Решение по адм. дело №829/2025 на Административен съд - Пловдив

М. Б. Б., [ЕГН], [населено място], [улица] с пълномощник адв. Ст. В., оспорва Заповед № 317з-2776/12.03.2025г., издадена от Директора на ОД МВР – Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от „шест“, в качеството му на главен инспектор, началник сектор Разследване – РУ Р. и РУ-Хисаря към отдел Разследване при ОД МВР – Пловдив.

- Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на административно производствените правила. Счита, че фактическата обстановка на 21.11.2024г. по време на оперативка в РУ – Р. при ОД МВР – Пловдив е описана правилно, но ситуацията е била изцяло провокирана от поведението на ст. инсп. Л. Г.. Същият с действията си целял физическа саморазправа с оспорващото лице пред присъстващите на оперативката. Посочено е, че според кадровата справка Б. няма наложени дисциплинарни наказания и от назначаването му в МВР до момента има само награди /2023г. – индивидуална парична награда; 2009г. – обявяване на благодарност; 2004г., 2009г., 2012г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. – писмена похвала/. Твърди се, че обстоятелствената част на заповедта не съответства на дизпозитивната й част – в обстоятелствената част не е упоменато наказанието, а само шест месеца, като в диспозитивната част е вписано наказанието с правно основание, но срокът е отразен „от шест“, считано от дата на връчване на заповедта. Предвид това се поддържа неяснота във волеизявлението на административния орган, водеща до извод за липса на конкретен срок. Допуснатото нарушение се счита за съществено и неотстранимо, поради което – самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски /500лв. адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за правна помощ, л.22; 20лв. държавна такса/.

В ход по същество адв. В. поддържа жалбата с акцент върху неяснотата на срока на действие на наложеното дисциплинарно наказание.

- Ответникът Директор на ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата чрез упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт И. П.. Счита я за неоснователна. Оспорената заповед се твърди да е законосъобразна, поради наличие на доказателства в преписката, потвърждаващи извода на административния орган за извършено дисциплинарно нарушение. Твърдяното от жалбоподателя нарушение в заповедта е квалифицирано за несъществено, тъй като смисъла на заповедта е ясен в съдържанието й, като не е нарушено правото на защита.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата против Заповед № 317з-2776/12.03.2025г., издадена от Директора на ОД МВР – Пловдив е подадена на 08.04.2025г., в 14 дневен срок от съобщаването й на 27.03.2025г. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен акт – наложено му е дисциплинарно наказание. Предвид това е налице правен интерес от оспорване на заповедта.

1. Фактически и правни основания за издаване на заповедта при съпоставка с данните от преписката : Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР /“Дисциплинарните нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“/, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

В заповедта е вписано, че на 21.11.2024г. в 8.30ч. по време на сутрешна оперативка в РУ – Р., на която са присъствали посочените в административния акт длъжностни лица, сред които и гл.инсп. В. И. – Началник на РУ – Р., след запознаван с оперативната обстановка и доклад, бил поставен въпрос за постановленията за възлагане извършването на отделни действия по разследването от разследващите полицаи на полицейските органи на основание чл.218 ал.2 НПК, по който въпрос отношение изразил Л. Г. – ст. инспектор. Същият заявил, че в много случаи разследващите полицаи възлагат провеждане на почти всички процесуално-следствени действия по досъдебни производства на служителите от охранителна полиция, което води до натоварване на голяма част от полицейските органи и предложил да бъде помислено за редуциране на постановленията в частта им за възлагане на действия по разследването. Главен инспектор М. Б. изразил отношение по поставения въпрос, като обяснил, че ще има постановления за възлагане на действия по разследването и полицейските органи ще работят за целите на разкриване на престъпления. В заповедта изявлението на Б. е квалифицирано на забележка, но представлява изразена позиция. Ст. инсп. Л. Г. счел, че гл. инсп. М. Б. превръща въпроса в личен и попитал каква е причината. Гл. инсп. Б. отговорил с „висок и нетърпящ възражение тон“ – щом се възлагат действия, полицейските органи са длъжни да изпълняват. Ст. инсп. Г. попитал дали иска да се карат или да се бият, а Б. отвърнал, че ако трябва ще се бият и предложил да излязат навън да се разберат. Двамата станали от местата си и ст. инсп. Г. хванал за дрехите гл. инсп. Б. в областта на гърдите и го бутнал назад, като Б. седнал на стола си и разлял кафе, което държал. Веднага между двамата застанали намиращите се в близост служители, за да попречат на евентуално физическо съприкосновение между двамата, вкл. се намесил и гл. инсп. В. И.. Г. се върнал на мястото си, а Б. заявил, че ще си извади медицинско удостоверение и ще съди Г., след което излязъл.

