Р Е
Ш Е Н
И Е № 36
гр.
Тополовград, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А.А.
Като разгледа
докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. №
47 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба от З.И.Н. *** с ЕГН **********
против В.Д.Ж. *** с ЕГН **********, с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността и чл.537 ал.2 от ГПК.
Обстоятелствата, на които ищцата
основава претендираните права и предявения иск са следните:
Ищцата твърди, че заедно с ответницата
са съсобственици на недвижим имот в село Мрамор, общ.Тополовград,
обл.Хасковска, останал от общия им наследодател И. Ж. Х. б.ж. на село
Мрамор, починал през 1999 г. , а именно: дворно място цялото с площ от 1033
кв.м. представляващо УПИ ІІ-245, кв.37 по ПУП на село Мрамор, общ.Тополовград,
находящо се на ул.Я. № 1, заедно с построените в него
масивна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м., гараж със застроена площ от
28 кв.м., двуетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34
кв.м., едноетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м.,
едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,
едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и
едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при
граници на целия имот: УПИ І-242 М. Д. В., УПИ ІV-243 Ж. И. М., УПИ ІІІ-244 И. М. Х. и от две страни улици.
В исковата молба се твърди, че този
имот бащата на ищцата И. Ж. Х. е закупил съгласно нотариален акт № 104, рег.№ 206
том І дело № 217/1968 г. на Народен съд – Тополовград и той заедно с майката на
ищцата е живял там до смъртта си. Ищцата твърди, че майка й Н.Н. Х. е починала
през 2013 г., но винаги ищцата е полагала грижи за имота в село Мрамор. Твърди,
че докато майка й била жива много често я посещавала, помагала й, грижила се е
за нея и за имота. Твърди, че редовно е плащала данъка за имота, в качеството
на наследник, спрямо 1/3 идеална част от него. След смъртта на родителите й и
на брат й, ищцата твърди че е продължила да посещава имота и е правила промени,
поддържала е имота в прилично състояние. Твърди, че ответницата В.Ж. е нейна
снаха – съпруга на брат й. Същата работи като медицинска сестра в гр.Свиленград
и е заключила имота в село Мрамор и по този начин е лишила ищцата от достъп до
него. Въпреки това ищцата е продължила да си плаща данъка. Ищцата твърди, че
случайно след посещение в Община Тополовград в края на месец ноември 2018 г. с
изненада е установила, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост
по давностно владение върху нейната 1/3 идеална част от имота на общия им
наследодател. Ищцата твърди, че ответницата никога не е владяла изцяло
гореописания имот и никога по никакъв начин не е манифестирала владението си
пред никого от тях, нито е уведомявала някого за свои действия по отношение на
този имот. Ищцата твърди, че докато баща й е бил жив е отказал да прехвърли
имота на брат й и съпругата му, заради лошото отношение към него. В последствие
ищцата е разбрала, че сестра й е дарила на ответницата своята 1/3 идеална част
през месец април 2018 г. и малко след това се е снабдила с нотариален акт за
собственост, придобита по давностно владение върху нейната 1/3 идеална част.
Твърди, че никой не я е викал, нито й се е обаждал и тя не е била уведомена.
Поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
ищцата е собственик по наследство върху 1/3 идеална част и да бъде осъдена
ответницата да й предаде собствеността и владението върху процесния недвижим
имот.
Моли съда на основание чл.537 ал.2 ГПК
да отмени нотариалния акт за собственост върху процесния недвижим имот изцяло.
Претендира да й бъдат заплатени разноските по делото.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на 12.03.2019 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез процесуалния си представител адв.М.К. от АК –
Ямбол е представила отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Ищцата редовно призована, явява се в съдебно заседание,
заедно с адв.Я.Х. от АК – Ямбол, поддържа иска.
Ответницата, редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с адв.К. от АК – Ямбол, чрез който оспорва иска като
неоснователен и недопустим.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните по делото, че ищцата и
ответницата са съсобственици на недвижим имот находящ се в с.Мрамор,
общ.Тополовград, останал в наследство от общия им наследодател И. Ж. Х.– б.ж.
на с.Мрамор, общ.Тополовград, починал през 1999 г., а именно: дворно място
цялото с площ от 1033 кв.м. , представляващо УПИ ІІ-245, квартал 37 по подробния
устройствен план на с.Мрамор общ Тополовград, находящ се на ул.” Янтра” № 1,
заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 88 кв.м. , гараж със застроена площ от 28 кв.м., двуетажна масивна
второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., едноетажна масивна
второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м., едноетажна полумасивна
второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна паянтова
второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и едноетажна паянтова
второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при граници на имота УПИ І
242, М. Д. В., УПИ ІV – 243 Ж.И. М., УПИ ІІІ – 244 И. М. Х. и от две страни
улици. Този имот бащата на ищцата З.И.Н. е закупил съгласно нот.акт № 104,
рег.№ 206, том І, дело № 217 от 1968 г. на Народен съд Тополовград и той и
майката на ищцата са живели там до смъртта си. Майката на ищцата Н. Н. Х. е
починала на 28.01.2013 г. Ищцата живее в гр.Тополовград и винаги е полагала
грижи за имота в с.Мрамор. Докато майка й е била жива ищцата много често я е
посещавала, помагала й и се е грижила за нея и имота. Редовно е плащала данъка
си на имота в качеството си на наследник с право на 1/3 идеална част от него.
След смъртта на родителите си и на брат й Ж. И. Ж. – съпруг на ответницата В.Д.Ж.
ищцата е продължавала да посещава имота и да прави промени и е поддържала имота
в прилично състояние. Ответницата В.Ж., която е снаха на ищцата е работила в
гр.Свиленград като медицинска сестра и е заключила имота в с.Мрамор и по този
начин е лишила ищцата от достъп до имота но ищцата е продължила да си плаща
данъка.
След
посещение в Община Тополовград – Местни данъци и такси в края на месец ноември
2018 г. ищцата е установила, че ответницата В.Д.Ж. се е снабдила с нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение върху нейната
1/3 идеална част от имота на общия им наследодател. Ищцата З.И.Н. често е
помагала на родителите си, водила ги е на почивка, придружавала ги е в
болницата когато са били болни. Къщата е ремонтирана, заливана е плоча, като
родителите на З. са били живи когато са правили плочата. З. е полагала големи
грижи за майка си и баща си. Ответницата В.Д.Ж. която е била съпруга на брата
на ищцата Ж. И. И. е отишла да живее в процесния имот. Заедно със съпруга си
там са си направили семейство и там са им се родили децата. Съпруга й Ж. И.
след като се е уволнил от казармата е съборил старата къща и е построил нова.
Видно от показанията на свидетелите Ж. е разрушил всички постройки и след това
е изградил нови като е поканил цялата рода при разрушаването на постройките.
След смъртта му на 02.11.2013 г. съпругата му ответницата по делото В.Д.Ж. е
останала да живее в имота, както и до момента. При събарянето на къщата и
изграждането на новата къща на Ж. И. Ж. са помагали баща му И. Ж. Х. и майка му
Н. Н. Х.. Ответницата В.Д.Ж. и съпруга й са си купили апартамент в
гр.Тополовград където са живели двамата заедно със жена си.
На
19.06.2018 г. ответницата В.Д.Ж. се е
снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение, видно от нот.акт № 178, том І, рег.№ 304, дело № 164 от 2018 г.
Видно
от приложените по делото приходни квитанции ищцата З.И.Н. е плащала местни
данъци и такси до 04.04.2018 г.
Видно
от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че в
процесния имот е живяла ответницата по делото, заедно със съпруга си Ж. И.Ж. и
след смъртта на съпруга й ответницата е останала да живее сама в къщата. Ответницата
и съпруга й са правили ремонти по къщата, съборили са изцяло старата къща и
старите постройки и се изградили нови, като при тези строителни работи е
помагало и семейството на ищцата З.И.Н.. Също така общия наследодател на страните И. Ж.
Х.докато е бил жив също не е казвал чия собственост е къщата. Никой не е пречел
на ищцата да ходи в бащината си къща и същата е ходила в къщата през определени
периоди от време. Свидетелката М. И. А. свидетелства, че З. много често е
помагала на родителите си, ходила е често в имота им и ги е придружавала в
болницата когато са били болни. От нейните показания става ясно, че тя със
съпруга си Кольо са ходили в селото да помагат при заливането на плочата на
къщата.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна
до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.308
от Закона за собствеността, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е собственик по наследство върху 1/3 идеална част от
процесния имот и да бъде осъдена
ответницата да предаде собствеността и владението върху процесния недвижим имот
- ревандикационен иск според който собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее и държи без да има основание за това. Този иск е
допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от това и разгледан
по същество се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв. Безспорно по делото се установява,
че се касае за съсобствен имот между ищцата и ответницата. Безспорен факт по
делото е, че ищцата З.И.Н. е наследница на И. Ж. Х. и Н. Н. Х. починали
съответно през 1992 г. и през 2013 г. Те двамата съгласно нот.акт № 104, том І,
дело № 217 от 1968 г. са били собственици на процесния имот находящ се в с.М.,
общ.Тополовград. От показанията на свидетелката З.Н. стана ясно, че братът на
ищцата Ж. И. Ж. се е уволнил от казармата през 1975 г., т.е. към него момент
родителите му са били хора на средна възраст, работещи и с допълнителни доходи
от отглеждане на тютюн маточина и други, видно от показанията на св. Д. А..
Синът им е бил млад мъж, току що уволнил се от казармата и със строително
образование. Нормално е да е помагал в преустройството на къщата но родителите
му са били собственици на имота и те са финансирали строителството. Нелогично е
само той да е извършвал всички промени със собствени средства без да е имал
достатъчно доходи да заплаща всичко. През цялото време родителите на ищцата са
живели в имота и двамата до смъртта си са влагали доходи от заплати пенсии и
допълнителни доходи от земеделски култури и са владели собствения си имот без
прекъсване. По делото не се събраха доказателства някой от тях да е предавал
владението на имота на сина си или да е извършвал прехвълрляне – дарение,
продажба или друг способ. След смъртта на съпруга си И.Ж.Х., съпругата му Н. Н.
Х. е продължила да живее в имота до смъртта си през 2013 г. Синът им Жеко със
съпругата си – ответницата по делото са закупили апартамент в гр.Тополовград и
видно от удостоверението за наследници техните постоянни адреси са в
гр.Тополовград на ул.„Х. С.” № 37, ет.5, ап.43. На този адрес е призована и
ответницата.
По делото няма писмени доказателства ответницата да се е
легитимирала като единствен собственик по такъв начин, че това да достигне до
знанието на другите наследници. Първото действие което може да се счита за такова
е съставянето на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение. В случая става въпрос за наследствен съсобствен имот и
всеки един от съсобствениците владее своите идеални части като собственик, а се
счита като държател на чуждите идеални части владеейки ги от име и за сметка на
останалите съсобственици. Поради това съсобственик който не ползва имота, не
трябва да доказва активно поведение а обратното то трябва да бъде предприето от
този който променя намерението си и от държател става владелец.
Съдът счита, че ответницата не е манифестирала владение
като единствен собственик на имота, а напротив съгласно нот. акт № 109 том І,
рег.№ 195, дело № 103 от 2018 г., приет като доказателство по делото. Тя е
приела от сестрата на ищцата М.И. К. 1/3 идеална част от процесния имот с което
се съгласява че до този момент К. е собственик на 1/3 идеална част от имота
получена по наследство от родителите си. В нотариалният акт е записано „след
като установих, че дарителя е собственик на частта от имота който дарява”. На
другата 1/3 идеална част респективно на същото основание наследство към 2018 г.
е собственик ищцата по делото З.И.Н.. Тя редовно е плащала данъците на
собствената си част от имота, често го е посещавала, полагала е грижи за
родителите си, поддържала е частта от имота в която те живели. Тъй като
придобиването по давност се оспорва от ищцата и тя доказва правото си на
собственост, по силата на наследяване в
тежест на ответницата е да докаже наличието на оригинерно придобивно основание
придобивна давност по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността. От събраните по
делото доказателства не може да се обоснове такъв извод. Напротив правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Този елемент от фактическия състав на давностното
придобиване в случая липсва. Относно приложените по делото стокова разписка и
фактури за закупуване на материали и застрахователни полици съдът счита, че те
нямат отношение към правния спор тъй като са с дати след издаване на нотариален
акт и ищцата не е знаела, че е лишена от правото си на собственост.
По
делото не са представени доказателства, които да установяват, че ответницата В.Д.Ж.
да е възпрепятствала или оспорила по какъвто й да е начин правата като
собственик на ищцата в процесния имот. Не бяха ангажирани доказателства които
да сочат, че от ищцата са предприети действия и волеизявления, които да са
достигнали до ищцата, от които да е налице преобръщане на владението и същата
да е променила намерението си и е
започнала да владее притежаваната от ищцата идеална част, с намерение да ги
свои само за себе си. Съгласно трайната практика на ВКС промяната в намерението
с което се упражнява фактическата власт трябва да е открито, демонстрирано
спрямо съсобственика на когото се противопоставя давността т.е. действията с
които се демонстрира промяната на държането във владение, респективно промяната
намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот следва да
бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници. В хода на настоящото производство не
бяха ангажирани доказателства които да установят промяната в държането във
владение, нито такива да отричат правата на останалите съсобственици или
сънаследници.
Предвид
на гореизложеното, съдът счита, че
ответницата не е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот
така както е констатирано в констативния нотариален акт. От представените
поделото писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на 1/3
идеална част от процесния имот придобита по наследство от баща си, след
неговата смърт. За да бъде призната ответницата В.Ж. за собственик по давностно
владение е необходимо то да е упражнявано от нея непрекъснато, явно и
необезпокоявано в продължение на законоустановения 10-годишен срок, като такива
доказателства не бяха представени в настоящото производство. Предвид на това,
съдът счита, че от събраните по делото доказателства се доказа по безспорен
начин основателността на предявения от ищцата ревандикационен иск по чл.108 от
Закона за собствеността и същата следва да бъде призната за собственик на 1/3
идеална част от процесния недвижим имот и ответницата следва да бъде осъдена да
й предаде собствеността и владението на тези 1/3 идеална част.
Относно
втория иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нотариален акт в
частта му над 1/3 идеална част, съдът счита, че същият също е основателен и
доказан, предвид основателността на предявения иск с правно основание чл.108 от
ЗС. Що се отнася до този иск, той не
може да се предявява самостоятелно, а винаги с иска за установяване на
собственост. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт е несамостоятелен по
отношение на този , свързан със спора за материалното право. Като последица от
уважаване на съответния иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен и иска за
отмяна на нотариалния акт, с оглед на това, че с неговото издаване е накърнено
правото за собственост. Само при успешно проведен иск за собственост подлежи на
отмяна и самия нотариален акт като последица от иска разрешил спора за
гражданското право. За да се иска отпадане на удостоверяващата сила на
официалния документ нотариалния акт, преди това трябва да се установи носителя
на вещното право върху имота. В случая безспорно по делото се установи, че това
е ищцата и поради това претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена
да заплати направените от ищцата разноски по делото в размер на 300 лева за възнаграждение на адвокат.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на В.Д.Ж.
с ЕГН ********** ***, че З.И.Н. с
ЕГН ********** *** е собственик по
наследство на 1/3 идеална част и я ОСЪЖДА да предаде собствеността и
владението върху следния недвижим имот:
дворно място цялото с площ от 1033 кв.м. , представляващо УПИ ІІ-245, квартал
37 по подробния устройствен план на с.Мрамор общ Тополовград, находящ се на
ул.” Я.” № 1, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м. , гараж със застроена площ от 28 кв.м., двуетажна
масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м., едноетажна масивна
второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м., едноетажна полумасивна
второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м., едноетажна паянтова
второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и едноетажна паянтова
второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при граници на имота УПИ І
242, М. Димитров Вълков, УПИ ІV – 243 Желязко Иванов Михалев, УПИ ІІІ – 244 И. М. Х. и
от две страни улици.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по наследство и давностно владение
№ 178, том І, рег.№ 304, дело № 164/2018 г., с който В.Д.Ж. с ЕГН **********
*** е призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот: дворно място цялото с площ от 1033 кв.м. , представляващо УПИ
ІІ-245, квартал 37 по подробния устройствен план на с.М. общ Тополовград,
находящ се на ул.” Янтра” № 1, заедно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 28
кв.м., двуетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 34 кв.м.,
едноетажна масивна второстепенна сграда със застроена площ от 15 кв.м.,
едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 65 кв.м.,
едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 33 кв.м. и
едноетажна паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 27 кв.м., при
граници на имота УПИ І 242, М. Д. В., УПИ ІV – 243 Ж.И. М., УПИ ІІІ – 244 И.
М. Х.и от две страни улици.
ОСЪЖДА В.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на З.И.Н. направените
от нея разноски по делото в общ размер на 300,00 лв./триста лева/ - за възнаграждение на адвокат плюс 77,00 лева/седемдесет и седем лева/ –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок
от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: