О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кърджали,
19.11.2020г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 337/
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от АПК.
Образувано е по жалба на Т.М.Ю. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Заповед № РД-01-499/ 30.09.2020 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София.
В жалбата се съдържа особено искане за спиране
предварителното изпълнение на оспорената заповед. Посочва се, че от изложените
съображения в жалбата и предвид обстоятелството, че дори Т.Ю. да е извършил
неправомерни действия, то не са настъпили никакви вредни последици, нито са
могли да настъпят такива при въвеждането на данни за технически изправно МПС. Твърди се, че в
случай, че не бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед за Т.Ю.
ще настъпят необратими вредни последици.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед е допустимо, като подадено от надлежна страна, адресат на
заповедта.
Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗДвП заличаването от
регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на
техническите специалисти се извършва със заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или на оправомощено
от него длъжностно лице. Според разпоредбата на
чл. 148, ал. 13 от ЗДвП заповедта по ал. 12 подлежи на оспорване по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не
спира изпълнението на заповедта. Следователно обжалваните заповеди подлежат на
предварително изпълнение по силата на закона съгласно чл. 148, ал. 13 от ЗДвП.
Съдът може да спре изпълнението на основание чл. 166, ал.
4, във връзка с ал. 2 от АПК само ако се установи, че допуснатото по закон
предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на
предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Настъпването на вредата следва да е
достатъчно вероятно и тя следва да е определена по вид и размер. Следователно е
налице допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта,
което от своя страна означава, че законодателят презюмира
наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от
хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да
допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките
по чл. 60, ал. 1 от АПК, в които административният орган следва не само да
посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал
акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от
предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата
на закона. Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт в
хипотезата на чл. 166 от АПК е да се осигури защита на лицето, подало жалбата.
При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността
на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната
практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на
евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на
акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се
противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, съответно,
възможността от настъпване на значителни или труднопоправими
вреди за жалбоподателя (арг. чл. 166, ал. 2 от АПК).
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето,
поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за
причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима
вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за
причиняване на значителна или труднопоправима вреда
преди всичко по отношение на жалбоподателя.
В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр.
с ал. 2 от АПК преценката на съда е съсредоточена върху последици настъпили от
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили
факти.
В направеното искане е посочено единствено, че за Т.Ю. ще
настъпят необратими вредни последици, без да е уточнено от какво естество, по
какъв начин ще бъде засегнато лице от допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на обжалваната заповед. На следващо място, не са установени новонастъпили
факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на
които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от
самото предварително изпълнение. От изложеното следва, че искането за спиране
на предварителното изпълнение на оспорената заповед е неоснователно. В случай
на отмяна на административния акт, жалбоподателят може да претендира
обезщетение за вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди.
Поради изложените съображения АС – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
уважение искането
на Т.М.Ю. от *** за спиране изпълнението на Заповед № РД-01-499/ 30.09.2020 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
гр. София.
Определението
може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Препис от определението да
се изпрати на страните.
Съдия: