МОТИВИ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ПО НЧД 148/20г. по описа на СГС,
НО, 10 състав
Производството е
по реда на чл.453-чл.462 от НПК и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Образувано
е във връзка с постъпило предложение от Главния прокурор на Република България
за постановяването на определение по отношение на българския гражданин Д.Г.Г.
за приспособяването на присъда от 26.03.2018г. на Районен съд – гр. Прага по
дело № 6 Т 19/2018, потвърдена с решение от 17.05.2018г. на Градски съд – гр.
Прага, влязла в сила на 17.05.2018г., с която българският
гражданин Д.Г.Г.,
роден на ***г., в гр. Варна, е осъден на
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода за осъществен състав на
престъпление по § 234, ал.3 във вр. с
ал.1 вр. с 23 от Наказателния Кодекс на
Република Чехия.
В
производството пред съда Софийска градска прокуратура се представлява от
прокурор, който поддържа предложението на Главния прокурор на РБ. Изразява
становище, че престъплението, за което е осъден Д.Г., съответства на
престъпление по чл. 249, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК. Прокурорът предлага съдът
да приложи този текст от материалния закон, да зачете предварителното задържане
на предаденото лице, както и да определи общ режим за изтърпяване на остатъка
от наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на осъдения Г. пледира за
приспособяването на присъдата на РС – гр. Прага да се извърши съобразно
правната квалификация на деянието по чл. 249, ал.1 вр. чл. 249, ал.3 НК, като
се приспадне предварителното задържане
на лицето. Основното искане на защитата
е да се определи общ режим за изтърпяване на наказанието, както и да бъде преведено за изтърпяване наложеното наказание в затвора
в гр. Варна.
Предаденото лице в последната си дума
изразява съгласие да изтърпи остатъка от неизтърпяната част на наказанието
„лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение на територията на Република
България.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства и
приложимия закон намира за установено следното:
Осъденото лице Д.Г.Г. е български
гражданин, роден на ***г., в гр. Варна, неосъждан, със средно образование в
областта на спорта, с постоянен адрес:***,
с ЕГН **********.
По време на
производството и преди влизане в сила на присъдата българският гражданин е бил
задържан в ареста в предварителен арест на територията на осъдилата го държава от
25.08.2017г., 03.50 часа до 17.05.2018г., 24:00 часа - начало на изтърпяване на наказанието на
територията на Република Чехия. Предаденото
лице е било задържано и в местата за лишаване от свобода във връзка с
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, считано от 18.05.2018г., 00:00
часа -
до датата на предаване на лицето
на територията на РБ на 20.12.2019г.
По
делото не е изразено становище по въпросите, визирани в чл.7 от КТОЛ, а именно
дали осъденото лице е съгласно да изтърпи остатъка от наложеното му наказание на територията на РБ. От друга страна по
делото са предоставени данни за експулсирането на българския гражданин от
територията на Чешката република на основание чл. 80, ал.1, т.2 от НК на РБ, като
в този случай съгласие на осъденото лице не се изисква. В производството пред
съда предаденото лице изразява становище във връзка с обстоятелствата по чл. 3,
т.1, б. „d“
от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, като независимо от експулсирането
му, изразява съгласие с предаването в съответствие с тази конвенция.
След кореспонденция
на компетентните органи на двете страни, на 20.12.2019г. осъденият Г. е приет в
Република България да изтърпява наказанието „лишаване от свобода” в затвора в
гр. София.
Въз основа на
доказателствата по делото се установи, че българският гражданин Д.Г. е
бил осъден с присъда от 26.03.2018г. на Районен съд– гр. Прага по дело № 6 Т
19/2018, потвърдена с решение от 17.05.2018г. на Градски съд – гр. Прага, влязла в сила на 17.05.2018г., с която българският гражданин Д.Г.Г., роден на ***г., в гр. Варна, е
осъден на ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВА МЕСЕЦА лишаване
от свобода за осъществен състав на престъпление по § 234, ал.3 във вр. с ал.1 вр. с 23 от Наказателния Кодекс на Република Чехия.
