Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.01.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринска Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12737 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.09.2020 г. по гр.д. № 15150/20 г.,
СРС, II ГО, 177
с-в е отхвърлил като неоснователни предявените от А.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес *** против Висш съдебен съвет, ЕИК по
БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Екзарх ********,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението й по чл. 340 а, ал. 6 КТ поради получаване на
възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за незаконно
и за неговата отмяна, за възстановяването на работа и за заплащане на
обезщетение в размер на 9 000 лева за периода от 27.01.2020 г. до 27.07.2020
г., през което време ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното й
уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е А.Г.Ц., ЕГН ********** да заплати
на Висш съдебен съвет, ЕИК по БУЛСТАТ ********, направените по делото разноски
в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата А.Г.Ц., ЕГН **********
с адрес ***, със съдебен адрес, същият, с мотиви, изложени в нея. Твърди, че постановеното решение е нобосновано, а изводите на
решаващият съд са неправилни. Решаващият съд не е въздприел правилно събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че оценителната процедура, послужила като основание
за уволнението й е опорочена, като извършена в нарушение на разпоредбите на чл.19, ал.3,
чл.20, ал.2, т.5 и чл.21 от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и
повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен
съвет, утвърдени от главния секретар на ВСС със Заповед № ВСС-14231/27.11.2018
г., изм. със заповед №ВСС-14497/28.11.2019 г. /Правилата/. Разпоредбата на
чл.19, ал.3 от правилата указва 8 показатели за атестиране на съдебните
служители на експертни длъжности, както и максималните точки, които се поставят
при оценяването. Комисията, обаче не е посочила конкретни преписки и пропуски,
изразяващи се в действие или бездействие от страна на ищцата, които да
обосновават оценка 5 „неприемливо неизпълнение“, тоест комисията не е
установила от фактическа страна да не изпълнява задълженията си до 44 %
включително, съгласно изискванията за длъжността, каквото е нормативното
изискване на чл.20, ал.2, т.5 от Вътрешните правила. Общата оценка следва да
отразява изпълнението на целите и задачите, заложени в длъжностната характеристика и показаните компетентности от
служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия
ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими
факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния
формуляр по образец.
Съдът не е съобразил наличието на противоречие с нормата на чл.20, ал.2,
т.5, чл.21 от Правилата на проведената междинна среща, където са възпроизведени
задълженията по длъжностна характеристика, а не конкретни, постижими и измерими
по обем, качество и срокове цели. Поставената оценка е и в нарушение на
изискването на чл.20, ал.2, т.5 съгласно което „крайната оценка на
атестирания служител се определя от процентното отношение на общия сбор от
оценките, по които се атестира всеки служител, като оценка 5 „неприемливо
изпълнение“ (до 44% включително) атестираният не изпълнява задълженията си
съгласно изискванията за длъжността".
Съгласно нормата на чл.21 от Правилата, след вписване на общата оценка в
атестационния формуляр, същият се подписва от комисията и се предоставя на
атестирания за запознаване срещу подпис. При поставяне на оценка „5“ комисията излага
подробни писмени мотиви. Съдът не е съобразил, че оценката на изпълнението не е
изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи и квалификации за това, че ищцата се затруднява при идентифициране на проблемите,
не умее да ги анализира в дълбочина, не търси тяхната причинност, обикновено не
търси различни източници на информация, невинаги организира работата си по
начин, който да води до висок краен резултат, не планира дейността си по
приоритет, затруднява се в становищата, които представя и те са лошо
структурирани и трудни за разбиране и т.н. Съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля Х., като е възприел, че тя дава обективна оценка
за работата на ищцата, но е точно обратното оценката е лишена от всякаква
обективност. Констатациите на този свидетел
сочат на тенденциозно, лично отношение на прекия ръководител към ищцата и
собственото на ръководителя виждане по въпроса за логическото структуриране на
документите и поведенческите особености, като изброените договори с номер и
дата и цитирани преписки не съдържат конкретно посочени обективно установими
факти, които да подлежат на проверка.
Съдът не е възприел, че посочените нарушения на
изискванията на процедурата са съществени, тъй като опорочават изготвената обща
оценка, която в нарушение на правилата и не отразява безпристрастно(прозрачна и
справедлива процедура за професионално развитие) и компетентно преценката за
изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван е оглед обективно
установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и
задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за
периода на оценяване. По делото не са представени двете преписки, послужили за
уволнително основание в цялост, за да се изясни в пълнота фактическата
обстановка по извършеното уволнение и по-точно причините от обективен характер,
наложили по-дългия срок на изпълнение по двете административни преписки. Това води
до извод, че делото е решено при липса на анализ на всички относими
доказателства. Неправилен е и изводът на съда, че уволнението е законно и че „едномесечният срок,
предвиден в чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е спазен, тъй като атестирането е извършено извън срока, определен със заповед № ВСС
- 14572/29.11.2019 г., издадена от ИД Главен секретар Н.Н.. Определения по
заповедта срок е 13 декември 2019 г., а атестирането е извършено на 16 декември
2019г., видно от Атестационния формуляр. Като не е съобразил правилно тези
факти, съдът е постановил едно неправилно решение.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени
предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на
разноски за настоящето производство за таксите и депозит за ССЕ.
Въззиваемата
страна Висш съдебен съвет, ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*************, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Д. Г. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски във
вид на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.340 а, ал.6 ЗСВ от А.Г.Ц., ЕГН ********** срещу Висш съдебен съвет с
искане уволнението й да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на
длъжността и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала
без работа.
Ищцата
А.Г.Ц. твърди, че по силата на трудов договор №
45-01-07/07.07.2016 г. била назначена към ответника на длъжност младши експерт,
впоследствие старши експерт, с основно трудово възнаграждение към момента на
прекратяване на правоотношението в размер на 1500 лева. Трудовият договор бил
прекратен на 27.01.2020 г. със заповед № ВСС- 971/27.01.2020г., издадена на
основание чл.340 а, ал.6, във връзка с чл.355, ал.5, т.1 ЗСВ, поради възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността „5-неприемливо
изпълнение“. Счита тази заповед за незаконосъобразна, като постановена в
нарушение на процедурата за издаването й, а посочените в нея факти и
обстоятелства не били обективни и не отговаряли на истината. Твърди, че
проведеното атестиране на работата й обхващало периода от 01 декември 2018 г.
до 30 ноември 2019 г. и било проведено от комисия в състав, определен със
заповед № ВСС-14572/29.11.2019 г., изд. от ИД Главен секретар на ВСС. Тази
атестация не била мотивирана, не сочела факти, а изводи и не били посочени
конкретни нейни пропуски. Длъжностната й характеристика й била връчена на
09.05.2019 година, въпреки че атестационния период обхващал периода от декември
2018 до ноември 2019 г. През този период били назначени нови нейни началници,
които нямало как да имат обективни впечатления от работата й. Атестацията й
била връчена на 16.12.2019 г., т.е. извън срока, определен от работодателя-13.12.2019
г.. Моли съда да признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено, да
бъде възстановена на длъжността старши експерт - юрист и да й бъде заплатено
обезщетение за оставане без работа за периода от 27.01.2020 г. до 27.07.2020 г.
в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020 г. до
окончателното изплащане
Ответникът Висш съдебен съвет в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, е оспорил същата.
По делото е безспорно, че ищцата е полагала труд въз основа на трудов
договор, сключен с работодателя на 07.07.2016 г., изменян с Анекси от
14.06.2018 г. и от 13.02.2019 г., с последно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1500 лева, че ТПО било прекратено със Заповед за прекратяване №
ВСС-971 от 27.01.2020 г. на основание чл. 340 а, ал. 6 ЗСВ поради поставена
„оценка 5-неприемливо изпълнение“ в последния атестационен формуляр на ищцата.
Депозирана е длъжностната характеристика
на заеманата от ищцата длъжност, в която изчерпателно са посочени целите на
длъжността, преките задължения и възлагането на работата, като тя е приета от
ищцата на 09.05.2019 г. Със Заповед №
ВСС-14572 от 29.11.2019 г. на и.д. Главен секретар Н.Н. е наредено
провеждането на атестиране на
съдебните служители в администрацията ВСС до 13.12.2019 г. включително за
период на работа от 01.12.2018 г. до
30.11.2019 г. по реда на Раздел I, Глава трета от Вътрешните правила за
назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в
администрацията на Висшия съдебен съвет/Правилата/, като за Дирекция
„Управление на собствеността на съдебната власт“ е определена комисия по атестиране в състав: Б.Н., С.И.и
И. Х.. Представени са Споразумение № ВСС- 4580 от 09.04.2019 г., от което се
установява, че С.И.е назначена като Директор на Дирекция Управление на
собствеността на съдебната власт на 09.04.2019 г., Споразумение № ВСС-2476 от
20.02.2019 г„ от което се установява, че И. Х. е назначена като Началник отдел
в Отдел Управление на собствеността към Дирекция Управление на собствеността на
съдебната власт на 20.02.2019г. и Трудов договор № ВСС - 8874 от 12.07.2019 г.,
от който се установява, че Н.Н. е назначен за Главен секретар. Депозирано е Становище от прекия ръководител на
ищцата И. Х. от проведена на 28.06.2019 г. междинна
среща между тях, на която е обсъден процесът на работа на ищцата и са й
дадени подробни указания за това на какво трябва да наблегне при изпълняване на
задълженията си. Представен е и Атестационният
формуляр на ищцата, съставен от Комисия в състав Б.Н., С.И.и И. Х..
Посочени са показателите за оценка,
броят дадени точки по всеки показател, общият брой дадени точки, методиката по
преобразуването им в процентно съотношение и крайната оценка. Посочени са мотиви по всеки от осемте критерия за
оценяване. Формулярът е връчен на ищцата на 16.12.2019 г., която е подала
възражение срещу така поставената оценка вх. № ВСС 15546 от 20.12.2019 г.,
оставено без уважение от Главния секретар Н.Н.. Представени по делото са и два
амбулаторни листа, от които е видно, че ищцата е била в отпуск по болест през
периода от 13.01.2020 г. до 24.01.2020 г., при домашен режим на лечение. По
делото са били приети гласни доказателствени снредства. Свидетелят Л.К.К.,
колежка на ищцата твърди, че познава ищцата от 2010 г. Работели заедно в
Министерство на правосъдието в продължение на пет години, а след това
продължили съвместната си работа във ВСС, а в продължение
на четири години от 2016 до 2020 година работили в един офис. Свидетелката познавала добре експертните качества и професионализма на ищцата. Натоварването в работата
било непосилно, а поставените срокове, нереалистични, поставени тенденциозно, с
цел служителите да не бъдат повишавани в ранг, за да не се увеличава трудовото
им възнаграждение, да се сформира екип, с който да работи новият директор.
Имало заплахи на ръководно ниво, че служителите ще бъдат отстранени от
длъжност, като двама служители били принудени да освободят длъжностите си. За
атестационния период 2018-2019 г. на ищцата били възлагани множество задачи,
преписки и кореспонденция с непосилни срокове, като имало различно натоварване
между служителите. По възложените преписки счита, че своевременно и коректно
били изпълнявани от ищцата. Свидетелката и ищцата работели в един отдел.
Свидетелката била с две висши образования: строителен инженер-геодезист, с
допълнителна квалификация по интериорен дизайн и английска филология, а
ищцата,с висше юридическо образование и педагогика. Счита, че ищцата вършела
работата си съвестно и професионално. В предходни атестационни периоди на
ищцата били поставяни ниски оценки. На служителите било казвано от бившия
главен секретар на ВСС С.И.и от член на СъветаП.Ц., че ще напуснат един по
един. Това отношение започнало от края на 2018 г., когато двама служители били
принудени да напуснат, а впоследствие започнали дисциплинарни производства към
други служители. Свидетелката И. С. Х., която
е с висше юридическо образование и „Публична
администрация“ твърди, че
работи като
началник-отдел в Дирекция „Управление на собствеността“ при ВСС, че изпълнява
тази длъжност от края на февруари 2019 г., че е
работила с ищцата от идването си на работа до освобождаването на ищцата.
В атестационния период работили заедно от февруари до края на 2019 г. На ищцата
са възлагани задължения, описани във връчената й длъжностна характеристика,
свързани с жилищната комисия, с водене на регистрите, които били два-три,
преписки, свързани с настанявания и прекратявания на настанявания, договори за
наем, участие в заседания на комисии „Управление на собствеността“, давани й
били преписки, свързани със стопанисване на имоти. Работата й се контролирала
от свидетеля и от назначения директор на дирекция. По решение на комисия
„Управление на собствеността“ началниците имали вменено задължение на всяко
входирано писмо да слагат резолюция, името на служителя, на който се възлага, а
също така да определят и краен срок, в който да бъде изпълнена. Служителите
негодували и изпълнявали задачите след определения срок. По част от преписките,
които се възлагали на ищцата, се изготвяли проекти на доклади и решения, като
тези на ищцата били доста подробни и обстоятелствени, както и с излишна
информация. Те винаги били коригирани от свидетелката и директора на дирекция.
Губело се доста време в търсене на информация по даден казус. Около половината
от възложените от свидетелката задачи били извършвани след поставения срок.
Ищцата не възприемала свидетелката за началник, а се допитвала директно към
директор на дирекция, тъй като се познавали от години. В стаята на ищцата
работели тя, първият свидетел Л.К.и две служителки от друг отдел. Свидетелката
контактувала ежедневно с ищцата. Междинната среща и описаното във формуляра
относно нея било изготвено лично от свидетелката на база на наблюдението й
върху цялостната работа на ищцата. Свидетелката потвърждава написаното от нея в
атестационния формуляр. Ищцата не работила по съвместни преписки със свидетелката
Л.К., освен при излизане на платен годишен отпуск или болничен такъв. Тогава
били разпределяни спешни преписки, които по принцип се разпределяли на Л.К.и
ищцата като заместник следвало да обработва тези преписки. Ищцата не обслужвала тези преписки, а те се
връщали отново на Л.К.след връгщането й от отпуск. Предприеманото по тези
преписки било минимално, като не се знае дали ищцата и първата свидетелка са
работили екипно по преписки. След прекратяване на ТПО2, свидетелката констатирала
неизпълнение от ищцата на преписки, оставени били множество такива, несвършени
от нея, много договори не били актуализирани, всички били с изтекли срокове. Не
били водени регистри, което налагало актуализиране от новия служител. Към
договорите на Г. Г. и Т. не били направени анекси, което било в нарушение на
правилата. По отношение на сроковете, описани в длъжностната характеристика на
ищцата, имало задължение да се изпълняват решенията на Комисия “Управление на
собствеността“ и Пленума на ВСС, които срокове се спазвали със забава. В
Комисия „Управление на собствеността“ ищцата участвала като експерт, била
твърде обстоятелствена и непоследователна, за което получавала забележки от
членовете на Комисията. Имала затруднения с боравенето на нормативната уредба,
по една преписка можело да не се напише и изречение с дни. Ищцата се
оправдавала с това, че търсела практика и нормативни уредби, които впоследствие
не фигурирали в самите проекти на доклад или решение. Цялостното впечатление на
свидетелката е, че ищцата не можела да се справя с работата си. Директорът на
дирекцията посочвал нанесените корекции по нейната работа, като след това тези корекции
се връщали на свидетелката, като тя пряко наблюдавала и прочитала първо
написаното от ищцата, след това корекциите и крайния резултат. Корекциите се
нанасяли основно от директора и частично от свидетелката. Случвало се ищцата, в
присъствието на всички колеги в стаята, да снима тези корекции и да твърди, че
ще ги ползва като доказателство в съда при евентуално нейно уволнение.
Корекциите се осъществявали основно по юридическата й работа, като цели абзаци
и страници се задрасквали, тъй като не отговаряли на заданията. Корекциите били
съществени, свързани със същността на извършваното от ищцата. В атестационния
формуляр били посочени само две преписки, тъй като за останалите свидетелката
лично удължавала сроковете за ищцата, директорката също правила това. В крайна
сметка се достигало до резултат, но със закъснение Имало решение на Комисията в
петък до обяд да са изготвени и предадени проектите на доклади и решения, които
да се сканират и да са готови за заседанието следващата сряда, но това почти
никога не се случвало навреме. При спешност, на ищцата и на други служители
били давани други допълнителни задачи, когато е свързано с работата на отдела,
но това не било проблем и било включено в длъжностната характеристика. Ищцата
участвала в жилищна комисия като секретар, като това не било възлагано на никой
друг колега. При другите й задължения били полагани усилия и действия да бъде
облекчена дейността й, като й били разпределяни по-малко преписки и нейни
преписки били преразпределяни на други колеги. Ищцата водела четири регистъра,
по спомен на свидетелката, като това било описано в длъжностната
характеристика. Освен посочените две преписки в атестационния формуляр
свидетелката оценявала самостоятелната работа на ищцата, работата с
нормативната уредба, работата в екип, поемане на допълнително възложени задачи,
компетентност в сферата, в която работи, аналитичност, комуникативност, работа
с външни лица, работа по отношение на привеждане на едно ведомствено жилище в
годен за ползване вид, цялостната й работа.
От правна страна:
По иска с правно основание чл.244, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.340 а, ал.6 ЗСВ,
според който текст работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка
на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на
окончателната оценка.
Настоящата инстанция намира, че уволнението на посоченото основание е
извършено от компетентен орган, в изискуемите от закона форма и срок, при
спазване изискванията за реда за извършване на атестация на съдебния служител,
съобразно Вътрешните правила за
назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в
администрацията на ВСС, утвърдени със заповед № ВСС-14321/27.11.2018 г., изм.
със заповед № ВСС-14497/28.11.2019 г. на главния секретар на ВСС /Правилата/. В
съответствие с тях е била назначена комисия от главния секретар, спазени са
били етапите на атестационната процедура, била е поставена оценка на ищцата по
подробно регламентираните в Правилата 8 показатели, съобразно вида на заеманата
от ищцата длъжност по Класификатора. В съответствие с приетите и неоспорени от ищцата писмени
доказателства, както и гласните такива, разпита на свидетелка на ВСС И. С. Х. се установява, че ищцата е поучила като резултат
окончателната оценка, попадаща в границите на възможно най-ниската оценка.
Критериите са няколко, оценката е комплексна и е изградена въз основа на
преките наблюдения както на прекия ръководител - началник- отдела/ в случая
свидетелката Х., от директора, както и от членовете на ВСС, участвали в
заседанията на Комисията по управление на собствеността към Пленума на ВСС.
Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на
възивницата/ищца, че уволнението
е опорочено, тъй като било извършено в нарушение на чл. 19, ал. 3, чл. 20, ал. 2, т. 5 и чл. 21 от
Вътрешните правила, както и че едномесечния срок по чл. 340 а, ал. 6 от ЗСВ не
бил спазен.
При осъществяване на атестационна
процедура работодателят е спазил всички разписани във Вътрешните правила
изисквания за реда за извършване на атестация на ищцата за периода от
01.12.2018г. до 30.11.2019 г., като процедурата е започнала с назначаването на
постоянно действаща комисия по атестирането от главния секретар на ВСС, в
съответствие с чл. 18 от Вътрешните правила, назначена е комисия за извършване
атестирането на съдебните служители в дирекция „УССВ” със Заповед № ВСС-14572
от 29.11.2019 г. на и.д. главен секретар, която комисия е следвало да извърши
атестиране на служителите в дирекция „Управление на собствеността“. Видно от
представения формуляр, именно тези служители са извършили оценяването и са подписани атестационния
формуляр за процесния период, обстоятелство, неоспорено от ищцата. Процедурата
по оценяването е протекла в изискуемите се съгласно чл. 17, ал. 6 от Вътрешните
правила етапи: провеждане на междинна среща от първи до тридесети юни и
изготвяне на оценка от съответната комисия по атестирането. Установено е, че
при извършване на оценяването по относимите критерии от надлежно назначената
комисия, ищцата е получила 13 точки, на който сбор съответства най-ниската
възможна оценка за изпълняваната от нея работа за периода от 01.12.2018 г. до
30.11.2019 г.-„5“-неприемливо изпълнение, съответстваща на системно изпълнение
на задълженията от атестирания под нивото на изискванията за длъжността.
На следващо място-в раздел „А” от атестационния формуляр, съгласно чл. 19
от Вътрешните правила, съдебните служители се атестират по показатели, съобразно вида на заеманата длъжност по
Класификатора. По отношение на ищцата А.Г.Ц., се прилага чл. 19, ал. 3, съгласно който показателите за атестиране на
съдебните служители на експертни длъжности са следните: срочно и качествено
изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика,
аналитична компетентност и инициативност, спазване на професионалната етика,
способност за самостоятелна работа, способност за работа в екип, комуникационни
умения, способност за работа с нормативни актове и спазване на вътрешните
правила в АВСС. т.е.касае се за 8 различни показателя, оценката е комплексна и
атестирането на служителите се извършва въз основа на периодично оценяване
изпълнението на длъжността, при което се отчитат професионалната компетентност
и квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено
изпълнение на служебните задължения, отработеното време на съответната длъжност
и нивото на отговорност. Атестационната процедура е всеобхватна и цялостна,
включва един продължителен период от време: 01.12.2018 - 30.11.2019г., в който
директорът на дирекция, прекият ръководител - началник отдела и главния
секретар, са имали възможността обективно и непосредствено през времетраенето
на атестационния период, да придобият преки впечатления и да формират оценка за
индивидуалната и екипна работа на ищцата.
Съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че
комисията по атестирането не е посочила
конкретни преписки и пропуски, по отношение на които да е налице неизпълнение
и/или бездействие и които да обосновават оценка 5 „неприемливо неизпълнение“,
че комисията не е установила от фактическа страна, че ищцата не изпълнява
задълженията си до 44 % включително, съгласно изискванията за длъжността,
каквото е нормативното изискване на чл. 20, ал. 2, т. 5 от Вътрешните правила. Видно
от резултатите от проведеното атестиране по всеки
един от 8-те показатели за оценка, съгласно чл. 19, ал. 3 от Вътрешните
правила, комисията по атестирането е изложила подробни мотиви, обосноваващи
оценката.
В т.1 от Атестационния формуляп е посочено, че ищцата не спазва сроковете
на задълженията, като е допуснато забавяне за голям период от време, като са
посочени две преписки, по отношение на които е налице значително забавяне в
изпълнението на поставените на А.Г.Ц. задачи. Става въпрос за преписка №
7647/21.06.2019 г.
с посочване, че е подготвен доклад и внесен в КУС на
16.10.2019 г. и преписка № 5872/16.09.2019 г.-подготвен доклад и внесен за КУС
на 16.10.2019 г. Преписките са достатъчно пълни, за да бъде установен фактът на
забавяне-самата ищца чрез процесуалния си представител е оттеглила искането си
в о.с.з. на 14.09.2020 г. за представяне
в цялост на двете преписки. По преписка
№ ВСС-7646 /във формуляра погрешно е изписана ВСС-7647/, резолюцията е със срок
на изпълнение 10.07.2019 г., а проектът за решение е предоставен от А.Ц. за
заседанието на КУС за 16.10.2019 г. По
преписка № ВСС-5872 резолюцията е със срок за изпълнение до 04.10.2019 г., а проектът е
предаден за заседанието на КУС на 16.10.2019
г.
При тези данни, настоящата инстанция също приема за неоснователно
твърдението във въззивната жалба и исковата молба, че формулярът е незаконосъобразен, немотивиран и необективен.
Същият е изготвен от компетентен орган, посочени са всички реквизити, посочен е
срока по чл. 17, ал. 1 от Вътрешните
правила, спазена е процедурата по чл. 17, ал. 6 от същите. В мотивите към
формуляра достатъчно ясно и конкретно са изложени съображения за това защо е
взета всяка оценка по осемте, зададени с Правилата критерия. Членовете на
комисията са работели с ищцата са период от поне седем месеца - периода от
09.04.2019 г., когато на работа е постъпила С.И.до момента на извършване на
атестацията, което съдът счита като достатъчно време, за да дадат адекватна оценка
на работата на ищцата. Описаното в самия доклад е потвърдено от показанията на
свидетелката Х., чиито показания настоящата инстанция също кредитира преимуществено, отчитайки обстоятелството, че
тази свидетелка има по-пряк и непосредствен поглед върху работата на ищцата,
била е неин началник, работила заедно с нея по изготвяне на преписки, доклади и
проекто-решения. От нейните показания се установява, че ищцата не е могла да се
справя с поставените й задачи, не ги е изпълнявала в срок и често е допускала
грешки и непълноти. Не приемала работата си от прекия си началник, а директно
от директора на дирекцията, с което е нарушявала поредността, установена в
т.6.1 от длъжностната характеристика. Формулярът е насочен единствено към
работата на ищцата и няма основание да се сметне за необективен, напротив, в
мотивите на т. 8 от същия е посочено подобрение в спазването на Правилника за
вътрешния трудов ред, когато такова е било установено от Комисията.
Относно срока за осъществяване на атестационната процедура и срока за
издаване на уволнителната заповед, както и възражението на ищцата, че атестирането
е извършено след дадения срок за това-на 13.12.2019 г., а връчването на ищцата
е станало на 16.12.2019г., настоящата инстанция
приема следното:
СРС е приел възражението за неоснователно, като е посочил, че видно от
Заповед № ВСС-14572 от 29.11.2019 г., срокът за изготвяне на самото атестиране
е до 13.12.2019 г. включително, докато срокът за предоставяне на формулярите на
Главния секретар е до 20.12.2019 г. Приел е, че 13.12.2019 г. е бил петък,
събота и неделя са неприсъствени дни, поради което атестирането не е просрочено, тъй като формулярът е бил връчен
на ищцата в първия присъствен ден след
изтичане на срока за атестиране. Окончателната оценка била връчена на ищцата на
23.01.2020 г., а Заповедта за прекратяване
на ТПО е била издадена на 27.01.2020 г., т.е предвиденият в чл.340 а, ал.6 ЗСВ
е спазен.
Съгласно т.1 от заповед № ВСС-14572/29.11.2019 г., издадена от и.д. главния
секретар Н.Н., е наредено в срок до 13.12.2019г. включително, да се проведе атестиране на съдебните служители в
администратицията на ВСС за периода от 01.12.2018 г.- 30.11.2019 г. по реда на
раздел I, глава трета от Вътрешните правила. Смисълът на посочения текст е, че
са касае до самото извършване на процедурата по атестирането, не и
документалното й приключване. Това е така, защото има отделен диспозитив в
заповедта, съгласно т. 4 от която, комисиите са задължени в срок до 20.12.2019
г. да предоставят атестационните формуляри на атестираните от тях служители,
който срок също е спазен. Ето защо не следва да се приема за просрочие или за
нарушение на процедурата по атестирането, посочената на атестационния формуляр
дата 16.12.2019 г. - 17.00 часа, на която същият е връчен на ищцата, чрез
собственоръчно отбелязване върху него. Отделно от това, на е налице просрочие и съгласно възприетото от СРС.
Изводът, че не е налице нарушение се налага и от обстоятелството, че самата
заповед е част от процедурата по атестирането, съгласно чл. 18 от Вътрешните
правила, които не детайлизират друг срок, освен този по чл. 23, съгласно който
работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със
съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на
длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, който
също е спазен. Видно от атестационния формуляр, окончателната оценка „5” -
„неприемливо изпълнение”, е потвърдена, съгласно чл. 22, ал. 2 от Вътрешните
правила от и.д. главен секретар Н.Н. на 06.01.2020 г., формулярът е подписан от
него и е приложен към личното трудово досие. Окончателната оценка е получена от А.Г.Ц. на 23.01.2020 г., удостоверено в обратна разписка, чрез изпращането на
атестационния формуляр от ВСС по пощата, за което съдът е приел, че не е налице
нарушение нито на Вътрешните правила, нито на ЗСВ. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата е връчена на 27.01.2020 г., с което срокът по чл. 340 а, ал. 6 от ЗСВ е спазен,
а възражението на ищцата в този смисъл е неоснователно.
Цялостният извод на въззивната инстанция е, че мотивите и оценката на
атестационната комисия е комплексна, изградена в
резултат на индивидуалните наблюдения върху работата
на служителя и на екипната работа в отдела, съответно дирекцията, като са взети
предвид всички показатели поотделно, и за всеки от тях са изложени конкретни
мотиви, факти и обстоятелства в атестационния формуляр и в окончателната оценка
на главния секретар. Освен това оценъчната дейност на комисията е и автономна и в нейна
изключителна компетентност е възложена
преценката относно нивото на професионалната компетентност, равнището на
професионалната квалификация и компетентност на служителя, която е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Доводът, че оценката не съответства на установеното в процеса на
атестиране, не следва да бъде обсъждан от съда, тъй като преценката на нивото
на изпълнение на длъжността от служителя е такава по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. В настоящето производство, се прави проверка за
спазването на правилата на процедурата по атестиране, регламентирана във
Вътрешните правила, но не и направената оценка при атестирането.
Отделно от това, съгласно чл. 19, ал. 5 от Вътрешните правила, при атестирането се вземат предвид
постъпили сигнали, жалби, наложени
дисциплинарни наказания и предложения, а ал. 6 предвижда получената
информацията по ал. 5 да се отчита при атестирането по съответните показатели.
Видно от атестационния формуляр-приложение № 2 към чл. 20, ал. 1 от Вътрешните
правила /в т. 1, т. 4 и т. 8/ това обстоятелство е взето предвид, но същото не
сочи на тенденциозност, а напротив-за обективност при изготвяне на оценка за
атестационния период 01.12.2018 г. - 30.11.2019 г. По отношение на А.Г.Ц. е било проведено производство по реда на глава
девета, раздел III от Кодекса на труда, като със Заповед № ВСС- 4411/07.04.2019г.
й е било наложено дисциплинарно
наказание „забележка”, касаещо неизпълнение на служебни задължения. Същото
не е оспорено в срока по чл. 358, т. 1 от КТ, поради което е влязло в сила и
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било заличено,
съгласно чл. 197, ал. 1 от КТ. Заповедта е подробно мотивирана и касае
нарушаване на служебни задължения, както и нарушаване на трудовата дисциплина.
Предвид гореизложеното,
следва да се приеме, че работодателят
е издал една законосъобразна заповед, която
следва да бъде потвърдена, т.е. искът с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ се явява неоснователен,
както и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
С оглед изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.09.2020 г. по
гр.дело № 15150/20г. на СРС, II ГО, 177 състав.
ОСЪЖДА А.Г.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Висш съдебен съвет, ЕИК по
БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***** ********,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д. Г. направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.