Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 12808 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 07.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 23388/2020 г. по описа на СРС, 76 състав, ответникът С.Д.В.Р.е
осъден да заплати на ищеца И.И.М., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1985,29 лв. - брутно
възнаграждение за периода от 10.06.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 2184,17 лв. за периода
от 01.01.2017 г. до 09.06.2017 г., като погасен по давност; сумата от 295,03
лв. - лихва за периода от 10.06.2017 г. до 10.06.2020 г., като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер
от 357,77 лв. и за периода 01.07.2017 г. - 31.12.2019 г., като погасен по давност.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 228,04 лв.
- разноски, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация. На
основание чл. 77 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 314,41
лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника С.Д.В.Р.срещу решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1985,29
лв. - брутно възнаграждение за периода от 10.06.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 295,03 лв. - лихва за периода от 10.06.2017 г. до 10.06.2020
г. Излага съображения, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Поддържа становище за неправилност на изводите на
съда относно наличието на „празнота“ в Наредба № 8121з-529/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за преобразуване на часовете положен труд в
дневен с коефициент 1,143, както и че приложение намира разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Излага аргументи, че в случая е налице специална правна уредба,
поради което НСОРЗ не може да се прилага нито субсидиарно, нито по аналогия. Нормалната
продължителност на дневния и нощния труд на държавните служители в МВР е
установена в чл. 187 ЗМВР и е 8 часа, а в действалата в процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. отново е предвидена нормална
продължителност на работното време до 8 часа през нощта. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложението на КТ, поради което следва да се
разглежда едновременно с разпоредбите на чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и
2 КТ, предвиждащи различна продължителност на работното време в сравнение със
специалния закон. Поддържа, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени, както в настоящия случай, законодателят допуска
работа през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за 24-часов период. Следователно съотношението между
нормалната продължителнот на дневното работно време към нормалната
продължителност на допустимия размер нощен труд е 1:1. Счита, че посоченото
законодателно разрешение е в съответствие с чл. 8, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. Не е налице
празнота в ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове, която да налага прилагане
по аналогия на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Предвид изложеното моли въззивния съд да се
произнесе с решение, с което да отмени първоинстанционното решение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника И.И.М., чрез процесуалния представител - адв. Ю.Б.,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което иска да бъде потвърдено.
Решението на СРС в частта, с която предявения иск за
главница е отхвърлен за горницата над сумата от 1985,29 лв. до пълния предявен
размер от 2184,17 лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 09.06.2017 г., както и
за обезщетение за забава за горницата над сумата от 295,03 лв. до пълния
предявен размер от 357,77 лв. и за периода 01.07.2017 г. - 31.12.2019 г., като погасени по давност, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2099,79 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 406,92 лв. - обезщетение за забава за
периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г.
С влязло в сила определение от 01.10.2020 г. на СРС,
постановено в открито съдебно заседание, производството
по делото е прекратено по отношение на горниците за сумите над 2184,17 лв. -
главница и 357,77 лв. - лихва, поради оттегляне на исковете.
Между страните по
делото не се спори и от съвкупната преценка на представените по делото
доказателства се установява, че в исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019
г. страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „полицейски инспектор“ в „Охранителна
полиция“ при СДВР, като е полагал труд на 12-часови смени, при сумирано
отчитане на работното време.
Пред първоинстанционния съд са представени писмени
доказателства - удостоверение с изх. № 513р7616/24.01.2020 г., издадено на И.И.М.
за часове положен нощен труд за времето от 22,00 до 06,00 часа за периода от
01.10.2016 г. до 31.12.2019 г., справка за изплатено допълнително трудово
възнаграждение за времето от 22,00 до 06,00 часа за положения от ищеца труд за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и служебна бележка, от която е видно,
че от 1997 г. ищецът е назначен като държавен служител в МВР и продължава да
служи към настоящия момент.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, за процесния период ищецът е положил 421 броя
12-часови дежурства, от които 213 нощни дежурства или 1704 часа. Според
заключението след преизчисляването на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2
НСОРЗ размерът на приравените нощни часове в дневни възлиза на 1948 часа.
Разликата между начисления нощен труд и приравнения нощен труд в дневен формира
244 часа, от които само 215 часа са извънреден труд, за който дължимото
възнаграждение е в размер на 2184,17 лв., съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Обезщетението за забава на
плащането от първо число на месеца, следващ тримесечието до 10.06.2020 г. е в
размер на 357,77 лв.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).
Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен
труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия
и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период са издадени Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отм. с Решение № 16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.),
с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40
от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г.). и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. (в сила от 14.08.2018 г., отм.,
бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.). В чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Това е предвидено в чл. 31, ал. 2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), съгласни която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методологията е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011
г., IV г. о., ГК). Законодателната уредба при трудовите правоотношения - чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл. 8 (обн. - ДВ, бр. 9 от
2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ предопределя за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и
служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се
отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Възприемането на
противното би довело до поставянето на служителите в МВР в неравностойно
положение спрямо държавните служители и служителите по трудово правоотношение,
които получават допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67,
ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено, съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време, установена при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа. В ЗМВР липсва норма, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време през процесния период, поради което приложение
следва да намери правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Както се посочи, нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, поради което отношението между
така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общото правило на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Специалната
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност в нощния труд да
е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово
правоотношение. Изключването на възможността положения от служителите на МВР
през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в
несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд. Установи
се въз основа на заключението на счетоводната експертиза, че ищецът е положил
215 часа извънреден труд, за които не му е изплатено възнаграждение, както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за процесния период.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г., е прието, че
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76
от решението съображенията от правен и икономически порядък за липса на
преобразуване на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането.
По изложените
съображения предявените искове са основателни. От страна на жалбоподателя не са
въведени оплаквания относно размера на претенциите, поради което този въпрос е
извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от чл.
269 ГПК.
Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има право на
разноски пред въззивния съд. Искане в
този смисъл не е заявено и страната не е представила доказателства за реално
сторени такива, поради което разноски не следва да ѝ се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 23388/2020 г. по описа на СРС, 76 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.