О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 253
гр.
Шумен, 18.04.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р.
Хаджииванова
2. мл.с. Н. Цветанкова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова, в.ч.гр.д. № 116 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 3068/20.02.2019г. депозирана от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.
представлявано от изп. директор И.Г.Д.- М., действаща чрез пълномощника си
юрисконсулт М.В. срещу определение № 339 от 28.01.2019г. по гр. д. № 2731/2018г. по описа на РС – Шумен, с което е осъден жалбоподателя да заплати разноски на длъжника в размер на 507.46лева.
В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че с една искова молба в
сроковете и по реда на чл. 422 от ГПК са предявени специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК и в
условията на евентуалност осъдителен такъв с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. С определение 2935/26.10.2018г. по същото гр.д. № 2731/2018г. искът по чл.
422 от ГПК е прекратен, като недопустим на общо основание и заповедтта за
изпълнение – обезсилена, а с обжалваното определение с № 339 от 28.01.2019г., ищеца е осъден да заплати разноските на
длъжника, направени от него, в заповедното производство. Сочи, че съгл. чл. 81
от ГПК, разноски се присъждали с окончателния акт по делото, а с оглед
характера на съединяване на предявените искове, в условията на обективно
евентуално съединяване, исковият съд дължал произнасяне по разноските съобразно
разгледания иск и при прекратяване на производството по единия иск,
отговорността за разноските следвало да бъде преценена с оглед основателността
на разгледания иск. Позовава се на практика на ВКС и твърди, че при
прекратяване на производството по единия от съединените искове, отговорността
за разноските ще следва от изхода на спора по разглеждания иск. Алтернативно,
прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение. Излага, че присъдения размер на възнаграждението не
отговарял на фактическата и правна сложност на извършените действия от страна
на адвоката на длъжника Б.Д.Ш., които се изчерпвали само с подаване на бланково
възражение – по образец и попълването му не изисквало специални знания и
усилия. Позовава се на разпоредби от ЗАдв., според които размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, и че съда не е
ограничен да намали същото до предвидения му минимален размер по Наредбата.
Ответната страна по жалбата, е
депозирала отговор, в който излага становище за необоснованост на същата и моли
съда да я остави без уважение. Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество съдът я намира за основателна, поради следните съображения.
По ч.гр.д. № 1891/2016г. по описа на РС – Ш. по подадено от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 1039/03.08.2016г. и изпълнителен лист № 1994 от 03.08.2016г. за вземанията на банката към длъжника Б.Д.Ш. с ЕГН **********. На 18.07.2018г. е депозирано възражение от длъжника, че не дължи сумите по издадената заповед, като е направил и искане за присъждане на разноските направени от него за адвокат, в размер на 680.00 лева, по представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Във връзка с възражението, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си. Депозирана е искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която се предявяват установителни искове за вземанията произтичащи от цитираните заповед и изпълнителен лист и осъдитетелни такива, като ищеца се позовава на частното си правоприемство по Договор за цесия от 09.12.2016г. въз основа на която е образувано гр. д. № 2731/2018г. по описа на РС – Ш.. С определение № 2935 от 26.10.2018г. по същото дело, исковия съд е приел, че ищеца - цесионер не е активно легитимиран да води установителен иск по издадената заповед за изпълнение и прекратил частично производството по делото, само по отношение на установителните искове, като за осъдителните съдопроизводствените действия продължават и към момента делото е висящо пред РС – Ш.. Със същото определение е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По заповедното ч. гр. д. № 1891/2016г. длъжника Б.Д.Ш., е депозирал молба, в която е изложил, че с определение по гр. д. № 2731/2018г., РС – Шумен, е обезсилена изцяло издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение № 1039/03.08.2016г. и изпълнителен лист, но съда е пропуснал да се произнесе по направените от длъжника разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1891/2016г. на РС – Шумен и е поискал съда да допълни определението по гр. д. № 2731/2018г. относно направените от длъжника разноски, въз основа на обезсилената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане на съда, молбата и депозирания отговор, ведно с ч.гр.д. № 1891/2016г. на РС – Ш. са изпратени за произнасяне на РС – Ш., Х състав, по гр. д. № 2731/2018г. тъй като депозираната молба, касаела определение по гр. д. № 2731/2018г. на РС – Ш.. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 339 от 28.01.2019г. по гр. д. № 2731/2018г. по описа на РС – Шумен, предвид обстоятелството, че с определението за прекратяване на производството съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските направени в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, съда е присъдил в тежест на ищеца - цесионер, направените такива от длъжника в заповедното производство в размер на 507.46 лева - за адвокатско възнаграждение. Приел, е че е компетентен да се произнесе по направеното искане, доколкото исковият съд се произнася по въпроса за обезсилване на издадена заповед за изпълнение при прекратяване на производството по отношение на установителните искове, какъвто именно бил и настоящия случай и на осн. чл. 81 от ГПК следвало да се произнесе и по искането за разноски. Позовал се е на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, според която, ответника има право на разноски и при прекратяване на делото и предвид реално направените такива от длъжника в заповедното производство за адвокатско възнаграждение, е присъдил същите в тежест на ищеца – цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД, доколкото с прехвърлянето на вземането по заповедното производство, същия го придобива с всички принадлежности.
Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно. От така депозираната молба с рег. № 17680/12.11.2018г. от Б.Д.Ш. не става ясно в тежест на кого се иска, присъждане на направените от него разноски в заповедното производство по обезсилената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Молбата е адресирана до заповедния съд по ч. гр. д. № 1891/2016г. по описа на РС – Ш. и в изложението й, молителя е обосновал искането си за присъждане на разноски, именно с факта на обезсилената по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а в петитума на същата е направил искане за допълване на определението постановено по гр. д. № 2731/2018г. на РС – Шумен, относно същите тези разноски. В молбата изрично не е посочено, от кого молителя иска присъждане на направените от него разноски за адвокат за депозираното възражение по чл. 414 от ГПК (ищец по гр. д. № 2731/2018г. на РС – Шумен е „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а заявител по ч.гр.д. № 1891/2016г. на РС – Шумен е „Банка ДСК“ ЕАД) и следователно съда, не би могъл да направи адекватана преценка относно допустимостта и основателността на искането. В производството по проверка редовността на заявената претенция и в изпълнение на провомощия си, регламентирани с разпоредбата на чл. 101, ал.1 от ГПК да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, първоинстанционния съд, е следвало първо да укаже на молителя в определен срок да отстрани нередовността на молбата си, като посочи ясно и недвусмислено коя страна иска да осъди за направените от него разноски в заповедното производство и едва след отстраняване на нередовността на извършеното от ищеца процесуално действие, е следвало да се произнесе по основателността на депозираното с молбата искане.
Съдът следи служебно за допустимостта на предприетите от страните
процесуални действия
и на основание чл.
101, ал.1 от ГПК, е длъжен
да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното процесуално
действие и да посочи начина на поправката, както и да
определи срок за извършването й.
Обжалваният съдебен акт е постановен при дерогиране на соченото
процесуално задължение на съда. Съдът е формулирал констатации за
процесуална допустимост на депозираната молба, без да предприеме дължимите
действия по чл. 101 от ГПК по отношение на отстраним порок на
процесуалното действие.
Предвид изложеното съдът намира,
че обжалваното определение, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а
делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като на молителя се дадат указания, да посочи
коя страна иска да осъди за направените от него разноски в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 339 от 28.01.2019г. по гр. д. № 2731/2018г. по описа на РС – Шумен, с което жалбоподателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ... е осъден да заплати на Б.Д.Ш. с ЕГН ********** сумата от 507.46 лв. (петстотин и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направените от ответника – длъжник разноски в производството по ч.гр.д. № 1891/2016г. на РС – Ш. - за заплатено адвокатско възнаграждение, като връща делото на първоинстанционния съд, за извършване на необходимите процесуални действия, съгласно дадените по – горе указания.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.