№ 443
гр. К., 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102799 по
описа за 2021 година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.247 и чл.248 от ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение №354/18.07.2022
г. е подадена молба вх.№8609/03.08.2022 г. от ответника Н. И. Ш. с искане за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца.
Отделно от това, съдът констатира, че е допуснал ОФГ в диспозитива на
решението, в частта досежно уважения иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК,
където вместо сумата *** лв. главница за консумирана и незаплатена питейна
и отведена вода, погрешно е записал *** лв.
С определение №1482/12.08.2022 г. на страните е даден едноседмичен срок за
отговор относно допусната от съда ОФГ и на ищеца за отговор по молбата по
чл.248 от ГПК.
В едноседмичния срок ищецът е взел становище с което счита, че следва да
бъде поправена допусната ОФГ и моли съда да остави без уважение молбата
на ответника за изменение на решението в частта за разноските по изложени в
отговора съображения.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
По реда на чл.247, ал.1 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда
очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението. В настоящия случай в диспозитива на постановеното
решение №354/18.07.2022 г. в частта относно предявеният иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е признато
за установено по отношение на ответника Н. И. Ш., с ЕГН-**********, че
съществува вземане на “В.иК.“ ЕООД, с ЕИК:*****, за сумата *** лв.
главница за консумирана и незаплатена питейна и отведена вода по партида
№***, за имот в гр.П., обл.С., ул.М.“ №*, в периода от 25.06.2020 г. до
11.11.2020 г. В мотивите на решението е прието, че предявеният иск по
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за сумата *** лв., явяваща се
неплатена част от главницата по заповед №269/17.05.2021 г. за изпълнение за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е основателен и следва да
бъде уважен. Посочено в мотивите също е и, че няма пречка кредиторът да
1
заяви с иска по чл.422 от ГПК претенцията си в различен
размер, стига същият да е по-малък като част от размера, за който е подадено
заявлението, съответно за който е издадена заповедта за изпълнение, и че
право на кредитора е да ограничи заявената искова претенция до размер на
вземане и за вземания, които счита за вероятно основателни, при
съобразяване с факти, които са настъпили след подаване на заявлението и
преди подаване на исковата молба. Тъй като формираната волята на съда не
кореспондира с диспозитива относно размера на главницата, то допусната
очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена на правилната сума а
именно “*** лв. главница“.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. В Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№6/2012г на ВКС, ОСГТК е прието, че списъкът по чл.80 от ГПК е
процесуална представка за изменение на постановения съдебен акт в частта за
разноските. Правото да се претендират разноски в исковия процес е
регламентирано с разпоредбата на чл.81 от ГПК във вр. с чл.78 от ГПК.
Следователно страната има право на разноски при положение, че е доказала
направата на такива. С оглед нормата на чл.80 от ГПК, като последица от
непредставянето на списък на разноските е предвидена недопустимостта на
евентуална молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
присъдените разноски на страната, която не е представила списък, но същата
норма не отрича правото на разноски по делото на страната. В случая с
исковата молба и в хода на устните състезания ищецът чрез процесуалния си
представител е претендирал присъждането на разноски и с оглед изхода на
спора на основание общата разпоредба на чл.78, ал.1 вр. с чл.81 от ГПК
такива са му присъдени за исковото производство в размер *** лв., от които:
*** лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение, *** лв. платена държавна
такса и *** лв. платени разноски за експертиза. В производството по делото
ответникът, редовно призован, е представляван от упълномощен адвокат,
който е участвал във всички открити заседания и е разполагал с възможността
да се запознае с преписката на делото в т.ч. приложения към исковата молба
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., ведно с пълномощно /
л.5 от делото/. Съгласно разясненията дадени в т.3 и т.11 на Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, следва, че
след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови
искания, нито да ангажират нови доказателства. Искането за присъждане за
разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната
страна са обвързани по време. Срокът по чл.80 от ГПК касае както искането
за разноски, така и искането по чл.78, ал.5 от ГПК. Когато страната, която се
позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе
отношение по искането на насрещната страна за разноските, то тя не може да
го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на
чл.248 от ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и
страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована
2
за тях, тя следва да заяви искането си по чл.78, ал.5 от ГПК срещу
направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в
съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е
преклудирано. За него сроковете по чл.80 от ГПК не се прилагат само когато
страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него
поради непровеждане на открити заседания. Макар и акцесорна, претенцията
за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет и следва да
бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция. В случая, възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде направено
от пълномощника му до приключване на устните състезания в които е
участвал и тъй като същото е заявено за пръв път с молбата по чл.248 от ГПК
се явява преклудирано. По изложените съображения молбата по чл.248 от
ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважена.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение №354/18.07.2022 г., постановено по гр.д.№2799/2021 г. по описа на
РС-К., с който е признато за установено по отношение на Н. И. Ш., с ЕГН-
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.П., обл.С., ул.М.“ №*,
съществуването на вземане на “В.иК.“ ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”Х.Б.” №62, на основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата *** лв. главница за консумирана и
незаплатена питейна и отведена вода по партида №***, за имот в гр.П.,
обл.С., ул.М.“ №*, в периода от 25.06.2020 г. до 11.11.2020 г. и законната
лихва върху главницата от 13.05.2021 г. до изплащането на вземането, по
заповед №269/17.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1509/2021г. по описа на РС-К., като вместо
записаната сума: “*** лв. главница за консумирана и незаплатена питейна и
отведена вода по партида №***“, да се чете: “*** лв. главница за
консумирана и незаплатена питейна и отведена вода по партида №***“.
Настоящото решение е неразделна част от Решение №354/18.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№2799/2021 г. по описа на РС-К..
ОСТАВЯ без уважение молба вх.№8609/03.08.2022 г. на Н. И. Ш., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр.П., обл.С., ул.М.“ №*, за изменение
Решение №354/18.07.2022 г., постановено по гр.д.№2799/2021 г. по описа на
РС-К. в частта за разноските като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3