Съдът следва да
се ръководи и от правилото по чл.11 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица,
съгласно което „в случай на
преобразуване на наказанието, се прилага процедурата, предвидена от
националното законодателство на изпълняващата държава, а при преобразуване на наказанието компетентният
орган:
а) се ръководи от
фактите, доколкото те са изложени или се подразбират от присъдата, произнесена
в осъдилата държава.“
В съдебния акт, постановен от компетентния съд на осъдилата държава, са описани две деяния на престъпление по § 234, ал.3 във вр. с
ал.1 вр. с 23 от Наказателния Кодекс на
Република Чехия, действащ в
Република Чехия, както следва: за това, че в периода от
неустановена дата на юни 2017г. до периода от 00:36 часа до 03:50 часа на
25.08.2017г. на територията на Република Чехия в гр. Прага в съучастие с К.П.К.осъществил 2 деяния в
различни райони на гр. Прага, като с цел да бъдат направени фалшификати на
разплащателни карти на трети лица, монтирал техническо средство, като
инсталирал на два банкомата, съответно на неустановена дата през юни 2017г.,
както и в периода от 00:36 часа до 03:50 часа на 25.08.2017г. скиминг
устройство, съдържащо микрокамера и устройство за запис, маскирано като част от
корпуса на банкомата, съдържащо устройство, способно да запише данни от
магнитната лента на разплащателната карта.
Съгласно
обвинението първото деяние на престъплението било извършено на неустановена
дата през юни 2017г. в Прага, ул. „******* по отношение на банкомат № CZE00069, а второто деяние било
извършено в периода от 00:36 часа до 03:50 часа на 25.08.2017г. в гр. Прага,
ул. „Целетна“ № 602/3 по отношение на банкомат № CZE00232, като и двата банкомата били
собственост на „Еuronet
Services“
ООД.
При описанието на престъпната дейност в
мотивите към присъдата, постановена от орган на осъдилата държава, се приема за
установено, че в периода от неустановена дата на юни 2017г. до периода от 00:36
часа до 03:50 часа на 25.08.2017г. при еднотипен престъпен почерк българският
гражданин е извършил 2 деяния на едно и
също престъпление. От описанието на фактите в мотивите на присъдата може да се
заключи, че всяко едно деяние осъществява един и същи състав на престъпление
против паричната и кредитната система, че отделните деяния са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна
и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. По
изложените съображения съдът намира, че описаната престъпна дейност дава
основание да се приложи правният институт на продължаваното престъпление по
чл.26, ал.1 от НК на РБ.
Съгласно
мотивите в присъдата на осъдилата държава монтажът на техническите средства върху
банкомати е бил извършен, за да бъде постигнат друг съставомерен
общественоопасен резултат - да бъдат изготвени фалшификати на разплащателни карти, за да
бъдат използвани за неправомерен достъп към чужди банкови сметки. Твърди се, че
този общественоопасен резултат не е настъпил поради независещи от дееца причини
– действията на органите, които са провели наказателното производство, свързани
с откриването на техническите средства. Осъдилата държава е приела за
установено, че се касае за опит, който е останал недовършен поради независещи
от дееца причини, тъй като монтираното от осъдения Г. и неговия съучастник
техническо средство било открито своевременно от разследващите органи преди да
бъде реализирана престъпната цел.
Настоящият
състав на съда намира, че фактите, послужили да осъждането на българския
гражданин за престъпление по § 234, ал.3 във вр. с
ал.1 вр. с 23 от Наказателния Кодекс на
Република Чехия, съответстват
на престъпление по чл. 249, ал.3 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБ.
Очертаните в
присъдата на осъдилата държава съставомерни признаци на престъпление по § 234,
ал.3 във вр. с ал.1 вр. с 23 от
Наказателния Кодекс на Република Чехия включват монтаж на техническо средство
на АТМ устройство, което е обективно годно да запише данни от магнитната лента
на разплащателна карта, както и специалната цел получената от техническото
средство информация да бъде използвана, за да бъдат изготвени фалшификати на
разплащателни карти на трети лица. В нормата на чл. 249, ал.3 НК са предвидени
три форми на изпълнителното деяние – „изготвя“, „монтира“ и „използва“
техническо средство, като втората от изброените съответства напълно на тази,
която е инкриминирана и в присъдата на осъдилата държава. Специалната цел в
материалното право на осъдилата държава получената от техническото средство
информация да бъде използвана за изготвянето на неистински платежни инструменти
включва елементи и от специалната цел по чл. 249, ал.3 НК на РБ деецът да
придобие информация за съдържанието на платежен инструмент. Това е така, тъй като ползването на съответната
информация предполага задължително преди това тя да е придобита от дееца,
монтирал техническото средство.
Приложението на
чл.20, ал.2 от НК се свързва с оглед констатирано съучастие на друг български
гражданин при изпълнение на деянията, а именно – на К.П.К..
В конкретния
случай с оглед изведените съставомерни признаци на престъплението, за което е
осъден българският гражданин, следва да се приеме, че и двете инкриминирани деяния
представляват довършени деяния на престъпление по чл. 249, ал.3 НК. Не са
налице основания да се приеме, че деянието, описано в присъдата на осъдилата
държава, е съставомерно по чл. 243, ал.2, т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК.
Вярно е, че в мотивите на присъдата е изведено наличието на опит, останал недовършен
поради независещи от дееца причини. От друга страна обаче не е инкриминирано
започнато изпълнение на изготвянето на неистински платежни инструменти. На
следващо място престъплението по чл. 249, ал.3 НК е довършено с факта на
извършен монтаж на техническо средство и е без значение обстоятелството до
каква степен е била реализирана специалната цел да се придобие информация за
съдържанието на платежен инструмент. По изложените съображения съдът намира, че
не са налице основания престъплението, за което е осъден българският гражданин,
да бъде квалифицирано във връзка с разпоредбата на чл. 18, ал.1 от НК на РБ.
Съдът не се
съгласява и със становището на страните, че престъплението, инкриминирано от
осъдилата държава, съответства на такова по чл. 249, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК.
В случая в присъдата на осъдилата държава не се твърди да е започнало
изпълнителното деяние по използване на платежен инструмент или на данни за
платежен инструмент, още повече, че съгласно фактите в мотивите на присъдата не
е била реализирана целта за придобиване на информация за съдържанието на
платежен инструмент поради независещи от дееца причини.
По изложените съображения съдът изведе
правната квалификация на деянията въз основа на тези факти, които са били
ценени като съставомерни в чуждата присъда, както и въз основа на
фактите, които се подразбират от мотивите към нея.
С
оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Налице
са основанията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица (приета на
21.03.1983г. в Страсбург, Република Франция, ратифицирана от Република България
и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.), на Допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на
28 януари 2004 г. - ДВ, бр. 11 от 2004 г. В сила за Република България от 1 юли
2004 г.),
обн. ДВ.
бр.92 от 15 октомври 2004г.,
както и всички основания, предвидени
в НПК, за приемане на изпълнението на присъда,
постановена по отношение на българския гражданин Д.Г., от 26.03.2018г. на Районен съд – гр. Прага по
дело № 6 Т 19/2018, потвърдена с решение от 17.05.2018г. на Градски съд – гр.
Прага, влязла в сила на 17.05.2018г.
Престъплението,
за които е осъден българският гражданин, са такива и по българското право, като престъплението по
чл. 249, ал.3 от НК на РБ е наказуемо с лишаване от свобода от една до осем
години и с глоба до двойния размер на получената сума.
С
оглед така предвидената горна граница на наказанието лишаване от свобода за посоченото
по-горе престъпление не са налице основанията на чл. 457, ал.4 от НПК за
редукция на наложеното наказание от четиридесет и два месеца. Съгласно чл.9, т.
