Р Е Ш Е Н И Е
№ 42/28.1.2022г.
гр. Пазарджик, 28.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,
VІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 904 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 от КСО, вр. чл. 145 от АПК и е образувано по
жалба на Г.Д.И. ***, против Решение № 1012-12-133-1/12.07.2021 г. на директор
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-12-00923182/31.05.2021 г. на ръководител на контрола на разходите на ДОО
при ТП на НОИ Пазарджик.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането, с
което е постановено възстановяване на получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода 03.12.2018 г. до 01.03.2019 г. в размер на 629,48 лв.,
потвърдено с атакуваното решение и издаването му в нарушение на материалния
закон. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и застъпва становище с искане за
отмяна на атакуваното разпореждане, потвърдено с решението на ответника. Ангажира
гласни и писмени доказателства. Претендира присъждането на разноски.
Процесуалният представител на ответника
застъпва становище, с което оспорва жалбата. Ангажира писмени доказателства. Моли
за нейното отхвърляне и прави искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетата по делото
административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че на
основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО на жалбоподателката
са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от средствата
на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени удостоверения към
чл. 8. ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение № 9) по болнични листове №
Е20180642787 (първичен) за периода от 28.11.2018 г. до 07.12.2018 г. (вкл.) и №
Е20196275911 (първичен) за периода от 26.0222019 г. до 01.03.2019 г. (вкл.).
При
извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик на осигурителя
„Деза-Лукс“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, обективирана в
констативен протокол № КП-5-2-00720923 от 14.02.2020 г., е установено, че за
периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г. (вкл.) за жалбоподателката са
подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация
обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ - за работници или
служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване
при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово
правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове“. По време
на проверката осигурителят е отказал да представи документи. На основание чл.
44-46 от АПК такива сведения и документи са изискани и от жалбоподателката,
която се е явила в ТП на НОИ - Пазарджик, но също не е представила такива.
Ревизия
на осигурителя „Деза-Лукс“ ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, била
извършена и от контролните органи на Националната агенция по приходите, при
която било установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид
дейност. Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за
осигуряване го реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларации обр. № 1 „Данни
за осигуреното лице” за Г.Д.И. за периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г.
(вкл.). Именно въз основа на изводите от извършената от контролните органи на
НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от
контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655
от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО данни за жалбоподателката И. са заличени. Като резултат от гореописаното,
органите на НОИ са приели, че неоснователно жалбоподателката е ползвала
осигурителни права. На нейно име са издадени болнични листове от медицински
органи, като е заявила, че е осигурено лице с месторабота „Деза-Лукс“ ЕООД, с.
Алеко Константиново, ЕИК *********, за който осигурител органите са приели, че не
е осъществявало дейност и няма качеството на осигурител. В резултат на
гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл.
40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО е издадено разпореждане № РВ-3-12-00923182 от 31.05.2021 г.
Със същото Г.Д.И. е задължена да възстанови неоснователно получените парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
03.12.2018 г. до 01.03.2019 г. в размер на 629,48 лв., от които 506,18 лв. -
главница и 123,30 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Разпореждането е връчено на Г.Д.И.,
която го е обжалвала в срок пред ответника. Последният се е произнесъл с
атакуваното в настоящото производство решение, в което е изложил мотиви, че основанието
за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност,
за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства
за това по отношение на жалбоподателката сочило некоректност на данните по чл.
5. ал. 4, т. I от КСО във връзка с нейния осигурителен статус. Подаването на
данни в регистрите на НАП с цел придобиване на осигурителни права не можело да
замени базисното изискване за извършване на трудова дейност, за да възникне осигуряването
за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване
Казано с други думи, фактическият състав, при чието проявление възниква
осигуряването, включвал освен започване на трудовата дейност и внасяне или дължимост
на осигурителните вноски. В настоящия случай липсвали и двете условия, даващи
основание да се приеме, че за жалбоподателката е възникнало осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. При това положение ответникът е заключил, че следва
да се приеме по отношение на Г.И., че не е възникнало осигуряване, съобразно
чл. 10, ал. 1 от КСО, съответно към датата на възникване на риска временна
неработоспособност същата не е „осигурено лице“ по смисъла да закона, доколкото
към тази дата за нея нито са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, нито
същата е започнала да упражнява трудова дейност в „Деза-Лукс“ ЕООД.
