатор, което е в доказателствена тежест на административния орган. Счита,
че изпълнението на бизнес плана е над 90% и субсидията не следва да бъде
възстановявана Иска от съда да отмени обжалваното решение.
По искане на жалбоподателя е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Относно изпълнението, вещото лице е установило,
че са реализирани следните приходи: за 2016 г. - 26,29 %; за 2017 г. – 27,25% и
за 2018 г. – 0,62%. Вещото лице е установило, че средноаритметичното изпълнение
за посочените години на база данните от извършената през 2019 г. проверка е
17,26%, а не както се сочи в контролния лист и процесното решение 16,55%.
Потвърдено е, че за всяка от трите години е осигурявано само едно работно
място. Експертизата е потвърдила също така правилното определяне на размера на
финансовата корекция, като е достигнала да същите стойности (14 302,35
лева за неизпълнение относно заложените приходи и 58 592,19 лева за
неразкриване на работни места). Процесуалните представители на страните са
направили изявление за приемането на заключението.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е ангажирал бележки вх. № 504/06.02.2023 г., които
по същество преповтарят съдържанието на възраженията до административния орган
преди издаване на обжалваното решение и съдържанието на жалбата до съда, без да
е представена информацията в табличен вид. Твърди се, че заключението на вещото
лице е неотносимо, защото задачите са неотносими към спора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Преди
да пристъпи към излагане на становище относно законосъобразността на обжалвания
административен акт, съдът намира за необходимо да посочи следното:
След постановяване на оспореното решение Законът за управление на
средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е
претърпял изменение както относно заглавието, така и относно съдържанието на
някои правни норми, които са обнародвани в ДВ, бр. 51/01.07.2022 г.,
в сила от 01.07.2022 г. Новото заглавие е Закон за управление на средствата от
Европейските фондове за споделено управление.
Според § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51/01.07.2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.) § 70. До приключването на програмите за
програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. Следователно, към настоящия случай са приложими нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията им
преди посоченото изменение.
Според чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ Финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта. Съгласно
чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1 –
9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия
закон. В
случая се касае за предоставена безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони.
Не се спори
между страните, че решението е постановено от компетентен орган - изпълнителния
директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП Изпълнителният
директор: 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция;2.
представлява Разплащателната агенция. Алинея
5 предвижда, че Изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление.
С административната преписка са представени доказателства относно правомощията на Н. Генчев Каварджиклиев, подписал оспореното решение, който към момента на издаването на обжалваното решение – 30.05.2022 г., е заемал длъжността Изпълнителен директор на ДФЗ – РА, като е назначен с Решение по т. 14.2 от Протокол № 189/02.03.2022 г. на Управителният съвет на ДФЗ. Каварджиклиев е освободен от тази длъжност на 19.08.2022 г., видно от Протокол № 197/19.08.2022 г. за заседанието на Управителния съвет на ДФЗ. Съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно посочените правни норми.
ЗУСЕФСУ не въвежда специални правила относно формата и
съдържанието (освен наличие на мотиви и обсъждане на възражения) на акта, с
който се налага финансова корекция, като в случая приложима е разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Решението е
издадено в писмена форма и съдържа изискваните от посочената норма реквизити,
включително фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част
и възможността за обжалване на същото. Като фактическо основание за издаване на
акта е посочено описаните в решението
установени при извънредна проверка на място неизпълнения на бизнес плана относно
заложените приходи и относно неразкриване на предвидените работни места. Като
правни основания са посочени нормите на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 и т.
4.12. и т. 4.18. от ДПБФП. Дали посочените фактически и правни основания са
относими към конкретния казус е въпрос, който трябва да се изследва във връзка
с материалната законосъобразност на обжалвания административен акт.
Нормата
на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ изисква в постановеното решение от компетентния
орган да са изложени мотиви относно представените от бенефициента доказателства
и направените от него възражения. Съдът счита, че това изискване на закона е
изпълнено в пълен обем, въпреки оплакването на жалбоподателя за обратното. От
съдържанието на оспореното решение се установява, че решаващият орган е изложил
мотиви във връзка възраженията на ползвателя. Фактът, че съображенията на
административния орган се различават от тези на жалбоподателя, не означава
автоматично, че такива липсват или че те са незаконосъобразни.
Ноторно
е, че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ средствата от ЕЗФРСР (от който е
предоставена безвъзмездната финансова помощ на жалбоподателя) са средства от
Европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ) и за тях са приложими
разпоредбите на ЗУСЕФСУ. Задължително при обсъждането на наличието на мотиви следва
да се посочи, че обжалваното решение е издадено на основание чл. 70, ал., 1, т.
7 от ЗУСЕФСУ, съгласно който Финансова подкрепа
със средства от ЕФСУ може да бъде
отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните
основания: 7. за неизпълнение на одобрени индикатори. Константна е
съдебната практика на ВАС (включително и по вече посоченото Решение №
1971/01.03.2022 г. по адм.д. №6624/2021 г., по което страни са ДФЗ и „Слънчево
Алби“ ЕООД за същата сума, отпусната за субсидия), според която непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и поради това представлява основание по чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция, а не за издаване на АУПДВ.
Именно на посоченото правно основание – чл.70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, е
издаден и оспореният административен акт, в който изрично е отбелязано, че се
издава във връзка с посоченото съдебно решение на ВАС.
В
жалбата се сочи, че „РЕШЕНИЕТО НА ФОНДА Е БЛАНКОВО и
порочно като необосновано“ като в
представените писмени бележки от жалбоподателя това възражение е формулирано по
следния начин: „Административният акт е БЛАНКОВ и
порочен като немотивиран. Той не съдържа индивидуални мотиви и не отчита
конкретни факти, затова е НЕРАЗБИРАЕМ и не може да бъде изначално тълкуван.“
Съдът намира оплакването за несъстоятелно. Налице са именно индивидуални
фактически и правни обстоятелства, относими единствено и само за процесния
бизнес план, предложен от „Слънчево Алби“ ЕООД, подробно изложени от
административния орган в обжалвания акт. Липсва необоснованост -
административният акт се оспорва като необоснован, твърдение, с което съдът не
е съгласен. Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа
лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или
представяне (на предмети и явления чрез понятия), на отсъждане (че определено
свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления) и на извличане
на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за
факт въз основа на дадено допускане). Следователно, органът, издал решението,
трябва да гради своите фактически и правни изводи въз основа на
формално-валидните умозаключения – неговите изводи и заключения трябва да са
логически следствия от дадени условия/предпоставки. При постановяването на
оспореното решение, административният орган е съобразил установените факти и
обстоятелства, като правилно е достигнал до заключението, че ползвателя следва
да възстанови отпуснатата му субсидия в пълен размер. Не е налице
неразбираемост и противоречие в мотивите на акта, същите са логически следствия
от установените условия, и те не
противоречат на опита и/или научното познание, поради което не е налице
твърдяната необоснованост (Решение № 27/22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г.
на ВКС). В случай, че за жалбоподателя постановеното решение е било
неразбираемо, същият е имал възможност да се възползва от правото си по чл. 62,
ал. 3 от АПК като поиска писмено от органа тълкуване, което очевидно не е
сторил. От съдържанието на жалбата и от съдържанието на писмените бележки е
очевидно, че решението е изцяло разбираемо за жалбоподателя. В този смисъл
изискването за форма на административния акт е спазено от органа, който го е
постановил.
Законодателят е
регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер. Съдът не установи съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, които да са свързани с
установяването на наличие на нередност, респективно основание за налагане на
финансова корекция. Административният орган е реализирал самостоятелна проверка
за наличието на неизпълнение, свързано с процесния бизнес план. За резултатите
от проверката ползвателят на безвъзмездната финансова помощ е уведомен и той е
представил възражения в тази връзка.
Задължително е да се посочи, че процедурата,
регламентирана в ЗУСЕФСУ относно налагането на финансова корекция се
реализира под контрола на ръководителя на управляващия
орган по съответната програма, в конкретния случай това е изпълнителният
директор на ДФЗ. На национално ниво
именно този ръководител има правомощията да определя финансови корекции като
вид административна мярка след осъществена проверка за неизпълнение на проекти
във връзка с разходване на средства от ЕЗФРСР. След като е установено
неизпълнение на проект, в условия на обвързана компетентност за този орган
възниква задължение да предприеме действия за коригиране на това неизпълнение.
В
нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната
агенция е
специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Фондът
изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за
акредитация. Според чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира
нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г. по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и по
Стратегическия план. В
чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз.
Съдът
счита, че процедурата по налагане на финансова корекция е спазена, а и
възражения от жалбоподателя в тази насока липсват. Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди
издаването на решението по ал. 1 за налагане на финансова корекция
управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Според чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от
бенефициента доказателства и направените от него възражения. Възраженията са
постъпили при административния орган на 145.04.2022 г., а обжалваното решение е
издадено на 30.05.2022 г. Предвидения
срок е инструктивен, неспазването му не влияе върху изхода на съдебния спор,
като в този смисъл е константната съдебна практика на ВАС – решения по
административни дела № 6051/2019 г., № 2811/2019 г., № 8861/2016 г. и др.
Една от целите на
ПРСР е стимулиране на развитието на
жизнеспособни селски райони. От следния източник в Интернет
се установява, че Мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ има за цел насърчаване на
разнообразяването към неземеделски дейности в сектор земеделие; насърчаване на
създаването на възможности за заетост и на повишаване на доходите на
населението от селските райони и насърчаване на развитието на интегриран
туризъм в селските райони, като се предоставя безвъзмездна помощ на земеделски
производители за инвестиции в неземеделски дейности. В конкретния случай
жалбоподателят „Слънчево Алби“ ЕООД чрез представения проект е получил
безвъзмездна финансова помощ за развитието на интегриран туризъм в селските райони,
като за целта е представил бизнес план.
