С решение № 669/29.12.2005 г., постановено по гр. д. № 630/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за установенопо отношение на Красимир Асенов Моллов с ЕГН ********** гр. Кърджали, че Асен Раев Орешков с ЕГН ********** от гр. Кърджали не дължи законна лихва за забава върху сумата 4940 щатски долара за периода от 28.07.2000 г. до 28.07.2003 г. на основание забава на изпълнение на задължението за връщане на заетата сума по договор за заем от 28.03.2000 г., поради изтичане на тригодишна погасителна давност и е отхвърленпредявения иск за недължимост на законна лихвавърху сумата 4940 щатски долара за периода от 29.07.2003 г. до 22.10.2003 г. и на основание нарушаване на процесуални правила в производството по чл. 242 и сл. от ГПК по ч. гр. д. N 786/2003 г. по описа на Районен съд- Кърджали. Със същото решение съдът е обезсилил изпълнителен лист от 07.10.2003 г., издаден от Кърджалийския районен съд въз основа на определение N 92/07.10.2003 г. по ч. гр. д, N 786/2003 г., в частта, с която Асен Раев Орешков с ЕГН ********** от гр. Кърджали е осъден да заплати на Красимир Асенов Моллов сЕГН ********** от гр. Кърджали законна лихва върху сумата 4940 щатски долара /върху главницата/ за периода от 28.07.2000 г. до 28.07.2003 г. Присъдени са и разноски в полза на Асен Раев Орешков. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск и в частта му за разноските, е останал жалбодателят Асен Раев Орешков, който го обжалва в тази част като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необосновано. Изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение. Поддържа се в жалбата, че вземането за лихва било погасено изцяло по давност, тъй като в предвидения в ЗЗД давностен срок, кредиторът не предявил иск за присъждане на вземането. Сочи се също, че в производството по чл. 254 ГПК, което било исково и се решавал спора със сила на присъдено нещо, ищецът- длъжник, имал право да прави всички възражения, включително и за допуснати нарушения при издаване на изпълнителния лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание в производството по чл. 242 и сл. ГПК. Изтеклата погасителна давност и липсата на предявен осъдителен иск за вземането за лихва бил факт, който водел до недължимост на вземането и можело да бъде изтъкнат в производството по чл. 254 ГПК. Твърди се в жалбата, че изводите на съда относно разноските не съответствали на доказателствата по делото, които ги установявали. Излагат се подробни съображения. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районен съд Кърджали в обжалвана част като се уважи изцяло предявения иск и се обезсили изпълнителния лист и за отхвърлената част от лихвите и се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер. В съдебно заседание не се представлява. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която частично е уважен предявения иск по чл. 254 от ГПК , е останал и жалбодателят Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали. Счита решението за незаконосъобразно, поради което го обжалва в тази част. Неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон съдът приел, че предявеният отрицателен установителен иск бил частично основателен. Съдът неправилно определил приложимия в случая материален закон. Въпросът за давността следвало да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 119 вр. чл. 110 от ЗЗД, тъй като вземането за лихва било акцесорно, прехвърляло се и се погасявало заедно с главния дълг. По делото безспорно било установено, че вземането за главницата по договора за заем, не било погасено по давност. Вземането за лихва произтичало от вземането за връщане на дадената в заем сума и се погасявало с изтичане на общата погасителна давност. Ставало въпрос за законна лихва за забава като обезщетение за забавено плащане, а не за лихва като периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" от ГПК, вземането за която се погасявало с изтичане на специалната 3- годишна давност. Като е приел противното и е постановил недължимост на вземането за законна лихва, поради изтекла тригодишна давност, съдът постановил неправилно решение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението в атакуваната част като незаконосъобразно и спора се реши по същество като се отхвърли изцяло предявената искова претенция по чл. 254 от ГПК като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадените жалби, констатира: Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК от длъжника Асен Раев Орешков по изп. дело N 342/2003 г. по описа на СИС при Районен съд Кърджали срещу взискателя по същото дело Красимир Асенов Моллов, че присъдената законна лихва върху главницата 4940 щатски долара за периода от 28.07.2000 г. до 22.10.2003 г. по изпълнителния лист, въз основа на който е предприето изпълнението, не се дължи. Твърди се в исковата молба, че в полза на ответника против ищеца по реда на чл. 237, 242 и сл. от ГПК въз основа на нотариален акт № 59 том I рег. № 874 дело № 111/2000 г. на Нотариус Калин Димитров, бил издаден изпълнителен лист от 07.10.2003 г. по гр. ч. д. № 786/2003 г. по описа на Районен съд Кърджали за сумата 4940 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2000 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 84.50 лв. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 342/2003 г. по описа на СИС при Районен съд Кърджали, по което бил извършен опис и оценка, и била насрочена публична продан на ипотекирания недвижим имот. В установения от закона срок ищецът не обжалвал изпълнителния лист и не подал молба по чл. 250 ГПК. Твърди в исковата молба, че присъдената законна лихва върху главницата от 4940 щатски долара, считано от 28.07.2000 г. до окончателното й изплащане и съответната част от разноските не се дължи, тъй като това вземане на кредитора- за законната лихва от датата на падежа, съответно и за забавата- 28.07.2000 г. до 28.07.2003 г., било погасено по давностна основание чл. 111 б. "в" ГПК. Твърди се още в исковата молба, че в нарушение на процесуалните правила, била присъдена мораторна лихва за периода от забавата- 28.07.2000 г. до датата на подаване на молбата- 22.10.2003 г. без да бил посочен нейния размер, период и без да е внесена дължимата държавна такса. Законна лихва следвало да се присъди от датата на подаване на молбата- 22.10.2003 г. до окончателното изплащане, тъй като не били налице предпоставки и надлежно искане за присъждане на мораторната лихва. Поради това, че кредиторът се ползвал от изпълнителния лист, като претендира заплащане и на законна лихва от 28.07.2000 г., за ищецът се пораждал правен интерес от предявяване на иск по чл. 254 ГПК, че законната лихва от 28.07.2000 г. до 22.10.2003 г. не се дължи. От приложеното ч. гр. д. N 786/2003 г. по описа на Районен съд- Кърджали се установява, че на 24.09.2003 г. Красимир Асенов Моллов подал молба за издаване на изпълнителен лист срещу Асен Раев Орешков за сумата 4940 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2000 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски. От приложения нотариален акт № 59 по дело № 111/2000 г., се установява, че Красимир Асенов Моллов е дал на Асен Раев Орешков като безлихвен заем сумата 4940 щатски долара, която сума Орешков получил напълно и в брой при подписване на договора и се задължил да я заплати на заемодателя в срок до 28.07.2000 г. като при закъснение след тази дата длъжника дължал на заемодателя неустойка. За обезпечаване на заема, ищецът ипотекирал 1/2 идеална част от свой недвижим имот. Не се сочат доказателства за това- преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на 24.09.2003 г., ответникът Моллов да е предприемал други действия за събиране на сумата 4940 щатски долара. На основание чл. 237 б. "е" от ГПК и по реда на чл. 242 и сл. от ГПК, районен съд Кърджали постановил определение, с което осъдил Орешков да заплати на Моллов сумата в размер на 4940 щатски долара по нотариален акт за договорна ипотека N 59 том I рег. N 874, нот. дело N 111/2000 г. на нотариус Калин Димитров, ведно със законната лихва върху главницата, считано от28.07.2000 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 84.50 лв. Определението не е било обжалвано. Въз основа на така постановеното определение от районен съд Кърджали бил издаден изпълнителен лист на 07.10.2003 г., по който по молба на взискателя Моллов от 22.10.2003 г. било образувано срещу длъжника Орешков изпълнително дело N 342/2003г. по описа на Съдебно- изпълнителна служба при РС- Кърджали, по което са били предприети изпълнителни действия. При така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск по чл. 254 от ГПК е частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 във вр. ал. 2 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата в размер определен от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 84 ал.1 от ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, ищецът като длъжник- заемател по договор за заем, сключен с ответника като кредитор, е изпаднал в забава да изпълни задължението си да върне заетата сума в размер на 4940 щ. д. на 29.07.2000 г., тъй като крайният срок за изпълнение на това му задължение е бил определен на 28.07.2000 г. След този ден, съгласно чл. 86 от ЗЗД, същият дължи законна лихва за просрочени задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. С оглед на тази разпоредба, следва да се приеме, че вземането залихва на ответника запериода от 28.07.2000 г. до 28.07.2003 г. е погасено по давност. Следва да бъде в тази част признато за доказано по отношение на ответника, че за този период ищецът не дължи законна лихва, поради изтекла погасителна давност, която е започнала да тече на 29.07.2000 г. и е изтекла на 29.07.2003 г., а ответникът на 24.09.2003 г. е предприел действия за събиране на вземането. Поради изложеното следва в тази му част издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен, като искът се отхвърли в останалата му част и за периода от 29.07.2003 г. до 22.10.2003 г. Що се касае до твърденията в исковата молба, че законна лихва за периода от 28.07.2003 г. до 22.10.2003 г. не била дължима поради това, че била присъдена от съда в нарушение на процесуалните правила- без да бил посочен размер, период и без да е била внесена държавна такса, то следва да се посочи, че не може по реда на чл. 254 от ГПК да се проверява валидността, допустимостта и правилността на постановения съдебен акт. Такава възможност има по реда на чл. 244 от ГПК, от която ищецът, както сам сочи в исковата молба, не се е възползвал.В производството по чл. 254 от ГПК ищецът има възможностда предяви възражения и посочи факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното с иска право на ответника, поради което ищецът не може да основава искането си с нарушаване на процесуалните правила в производството по чл. 242 от ГПК. Впрочем, доводите в жалбата на Орешков в тази насока са несъстоятелни. Несъстоятелен е и довода на жалбодателя Моллов за нарушаване на материалния закон, тъй като видно от издадения изпълнителен лист, не се касае до присъдени мораторни лихви. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото страните следва да понесат разноските така, както са ги направили. Що се касае до жалбата на Асен Раев Орешков в частта относно присъдените разноски, съдът приема, че в тази част жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 192 ал. ІV от ГПК искането за изменяване на решението в частта му за присъдените разноски, подлежи на разглеждане от съдът, който е постановил решението. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Асен Раев Орешков от гр. Кърджали в частта й за изменяване на решението по гр. д. № 669/29.12.2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, относно присъдените разноски и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по в. гр. д. № 63/2006 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/29.12.2005 година, постановено по гр. д. № 630/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове: 1/ 2/ |