Жалбоподателката не отговаряла на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО,
респективно нямала право на парично обезщетение за общо заболяване. Според
ответника изложените по-горе обстоятелства категорично сочили, че
жалбоподателката несъмнено е била недобросъвестна при получаване на паричните
обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не ѝ се дължат,
тъй като е установено, че същата не е упражнявала трудова дейност в „Деза-Лукс“
ЕООД и се е възползвала от неоснователно подаваните за нея данни по реда на чл.
5, ал. А т. 1 от КСО. Решението е обжалвано в срок, което е довело до
образуване на настоящото производство.
В хода
на същото бяха събрани писмени и гласни доказателства. Представени са Трудов договор № 016/02.05.2018
г., сключен между жалбоподателката и „Деза-лукс“ ЕООД, Уведомление от
03.05.2018 г. по чл. 62, аз. 5 от КТ, извлечение от НАП, Длъжностна
характеристика от 02.05.2018 г., Заповед от 30.04.2019 г. за прекратяване на
трудов договор, Уведомление за прекратяване от 30.04.2019 г. по чл. 62, ал. 5
от КТ, извлечение от НАП, ведомости за заплати за периода от месец май 2018 г.
до месец май 2019 г., Свидетелство за регистрация на фискално устройство от
16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски продукти № 05021; Удостоверение
за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски
плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от 10.04.2018 г.; Договор за наем
от 15.04.2018 г.; Справка-декларация за ДДС за месеците 05, 06, 07, 08, 09, 10,
11, 12.2018 г. и 01, 02, 03 и 04.2019 г.
Разпитаният
по делото свидетел М.
П. П. заяви, че от май 2018 г. до май 2019 г. е бил служител във фирма „Деза-Лукс“
като общ работник. Берели гъби, трюфели и горски плодове към Белово-Юндола. До там
отивали със служебен транспорт и шофьори на фирмата. Лятото започвали работа
около 6-7 ч. сутринта, зимата от 8 часа. Жалбоподателката започнала заедно с
него през 2018 г., като лятото работили заедно - берели гъби и горски плодове,
но ноември нещо тя се разболяла, като я слагали на кантара да мери. После от
болестта два-три месеца не идвала на работа. Като се върнала на работа през
пролетта на следващата година, пак на кантара работила, че не била добре,
затова шефът я слагал на по-лека работа. Идвала редовно на работа, изпълнявала
си трудовите задължения. Свидетелят получавал 1000 лева заплата, предполага, че
и жалбоподателката е получавала толкова. Редовно си получавали заплатите на
ръка от собственика на фирмата. Като им плащал, се подписвали във ведомост
всеки месец.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в
срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установи, че жалбоподателят надлежно е престирал труд по
създаденото с „Деза-Лукс“ ЕООД трудово правоотношение. В тази насока показанията на свидетеля
П., че И. е работила, като първоначално е беряла гъби и горски плодове, а после
е мерила набраното на кантар, се подкрепят и от събраните писмени доказателства
– Трудов договор № 016/02.05.2018 г., сключен между жалбоподателката и „Деза-лукс“
ЕООД, Уведомление от 03.05.2018 г. по чл. 62, аз. 5 от КТ, извлечение от НАП, Длъжностна
характеристика от 02.05.2018 г., Заповед от 30.04.2019 г. за прекратяване на
трудов договор, Уведомление за прекратяване от 30.04.2019 г. по чл. 62, ал. 5
от КТ, извлечение от НАП, ведомости за заплати за периода от месец май 2018 г.
до месец май 2019 г. Обстоятелството, че дружеството „Деза-лукс“ ЕООД пък е
развивало дейност се явяват представените още Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 16.05.2018 г.; Позволително за ползване на недървесни горски
продукти № 05021; Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване
на диворастящи гъби и/или горски плодове № 70/17.05.2018 г.; Договор за наем от
10.04.2018 г.; Договор за наем от 15.04.2018 г.; Справка-декларация за ДДС за
месеците 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2018 г. и 01, 02, 03 и 04.2019 г.
Предвид
посочените по-горе доказателства следва да бъде направен безспорният извод, че жалбоподателката
реално е престирала труд по трудовото си правоотношение с работодателя „Деза-лукс“ ЕООД, като е
заемала длъжността „сезонен работник в земеделието“, а мястото на извършване на
трудовата дейност е Горско стопанство „Белово“. Основната дейност се е състояла
в бране на гъби, горски плодове, трюфели и билки. За извършваната трудова
дейност жалбоподателката е получавала договореното възнаграждение, видно и от
представените ведомости за заплати. При това за осигуряването на жалбоподателя
надлежно е подавана съответната информация в НОИ. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че за
жалбоподателката е налице основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО,
във връзка с § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ. Съгласно § 1,
ал. 1, т. 3, изр. 1 и 2 от
ДР КСО: „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5“.
В
случая жалбоподателката е упражнявала трудова дейност и за нея са били дължими
осигурителни вноски, поради което е незаконосъобразно издаденото разпореждане №
РВ-3-12-00923182 от 31.05.2021 г., с което тя е задължена да възстанови
получените парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо
заболяване за периода от 03.12.2018 г. до 01.03.2019 г. в размер на 629,48 лв.,
от които 506,18 лв. - главница и 123,30 лв. - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Тези
парични обезщетения не са получени неоснователно. Обстоятелството, че
административният орган служебно е заличил подаваните от работодателя „Деза-лукс“ ЕООД осигурителни
данни, не би могло да бъде основание да се приеме, че неоснователно жалбоподателката
е ползвала осигурителни права. Евентуалните нарушения на закона от страна на
дружеството-работодател следва да доведат за санкции за самото дружество и евентуално
за представляващите го и управляващите физически лица. Жалбоподателката не носи
отговорност за тях. Тя е имала надлежно сключен трудов договор с работодателя,
който е породил правни последици. Жалбоподателката е полагала труд и е
получавала възнаграждение по възникналото трудово правоотношение, упражнявала е
трудовите си права и е изпълнявала задълженията си като сезонен работник в
земеделието. Трудово-правната връзка между „Деза-лукс“ ЕООД и жалбоподателката е надлежно
възникнала, въз основа на валиден и своевременно регистриран трудов договор,
който е изпълняван от страните и влече след себе си правни последици, между които
и попадането на жалбоподателката под правната норма на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 1
и 2 от ДР КСО в
качеството ѝ на осигурено лице.
Следва да се отбележи, че в
настоящото производство въобще не се разглежда дори въпроса за действителността
на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по повод на спор около
обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор правоотношение.
Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите на чл. 74, ал.
1 и ал. 3 от КТ. По аргумент от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от КТ следва да
се приеме, че и контролни органи по повод на административни спорове не могат в
хода на административно производство да се позовават инцидентно на необявена по
надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата
действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането
на правоотношението и готовността на работника/служителя да престира работната
си сила. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до
възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на
осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е.
следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В
настоящото производство по безспорен начин от събраните доказателства се
доказа, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност. Административният
орган не ангажира никакви в обратна посока. Органите на НОИ се позовават на
извършени ревизии и издадени РА на НАП, но следва да се отбележи, че на
настоящият състав на съда е служебно известно, че тези РА са обжалвани, като
някои от тях са отменени, а по други все още тече съдебното производство.
Поради изложените съображения,
съдът счита, че в случая е постановено незаконосъобразно разпореждане,
потвърдено с решението на ответника, което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски, съдът следва да осъди ответника да му ги
заплати. Те са в общ размер на 410 лв., от които 10 лв. държавна такса и 400
лв. адвокатско възнаграждение, за чието извършване са представени и
доказателства по делото - вносна бележка и договор за правна защита и
съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед активната
процесуална позиция на представителя на жалбоподателя, ангажирането на
доказателства и проведените три съдебни заседания.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
№ 1012-12-133-1/12.07.2021 г. на директор на ТП на НОИ Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923182/31.05.2021 г. на ръководител на
контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Пазарджик.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да
заплати на Г.Д.И.
с ЕГН ********** *** сторените
по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез
Административен съд Пазарджик пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)