Спори се между
страните, дали заложените показатели за получени приходи и за осигуряване на
работни места са изпълнени от жалбоподателя в качеството му на ползвател на
безвъзмездна финансова помощ по сключен с ДФЗ ДПБФП. Административният орган
твърди изпълнение в размер, по-малък от 20%, докато ползвателя сочи изпълнение
на 65% от заложените приходи и 105% от броя на нощувките.
Съдът намира, че
следва да даде отрицателен отговор на спорния въпрос (т.е. да подкрепи тезата
на административния орган) по следните причини:
С решението, което
се обжалва в настоящето производство, в тежест на жалбоподателя е наложена
финансова корекция в размер на 100 % отпусната субсидия – 58 592,19 лева
за неспазване на т. 4.12. и т. 4.18. от ДПБФП № 18/311/00796/05.11.2014 г. във
връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30. Установените нарушения представляват
неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63 (Неправомерни плащания и
административни санкции), ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО)
№ 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008
на Съвета, съгласно
който Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане
съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се
отменят.
Реализираните
приходи от дружеството ползвател на помощта са в пъти по-малки от предвидените
в одобрения от ДФЗ бизнес план. Със сключения ДПБФП дружеството е поело
ангажимент да реализира предвидената инвестиция в съответствие с одобрения
бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спази
уговорения за целта срок. От клаузата на договора, обективирана в т. 8.1. се
установява, че В случай че ПОЛЗВАТЕЛЯТ на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ,…. ФОНДЪТ може да поиска връщане на вече изплатени
суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от
НАРЕДБА № 30 от I 1.08.2008 г.
Не е спорно между страните, че
посочения ДПБФП е сключен във връзка с изпълнението на проект №
18/311/00796/13.05.2013 г. По смисъла на ДПБФП (т. 9.1.г.) одобрен
проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и
одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно
Наредба № 30от 11.08.2008г. документи (включително и представения от ПОЛЗВАТЕЛЯ
и одобрен от ФОНДА бизнес план), както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ПОЛЗВАТЕЛЯ и
допустими за финансиране по мярка 311. Легално
определение на термина проект е посочено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30,
съгласно което "Проект" е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРСР.
Редът за кандидатстване и процедурата за разглеждане
на заявления за подпомагане по Мярка 311 са уредени в Наредба № 30, Глава
трета. Към подаденото заявление (чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30) следва да се
приложат документите, посочени в Приложение № 5. Отделно от това съгласно чл.
16 от същата наредба (1) Кандидатите
представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение №
3) за период не по-малък от 5 години. Бизнес планът се представя на хартиен и
електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат
"xls".
(2)
Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2. Предложеният
бизнес план задължително се изготвя по образец – Приложение № 3 от наредбата. При
съобразяване на изложените правни норми се достига до извод, че изпълнението на
проекта представлява
спазване на бизнес плана и приложените към заявлението за кандидатстване
документи. Понятието икономическа жизнеспособност е дефинирано в § 1, т. 6 от
ДР на Наредба № 30 като генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В този смисъл самият жалбоподател, в
представения от него бизнес план, е доказал икономическата жизнеспособност на
инвестицията и е поел ангажимент да поддържа същата през следващите 10 години.
При така изложените причини, за
жалбоподателя е налице задължение, поето във връзка със сключения ДПБФП, да
поддържа инвестицията. От представените по делото доказателства е видно, че за
сключването на Анекс І и Анекс ІІІ ползвателят е представял обяснителни
записки. Особеното е, че с анексите се променя само размера на субсидията, но
не е поискано изменение на заложените приходи, на практика жалбоподателят е
поел ангажимент с минимален размер на субсидията да получи същите резултати,
които е заложил при нейния първоначален размер. За административният орган не
съществува задължение да изменя ДПФБП относно клаузи, за които ползвателят не е
поискал това. По този начин, освен размера на отпуснатата субсидия, други
клаузи на първоначално сключения ДПБФП не са променени и следователно,
дружеството дължи изпълнение на бизнес плана в пълен обем. В самите анекси
изрично е посочено, че останалите текстове на договора не се променят.
При
съобразяване на представените в административната преписка доказателства се
установява, че в хода на проверката през юни 2019 г. на практика контрола е
проведен във връзка с заявените в писмо вх. № 01-2600/ 07.08.2015 г. на
ползвателя параметри на бизнес плана, като съответно проверяващите служители са
съобразили именно тези данни. За подписването на този анекс ползвателят е
посочил, че приходите от продажба на туристически услуги ще бъде както следва:
за 2016 г. – 112 000 лева; за 2017 г. - 140 000 лева и за 2018 г. –
140 000 лева. Според съда, при липса на промяна на първоначално заложените
приходи е следвало контролиращите да съобразят именно тях при изчисление на
постигнатото изпълнение, които данни преди промяната с анекса, са както следва:
за 2016 г. – 116 100 лева; за 2017 г. - 122 980 лева и за 2018 г. –
132 100 лева. Вещото лице правилно е работило с първоначалните показатели.