Наложеното дисциплинарно наказание е „порицание“, за което в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е за шест месеца, в съответствие с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, а в диспозитивната част е посочено : „Предвид изложеното и на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, НАЛАГАМ дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от шест на главен инспектор М. Б. Б., началник сектор „Разследване“ – РУ – Раковски и РУ – Хисаря към отдел „разследване“ при ОД МВР – Пловдив при ОД МВР – Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.“.

Административният акт е издаден след запознаване на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ с обобщена справка УРИ № 438р-1241/17.01.2025г. /л.10 и сл.; л.33 и сл./ и материалите от извършена проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, разпоредена със Заповед № 317з-13097/28.11.2024г. на директора на ОД МВР - Пловдив /л.42/. Жалбоподателят е запознат със заповедта /л.45/. Проверката е възложена на комисия, която да докладва резултата в срок до 27.12.2024г. Проверката била разпоредена по данни в докладна записка рег.№ 329р-14342/22.11.2024г. от Главен инсп. В. И. /л.44/ - освен описаните в заповедта факти и обстоятелства, в докладната е посочено, че явно Г. е приел лично казаното от Б. и е бил видимо ядосан като е хванал с дясната си ръка горната част на ризата на Б., в който момент служителите били разтървани, вкл. с участие на гл. инсп. В. И.. След случилото се И. провел разговор със служителите поотделно, като Г. заявил, че ще поднесе извинение за действията си, но е действал по описания начин, защото приел лично казаното от Б. и действал в състояние на афект. Г. посочил, че с Б. са нямали конфликти досега и лично се извинил.

- От описаните данни следва, че обективно ситуацията е била провокирана от поведението на ст. инсп. Л. Г., като гл. инсп. Б. действително е изразил позиция с емоционален тон, който според посоченото в заповедта „не търпи възражение“. От друга страна – не жалбоподателят, а Г. е осъществил физически действия, спрямо които Б. не е отвърнал с физически контакт. В докладната ясно е посочено, че Г. е преценил поведението си като израз на лично насочен против него отговор на Б. и е действал в състояние на афект. Ведно с това, не е отчетено, че Б. заема длъжност в две РУ и е началник сектор „Разследване“, поради което преценката му е основана на осъществяваната дейност. Безсъмнено в отношението между служители / колеги е дължима коректност, но в случая Б. всъщност е наказан за изразена позиция с тон „нетърпящ възражение“. Фактът не попада в обхвата на посоченото в заповедта нарушение на т.13 б.“г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, тъй като Б. не е обидил словесно и лично Г., а е отвърнал на поставен въпрос с лична позиция, без да е отрекъл пряко мнението на Г.. Б. не е осъществил и действия на физическо съприкосновение с Г..

Преди изтичане на срока за резултат от проверката – със Заповед № 317з-13774/17.12.2024г. същият е удължен до 27.01.2025г. вкл., на основание чл.205 ал.2 ЗМВР /л.8/. Жалбоподателят е запознат с акта за удължаване на срока /покана, л.56/. Обобщената справка е постъпила на 17.01.2025г. /л.10 и сл.; л.33 и сл./ и съдържа информация за всички действия и документирането им в съответни документи. Посочено е, че Б. е приложил съдебно-медицинско удостоверение от 24.11.2024г., издадено от началник на отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“, съгласно заключението по което – липсата на видими травматични увреждания по кожата не отхвърля категорично нанасяне на удар в същата зона ако е бил със слаба сила през плътни дрехи и е причинена болка /л.78/. Комисията е преценила, че е налице нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР вр. с чл.13 б.“г“ от ЕК, като деянието е извършено виновно от страна на двамата служители, които заемат ръководни длъжности и поведението им следва да служи за пример пред подчинените им служители. Посочено е, че е факт и настъпилият вредоносен резултат – нарушението е станало достояние на подчинените служители и на ръководителя на структурната единица – началника на РУ – Раковски. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка /л.19; л.39/ - поканата от 17.01.2025г. е връчена на 17.01.2025г. с указание за запознаване с материалите от проверката съгласно чл.207 ал.8 ЗМВР.

С покана от 06.12.2024г. и след започване на проверката, връчена на същата дата /л.46/, Б. е поканен на основание чл.205 ал.2 ЗМВР да представи писмени обяснения в срок до 16ч. на 09.12.2024г. Същите са представени ведно с приложено съдебномедицинско удостоверение № 1520/2024г., изд. от началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ – посочено е, че ст. инсп. Г. – Началник група териториална полиция в РУ – Раковски с видимо възмущение заявил, че с постановленията на разследващите полицаи били възлагани всички огледи на записи от камери за видеонаблюдение и записи от подадени сигнали на телефон 112. Тези думи засегнали Б. в служебен план и отвърнал, че след като не се откриват записи от камери, няма да има разкрити престъпления и няма да има повдигнати обвинения. Жалбоподателят е вписал, че действително е заявил посоченото с по-висок тон, което явно е било възприето от Г., като че да му се кара. Б. твърдял, че не е имал никакво намерение за каквито и да било действия, когато Г. се приближил с неадекватно и необяснимо за случая поведение. При блъскането от страна на Г. е „седнал“ на стола не сам, а поради упражненото блъскане. Б. е приел за недопустимо нарушаването на личната и телесната му неприкосновеност, като е напуснал поради болка в гърдите и чувство на силно унижение от действията на Л. Г.. Случилото се е станало достояние на всички присъстващи на оперативката. Описал е всички данни подробно и в докладна записка от 22.11.2024г.

С покана от 29.01.2025г. на ДНО, на основание чл.206 ал.1 ЗМВР, Б. е поканен в 24-часов срок от връчване на поканата, да представи писмени обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОД МВР – Пловдив с указание за последицата от непредставянето им – връчена на 04.02.2025г. /л.21, л.28/. Не е предоставена възможност за изслушване на държавния служител съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР : „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.“.

В протокол от 11.02.2025г. – „за неявяване и непредставяне на допълнителни обяснение или възражения от служителя без уважителни причини в срока по чл.207 ал.10 от ЗМВР" /л.26/ е вписано, че е съставен на основание чл.207 ал.11 пр.2-ро ЗМВР и констатира непредставени писмени обяснения или възражения в 24-срок след връчване на поканата от 29.01.2025г., която в случая не е покана по чл.207 ал.11 вр. със срока в ал.10 ЗМВР.

- Тоест, изпратена е покана по см. на чл.206 ал.1 АПК само за писмени обяснения, а протоколът на 11.02.2025г. е за неявяване, за каквото отсъства покана, освен което срокът по чл.207 ал.10 ЗМВР касае възможност за предоставяне на допълнителни обяснения или възражения – след запознаване с обобщената справка. В тази вр. е протоколът от 21.01.2025г. за непредставяне на писмени обяснения от служител /л.41/, в който е посочено, че Б. не е представил допълнителни обяснения след запознаване с обобщената справка.

В писмени сведения от присъствалите служители на оперативката /л.59 и сл./ - Р., Г., Л., И. поддържат, че не е имало физически контакт между Б. и Г., което твърди и Д.. Д. добавя, че е бил залят с кафе, което съответства на данните за блъскане. Д. не е видял физически сблъсък от мястото, което е заемал. С. е потвърдил, че Г. хванал ревера на якето на Б., при което той разлял чашата с кафе, но не е имало физическа саморазправа между тях. Физически сблъсък не е видял К., както и Щ.. А. бил в гръб и не е видял какво е станало. Според Д., Г. вдигнал лявата си ръка и се опитал да хване Б. за ревера, но не го хванал и си свалил ръката. Т. и Т. не са видели физически контакт – били на по - заден ред. В. И. – началник на РУ - Р. потвърдил, че след изявленията на Г. и Б., Г. видимо ядосан го е хванал с дясната ръка за горната част на ризата и в този момент двамата били разтървани. По време на случилото се двамата служители не са си отправяли обидни изрази и епитети, нямало е размяна на удари /л.71/.

Кадровата справка за жалбоподателя съдържа информация за заемане на длъжности в МВР от 2003г. и наличие на награди през 2004г., 2009г., 2012г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2023г. /писмени похвали, обявяване на благодарност, индивидуална парична награда/, л.75. Жалбоподателят е запознат с ЕК /протокол от 03.10.2024г., л.84 и сл./.

В заповедта е посочено, че на служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл.205 ал.3, чл.207 ал.8 т.6 вр. с ал.10 ЗМВР. Представени са писмени обяснения с рег. номер от 09.12.2024г. Не са представени писмени обяснения в срока след запознаване с обобщената справка. На 04.02.2025г. е връчена покана от 29.01.2025г. от ДНО за даване на писмени обяснения и на 11.02.2025г. е изготвен протокол за непредставяне на писмени обяснения в дадения срок.

В заповедта е отразено, че в изпълнение изискването на чл.206 ал.2 ЗМВР административният орган е съобразил при определяне на вид и размер на наказанието : тежест на нарушението – не е тежко; настъпилите от него последици – като ръководен служител е дал лош пример на подчинените му служители и деянието е станало достояние на тях; обстоятелствата, при които е извършено – по време на работа; формата на вината – непредпазлива небрежност; цялостното поведение на държавния служител по време на службата - конкретни данни не са вписани, освен информацията от кадровата справка – изцяло положителна.

Отразено е, че двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 23.01.2025г. с постъпване на материалите при директора на ОД МВР – Пловдив, но срокът е започнал да тече от 17.01.2025г. с постъпване на обобщената справка и изтича на 17.03.2024г. Спазен е с издаване на заповедта на 12.03.2025г.

- Преписката не съдържа данни за изслушване по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. Както бе посочено, с покана от 29.01.2025г. на ДНО, на основание чл.206 ал.1 ЗМВР, Б. е поканен в 24-часов срок от връчване на поканата, да представи писмени обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОД МВР – Пловдив с указание за последицата от непредставянето им – връчена на 04.02.2025г. Не е предоставена възможност за изслушване на държавния служител съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР. Според чл.59 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи : “Когато след запознаване с обобщената справка служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство, не е дал писмени обяснения или възражения, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание призовава служителя с покана да даде писмени обяснения или да го изслуша.“. Преписката не съдържа друга покана и са представени документи от дисциплинарното производство спрямо Л. Г. – неотносими към спора.

- Предвид установеното се отбелязва, че изслушване или представяне на писмени обяснения е предвидено да се осъществи преди издаване на заповедта и след събиране на всички доказателства, а запознаването с писмените обяснения от 09.12.2024г. – с отразена дата на запознаване от ДНО – 28.01.2025г., не преодолява изискването на закона по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР, което е задължение, изпълнимо в конкретен времеви порядък. В заповедта отсъства констатация за изпълнение на посоченото задължение.

2. Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД МВР – Пловдив, на основание чл.204 т.3 ЗМВР, за дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.3, чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.3 ЗМВР : „Наказанията се налагат със заповеди от : т.3 ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;.”. Ръководител на структура по чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР е Директор ОД МВР, а длъжността началник на сектор Разследване в РУ – Р. и РУ – Хисаря в случая, към отдел Разследване при ОД МВР – Пловдив, е ръководна със специфично наименование – главен инспектор. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 205 ЗМВР, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. На основание чл.205 ал.2 ЗМВР е издадена Заповед № 317з-13097/28.11.2024г. за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на неговия извършител. Проверката е възложена на определена комисия, която за резултата от проверката да изготви писмена справка, каквато е представена. В разглеждания случай правилно е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В хода на проверката са изпълнени предвидените изисквания в ЗМВР за процедурата и нормите, гарантиращи правата на проверяваното лице, с изключение на изискването по чл.206 ал.1 ЗМВР. Задължението по чл.206 ал.1 ЗМВР следва да бъде осъществено в цялост, тъй като е гаранция за правата на субекта в дисциплинарното производство, регламентирано с императивни норми.

Според чл. 195 ал.1 ЗМВР : Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. ; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Справката относно извършената проверка е с рег. номер от 17.01.2025г. и не е поставена резолюция от Директора на ОД МВР – Пловдив за запознаването му със същата, което не отрича датата на постъпване на справката. От тази дата тече срокът по чл.195 ал.1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 12.03.2025г. – в двумесечния срок по чл.195 ал.1 ЗМВР. В заповедта е посочено, че справката е с рег.номер от 17.01.2025г., което означава запознаване със същата.

Дисциплинарно - наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията за проверка, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР –самостоятелно да оцени всички събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си. Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му, като в случая е прието предложението на комисията.

Задължението по чл.206 ал.1 ЗМВР е еднозначно и не следва да се приема за изпълнено в случая. Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Преписката съдържа покана, изходяща от ДНО, с която служителя е поканен в конкретен срок да даде писмени обяснения, без да му е предоставена възможност за изслушване. Запознаването с материалите и представяне на писмени обяснения относно тях не е идентично с изискването на чл.206 ал.1 ЗМВР, по арг. от чл.207 ал.9, 11, 12 /Отказът на държавния служител да се запознае с материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.; За извършването на действията по ал. 8, т. 1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол.; Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност./. Пропускът да бъде изпълнено задължението по чл.206 ал.1 ЗМВР в цялост представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, в каквато насока е константната практика на ВАС / в този см. Решение № 467 от 13.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018г., V о. : „… от доказателствата по делото категорично се установява, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита. … Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание.“. Налице е нарушаване на правото на защита, съответно – допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дори да бъде възприето, че неизпълнение в цялост на предписаното императивно задължение по чл.206 ал.1 ЗМВР не представлява съществено нарушение, налице е и друго основание за незаконосъобразност на заповедта.

В хипотеза на провокирана ситуация от поведението на ст. инсп. Л. Г. и на гл. инсп. Б., се съобрази, че не жалбоподателят, а Г. е осъществил физически действия, спрямо които Б. не е отвърнал с физически контакт. Следва да бъде отбелязано, че писмените сведения на присъстващите служители на оперативката не съответстват на ясните данни, представени от началника на РУ – Р.. Отсъствието на служебни конфликти между двамата следва да бъде прието като обстоятелство, обосноваващо истинност на твърденията на Б. в писмените обяснения от 09.12.2024г. – не е имал намерение да предприема никакви действия спрямо Г.. В докладната ясно е посочено, че Г. е преценил поведението си като израз на лично насочен против него отговор на Б. и е действал в състояние на афект. Ведно с това, не е отчетено, че Б. заема длъжност в две РУ и е началник сектор „Разследване“, поради което преценката му е основана на осъществяваната дейност, а не е лична и не е била персонално насочена към Г.. В реда на изложеното следва, че поведението на Б. не попада безсъмнено и категорично в обхвата на възприетото нарушение на т.13 б.“г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ЕК/, тъй като Б. не е обидил словесно и лично Г., както и не е осъществил действия на физическо съприкосновение с Г..

На следващо място се съобрази, че волеизявлението в заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и във всеки административен акт, следва да бъде ясно и еднозначно. В разпоредителната част на заповедта е посочено „..НАЛАГАМ дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от шест на главен инспектор М. Б. Б., началник сектор „Разследване“ – РУ – Раковски и РУ – Хисаря към отдел „разследване“ при ОД МВР – Пловдив при ОД МВР – Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта.“. В предходен абзац спрямо цитирания е вписано - за срок от шест месеца, но не е посочен вид на наказанието. Срок не е вписан в пълнота в диспозитива на акта - отсъства индивидуализация на определен от административния орган срок на действие на дисциплинарното наказание. Без определен срок на действие на наказанието заповедта не е изпълняем административен акт. От друга страна, в конкретиката на фактите пропускът се квалифицира като несъществен, тъй като видът на наказанието е посочен в частта от заповедта, в която е вписано нарушението на разпоредба от ЕК.

Предвид съображенията за съществено нарушение на дисциплинарната процедура и недоказаност на дисциплинарното нарушение оспорената заповед следва да бъде отменена.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски /10лв. – държавна такса; 500 лв. – адв.възнаграждение, което не е прекомерно във вр. с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа– „за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи – 750 лв.“/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.211 пр.3-то ЗМВР , съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № 317з-2776/12.03.2025г., издадена от Директора на ОД МВР – Пловдив.

Осъжда ОД МВР - Пловдив да заплати на М. Б. Б., [ЕГН], [населено място], [улица] – съдебни разноски в размер на общо 510 лв.

Решението не подлежи на обжалване.