№ 1489
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. В.ев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ТР. В. Ж. срещу Решение № 260343 от
08.02.2021г. по гр.д. № 7215/2019г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу СТ. СТ.
Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в ***, представляващ поземлен имот с ид. 30497.505.936 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, целият с площ от 500 кв.м. и
при граници: имоти с ид. 937, 993, 984 и 606.
Решението е постановено при участието на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г.
с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при противоречиво възприемане на фактическата обстановка по делото.
Развитите доводи са, че съдът не е съобразил твърденията на ищеца относно
индивидуализацията на имота, както и началният момент на течение на давността.
Очевидно грешен е изводът на ВРС, че при изготвяне на ПНИ през 2004г. реституционното
1
решение № 640/13.09.1999г. на ОСЗ – Варна в полза на наследодателя на ищеца не е било
факт, както неправилен е изводът, че имотът е индивидуализиран с влизане в сила на
ПНИ/2004г. Установено е от заключението на СТЕ, че в първоначално одобрения ПНИ, ПИ
830 с площ от 1942.25 кв.м. е записан на наследодателя на ищеца А. Ж. М.. Към този момент
имота е бил лозе, като ищеца не е можел да знае, че някой упражнява фактическа власт с
намерение да свои, доколкото ПНИ не е бил обжалван, а имота – записан на наследодателя
му. В последващи изменения от 2006г. и 2007г. имота се разделя на два, а впоследствие на
три. За тези изменения ищеца не е уведомен, като уведомяването следва да се зачете от
обнародването в ДВ през 2015г. Едва от този момент до знанието на ищеца е доведено, че
трети лица претендират права върху имота, когато е извършено и вписването на третите
лица като собственици на същия. Надлежната индивидуализация на имота с оглед
настъпилите последователни трансформации е настъпила едва с одобряването на КККР.
Извършените преди това изменения на ПНИ са незаконосъобразни, за което съдът е
следвало да упражни косвен съдебен контрол, доколкото се касае за административни актове
като приеме, че имота е индивидуализиран едва през 2015г. Срещу този, който не може да
води иск, давност не тече, поради което давността е започнала да тече едва от 2015г.
Изменението на ПНИ от 2007г., с което са попълнени със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на
Кмета на район „А.“ имоти ПИ 936 с площ от 500 кв.м. и ПИ 937 с площ от 500 кв.м. е
незаконосъобразна като противоречаща на чл. 28в от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция и
при липса на основанията на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо първият план, с който
процесният имот е получил надлежна индивидуализация е КККР от 2015г. До този момент
имотът не е бил годен обект на владение. От този момент съответно е започнала да тече
давността, която не е изтекла. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с
което обжалваното решение да се отмени, а предявените искове с извод за основателност да
се уважат.
В отговор С. и В. Й.и оспорват доводите в жалбата и развиват такива, обосноваващи
правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Молят в тази връзка то да бъде
потвърдено. Поддържат, че изменението на ПНИ със Заповед № РД-16-7706-233/23.03.2006г.
на ОУ на област Варна, когато по молба на предходния праводател на ответниците М. Д. И.
е изменен ПНИ от 2004г. в частта за имот 505.830, който е заличен и в неговите граници са
нанесени имот 900 с площ от 1000 кв.м., записан на М. И. и имот 899 с площ от 798 кв.м. –
записан на наследниците на А. Ж. М., не е оспорено от ищеца. Ето защо ПНИ от 2006г. е
влязъл в сила и с него възстановения на наследниците на А. М. имот е индивидуализиран,
както за ищеца, така и за всички трети лица. С това реституцията е приключила, като
ищецът/въззивник има права върху имот 899, но не и върху съседния ПИ 900, собственост
на ответниците. Към този момент имотът се е владял от предходния праводател на
ответниците, бил е ограден и в него имало постройки. От 2004г. ищецът е можел да узнае,
че реституираният имот се владее от трети лица, както и да предприеме фактически и
правни действия по отблъскване на владението им, каквито данни по делото липсват. Ето
защо на оригинерно основание правото на собственост върху ПИ 936 като реално обособен
2
имот, а преди обособяването му – като част от собствения на праводателите им ПИ 900,
процесният имот е придобит от ответниците. Възражението за незаконосъобразност на
попълването на ПИ 936 и ПИ 937 със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на район „А.“
е преклудирано, като заявено за първи път пред въззивната инстанция. Законосъобразността
на това изменение на ПНИ от 2007г. не може да се преценява по реда на инцидентния
съдебен контрол. Това изменение е по молба на заинтересованите собственици на ПИ 900,
праводатели на ответниците, с него не се променя ПНИ от 2006г. относно имот 899 и не се
засягат права на ищеца. Съответно липсва правен интерес за същия от отмяна на заповедта и
релевираното в тази връзка възражение.
Наред с изложеното заявили, че по делото не е доказан прания интерес от провеждане
на отрицателния установителен иск – не е доказана идентичността на процесния и
реституирания имот. Собственият на ответниците имот е бил в територия по § 4, но не е
доказано да е бил включван в ТКЗС или ДЗС и видно от НА от 1970г. същият граничи с
блок на ДЗС и пасище; имотът винаги е бил в строителните граници на селото, съгласно
издадено разрешение за строеж от 1978г. и от Декларация от 1984г., а съгласно обясненията
на експерта ТКЗС се е намирало източно от имотите на ищеца. Правото на собственост на
ответниците е установено, оспорването верността на НА № 172/1970г. в частта касаеща
представените пред нотариуса при съставянето му документи не е доказано, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Третите лица помагачи не са изразили становище по жалбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ТР. В. Ж. срещу СТ.
СТ. Й. и В. ИВ. Й. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, представляващ имот с ид. 30497.505.936 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на Изп. Директор на АГКК, находящ
се в гр. Варна, находящ се в ***, целият с площ от 500 кв.м. и при граници: имоти с ид.
30497.505.937; 30497.505.993; 30497.505.984 и 30497.505.606.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл:
ищецът е внук и наследник по закон на А. Ж. М., п. на 14.10.1986г. при наследствена квота
от 1/6 ид.ч. На наследниците на А. М. с Решение на ОСЗ Варна № 640/13.09.1999г. е
признато право на собственост върху нива с площ от 2.5 дка в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в
3
землището на с. З., м. „Е.Е.“. Процесният имот попада изцяло в границите на признатия за
възстановяване имот и попада в обхвата на ПНИ за местността, одобрен със Заповед № РД-
1-7706-37/02.02.2004г. на областния управител на област Варна. Със заявление от
22.10.2018г. ищецът поискал възстановяване на правото му на собственост върху признатия
за възстановяване имот, в отговор на което бил уведомен, че трети лица претендират
собствени права. Узнал също, че със Заповед № РД-06-7705-233/23.08.2006г. на областния
управител на област Варна е изменен ПНИ, в който част от имота е записан като собствен на
третите лица. Понастоящем признатият за възстановяване имот е разделен на три отделни
имота, като спорният е с ид. 30497.505.936. Реституционната процедура е висяща, не е
финализирана със Заповед на Кмета по § 4к, поради което за ищеца е налице правен интерес
да отрече правата на лицата вписани като собственици на имота в ПНИ. Отправил искане в
тази връзка за положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, ответниците оспорили допустимостта на предявените
искове с доводи за липса на правен интерес от провеждането им. Навели твърдения, че
липсват доказателства за идентичност между имота по реституционното решение, в което
липсва индивидуализация на признатия за възстановяване имот във възстановими граници и
документите за собственост на ответниците – НА № 189/2009г. Посочили, че ищецът не е
обжалвал ПНИ, като същият е влязъл в законна сила. По този план, имотът придобит от
ответниците по силата на прехвърлителна сделка е записан на техните праводатели.
Оспорили на следващо място валидността на реституционното решение като повторно
произнасяне на ПК – Варна след предходно постановено решение № 42/05.03.1993г. за
възстановяване на собствеността върху същия имот, идентичен с този по Решение от 1999г.;
поради пороци във формата и на процедурата по издаването му, както и като постановено от
незаконен състав на комисията, както оспорили въобще материалноправните предпоставки
на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. По същество заявили, че са придобили право на
собственост върху процесния имот, ведно с построената в имота жилищна сгР. с площ 21
кв.м. на основание договор за покупко продажба по НА № 189/2009г. от продавачите Й. и
С.Г.и. За строежа в имота им има издадено Удостоверение за търпимост от 21.12.2016г.
Праводателите им по сделката придобили правото на собственост върху имота на основание
прехвърлителни сделки, а първият от тях М. Д. И. закупил нива с площ от 1000 кв.м. в
землището на с. З., м. „Е.“ по реда на ЗРПВПННИ през 1970г. Имотът никога не е включван
в ТКЗС и е бил винаги в строителните граници на селото, което е видно от Разрешение за
строеж № 316/31.07.1978г. Евентуално се позовали на придобиване на оригинерно
основание – изтекла кратка, евентуално и дълга придобивна давност. Отправили искане за
постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Конституираните като трети лица помагачи на страната на ответниците Й. и С.Г.и
изразили становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорили
предпоставките за реституция на имота с възражения, че имотът не е бил внасян в ТКЗС или
ДЗС, не е имал земеделски характер към този момент; през 1978г. в имота е построена сгР.
въз основа на Разрешение за строеж от 31.07.1978г. на ВНС, съответно към 01.03.1991г.
4
имотът е бил застроен, като имотът винаги е бил в строителните граници на населеното
място. Отправили по същество искане за отхвърляне на исковете.
В първо съдебно заседание ищецът уточнил, че признатият за възстановяване имот е
бил внесен в ТКЗС и няма как да е бил придобит от първоначалния праводател на
ответниците К. П. И.а. Оспорил в тази връзка идентичността на имота по НА № 172/1970г. и
процесния имот.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е внук и наследник по закон на А. Ж. М., п. 14.10.1986г. видно от прието по
делото Удостоверение за наследници.
С решение № 640 от 13.09.1999г. на ПК гр. Варна е признато праС решение № 640 от
13.09.1999г. на ПК, гр. Варна е признато правото на собственост на наследниците на А. Ж.
М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2.500 дка в
терен по § 4 на с. З., в местността „Е.Е.“, заявена с пореден № 5 от заявление №
60219/03.06.1992г. от В. А.ов Ж.. В административното производство за процесния имот е
представена декларация по чл.12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, приложена на л. 213 от делото.
С предходно решение № 42 от 05.03.1993г. на ПК, гр. Варна е възстановено правото
на собственост на наследниците на А. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници по отношение на същата нива.
С протокол от 1956г. приет на заседание на комисия по ТПС е взето решение за
отстъпване на ТКЗС, с. З. за вечно и безплатно ползване на земите на ДПФ, съобразно
описанието им в общ размер от 636.6 дка на подписалите списък – декларацията земеделци
от с. З., които се съгласили да внесат в ТКЗС, с. З. всичката си обработваема земя. Сред
деклараторите е и А. Ж., който е внесъл за общо ползване 16 дка ниви.
В Протокол за причисляване към Държавен поземлен фонд на земи собственост на
бивши членове на ТКЗС от 19.12.1962г. е обективирано решение на Варненски селски
народен съвет в изпълнение на ПМС № 137 от 20.08.1962г., с което дейността на ТКЗС в с.
З. е преустановена и е поета от ДЗС за причисляване към ДПФ на земите, собственост на
бивши членове на ТКЗС, с. З.. Със същото е постановено безвъзмездно отчуждаване и
причисляване към ДПФ на земите бивша собственост на посочените лица, находящи се в
землището на с. З., едно от които е А. М..
С НА за собственост на придобит имот по ЗРПВПННИ № 172 от 02.10.1970г. К. П.
И.а продала на М. Д. И. нива от 1000 кв.м. в землището на с. З., в м. „Е.“, при граници: Р. И.
С., блок на ДЗС и пасбище. Актът е съставен на основание писмо № 2039/30.09.1970г. на
СП Всестранни услуги, ВГНС и приложените към тях писмени доказателства, установяващи
собствеността на продавача.
5
С Разрешение за строеж № 316 от 31.07.1978г., издадено от ВГНС, на М. И. е
позволено да построи дървена барака по одобрен типов проект, с площ от 20 кв.м.
На 28.12.2006г. с договор по НА № 186/2006г., М. И. и М. И.а продали на купувачите
Т. Б. и Б. Б. ПИ № 900 по ПНИ на *** на с. З., общ. Варна, с площ от 1000 кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сгР., със ЗП 21 кв.м. и таванско помещение, при граници:
имоти №№ 899, 9540, 0524, 606 и 605.
Т. Б. и Б. Б. от своя страна продали придобития от тях имот на Й.Г. и С.Г. с договора
по НА № 143 от 14.05.2007г., а с договор за покупко продажба, сключен с НА № 189 от
28.05.2009г. ответниците закупили от Й. и С.Г.и НИ № 5050936 по ПНИ на ***, целия с
площ от 500 кв.м., образуван от имот № 900, ведно с жилищната сгР.. С Удостоверение за
търпимост, издадено от гл. архитект на Община Варна от 21.12.2016г. на основание § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е удостоверено, че жилищната сгР. със ЗП 45.04 кв.м., изградена
в ПИ с ид. 30497.505.936 по КККР на СО ***, землище с. З. е допустим по смисъла на
закона и представлява търпим строеж.
Пред ВРС са проведени СТЕ и допълнителна такава, от заключенията на които и
обясненията на вещото лице С. К. се установява следното: за територията, в която попада
процесния имот са действали КП/1981г., приет с техническа комисия, по който процесния
имот попада в северната част на ПИ 607 с площ от 1523 кв.м. В разписния лист към този
план за собственик на имота е записан М. И.. КП/1997г. на ***, одобрен със Заповед № Р-
155/13.05.1997г. на Кмета на Община Варна, ПКП към ПНИ и ПНИ на СО ***, одобрен със
Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004г. на Областния управител на област Варна. Процесният
имот изцяло попада в северната част на ПИ 830 по ПНИ, с площ 1942 кв.м., а в
кадастралния регистър за собственици на имота са записани наследници на А. Ж. М.. Със
Заповед № РД-16-7706-233/23.03.2006г. на Областния управител на област Варна е изменен
ПИ 830 по ПНИ, като са образувани ПИ 900 с площ от 1000 кв.м. със собственик М. Д. И. с
НА № 172/1970г., ПИ 899 с площ от 799 кв.м. със собственици наследници на А. М. и ПИ
9540 /път, улица/ с площ 210 кв.м. със собственик Община Варна. Със Заповед № РА-
120/12.12.2007г. на Кмета на кметство „А.“ е изменен ПИ 900 по ПНИ на СО ***, като са
попълнени ПИ 936 с площ от 500 кв.м. и ПИ 937 с площ от 500 кв.м. ПИ 936 по ПНИ е
идентичен с процесния ПИ 30467.505.936 по КК на с. З..
ПИ 830 по ПНИ е идентичен с ПИ 124 по Плана на стари имотни граници. В
Кадастралния регистър за собственик на същия са записани наследниците на А. М..
ПИ 607 по КП/1997г. също попада изцяло в ПИ 124. В кадастралния регистър за
собственици на същия са записани М. И. Д. и В. Ж., без документи за собственост.
Процесния имот ПИ 30467.505.936 изцяло попада в територията на ПИ 124 по Плана
на стари имотни граници и в територията на ПИ 607 по КП към ПНИ.
6
ПУП-ПУР на СО ***, одобрен с Решение № 797-5 от 19.12.2012г. на ОС-Варна. По
него процесния имот попада в кв. 65 и е урбанизирана територия за жилищно строителство,
ниско застрояване.
Територията, в която попада процесния имот по КП/1981г. на с. З. и КП/1997г. е
извън строителните граници на населеното място и е земеделска земя. Територията на ПИ
30467.505.830 по ПНИ/2004г. е урбанизирана и с начин на трайно ползване: двор.
Признатият за възстановяване с решенията на ПК имот на наследниците на А. М. е
индивидуализиран /припознат с анкета/ с ид. 124 по Плана на стари имотни граници на ***.
Налице е идентичност на процесния имот с имота по НА № 189/2009г.; като част от
територията на ПИ 124 по Плана на стари имотни граници преди включването им в ТКЗС и
ДЗС, който е идентичен на ПИ 830 по ПНИ, от който са образувани ПИ 899 и ПИ 900 и от
ПИ 900 са образувани ПИ 936 и ПИ 937 /Приложения № 1-№ 6 към заключението/. Има
идентичност и между имота по НА № 172/1970г. и имота на Ж. М. описан под № 9 в
Основна данъчна книга по данъка върху сградите и поземлен данък в периода 1929/1930,
1933/1934г. на с. З., стр. 36 по местонахождение, начин на ползване и съседи. От
комбинирания цифров модел между Плана на парцелираните фондови земи в с. З. от 1930г.
и описания имот по ред 129 от Протокол 8/1 от 06.07.1930г. към същия план и КП/1981г. е
видно, че ПИ 607 по КП/1981г. /М. И./ попада в ПИ по парцеларен план на фондовите земи
на с. З. от 1930г. /Ж. М./ съответстващ на вписване на описания имот с площ 1.5 дка на Ж.
М. по ред 129 от протокол 8/1 от 06.07.1930г. От комбинирания цифров модел е видно още,
че процесния имот 936 попада изцяло в територията на имота на Ж. М. по Парцеларен план
от 1930г.
Процесният имот е ограден с огР. изградена от бетонови колове и оградна мрежа.
Имота е застроен с едноетажна масивна жилищна сгР., две стопански сгради и навес и се
стопанисва.
По инициатива на ответниците по делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Ж. Д. и С. Д.а. В показанията си същите излагат
непосредствени и незаинтересовани впечатления, като съседи на процесния имот от 1993г. и
установяват упражняването на фактическа власт върху процесния имот първоначално от М.
И. и последващите приобретатели, а от 2009г. и от ответниците.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т. 1 от ТР № 8 от
27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
7
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява. Предмет на спора е отричаното от ищеца право.
Установителният иск е допустим и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
Ищецът Т.Ж. обосновава правния си интерес от установителния иск с твърдения, че
като наследник на А. Ж. М. и постановено в полза на наследниците му реституционно
решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, което няма конститутивен ефект, ако отрече правата на
ответниците има възможност да финализира административната процедура по реституция
на имота със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в своя полза и да придобие
право на собственост върху спорния имот. Оспорени в тази връзка са валидността на
решението на ПК, гр. Варна от 1999г., както и идентичността на процесния имот с
притежавания от наследодателя в миналото и признатия за възстановяване такъв, както и
материалноправните предпоставки на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. Оспорванията са
неоснователни, а правният интерес от провеждане на отрицателния установителен иск е
доказан поради следното: позитивното решение на ПК, като административен акт,
постановен от материално и териториално компетентен колективен орган /чл. 31 от ЗСПЗЗ,
чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 27/1997г./, в установената писмена форма, при
спазване на административно производствените правила, при формирано мнозинство на
членовете на комисията е валиден акт. Наличието на две решения на ПК, от 1993г. и от
1999г., с първото от които се възстановява, а с второто се признава правото на собственост
на наследниците на бившия собственик по отношение на един и същ имот попадащ в терен
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не лишава ищеца от правен интерес от провеждане на
установителния иск, доколкото и двете решения нямат конститутивно действие по
отношение на правото на собственост – възстановеният, респ. признатият имот и в двете
решения не е индивидуализиран чрез посочване на граници и местонахождение или номер
по стар план, нито решенията са придружени със скица. По данните описани в решенията на
ПК не може да се индивидуализира поземления имот – нива от 2500 кв.м. в м. „Е.Е.“. Когато
по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на
поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с
което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи
процедурата по възстановяване на собствеността следва да приключи със заповед по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Неоснователни на следващо място са доводите поддържани в отговора на въззивната
жалба за липса на идентичност на процесния и реституирания имот. Установено е от
писмените доказателства, както и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, че процесният имот ПИ 30467.505.936 попада изцяло в
територията на имота на Ж. М. по Парцеларен план от 1930г., както и в границите на ПИ
830 по ПНИ, който от своя страна попада частично в границите на ПИ 124 по плана на
старите имотни граници, който е записан на наследниците на А. Ж. М.. Установено е също,
8
че територията, в която попада процесния имот по КП/1981г. на с. З. и КП/1997г. е извън
строителните граници на населеното място и е земеделска земя, сега терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а през 1956г. А. М. е отстъпил безвъзмездно и внесъл в ТКЗС, с. З. всичката си
обработваема земя.
Ответниците основават правото си на собственост върху имота на основание правна
сделка, като материалноправната им легитимация е оспорена с доводи за недоказана
легитимация на първия праводател по веригата прехвърлителни сделки – този по НА №
172/1970г. Доказване на правопораждащите факти породили правото на собственост на
прехвърлителя по този акт К. И.а не е проведено по делото, поради което съдът приема, че
договорът за покупко продажба по НА № 189/2009г. не е произвел вещно действие.
Ответниците основават правата си и на основание кратка, евентуално дълга
придобивна давност при владение от 28.05.2009г. до предявяване на исковата молба на
14.05.2019г. Доводите в жалбата, че давност не е могла да тече до 2015г., когато е приета
КККР и когато е настъпила надлежната индивидуализация на имота с оглед настъпилите
последователни трансформации и изменения в ПНИ и че до този момент имотът не е бил
годен обект на владение, съдът приема за неоснователни. Индивидуализацията на имота е
настъпила на 02.02.2004г., когато е приет ПНИ с влязла в сила заповед на областния
управител на област Варна по отношение на процесния имот като НПИ № 830 с площ 1942
кв.м. Към този момент е извършено обособяване на обекта на реституция. С последващото
изменение на ПНИ със заповедта от 2006г. от имот № 830 са образувани нови имоти - № 900
записан на М. И. и № 899 записан на наследниците на А. М., а № 830 е заличен.
Възражението за незаконосъобразност на попълването на ПИ 936 и ПИ 937 в ПИ 900 по
ПНИ на СО ***, със Заповед № РА-120/12.12.2007г. на Кмета на район „А.“ е заявено за
първи път във въззивната жалба, поради което е преклудирано. Същото не следва да се
разглежда и поради липса на правен интерес от поддържането му за ищеца, доколкото с
изменението на ПНИ от 2006г. и записа на собствеността за ПИ 900, обнародвано в ДВ, бр.
78 следва да се приеме, че е доведено до знанието на наследниците на А. М., че трети лица
са заявили собствени права върху част от имота. Несъстоятелен поради това е доводът, че
въззивникът не е можел да брани правата си и да узнае за претенциите на третите лица към
този момент. Следователно имотът на ищеца е бил индивидуализиран с плана на
новообразуваните имоти от 2004г., а като ПИ 936 – с изменението на същия план от 2006г.
От този момент е могла да тече придобивна давност за всяко лице, което владее с намерение
да свои. По делото липсват данни ищецът или другите наследници на А. М. да са
предприемали фактически или правни действия, с които да отблъснат владението на
ответниците. В качеството им на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 от ЗС, при
упражнявана непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт със съзнанието на
собственици, ответниците са придобили правото на собственост върху спорния имот на
оригинерно основание при владение от 2009г. до 2014г.
В обобщение, следва да се приеме, че ответниците са собственици на процесния имот
9
на основание придобивна давност при упражнявано добросъвестно владение.
Предявените отрицателни установителни искове са неоснователни поради което
следва да се отхвърлят. Решението на ВРС, в което е постановен идентичен правен резултат
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на разноски.
Претендираните разноски са под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на
1700 лв. Релевираното от въззивника възражение за прекомерност на платеното от
въззиваемите възнаграждение е частично основателно с оглед предмета на делото,
релевираните от страните доводи и възражения и действителна правна и фактическа
сложност на делото, отчетена от съдебния състав като висока. Ето защо и на основание чл.
7, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на всеки от въззиваемите следва да се определи
възнаграждение около минималния предвиден размер от 700 лв. или общо следва им да се
присъди сумата от 1400 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260343 от 08.02.2021г. по гр.д. № 7215/2019г. по
описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от ТР. В. Ж. с ЕГН ********** срещу СТ. СТ. Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й.
с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ поземлен имот с ид. 30497.505.936 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-
18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК, целият с площ от 500 кв.м. и при граници: имоти с ид.
937, 993, 984 и 606.
Решението е постановено при участието на Й. Ж. Г. с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Г.
с ЕГН **********, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответниците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ТР. В. Ж. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на СТ. СТ. Й. с ЕГН ********** и В. ИВ. Й. с ЕГН ********** сумата от 1400
лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
10
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11