Информацията от неизпълнението може да бъде представена по следния начин:
|
година |
приходи от субсидирана дейност съгласно бизнес план,
лв |
действително реализирани приходи от субсидирана
дейност без ДДС, лв |
действително изпълнение на бизнес план, % |
|
|||
|
|
първоначален |
писмо вх. № 01-2600/ 07.08.2015 г. |
първоначален |
писмо вх. № 01-2600/ 07.08.2015 г. |
|||
|
2016 |
116 100.00 |
112 000.00 |
30 532.11 |
26.29 |
27.26 |
||
|
2017 |
122 980.00 |
140 000.00 |
33 517.61 |
27.25 |
23.94 |
||
|
2018 |
132 100.00 |
140 000.00 |
820.48 |
0.62 |
0.59 |
||
|
средноаритметично: |
18.05 |
17.26 |
|||||
Видно е, че
се установява разлика между определената средноаритметична стойност на
изпълнението за трите последователни финансови години, както следва:
ü 16,55%
определени при проверката, като съдът счита, че е допусната техническа грешка
при изчисляването на средноаритметичната стойност.
ü 17,26%
правилно изчислена средноаритметична стойност при съобразяване резултатите от
проверката.
ü 18,05%
средноаритметична стойност, определена от вещото лице, при съобразяване на
параметрите в първоначалния план.
Съдът счита,
че дори да се приеме изпълнение в размер на 18,05% (като най-благоприятна
стойност за жалбоподателя), то изпълнението е отново под изискуемата стойност
от 20%. Установената грешка в изчисленията и пренебрежимо малката разлика между
посочените стойности не променя извода за наличие на нарушение.
Тук е мястото съдът да обсъди
направеното в писмените бележки възражение от жалбоподателя относно неотносимостта
на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На първо място
следва да се посочи, че в първото по делото съдебно заседание (на 03.11.2022
г.) процесуалният представител на жалбоподателя е направил изрично изявление,
че е съгласен с молбата на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените въпроси. След това, в последното
по делото съдебно заседание, при изслушване на експерта, процесуалният
представител на жалбоподателя не е поставил въпроси и изрично е заявил, че
заключението следва да се приеме. В представените бележки е направено
възражение, че „3. Заключението на вещото лице е неотносимо, тъй като при
неправилно заложена задача от ответника, се получават и неотносими отговори.
Затова не следва да се кредитира като доказателствено средство. Оценката на
изпълнението на бизнес план, който не е АКТУАЛЕН спрямо доводите в жалбата,
поради последващи съществени правни промени,/ признати между страните с анекс/
е безмислено. 4. Тази грешка е на
носещият доказателствената тежест административен орган , който не изпълни
указанията на съда чрез процесуалния си представител. Получава се абсурд да не
се дебатира реално отпуснатата субсидия, която е предмет на този съдебен
процес.“ Съдът счита, че ако жалбоподателят е намирал за
неотносими поставените за изследване въпроси е следвало да се противопостави
или да зададе свои такива, но той не е сторил нито едното, нито другото. Тази
съдебна инстанция вече изложи мотиви относно кои параметри са ценени. За
настоящия съдебен състав е неясно в какво се състои неизпълнението на
указанията на съда от страна на ответника. Този съд възприема заключението на
вещото лице като обективно и компетентно извършено и цени доказателствената
сила на обективираните в него факти с правно значение. Констатациите на
експерта са недвусмислени по отношение на обстоятелството, че е налице
неизпълнение на бизнес плана както по отношение на заложените приходи, така и
по отношение на разкритите работни места.
Без връзка с
процесния спор е позоваването от страна на ползвателя както в жалбата, така и в
бележките, на факта, че ДФЗ не е осигурил източници на финансиране на одобрения
проект, поради което заложените приходи не са постигнати. Няма нормативно или
договорно задължение за ДФЗ за подобно осигуряване. Видно от т. 1.1. на ДПБФП
1.1 ФОНДЪТ предоставя на ПОЛЗВАТЕЛЯ, регистриран под УРН
510623, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и
реално извършени от ПОЛЗВАТЕЛЯ разходи, свързани с осъществяването на проект №
18/311/00796 от 13.05.2013 г. Съдът вече посочи, че няма уговорено междинно плащане,
а видно от събраните доказателства ползвателят въобще не е предприел действия
да осигури изпълнение на условията за получаване на авансово плащане. Съгласно
т. 2.5. от посочения договор Окончателният
размер на помощта се определя от ФОНДА след представяне на всички изискуеми
документи за направените инвестиционни разходи. Следователно, дружеството е трябвало
предварително да си осигури източници на финансиране, тъй като плащането на
субсидията е след ангажиране на доказателства за извършени разходи и не е
налице предварително финансиране. В този смисъла несъстоятелно е въведеното
оплакване, че „Подвеждането и неизпълнението на
програмата от страна на държавата започна от самото начало“.
Ползвателят
развива тезата, че след като е сключил анекс за намаляване на сумата, която
иска да получи като субсидия и след като в Заявление вх. № 02-180-2600/4512/15.10.2015 г. е
посочил, че: „Одобрените
за финансиране разходи , съгласно анекс № 2 към договора са на стойност
365 563,88 лв. Аз съм изпълнил 116468,52. За останалата част няма да
кандидатствам за финансиране. Това няма да попречи за въвеждане на обекта в
експлоатация.“ за него
автоматично възникват правни последици, непредвидени в ДПБФП – пропорционално
намаляване на заложените приходи и обявените работни места. Затова посоченото в
жалбата твърдение, че заложените в бизнес плана приходи се намаляват 3,6 пъти и
след сключването Анекс ІІІ е налице изпълнение от 62,92% не отговарят на
приложимото законодателство.
Твърди се
още в жалбата, че предмет на финансиране по сключения ДПБФП е ремонт и
модернизация на къща за гости, което ползвателя е сторил на 100% с изплатената
му субсидия в размер, определен по Анекс ІІІ. Съдът намира, че жалбоподателят
съзнателно заобикаля пълния предмет на инвестицията, която е описал в бизнес
плана – проектът се отнася освен до ремонтиране и модернизация на къщата и до
разходи за закупуване на оборудване, за мебели и градински аксесоари, за монтаж
на модулен басейн и за транспортно средство, както и до осигуряване на
целогодишна заетост на три работни места. Всичко това е следвало да бъде
постигнато не само с отпусната субсидия, но и със собствени средства. След като
жалбоподателят сам е преценил, че е необходимо да бъдат намалени само
средствата от безвъзмездната помощ и не е поискал промяна на други клаузи в
ДПБФП по реда, предвиден в чл. 41 от Наредба № 30, не е налице виновно
поведение на администрацията, а резултатното неизпълнение се дължи на липса на
добра преценка у ползвателя. Не може да се говори въобще за виновно поведение
на държавата, неизпълнение от нейна страна на задължения и злоупотреба с власт,
тъй като на база събраните доказателства се установява, че „Слънчево Алби“ ЕООД
е недобросъвестната страна по ДПБФП.
Представляващият
дружеството е подписал ДПБФП, в който в т. 4.12. – т. 4.18. са посочени редица
задължения в тежест на ползвателя, като например:
4.12. ПОЛЗВАТЕЛЯТ
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи.
4.16. ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен писмено да уведоми ФОНДА
незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на
настоящия договор.
4.18.ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да спазва одобрения проект
за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.
Никъде в
обяснителните записки не е посочено, че инвестицията не може да бъде извършена
в съответствие с одобрения проект, който не е променян. Писменото искане за сключване
на анекси относно сумата, с която ще бъде субсидиран ползвателя не е
равнозначно на изпълнението на т. 4.16. от ДПБФП, защото не е посочено какъв ще
е резултатът от настъпилите обстоятелства. В т. 4.18. се изисква спазване на
одобрения проект, т.е. на цялата инвестиция, а не само на доказване на размера
на безвъзмездното финансиране.
Отделно от това в бележките на
жалбоподателя се сочи, че „Недостоверно
е, при ОТКАЗ за финансиране на ОПРЕДЕЛЕНИ между страните заложени услуги
/басейн, разходка и др./, включени в първоначално определената цена на нощувка,
да може ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ да получи същата цена, без предоставянето на услугите на
крайния потребител. Това противоречи на пазарните механизми. Фондът ни
принуждава да предоставяме евтини услуги, а изисква „луксозни приходи.
Пазарните механизми не са отчетени.“.
Безспорно
се установи че няма отказ от финансиране от ДФЗ, има неправилна преценка от
страна на жалбоподателя доколко може да самофинансира инвестицията и да
финансира същата чрез други източници. Няма никаква принуда върху дружеството,
доколкото напълно доброволно и самостоятелно неговия управител е кандидатствал
за получаване на субсидия чрез подаване на заявление и представяне на
необходимите документи, както и чрез подписването на ДПБФП. Не може да има
противоречие с пазарни механизми, защото съобразяването с тях не е предвидено
нито в нормативен акт, нито в сключения между страните ДПБФП.
Коментар следва да се направи и относно
релевираното възражение в бележките, че „Има
наше искане за намаляване на инвестиционната сума, поради липса на финансиране,
за да не изпаднем в неизпълнение на договора. Искането беше одобрено и сключен
Анекс III на одобрена стойност 126 318,89лв. и субсидия 88 423,22 лв. т.е.
почти три пъти по-малко и изключва изграждането на басейн, както и закупуването
на автомобил. След като ДОКУМЕНТЪТ Е одобрен, следва да се счита МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че и заложените приходи в БП се намаляват респективно 3,6 пъти,
съгласно сключения договор с ДФЗ т.1.2. Конкретният чиновник обаче е преписал
някакви изречения, който не съответстват на действителността и не отговарят на
коригираните ни взаимоотношения. Интересно е, че самият ответник по жалбата е
представил този анекс и е поискал експертизата.“ Явно е, че ползвателят не разбира
същността на сключения ДЛБФП, след като
възприема изпълнението на същия единствено и само като предоставяне на
инвестиционната сума. Не е ясно обаче на какво основание се счита, че приходите
автоматично следва да се намалят. Не е ясно кой е конкретният чиновник, кои са
изреченията, които е преписал, в какво се изразява несъответствието на същите с
действителността и как те не отговарят на коригираните взаимоотношения между
страните. Всяка от страните има възможност да ангажира доказателства в хода на
съдебното дирене и следователно, няма нищо интересно в това ДФЗ да поиска
допускането на съдебно-счетоводна експертиза, срещу която не е постъпило
възражение от жалбоподателя.
Освен неизпълнение на заложените
приходи по бизнес плана, при проверката през 2019 г. е установено и друго
нарушение - не са разкрити предвидените три работни места, които в различните
придружаващи документи са описани по различен начин – 1 за градинар/шофьор; 1
за административен персонал и 1 за производствен персонал или по едно място за
управленски, административен и производствен персонал. Както в жалбата, така и
в бележките, само бегло е посочено, че след като с Анекс ІІІ средствата са
намалени повече от 3 пъти, то пропорционално разкриването на три работни места
следва да бъде сведено до едно работно място, като освен това управителят
съвместява две трудови функции. Очевадно е, че жалбоподателя интерпретира както
задълженията си по ДПБФП, така и тези, свързани с бизнес плана, съвсем
произволно. Дори да се приеме посочената абсурдна теза за осигуряване само на
едно работно място, не е ясно кое от посочените три следва да бъде то. Също
така, с твърдението, че управителят (неясно на дружеството или друг) съвместява
две трудови функции е неясно кои са точно те, измежду предвидените три. Видно
от одобрения бизнес план, за трите работни места са предвидени разходи за
заплати и социални осигуровки, което може да се приеме само и единствено като
поемане на ангажимент за осигуряване на постоянна годишна заетост на три
работни места. При проверката е установено, че са направени разходи за
осигуряване само на едно работно място при постоянна годишна заетост за всяка
от проверените три финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което на
практика е неизпълнение в размер на повече от 50% от заложените в бизнес плана
параметри по отношение на устойчивата заетост. В чл. 2, ал. 2 от Наредба № 30
като цел на мярката е записано насърчаване на създаването на
възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Следователно,
нарушението, изразяващо се в неосигуряване на две от три възможни работни места
води до неизпълнение на одобрения проект в тази му част.
При така изложените мотиви съдът
счита, че е налице неизпълнение на проекта, за което неизпълнение ДФЗ правилно
е наложил финансова корекция, т.е. възниква отговорност за ползвателя. Според
чл. 46 от Наредба № 30 (1)
В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. (2) В случаите по ал. 1 РА определя
размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Съгласно приложимото законодателство
неизпълнението на договорни задължения от страна на ползвателя следва да бъде коригирано. Тази теза е доразвита и в
самия ДПБФП, като съдът вече посочи, че тя е регламентирана в т. 8.1. В
случай че ПОЛЗВАТЕЛЯТ на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни
задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ, …., ФОНДЪТ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от НАРЕДБА № 30
от 11.08.2008 г.
Съдът счита, че решаващият орган е
съобразил посочените норми и правилно е определил размера на финансовата
корекция. Сумата, подлежаща на възстановяване, е определена въз основа на
Правилата. Към тях има приложения в табличен вид, в които са определени
видовете нарушения и размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, съобразно следните фактори: тежестта, степен, системност и
продължителност на извършеното нарушение.
В т. 1 от процесното решение е
разгледано неизпълнението на бизнес плана в частта за заложените приходи, като
са описани установените резултати и са сравнени с показателите, заложени в
бизнес плана след като е подписан Анекс І и е приел, че реалното изпълнение за
проверените три пълни финансови години е в размер на 16,55%. Приел е, че това
изпълнение не отговаря на изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 в частта
за доказване на икономическа жизнеспособност за период 5 години, т.е. да
генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес плана (§ 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30). Прието е още, че
установеното неизпълнение противоречи и на целта на Мярка 311, посочена в чл. 2, т. 3 от Наредба № 30 - насърчаване
развитието на интегриран туризъм в селските райони.
В този смисъл, отговорността на ползвателя е ангажирана и във връзка с т. 4.12.
и т. 4.18. от ДЛБФП. Посочено е още, че задълженията на ползвателя произтичат и
от чл. 33 от Регламент 2018/1046 и по-специално на принципа на ефективност на
разходване на средствата, получени като субсидия – ползвателя следва не само да
ги разходва за осъществяване на инвестицията, но и за запазване и съхранението
й. Административният орган е съобразил разпоредбата на т. 30 от Приложение към
раздел I „Общи положения" от Правилата. Посочено е, че тя е приложима
когато Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са
постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана),
в частта, в която е посочено, че Размерът
на подлежащата на възстановяване финансова помощ се отнася за случаите, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период….
Тежестта а нарушението се квалифицира като голяма тъй като засяга условията,
при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на
целите на предоставеното подпомагане, като същевременно ползвателят не
представя доказателства за отстраняването му в разумен срок и приемлив за РА
начин, респ.. неизпълнението е продължило дълго. Като
степен Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост.
Наложената санкция при
продължителност на неизпълнението една финансова година (2018 г.) се формира по
следния начин: 5 % от предоставената финансова помощ плюс
установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана
приходи за съответната година или
(20,00% - 0,59% = 19,41%); (19,41% + 5,00% =24,41 %) тя в размер на 24.41%.
Наложената корекция е в размер на 14 302,35 лева (58 592,19*24,41%).
В т. 2 от процесното решение е
разгледано неизпълнението на бизнес плана в частта за разкриването на три
работни места – органа е приел, че това са по едно място за управленски,
административен и производствен персонал. Установено е при проверката през 2019
г., че от датата на изплащане на субсидията (16.12.2015 г.) до датата на
проверката (19.06.2015 г.) или за три пълни финансови години не е нает
допълнителен персонал, което се доказва и от приложените по делото справка от
НАП и от справки от различни правно-информационни системи. За така установеното
нарушение отново е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30,
съгласно която Бизнес планът за разнообразяване на дейността
трябва да доказва устойчива заетост за период 5 години, която заетост води до
реализиране на целта по чл. 2, т. 2
от същата наредба насърчаване
на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските
райони. И тук, аналогично на т. 1 от
решението, органът правилно се е позовал
на т. 4.12. и т. 4.18. от ДЛБФП във връзка с отговорността на ползвателя.
За това второ нарушение е приложима
т. 18 от Правилата: Ползвателя по Мярка 311 не е спазил параметрите,
заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост – не е
разкрил нови и/или не е запазил броя на съществуващите работни места.
Според тежестта на нарушението (аналогично на т. 30 от Правилата) то е
разделено на две хипотези в зависимост то степента на изпълнението.
Неизпълнението попада във втората хипотеза Размерът
на подлежащата на възстановяване финансова помощ се отнася за случаите когато
неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение на устойчива заетост. Тежестта на нарушението ес
определя като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната
мярка и в този случай размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ
е определен в нормативен акт (чл. 35, § 1 от Делегиран регламент № 640/2014).
Като степен Нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост.
Дължи се пълно възстановяване - 100%
от предоставената финансова помощ по договора. Следователно, за това нарушение
финансовата корекция е в размер на 58 592,19 лева и тя правилно е определена от
административния орган по основание и размер.
В Раздел ІІ „Правила за кумулиране на
размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ и налагане на
административни санкции“ от Правилата са уредени случаите, при които в хода на
контролни дейности ДФЗ е установил няколко нарушения във връзка с изпълнението
на даден проект. В случая е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Когато при осъществяване на контрол
относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения
от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г.,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от
допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като
показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от
ползвателя финансова помощ. Като е приложил
посочената правна норма, изпълнителният директор на ДФЗ правилно е определил
финансова корекция в размер на 58 592,19 лева спрямо „Слънчево Алби“ ЕООД.
Не може да се сподели тезата на
жалбоподателя в представените бележки, че санкцията следва да е пропорционална,
тъй като тя се определя по специален начин и е уредена в специален акт – Правилата,
приети на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, съгласно която норма Изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7,
като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се
обнародват в "Държавен вестник".
Съдът намира за необходимо да посочи
следното: В жалбата до съда, в табличен вид, жалбоподателят е представил свои
изчисления относно съотношението между заложените в бизнес плана приходи и
действително реализираните приходи, като счита, че изпълнението е в размер на
62,92 %. Дори тази стойност да се приеме за действителна (а това безспорно не е
така и е доказано както в административното, така и в съдебното производство и
от заключението на вещото лице), то остава нарушението относно неразкриването
на всички заложени в бизнес плана работни места. Нарушението е с голяма тежест
и само то е достатъчно, за да бъде ангажирана финансовата отговорност на
ползвателя на безвъзмездната финансова помощ чрез налагане на финансова
корекция. По изложените доводи твърдението, че постановеното решение е „.. акт, който неоснователно въздейства
в чужда правна сфера, дори с мотив да се вреди…“
е недоказано.
Едно
от основните възражения както в жалбата, така и в бележките, е нарушението на
различни принципи. В жалбата се сочи, че са нарушени принципите на „Европейското право“ – не е уточнено дали се има предвид
действително европейско право или право на Европейския съюз и не е посочено кои
точно принципи са нарушени. Въведено е твърдение, че не е отчетен „…принципът на обективност за свършеното
от собственика на имота“.
От събраните по делото доказателства и по-специално от одобрения бизнес план
(стр. 5) се установява, че „По силата на договор за отдаване под наем на общински
недвижим имот търговецът стопанисва 5 помещения за настаняване на гости, всяко
състоящо се от 2 стаи с общ вход и общ санитарен възел; 1 помещение от същия
вид за обслужващия персонал; 2 помещения за хранене; 2 сервизни помещения и два
навеса за сезонно ползване и гараж в ПИ № 000994, с. Писанец, община Ветово.“ Следователно, ползвателя не е
собственик на имота, а действията на собственика на имота са ирелевантни за
настоящия съдебен спор.
Не на последно място и в жалбата, и в
бележките е въведено твърдение за изтекли давностни срокове относно налагането
на финансова корекция в конкретния случай, което твърдението по своята същност
е неоснователно.
Както
е посочила в своето решение № 1971/01.03.2022 г. по адм. д. № 6624/2021 г.
касационната инстанция, според легалната дефиниция на § 1, т. 2, буква А от ДР
на Правилата Мониторингов период е период: а) за договори,
сключени преди 1 януари 2015 г. – пет години считано от датата на сключването
им; б) за договори, сключени след 1 януари 2015 г. – пет, респ. три години (в
зависимост от статута на предприятието по смисъла на ЗМСП), считано от датата на окончателното плащане по
тях. Договор
№ 18/311/00796 е сключен на 03.11.2014 г., поради което и мониторинговият
период за него продължава до 03.11.2019 г. Това обстоятелство обаче е посочено,
за да се обоснове неприложимостта на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 2/03.01.2018 г.), тъй като съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК и видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК, производството по
издаване на отменения АУПДВ е започнало на 02.06.2020 г., т.е. след приключване
на мониторинговия период. Следователно, датата на приключването на този период
е релевантна към процесуалния ред, по който следва да протече административното
производство (по ЗУСЕФСУ) и крайния акт, с който то трябва да завърши (решение
за налагане на финансова корекция). Периодът на мониторинг е период, през който
земеделският стопанин – бенефициер по ДПБФП, е длъжен да изпълнява
ангажиментите, произтичащи от закона и от сключения договор, а не период, с
чието изтичане се преклудира правото на органа да образува производство по
определяне на финансова корекция за констатираните през същия период
нередности, както неправилно счита жалбоподателя. Следователно, с изтичането на
периода на мониторинг се преклудира възможността за в бъдеще да се установяват
допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува
производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били
установени в същия период. Видно от заключителната част на контролния лист от
проверката на място, същата е била извършена в периода 18.06.2019 г. –
25.06.2019 г., т.е. в рамките на мониторинговия период, приключил на 03.11.2019
г. г.
В Решение на
Съда на ЕС по съединени дела C‑447/20 и C‑448/20 от 07.04.2022 г. (т. 51) се приема, че
разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент
(ЕО, Евратом) № 2988/95 на
Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси
на Европейските общности (Регламент
2988/95) предоставя на икономическите оператори право, което означава, че те
трябва да могат да се позоват на погасяването на процедурите за установяване на
нередности, за да се противопоставят на прилагането спрямо тях на
административни мерки и санкции. Следователно, регламентираният в чл. 3, § 1 от
Регламент 2988/95 давностен срок (Срокът
за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по
смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила
могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три
години.) не се
прилага служебно от съда, а е необходимо жалбоподателят да се е позовал на
него. Съдът намира, че това изискване в случая е удовлетворено като, макар и
бланкетно, както в жалбата, така и в представените бележки е налице позоваване
на изтекъл в полза на жалбоподателя давностен срок. Поради това съдът намира
така релевираното възражение допустимо и подлежащо на разглеждане. Разгледано
по същество, възражението е неоснователно.
Съгласно
Решение от 21.12.2011 г. по дело C- 465/10 на СЕС (т. 59) се приема, че
давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на
получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е
преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за осъществяването на субсидираната
от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а изпълнен, четиригодишният давностен срок,
предвиден в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, започва да тече от датата,
на която се преустановява изпълнението на незаконно сключения договор за
обществена поръчка. Това разрешение е съответно приложимо и в настоящия случай,
тъй като както средствата от ЕФРР, така и средствата от ЕЗФРСР са част от ЕФСУ
съгласно чл. 2 от ЗУСЕФСУ.
Според вече
многократно цитираната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30 Кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по
образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години. В т. 4.18 от сключения ДПБФП е предвидено, че ползвателят е длъжен да
спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор. Следователно, давностните срокове за налагане на
финансова корекция в конкретния случай не са изтекли.
Релевирано е
възражение, че обжалваното решение е несъответно на целта на закона и само на
това основание административният акт подлежи на отмяна по смисъла на чл. 146,
т. 5 от АПК. Съдът вече многократно посочи, че с неизпълнението на бизнес плана
ползвателя на безвъзмездната финансова помощ е нарушил целите на ПРСР (т.
4.2.3.) и тези, заложени в чл. 2 от Наредба № 30, поради което счита, че следва
да отхвърли възражението като неоснователно.
Съдът не
установи наличието на нито едно от предвидените в чл. 146 от АПК основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в
сила, а жалбата на „Слънчево Алби“ ЕООД да бъде отхвърлена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на разноски и на
юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ДФЗ следва да
се присъди сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г.
на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. №
5/2009 г. на ВАС. Дължима е и сума в размер на 250,00 лева, заплатена от
ответника като депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Следователно,
жалбоподателят следва да заплати на ответника общо сума в размер на 400,00
лева. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Слънчево Алби“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Писанец, общ. Ветово, обл. Русе, ул. Стара планина“ № 14, представлявано от А.И.Р.
– управител против Решение за налагане на финансова корекция №
18/311/00796/3/01/04/02 (изх. № 01-2600/6485/30.05.2022 г.), издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Слънчево
Алби“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ общо сума в размер на 400,00
(четиристотин) лева, от които 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение и 250,00 (двеста и петдесет) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: