Номер 53221.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
Секретар:Станка С. Ангелова
Прокурор:Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20202000600195 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателното дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното по НОХД №2010/2020г. на Районен съд – гр. Бургас
определение №251 от 10.06.2020г., с което е одобрено споразумение за
решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че с посоченото определение
по цитираното наказателно производство Районен съд – гр. Бургас е
одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Бургас
и подс. П. М. Н. за решаване на наказателното дело, водено срещу
подсъдимия за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Твърди също,
че с одобреното споразумение за посоченото престъпление на подсъдимия
е било определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказание
пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок от
по десет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 часа годишно за срок от една година. Счита, че като е одобрил
споразумението за решаване на делото, с което на подс. Н. е наложил
1
наказание пробация, съдът е допуснал съществено нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, предл.1, вр. ал.1, т.1 от
НПК, тъй като неправилно е приложил нормата на чл.55, ал.1 от НК,
съгласно която наказанието се определя по уредените в нея правила само
когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко. Отбелязва, че за извършеното от Н. престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или глоба от петстотин до хиляда лева. С оглед на това, за
да се определи наказанието при условията на чл.55 от НК, следва и най-
лекото предвидено наказание, в случая глоба от 500 лева, да е
несъразмерно тежко. Заявява, че като е одобрил споразумението, с което
на подс. Н. е наложено наказание пробация, след замяна на по-тежката
алтернативно предвидена санкция за престъплението по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, съдът е
допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.2,
пр.1 вр. ал.1, т.1 от НПК. Навежда и оплакване за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в одобряване на
споразумението, неотговарящо на изискванията на чл.382, ал.7 от НПК,
вместо да бъдат предложени промени в него по реда на чл.382, ал.5 от
НПК. Приемайки, че допуснатите от съда нарушения на закона и
процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание за възобновяване на
наказателното дело, отправя искане апелативният съд да възобнови НОХД
№2010/2020г. на Районен съд – Бургас, да отмени определението, с което
е одобрено споразумението за решаване на делото в съдебното
производство и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за
неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния
закон, като с одобреното споразумение в нарушение на чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК на осъдения Н. е било наложено наказание пробация за
извършено от него престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от
2
500 до 1000 лева. Подчертава, че когато за извършеното престъпление
Наказателният кодекс предвижда налагане на едно измежду две или
повече уредени наказания, разпоредбата на чл.55 от НК може да се
приложи само спрямо най-лекото от алтернативно визираните наказания,
ако са налице условията за това. Заявява, че като е приложил чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК по отношение на по-тежкото алтернативно наказание
лишаване от свобода и го е заменил с наказание пробация, съдът е
нарушил материалния закон. Поддържа и доводът за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.382, ал. 7 и ал.5 от
НПК, тъй като преди да одобри споразумението съдът е бил длъжен за
провери неговата законосъобразност и само когато то не противоречи на
закона и морала, следва да пристъпи към неговото одобряване. Счита, че в
конкретния случай съдът е пропуснал да констатира въпросното
нарушение на материалния закон и да предложи на страните, на основание
чл.382, ал.5 от НПК, промяна в депозираното споразумение и в
противоречие с чл.382, ал.7 от НПК е пристъпил към неговото
одобряване. Като поддържа тезата за неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предлага
апелативният съд, на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 от
НПК да възобнови производството по приключилото наказателно дело, да
отмени определението на съда за одобряване на споразумението и да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
Осъденото лице П. М. Н. заяви, че е съгласен с устното изложение на
прокурора от Апелативна прокуратура – Бургас. Присъедини се към него
и помоли да се уважи искането за възобновяване на наказателното дело,
за да му бъде наложено по-леко наказание от пробация, а именно: глоба.
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република
България и в шестмесечен срок, макар че то е в интерес на осъденото
лице, и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК –
определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно
дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.
3
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
По повод внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт
осъденият П. М. Н. е бил предаден на съд за извършено от него на
23.05.2020г. престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание на 10.06.2020г. по НОХД №2010/2020г.
прокурорът представил писмено споразумение за решаване на делото,
което било постигнато между него, подс. Н. и неговия служебен защитник.
С определение №251 от 10.06.2020г. по НОХД №2010/2020г.
Бургаският районен съд, на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от НПК, е
одобрил постигнатото между подс. П. М. Н. /осъдено лице в настоящото
производство/, неговия защитник и представителя на Районна прокуратура
– Бургас споразумение, с което подс. Н. се признавал за виновен в това, че
на 23.05.2020г. в с. Ясна поляна, община Приморско, обл. Бургас, по ул.
„Михаил Герджиков“ в посока центъра, управлявал МПС – мотопед марка
„VONROAD“, с номер на рама №..., който не бил регистриран по
надлежния ред, поради което и на основание чл.345, ал.2 вр. ал.1 и чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК на подс. Н. е наложено наказание пробация,
включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от десет месеца с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една
година.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено
от съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със
споразумение“, в частност на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от НПК.
Нормите от посочената глава на процесуалния закон уреждат особена
процедура за разглеждане и решаване на наказателното дело, която е
въведена като приемлив компромис между интереса на обвинението и
този на обвиняемото/ подсъдимото лице. Решаването на делото със
споразумение не освобождава обаче съда от задължението да прецени
съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала и това
изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че
4
споразумението противоречи на закона и морала, съдът следва да откаже
неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри,
нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.
В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на
съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие
на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на
това е пропуснал да констатира, че за извършеното от подс. Н.
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева.
Пропуснал е да констатира също, че в депозираното споразумение
страните по него са се съгласили на подс. Н. за въпросното престъпление
да му се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказание
пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
десет месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа годишно за срок от една година.
Нормата на чл.55 от НК се прилага тогава, когато и най-лекото
предвидено в особената част за извършеното престъпление наказание се
явява несъразмерно тежко. В случай, че за дадено престъпление са
предписани две или повече алтернативни наказания, преценката по чл.55
от НК за несъразмерно тежко наказание се прави по отношение на най-
лекото от алтернативно предвидените наказания. В хипотеза, че за дадено
престъпление са предписани две алтернативни наказания - лишаване от
свобода или глоба, необходимо е да се установи, че и най-лекото
предвидено наказание глоба се явява несъразмерно тежко, за да се наложи
наказание при условията на чл.55 от НК, като при уреден в норма от
особената част минимален размер на глобата, съгласно чл.55, ал.2 от НК
съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.
Предвиденото в норма от особената част наказание глоба без фиксиран
минимален размер не се заменя с по-леко наказание, както това е
регламентирано в чл.55, ал.2 от НК за наказанията доживотен затвор,
лишаване от свобода и пробация.
В конкретния случай за извършеното престъпление по чл.345, ал.2 вр.
5
ал.1 от НК са предвидени алтернативно наказания лишаване от свобода
или глоба от 500 до 1000 лева. С оглед на това преценката по чл.55, ал.1
от НК за несъразмерно тежко наказание следва да се направи досежно по-
лекото от двете алтернативно предписани наказания, а именно глобата. За
това наказание в чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК е предвиден най-нисък предел
– 500 лева, поради което съобразно чл.55, ал.2 от НК същият може да бъде
намален най-много с една втора. Иначе казано, в хипотеза, че съдът
наложи за въпросното престъпление наказание глоба, следва да
индивидуализира неговия размер в параметрите от 250 лева, съгласно
чл.55, ал.2 от НК и до предвидения в чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК максимум
– 1000 лева.
Съгласно установената в чл.37, ал.1 от НК система на наказанията,
глобата е уредена в т.4 от този текст и се явява по-леко по тежест
наказание в сравнение с пробацията, уредена в т.2 на посочения текст.
Недопустимо е при условията на чл.55 от НК алтернативно предвиденото
по-леко наказание глоба да се заменя с по-тежкото наказание пробация.
Съгласно изложените принципни положения, следва да се приеме, че
в случая с одобряване на постигнатото между прокурора, подс. Н. и
неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело съдът
е допуснал нарушение на материалния закон, като при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК е заменил по-тежко предвиденото за престъплението
по чл.345, ал.2 вр. ал.1от НК наказание лишаване от свобода с пробация,
въпреки че е било възможно налагане на предвиденото алтернативно по-
леко за деянието наказание глоба от 500 до 1000 лева.
Горните съображения, касаещи вида на наложеното на осъдения Н.
наказание пробация, мотивираха апелативния съд да приеме, че
определението от 10.06.2020г. по НОХД №2010/2020г. на Районен съд –
Бургас, с което е било одобрено постигнатото между подс. Н., неговия
защитник и представителя на Районна прокуратура – Бургас споразумение
за решаване делото, е постановено при нарушение на материалния закон,
защото неправилно е била приложена нормата на чл.55, ал.1 от НК.
Посоченото нарушение на закона е формирало основание за отказ да
се одобри от съда постигнатото между страните в наказателния процес
споразумение за решаване на делото. В явно нарушение с процесуалната
разпоредба на чл.382, ал.7 от НПК, съдът е одобрил споразумението,
6
въпреки, че същото противоречи на закона, в частност на цитираните по-
горе материалноправни разпоредбите от НК. Изпълнявайки задължението
си по чл.382, ал.7 от НПК да следи за съответствие на внесеното
споразумение със закона и морала, необходимо е било съдът, на
основание чл.382, ал.5 от НПК, да предложи на страните промяна в
споразумението в частта му, касаеща наложеното на подсъдимия
наказание и ако страните не възприемат предложението, да откаже да
одобри споразумението и да предприеме разглеждане на делото по общия
ред по повод внесения обвинителен акт. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните права на
страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред въззивната
инстанция постановения съдебен акт, каквато възможност е предвидена в
чл.319, ал.1 от НПК за обжалване на присъдата. Това е така, защото
определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено
постигнатото между страните в наказателния процес споразумение за
решаване на наказателното дело, е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от
НПК и не може да бъде обжалвано и протестирано пред горната съдебна
инстанция.
По изложените съображения апелативният съд прие, че
определението по НОХД №2010/2020г. на Районен съд – Бургас, с което е
одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за
решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда на
възобновяване на делото, е постановено при допуснато съществено
нарушение на материалноправната разпоредба на чл.55 от НК, както и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледаното искане на
Главния прокурор за възобновяване на посоченото наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради
допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон е
основателно и следва да се уважи. При наличието на посочените
основания, в настоящата извънредна процедура апелативният съд следва
да възобнови производството по цитираното НОХД да отмени
постановеното по него определение, с което е одобрено постигнатото
между страните в процеса споразумение за решаване на делото и да върне
същото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав,
който да упражни правомощията на съда по чл.382, ал.5 от НПК.
7
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.
чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД
№2010/2020г. на Районен съд – гр. Бургас.
ОТМЕНЯ определение №251 от 10.06.2020г. по НОХД №2010/2020г.
на Районен съд – гр. Бургас, с което е одобрено постигнатото между
страните споразумение за решаване на наказателното дело.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
гр. Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8