Решение по дело №2482/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Златина Личева
Дело: 20184120102482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

№ 262

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 05.07.2019 г.

 

        ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на  пети юни, през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               Председател : ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

                                      

 

при секретаря  Р. Андреева, като разгледа докладваното от  съдията   Личева гр.д. № 2482 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

                Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД – положителен установителен иск и чл. 79 ЗЗД – осъдителен иск.

Ищецът "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД твърди, че ответникът е абонат на дружеството с посочен в ИМ клиентски номер. В тази връзка получил предпочетен от него номер и избрал абонаментна програма Интернет 650 по Договор от 10.10.2015 г. със срок на действие до 18.10.2016 г. По същия договор абонатът използвал още един абонаментен план с предпочетен мобилен номер,  като е сключен  договор за мобилни услуги от 25.01.2016 г. с предпочетен мобилен номер описан в ИМ, по програма Интернет 6500 със срок до 25.01.2018 г. По този договор ответникът взел мобилно устройство на изплащане на 23 месечни лизингови вноски по 4,59 лв. всяка. Въз основа на сключените договори ответникът ползвал предоставени му мобилни услуги под клиентски номер ***, на който са издавани ежемесечните фактури.

За телефонни номера *** и номер *** за периода 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г. ищецът издал фактура, платима до 30.04.2016 г.; фактура - платима до 30.05.2016 г. и такава  - платима до 30.06.2016 г., подробно описани в ИМ.

Длъжникът е изпаднал в забава на 1.07.2016 г. поради неплащане, а достъпът до услуги е преустановен на 5.07.2016 г.

С кредитно известие от 15.07.2016 г. е извършена корекция по дължимите суми с начисляване на лизингови вноски в размер на 4,59 лв., с оглед на което задължението за плащане е определено като сума в размер на 91,51 лв. платима до 30.07.2016 г.

Следствие неизпълнението на ответника ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор с него, като по фактура от 15.08.2016 г. е начислена обща сума за плащане в размер на 194,49 лв., в която е включена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 20,36 лв., неизплатени лизингови вноски съобразно уговорения погасителен план в размер на 82,62 лв. и сумата от 91,51 лв., представляваща потребени мобилни услуги от предходните отчетни периоди.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите месечни вноски по лизинговия договор са обявени за предсрочно изискуеми, а падежът им съобразно уточненото в договора е 15-то число на месеца. Ответникът е приел Общите условия /ОУ/ на оператора, според които е длъжен да заплаща посочените във фактурата суми не по-късно от 18 дни от издаването им.

Прави се искане до съда да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане спрямо него за сумата от 91,51 лв. представляващо незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за периода от 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 9.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 1918/9.08.2018 г. по ч. гр. д. 1610/2018 г. на ГОРС.

Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер от 82,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.01.2016 г. за мобилен номер *** с абонатен номер ***.  Претендират се сторените разноски  в заповедното и съдебното производства.

Ответникът Д.С.С.  беше призован по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като в срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител – адв. Л.И. от ВТАК. Излага, че не били представени доказателства за изпълнение на задължението от страна на ищеца за предоставяне на услугата и реалното предаване на мобилния апарат.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:.

Ответникът Д.С.С. е абонат на дружеството – ищец, представляващо доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Интернет 650, съгласно Договор за мобилни услуги от 10.10.2015 г., в сила от 18.10.2015 г., подписан между абоната и мобилния оператор „Теленор България ЕАД, с уговорен срок на действие 12 месеца до 18.10.2016 г. (л.21-27)

Ответникът е ползвал още един абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги от 25.01.2016 г. по програма Интернет 6500, с уговорен срок на действие 24 месеца - до 25.01.2018 г.(л.9-20) При сключване на втория договор абонатът е взел мобилно устройство НUAWЕI, модел Е5577 LTЕ САТ4 MIFI,  което се задължил да изплаща на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор(л.13-14).

Въз основа на сключените договори ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера **** и *** е фактурирано под клиентския номер на абоната №***(л.28-38).

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането им се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор ответникът бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура – 15 число(л.9 и л.21), като неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

За потребените от ответника услуги за мобилни номера  *** и **** за периода 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г. ищецът издал фактури, както следва: 1.Фактура № **********/15.04.2016 г. за отчетен период на потребление 15.03.2016 - 14.04.2016 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,57лв., от които: за мобилен номер *** за абонаментен план Интернет 650 - 5.82 лв.; за мобилен номер **** за абонаментен план Интернет 6500 - 16.66 лв; лизингова вноска в размер от 4.59 лв., като сумата следвало да бъде платена в срок 30.04.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер(л.28-30); 2.Фактура № **********/15.05.2016 г. за отчетен период на потребление 15.04.2016 - 14.05.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 32,77 лв., от които: за мобилен номер *** за абонаментен план Интернет 650 - 5.82 лв.; такса получаване на входящ трафик 0.50 лв.(без ДДС) съгласно Приложение Ценова листа; за мобилен номер *** за абонаментен план Интернет 6500 - 16.66 лв; лизингова вноска в размер от 4.59 лв.; такса получаване на входящ трафик 0.50 лв.(без ДДС) съгласно Приложение Ценова листа, която фактура е платима в срок 30.05.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер(л.31-33); 3. Фактура № **********/15.06.2016 г. за отчетен период на потребление 15.05.2016 - 14.06.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31.57 лв., от които: за мобилен номер *** за абонаментен план Интернет 650 - 5.82 лв.; за мобилен номер *** за абонаментен план Интернет 6500- 16.66 лв; лизингова вноска в размер от 4.59 лв., платима в срок 30.06.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер (л.34-35). Срокът за плащане на фактура №**********/15.06.2016 г., е 30.06.2016 г., като по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане.

Дружеството – ищец е издало Кредитно известие № **********/15.07.2016 г. за извършена корекция по дълга, като е приспадната сума в размер от 8,99 лв.; начислена е лизингова вноска в размер на 4.59 лв., както и е включен баланс от предходен отчетен период в размер на 95,91 лв. Общото задължение за плащане възлиза в размер от 91,51 лв., а срокът за плащане  - 30.07.2016 г. Не са ангажирани доказателства от страна на ответника за заплащане на сумата от 91,51 лв.

На 15.08.2016 г. е издадена фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 194,49 лв.,  в която  са включени, както следва: неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 20,36 лв.; вноски лизинг, дължими след 01.01.2014 г., представляващи сума в размер на 82,62 лв., както и дължима сума за потребени мобилни услуги от предходния отчетен период в размер на 91,51 лв.(л.38)

По подадено Заявление по реда на чл. 410 ГПК пред ГОРС е образувано ч.гр. д. № 1610/18 г.  Издадена е Заповед за изпълнение № 1918/09.08.2018 г., с която е разпоредено длъжникът С. да заплати на заявителя – „Теленор България” ЕАД следните суми: 194,49 лв. (сто деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи дължима сума за отчетните периоди от 15.03.2016 до 14.08.2016 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 10.10.2015 г., клиентски № ***, съгласно фактура № **********/15.08.2016 г.; 37,74 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата по фактура № **********/15.08.2016 г. за периода от 31.08.2016 до 31.07.2018 г.; законната лихва върху главницата от 194,49 лв., считано от 09.08.2018 г. до изплащане на вземането. След  издаване на Заповед № 1918/09.08.2018 г.  последната е изпратена за връчване на длъжника. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 47 ал. 5 ГПК на 12.09.2018 г., поради което на заявителя е указана възможността  да предяви иск за установяване на вземането си против ответника на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Искът по настоящото дело е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което  е допустим за разглеждане.

Правни изводи:

Предявеният установителен иск  с  правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД е  основателен  и следва да бъде уважен, ведно  със законните последици в тази връзка:

По делото се  събраха безспорни доказателства за наличие на облигационно правоотношение  между страните -  договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, сключен на 10.10.2015 г. и на 25.01.2016 г.,  със страни „Теленор България” ЕАД и Д.С.С., последният отчитан с клиентски № ***, в която връзка е издадена окончателна фактура от 15.08.2016 г. за сумата от 91,51 лв., представляваща предоставени, но незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г., дължима в 18 дневен срок от издаване на фактурата, или до 30.08.2016 г., която не е заплатена от ищеца на падежа, както и към настоящия момент.

Въз основа на изложеното следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата размер от 91,51 лв. – дължима сума за отчетен период 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г. по договор  за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 10.10.2015 г., клиентски № ***, съгласно фактура № **********/15.08.2016 г.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 80.78 лева – направени разноски в производството по ч.гр. д. №1610/18 г. на ГОРС, съразмерно на предявената и уважена част от иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.  В заповедното производство са сторени разноски, както следва: 25.00 лв. – платена държавна такса и 180.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение. От цялата сума в размер на 232.23 лв. по издадената заповед, е  предявен иск само за сумата от 91.51 лв.

Искът с правно основание чл. 79 ЗЗД досежно сумата от 82.62 лв.  е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

По делото се  събраха безспорни доказателства за наличие на облигационно правоотношение  между страните -   сключен  договор за лизинг на 25.01.2016 г. относно закупуване на мобилно устройство на изплащане НUAWЕI, модел Е5577 LTЕ САТ4 MIFI на 23 месечни лизингови вноски.  Договорът е сключен във връзка с договор  от 25.01.2016 г. за предоставяне на мобилен номер *** за абонат Д.С.С.. Забавата на длъжника е от 30.04.2016 г., когато не е заплатена дължимата лизингова вноска. Дължимата сума от оставащите лизингови вноски до изтичане срока на договора е в размер от  82.62 лв., която не е заплатена от ответника. С неплащането на сумата  по фактура № ********** от 16.06.2016 г. договорът между страните е прекратен на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, в която връзка дължимите месечните вноски за предоставеното мобилно устройство марка HUAWEI модел Е5577 LTE САТ4 MIFI са обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно чл.3 ал. 2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0895/701549, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България” ЕАД.

            Общият размер на лизинговите вноски от 82.62 лв. е дължим   след месец 08.2016 г., а периодът на дължимост е от м.08.2016 г., до м.01.2018 г. Неплащането в срок на сумите по издадените от ищеца на ответника фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото му по чл.75 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.С.С.. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия, които са неразделна част от него.

В чл.20 от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор България” ЕАД. Съгласно чл. 23, б) месеченният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери, съобразно избрания от него абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Ответникът С. следва да  бъде осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 82.62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.01.2016 г. за мобилен № *** с абонатен №***.

При този изход от делото, при уважаване на предявените установителен и осъдителен иск, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер от 555.00 лв., на основание чл. 78 ал.1 ГПК, от които 75.00 лв. – платена държавна такса; 180.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. – платено възнаграждение на особен представител.

 Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че в полза на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ЖК Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от В.Г. от САК, съдебен адрес ***, съществува вземане от Д.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, за СУМАТА от 91,51 лв.(деветдесет и един лев и 51 ст.) – за предоставяне на далекосъобщителна услуга по договор от 10.10.2015 г., за отчетен период 15.03.2016 г. до 14.08.2016 г., клиентски № ***, съгласно фактура № **********/15.08.2016 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 1918/09.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1610/18 г. на ГОРС.

ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ЖК Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от В.Г. от САК, съдебен адрес ***, по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, СУМАТА от  82.62 лв.(осемдесет и два лева и 62 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.01.2016 г. за мобилен № *** с абонатен №*********.

ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ЖК Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от В.Г. от САК, съдебен адрес ***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК СУМАТА 80.78 лева (осемдесет лева и 78 ст.) - направени разноски по ч. гр. д. №  1610/18 г. на ГОРС, съразмерно на уважената част от предявения иск.

ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление ЖК Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от В.Г. от САК, съдебен адрес ***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК СУМАТА 555.00 лева (петстотин петдесет и пет лева) - направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от  предявените искове.

Решението  подлежи на въззивно  обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТОС.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: