Решение по дело №6368/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 874
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20211100506368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника П. ВЛ. Ч. срещу решение от 01.03.2021
г. по гр.д. №73319/2017 г. на Софийския районен съд, 179 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „М.П.К.“ ЕООД на основание чл.240 ЗЗД сумата от 5000,00 лв. по
устен договор за заем от 24.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.10.2017 г., до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Сочи, че по делото не е доказано наличието на договор за паричен заем за
процесната сума, а от събраните по делото доказателства се установява, че сумата е
предоставена на друго основание. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „М.П.К.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните, парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Ето защо по иска с
правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на заета сума ищецът следва
пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение -
договора за заем или даването на сумата със задължаването на ответника да я върне. При
оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени
на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и др.,
съобразно характера на въведените възражения срещу иска. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС – решение №546/23.07.2010 г., постановено по гр.д. №856/2009 г. на ІV
ГО, решение №390/20.05.2010 г., постановено по гр.д. №134/2010 г. на ІV ГО и др.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения,
че страните не са обвързани от сочения договор за заем.
В конкретния случай ответникът не оспорва получаването на процесната сума, а и
това обстоятелство се установява от представеното по делото платежно нареждане за
кредитен превод от 24.06.2016 г. Оспорва основанието, на което е получена сумата, поради
което в негова тежест е да докаже, че паричните средства са получени на друго основание,
каквото друго основание обаче не е въведено от ответника в срока по чл.131 ГПК, поради
което това възражение се явява преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, и
каквото друго основание обаче не се и установява при условията на пълно и главно
доказване от събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на свид. Б.П. и свид.
И.Х.. Напротив – съвкупният анализ на събраните от първоинстанционният съд
доказателства, води до извода, че между страните е сключен на 24.06.2016 г. договор за
паричен заем за сумата от 5000,00 лв., която сума е преведена на ответника по банков път с
описаното по-горе платежно нареждане, в което платежно нареждане изрично е посочено
като основание на превода „заем“ и което основание не е опровергано в производството
пред СРС. Съдът кредитира показанията на свид. Б.П., доколкото същите са подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Трайна е практиката на ВКС - решение
2
№82/12.05.2015 г. по гр.д. №5122/2014 на III ГО, решение №524/28.12.2011 г. по гр.д.
№167/2011 г. на ІV ГО, решение №283/01.11.2016г. по гр.д. №2117/2016 г. на IV ГО, че в
производството по иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД при наличието на документ за
предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им
със свидетелски показания.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 580,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20055699 от 01.03.2021 г., постановено по гр.д.
№73319/2017 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА П. ВЛ. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„М.П.К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 580,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3