Р
Е Ш Е
Н И Е №209
гр.Шумен
16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет и пети септември , две
хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Ралица
Хаджииванова
2. Зара Иванова
при
секретаря Силвия
Методиева и като разгледа докладваното от
съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№334
по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №596
от 13.06.2019г. по гр.д.№3569/2018г. по описа на ШРС ,съдът е признал
за установено, че ППК
„Начало“ в ликвидация , ЕИК , седалище и адрес на управление: с.Д.В., общ. Х., обл.
Ш., ..., дължи на Б.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сума
от 5000,00 лева /пет хиляди/ лева, представляваща задължение по Договор за паричен заем от
10.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 20.08.2018г., до окончателно изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. №2416/2018 г. по
описа на ШРС, осъдил е ППК
„Начало“ в ликвидация, ЕИК , седалище и адрес на управление: с.Д.В., общ. Х., обл.
Ш., ..., да заплати на
Б.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1265лв. представляваща направените по
делото разноски - 505,00 лева- в заповедното
производство и 760 лева в исковото.
Решението
е обжалвано от ППК „Начало“ в ликвидация
, действаща ,чрез пълномощника си адв.Б.Г. от ШАК “ , като незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли иска. Въззиваемият Б.Н.Д. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Д.С. от
ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по
същество жалбата
е неоснователна .
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №2416/2018г. по описа на
ШРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК, са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца Б.Н.Д., ЕГН **********, срещу
ответника ППК
„Начало“ в ликвидация, ЕИК , за сумата от 5000 лева, представляващи невъзстановен до падежа
– 25.05.2018г. безлихвен паричен заем по Договор за паричен заем от
10.11.2017г., ведно със законната лихва от 20.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумите, както и деловодни разноски по настоящото производство в
общ размер на 505.00 лв., от които 405.00лв. - адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 100.00лв. Вземането, произтичало от следните обстоятелства: неизпълнение по
Договор за паричен заем от 10.11.2017г., невъзстановен до падежа – 25.05.2018г.
В законоустановения двуседмичен срок от длъжника е подадено възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, като ищецът е предявил искът в
законоустановеният едномесечен срок и
предвид на което и на идентичността между предмета на заповедното производство
и на настоящото предявеният иск е допустим.
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите,
сключен на 10.11.2017г. между ищеца като
заемател и ППК
„Начало“ в ликвидация, ЕИК , като заемополучател, седалище и адрес на
управление: с.Д.В., общ. Х., обл. Ш., ..., представлявана от Б.Н.Д., ЕГН **********,
в качеството му на председател,
заемодателят предава на заемополучателя
парична сума в размер на 5000лв. - безлихвен паричен заем, която
следвало да се върне в срок до 25.05.2018г. По делото е представено преводно
нареждане от 10.11.2017г. за сумата от 5000лв., с наредител ищецът Б.Н.Д. и
посочено основание заем.
От заключението на
назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
се установява, че по разплащателната сметка на кооперацията е постъпила сумата
от 5000лв. от ищеца, с основание: „заем“ и е заведена в счетоводните книги по
сметка 152/1 “Получени дългосрочни заеми“
в лева, партида 3, „Б.Н.Д., през месец ноември 2017г.„.Вещото лице
посочва, че не са налични данни или счетоводни записвания за възстановяване на
сумата на ищеца до 30.06.2018г .
Експертът е посочил също, че няма осчетоводявания от сметка 501 „каса“ за пряко
получени суми от ищеца. Няма данни за получени от ищеца в брой от контрагенти
на кооперацията, които да не са отчетени. По образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело
№2018...0411775 на ЧСИ Р.Р.на основание изпълнителен лист от 21.08.2018г.
издаден на основание заповед за изпълнение №1181/21.08.2018г. по
ч.гр.д.№2416/2018г. по описа на ШРС е постъпило плащане на дължимата сума по
това дело като е депозирана молба от длъжника по изпълнителното дело ППК
Начало” в ликвидация с която моли изпълнителното дело да бъде прекратено
,поради пълното погасяване на дълга и да се приеме ,че сумата постъпила от В.П.по
сметката на ЧСИ е преведена от името на кооперацията за погасяване на дълга й
по посоченото по-горе дело в съответствие с посоченият начин на плащане в
нотариален акт за продажба на недвижими имоти акт №2 том вх.рег.№*/24.04.2019г. на СВп.-Шумен.
Във въззивната си
жалба жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо предвид ,че не е
спазена родовата подсъдност при предявяването на иска , тъй като между страните
бил сключен само един договор за заем на обща стойност от 39 100лв. Между
страните имало общо шест договора за
заем ,които били с една и съща дата на нотариална заверка на 30.04.2018г. и
падежите по тях бил през месец май 2018г.
Съдът счита възражението за неоснователно ,тъй като сам по себе си факта
на еднаквата нотариалната заверка на
договорите не обосновава извода ,че договорите са сключени на една и съща дата
като тази заверка следва сключването на
договорите . Видно е от самите твърдения на жалбоподателя ,че договорите са били
сключени в периода от 25.08.2016г. до 8.01.2018г. и че падежите са на три
различни дати и сумите по тези договори са били преведи с преводните нареждания с различни дати ,което
обосновава извода ,че се касае за различни договори за заем , а не за един
такъв, което се подкрепя и от това ,че самото плащане на сумата по тези
договори не е било на една и съща дата.
Предвид
гореизложеното искът не е недопустим и това не води до извода и за
недопустимост на съдебното решение ,поради неспазване на родовата подсъдност на
иска.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: За
да е основателен искът по чл.240 ал.1 от ЗЗД за връщане на предоставената в
заем сума е в тежест на ищеца да докаже по делото при условията на пълно и
главно доказване ,че между страните е сключен договор за заем и е налице съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа и реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Договорът за заем е реален и се счита ,че е сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Видно от преводно нареждане от 10.11.2017г. за
5000лв. е извършен превод по банковата сметка
на ППК „Начало“ в ликвидация в ТБ „ОББ“ АД от сметката на ищеца Б.Н.Д., ЕГН **********
с посочено основание заем, като постъпването на сумата по сметката на кооперацията
се потвърждава и от заключението по ССЕ
и е заведена в счетоводните книги по сметка 152/1 “Получени
дългосрочни заеми“ в лева, партида 3, „Б.Н.Д.,
през месец ноември 2017г.
Предвид гореизложеното съдът приема ,че между
страните е сключен процесният договор за заем.
Във въззивната си жалба
жалбоподателят твърди ,че договорът за заем не бил породил действие ,тъй като
бил сключен в нарушение на чл.21 ал.2 т.1 ЗК . В случая обаче не е необходимо
разрешение за сключване на процесният договор за заем тъй като той не е сключен
с трето за кооперацията лице ,каквото е изискването на закона. Не се оспорва от
ответната страна обстоятелството, че Б.Н.Д., ЕГН ********** към 10.11.2017г. е
член на ППК „Начало“ в ликвидация, ЕИК . Съгласно разпоредбата
на чл. 31, ал.6 от ЗК, членовете на кооперацията могат да й предоставят
средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Съгласно чл. 30, т.5 от ЗК, заемите
са сред източниците на средства на кооперацията. Позоваването
от жалбоподателя на чл.31 ал.7 ЗК също е несъстоятелно, тъй като видно от приложения по делото договор за заем
/стр. 4/, в чл. 3, ал.2 от Договора, заемополучателят не дължи на заемодателя
лихва за срока на договора. На следващо място,
кооперацията като правно организационна форма е юридическо лице- търговец,
поради което за нея са приложими и общите правила за сделките по ТЗ.
По смисъла на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая получената в заем сума е постъпила
по банковата сметка на кооперацията и
кооперацията я е приела, с което не се е противопоставила на действията на
председателя си и не е
била върната веднага.
Възраженията на
жалбоподателя в жалбата му ,че парите предмет на договора за заем са с произход
средства на самата кооперация е недоказано и голословно и факта, че в касата на
кооперацията вещото лице не е установило наличие на определена сума не
обосновава извода ,че предоставените в заем пари са били именно на самата
кооперация. Още повече вещото лице по ССЕ е установило ,че няма
осчетоводявания от сметка 501 „каса“ за пряко получени суми от ищеца и няма данни за получени от ищеца в брой суми от контрагенти на
кооперацията, които да не са отчетени.
Въпреки
извършеното по изпълнителното дело плащане на дължимата се по него сума от
длъжника жалбоподател, следва съдът да уважи предявеният установителен иск и да
признае за установено , че ответникът дължи на ищеца исковата сума от
5 000лв., като въззивният съд напълно споделя мотивите на ШРС в подкрепа на този извод и цитираната съдебна
практика и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях и няма да ги преповтаря.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция следва
жалбоподателят да се осъди да заплати на въззваемият разноските му по делото в размер на 580лв. за адвокатски хонорар по
представеният списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №596 от
13.06.2019г. по гр.д.№3569/2018г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА ППК „Начало“ в
ликвидация , ЕИК , седалище и адрес на управление: с.Д.В., общ. Х., обл. Ш., ...
да заплати на Б.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер
на 580лв. за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове:1. 2.