1, б."а" вр. чл.10, т. 1 от Конвенцията (приложимо право според
изричната декларация на Република България, направена при ратифицирането на
Конвенцията), българската държава е обвързана с правния характер и срока на
наказанието, определени от осъдилата държава. Ето защо съдът не може да промени
нито вида, нито срока на наложеното наказание, още повече при липсващи основания
за неговата редукция. Съгласно
материалното право на РБ наказанието се определя в години, месеци и дни, поради
което следва да се уточни, че общата продължителност на наказанието лишаване от
свобода, наложено от осъдилата държава, е
три години и шест месеца.
Налице
са и условията за приемане на изпълнението на присъдата на компетентния чешки съд спрямо осъдения Г. и по
чл.3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл.462
от НПК, доколкото е ратифицирана и действа и за Република България и за
Република Чехия. Към настоящия момент срокът, останал за изтърпяване от
осъдения, е по- голям от шест месеца,
тъй като краят на изтърпяване на присъдата е определен на 25.02.2021г. (л. 39
от делото). В тази връзка са изпълнени и изискванията на чл.3, б. „с” от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица.
Постъпили
са формално изискуемите документи. Осъденото лице не е изразило съгласие по
чл.7 от Конвенцията пред орган на осъдилата държава, но от друга страна по
отношение на него е постановено експулсиране от територията на Чешката
република, поради което предаването е допустимо.
Настоящият
състав на съда положи усилия да събере доказателства относно съдебното минало
на осъдения, за да изследва обстоятелствата по чл.57 ЗИНЗС. От справката за съдимост,
както и от справката, предоставена от ГДИН, се установи, че българският
гражданин Д.Г. не е осъждан и до момента не е пребивавал на друго основание в
местата за лишаване от свобода. Ето защо на основание чл.57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален "ОБЩ" РЕЖИМ за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът приспадна на основание чл.457, ал.5 от НПК
предварителното задържане от 25.08.2017г., 03.50 часа до
17.05.2018г., 24:00 часа - начало
на изтърпяване на наказанието на територията на Република Чехия, частта от наказанието, изтърпяна на
територията на Република Чехия, считано
от 18.05.2018г., 00:00 часа - до
датата на предаване на лицето на територията на РБ на 20.12.2019г., както и частта от наказанието,
изтърпяна на територията на РБ, считано от
20.12.2019г. до влизането на
определението в сила.
Съдът не прие за
изпълнение присъда от 26.03.2018г.
на Районен съд – гр. Прага по дело № 6 Т 19/2018, потвърдена с решение от
17.05.2018г. на Градски съд – гр. Прага в частта, с която на българския гражданин Д.Г.Г. е наложено наказание „глоба“
в размер на 11 303 чешки крони. Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал.6 от НПК допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако
такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република
България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата. За
престъплението по чл.249, ал.3 НК на РБ се предвижда наказание глоба само и
единствено ако деецът в резултат на деянието е получил съответна сума. В
мотивите към присъдата на осъдилата държава е посочено, че парична сума не е
била получена. На следващо място, съгласно допълнително изискана от осъдилата
държава информация се установи, че наказанието „глоба“ е изпълнено още преди да
се осъществи трансфера на българския гражданин.
Не са налице
основания за изследването на въпроса относно наличието на представляващ
неизтърпяна част от наказанието период от време при условията на чл.41, ал.3 от НК. С оглед указаното в Член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР
на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно
признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за
целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.
и тълкуването на посоченото Рамково решение с Решение на СЪДА (голям състав) 8 ноември 2016 година по дело C-554/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 25 ноември
2014 г. следва да се
приеме, че в частта по т. 3 от Тълкувателно решение № 3/12.11.2013г.
на ОСНК на ВКС е загубило значението си.
Следва да се приеме с приоритет тълкуването на посочените по-горе Рамкови
решения, а именно, че не се допуска тълкуване на национална
разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието
на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в
издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на
нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установи, че осъдилата
държава не е предприела подобно намаляване на наказанието.
По
изложените съображения съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: