№ 489
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100600762 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/от защитника на подс.И. В. Г. /адв.Х. К./ срещу
Присъда от 05.07.2022 г. на СРС,НО,12 - ти състав по НЧХД№ 16884/21 г.в частта й, с която
подсъдимия Г. е бил признат за виновен в извършено на 19.11.2021 г. спрямо ч.тъж.И. Ф.
престъпление по чл.130,ал.2 от НК, като по реда на чл78А,ал.1 от НК ,подс. е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на адм.наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.Подсъдимият
също така е осъден да заплати деловодните разноските по водене на наказателното производство.В
друга ,необжалвана част от Присъдата ,подс.Г. е признат за виновен по обвинение за друго деяние
със същата правна квалификация,извършено на предишния ден/18.11.2021 г./,но на основание
чл.130,ал.3 от НК подс.Г. е освободен от наказание , тъй като ч.тъжител И. Ф. е отвърнал със
същата телесна повреда и поради това и двамата са освободени от наказание /чрез приложение на
т.нар. институт на реторсия/.В тази част няма постъпила Жалба и съд.акт е влязъл в сила.
В своята ВЖ защитникът изразява общото си недоволство срещу обжалваната част на
първоинстанционен акт,намирайки че последният е незаконосъобразен,неправилен ,
необоснован,при съществени проц. нарушения/без конкретизация/ и явно несправедлив.Предвид
това се иска от въззивния съд да отмени осъдителната присъда/в частта , с която подс.е признат за
виновен и наказан по реда на чл.78А от НК/ и да постанова нова оправдателна такава и да
оправдае подсъдимия Г.,респективно да приложи института на реторсията и по този диспозитив от
Присъдата на СРС.
В ОСЗ пред въззивната инстанция се явяват защитникът , подсъдимият, частният
тъжител и повереникът.ВЖ се поддържа от първите две горепосочени страни, а се оспорва от
останалите страни във въззивното производство.Нито една от страните няма доказателствени
искания.
След докладването на ВЖ и приемането на писмените доказателства , при липсата на
доказателствени искания , съдът намери за изяснена фактическата обстановка и обяви за
приключено събирането на доказателствата.Бе даден ход на делото по същество.
1
Защитникът заявява ,че поддържа ВЖ , като намира ,че следва СГС да отмени в
обжалваната част осъдителната Присъда на СРС.Вместо нея се иска от въззивния съд да
постанови нова оправдателна Присъда.Касателно твърденията за съществени проц. нарушения ,се
релевира че било налице несъответствие между волята на ръководно-решаващия орган и
отразеното в мотивите.Касателно процесното деяние на 19.11.2021 г. съдът заявявал ,че кредитира
изцяло показанията на св.Г. ,но въпреки това последните не се взимат предвид при постановяване
на крайния съд. акт,тъй като се заявява че липсват обективни доказателства за вида на получените
наранявания.За защитата остава неясно защо са игнорирани показанията на тази свидетелка, още
повече при наличието на Заключение на СМЕ.Горното е съществено проц. нарушение
,което/според защитата/ налага отмяна на съд.акт и постановяване на друг с приложение на
института на реторсията.
Подсъдимият И. Г. се присъединява към казаното от своя защитник.
Повереникът на ч.тъж. по същество пледира за потвърждаване на обжалваната Присъда
на СРС,тъй като намира последната за законосъобразна и правилна, доколкото правилно оценява и
интерпретира фактическата обстановка по делото.Налице са доказателства , медицинска
експертиза, които сочат че СРС е постановил правилен съдебен акт.
Частният тъжител се солидаризира със заявеното от своя проц. представител.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс.И. В. Г. е роден на **** г. в гр.София,българин, български
гражданин,неосъждан,неженен, средно образование,специалист по околна среда в ТТЕС Eastern
Europe, ЕГН-**********.
Подсъдимият И. В. Г. и частният тъжител от средата на 2020 г. поддържали помежду си
интимна връзка , макар да не живеели съвместно.От февруари 2021 г. отношенията между ч.тъж. и
подсъдимия се влошили , като ч.тъжител Ф. изразил желание да се преустановят отношенията
между тях.Такава перспектива не се харесвала на подс.И. Г. , който смятал че отношенията им
следва да продължат и търсел вниманието на ч.тъж.Ф..Тъй като ч.тъжител обаче искал
преустановяване на личните им отношения ,понякога се стигало до пререкания помежду им,вкл. и
чрез физически съприкосновения до април 2021 г.
Така на 19.11.2021 г. подс.И. Г. отишъл на адреса на ч.тъжител ,ул.проф.****, като носел
подарък , който смятал да връчи на Ф. в знак на желание за извинение и отношенията им да се
подобрят и да продължат за в бъдеще. Около 20,00 ч. подс. бил на адреса и зачакал да види ч.тъж.
директно на улицата.Когато се появил ч.тъж. Ф. ,подс. понечил да води разговор с него и да му
връчи подаръка , но в нежеланието си за контакт ч.тъж. искал да го избегне и употребил обидна
реплика, както и подал сигнал до тел.112.Неудовлетворен,подс. Г. нанесъл удар в дясната част на
лицето на ч.тъжител и си тръгнал.
След инцидента ч.тъжител посетил КСМД и му бил извършен преглед , в резултат на
който било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 457/2021 г.В него е посочено ,че при
прегледа са установени травматични увреждания на долния клепач на лявото око,частично
разкъсване на основата на кожен невус.Тези травматични увреждания са получени и са резултат от
действието на твърди тъпи предмети , каквито характеристики имат и части от човешкото тяло и
могат да се получат по начин и време ,съобщени в предварителните сведения.В тази графа
„Предварителни сведения“ е посочено ,че на същата дата около 20 ч. бил удрян с ръце и предмет
по лицето, както и одраскан по шията и ритан от познат мъж.Допълнително съобщава ,че същият
мъж го е удрял и на 18.11.2021 г., около 14,00 ч. , за което има издадено СМУ.
Заключението на назначената СМЕ/Съдебно Медицинска Експертиза/ касателно
инцидента на 19.11.2021 г.,по отношение на който се отнася въззивната проверка, е видно ,че
ч.тъж. И. Ф. е получил синкаво кръвонасядане с морав оттенък на вътрешните две трети на долния
клепач на лявото око и нараняване със засъхнала коричка в областта на бенка зад висулката на
дясното ухо , които наранявания са от естество да реализират медико-биологичния признак
„болка и страдание“.Травмата на долния клепач се дължи на удар с малка сила с/или върху твърд
тъп предмет, а нараняването на кожата зад дясно ухо е получено от допирателно въздействие на
твърд тъп предмет с ограничена площ на контактната повърхност.
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл прецизно
и в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Достатъчно детайлно е извършен
2
анализът на отделните доказателствени материали поотделно и в съвкупност.Разгледани са
поотделно и анализирани отделните признаци на състава на престъплението, по обвинението за
което подс.Г. е бил признат за виновен.Към този доказателствен анализ въззивната инстанция се
присъединява изцяло.Правилно съдът е кредитирал определени групи гласни доказателствени
средства и не е кредитирал други в определени части по съображения , които се споделят от
въззивната инстанция като тук с оглед процесуална икономия няма да се възпроизвеждат отново.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС в обжалваната част на
Присъдата си е приел,че с горното подсъдимия И. В. Г. е осъществил състава на престъплението
по чл.130,ал.2 от НК, както от обективна,така от субективна страна. Отделните елементи
на състава на престъплението от обективна и субективна страна са детайлно коментирани от
първоинстанционния съд в Мотивите на обжалвания съд.акт , като въззивната инстанция се
присъединява към този анализ .
Въззивната Жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.Няма по делото нито медицинска документация , нито безспорни други доказателства
,че на подсъдимия Г. при инцидент от 19.11.2021 г. да е нанесена каквато и да е телесна
повреда.При това положение правилно СРС не е приложил института на реторсията касателно
случая на горепосочената дата.Показанията на св.Г. са кредитирани от първоинстанционния съд
,но трябва да се уточни каква е тяхната действителна доказателствена стойност.Тази свидетелка
не сочи да има медицинско образование или някакви специални знания в областта на
медицината.Тя сочи да е направила снимки на показано й от подс.нараняване,но после снимката
била изтрита.Няма данни подс.Г. да е посетил съдебен медик и да е изготвен съответен
медицински удостоверителен документ.Самата свидетелка не е очевидец на инцидента от
19.11.2021 г. , така че да може да е източник на пряка доказателствена информация за този случай,
извън съобщеното й от самия подсъдим.Следователно , СРС като е посочил че кредитира
показанията на св.Г. ,не е допуснал съществено проц. нарушение , както се твърди във ВЖ.Трябва
да се отчете че обективно показанията на свидетелката са крайно недостатъчни ,за да се изградят
обосновани изводи,че на 19.11.2021 г. ч.тъжител е отвърнал на подс.Г. и му причинил същата
телесна повреда като тази ,която му е била причинена на него самия.Те са недостатъчни и тъй като
само въз основа на тях не може да се установи дали и какво нараняване е получил Г. ,нито да се
назначи СМЕ с такъв въпрос.За да е налице института на реторсията трябва и насрещното
увреждане да е доказано по същия начин както инкриминираното, а това не е налице в настоящия
случай.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд
на основание чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,12-ти състав по НЧХД№16884/2021 г.в
обжалваната й част, с която подс.И. В. Г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130,ал.2 от НК, извършено на 19.11.2021 г. спрямо ч.тъжител И. Г. Ф.,
след което е бил освободен от наказ. отговорност по реда на чл.78А,ал.1 от НК и му е било
наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв , тъй като Присъдата в обжалваната й
част е правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4