Определение по дело №575/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е инициирано с жалба от А. С., като защитник на обвиняемия Г. срещу Решение № 551/ 02.02.2012г. по НОХД № 525/2011г. по описа на РРС, с което съдът е признал обв. Т. Ж. Г. - роден на 13.11.1982г. в Г. Б., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН * ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 11,02,2011 г. към 09:40 часа в Г. Б. по У. „П.” в едногодишния срок от наказването му по административен ред с влязло в сила на 22,04,2010 г. Наказателно постановление № 265/30,03,2011 г. на Началника на РУ “. – Г. Б. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние – управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 200” с регистрационен № Е 04 36 ВН, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 връзка с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл.78а от НК го е освободил от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ с налагане на административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 500 лв.

В жалбата се излагат аргументи в насока за отмяна на първоинстанционната присъда, като се настоява обвиняемия да бъде оправдан, поради несъставомерност на действията му. Развива доводи в насока, че деянието било съставомерно само в случаите, че предходното наказване по административен ред било за същото престъпление и че определящо за съставомерността не е наказанието, а предходното деяние, което следвало да е идентично с настоящото и да било престъпно.

Окръжната П. пледира в насока за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, законна и обоснована.

Като взе предвид събраните доказателства съдът приема, че съответна на действителното положение е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. живее в гр. Б. и не е правоспособен водач на моторно превозно средство. Същият не е осъждан, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, и е безработен. Въпреки това обв.Г. управлявал МПС, като е системен нарушител на ЗДвП – наказван с 4 НП за 8 нарушения на ЗДвП.

На 30.03.2010г. било издадено наказателно постановление № 265/2010г. от началника на РУ на МВР гр. Б., което било връчено на обв.Г. на 16.04.2010г. и влязло в законна сила на 22.11.2010г. С него му било наложено административно наказание „глоба” за това , че управлява МПС без да е правоспособен/ чл.171 ал.1 т.2 от ЗДвП/.

На 11.02.2011г. около 09.30 часа в гр. Б. , на У.”П.” в района на „начална станция” се намирали св.К., св.С. и св.С.-всички служители на РУ на МВР гр.Б.. Около 09.40ч. св.К. забелязал обв.Г. да се качва в л.а. „Мерцедес ЦЛК 200” с регистрационен № Е 04 36 ВН и да потегля по У.”П.” в посока х-л „С.”. Тъй като служебно бил известен, че обв.Г. е неправоспособен да управлява МПС и му подал сигнал с ръка да спре. След като спрял не представил съответни документи за управление на МПС на длъжностните лица и привел автомобила в движение и на кръстовището завил в дясно. Св.К. и св.С. се качили в патрулния автомобил и последвали обвиняемия, но не го настигнали. По-късно същия ден двамата посетили дома му и му връчили призовка за 12.02.2011г. Когато се явил в РУ”П” гр.Б. му бил съставен и предявен АУАН № 300/02.19.2011г., бланков N 124216, за това, че на 11.02.2011г. е управлявал МПС без да притежава СУМПС, както и за други нарушения на ЗДвП.

За посочените факти се съди от събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите- длъжностни лица към РУП Б. - св.К., св.С., св.С. и частично от показанията на св.Г.. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал свидетелските показания, като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство и не е съобразил тези на свидетеля П., като неотносими за случая.

По отношение на правото въззивният съд приема мотивите на първостепенния съд за правилни и основани при пълно изясняване на фактите относими към обективния елемент от състава на престъплението- едногодишен срок от наказване за същото деяние, но по административен ред.

Инкриминираната дата е 11.02.2011г., а от писмените удостоверения за влезли в сила спрямо обвиняемия Наказателни постановления и самото НП се установява, че спрямо него е имало влязло на 22.11.2010г. в сила- постановлението с № 265/2010г. Предметно на постановлението нарушение е било това по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, а именно: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева , който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, т. е. за управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление и правоспособност.

След като прецени изложените факти въззивният съд се убеди, че предметната на обвинението дата следва влизането в сила на Наказателното постановление, следователно на процесната дата подсъдимият Г. е управлявал лек и при извършената проверка е констатирано, че същия е неправоспособен водач – обстоятелство, което се установява и от представената по делото справка, както и че това се е случило след наказването му по административен ред за същото деяние и в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление

Освен наличието на посочения обективен признак свързан с едногодишния срок от наказването по административен ред с влязло в сила Наказателно постановление за управление на МПС без правоспособност, са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил действията по управление на автомобила. Такива са обясненията и показанията на разпитаните свидетели длъжностни лица към РУП Б.. Деянието е било извършено виновно при пряк умисъл, поради знание на всички посочени обективни елементи, като пряката цел е била изтъкнатото посегателство към обществените отношения свързани с безопасността на транспорта.

При тези факти и съображения въззивният съд приема жалбата за неоснователна и поради справедливо определеното наказание на подсъдимия. Вярно е, че за престъплението се предвиждат наказание до две години лишаване от свобода и Г. не е осъждан следователно правилно съдът го е освободил от наказателна отговорност при хипотезата на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание глоба.

По отношение индивидуализацията настоящият съд не съзира каквито и да е допълнителни аргументи и данни, които да налагат преразглеждане на въпроса с конкретното наказание и които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание, като се акцентира с оглед съображенията в жалбата, че първоинстанционният съд е подходил изключително справедливо, като е приел, че предходните наказвания имат доминиращо значение за личността на дееца.

Несъстоятелни са съображенията в жалбата, че деянието би било съставомерно, само ако бил осъществен същият състав на престъплението , за което да бил наказван по административен ред. Това е така, поради обстоятелството, че в текста на нормата на чл. 343в ал. 1 от НК не е посочено “след като е наказван за същото престъпление”, а е указано “ след като е наказан за същото деяние”, следователно е достатъчно административно нарушение идентично по отношение на деянието с настоящото и не се изисква предходно осъждане по същия текст на Закона.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 551/ 02.02.2012г. по НОХД № 525/2011г. по описа на РРС.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване протестиране и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :