№ 1413
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110137424 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът „К------“ ЕООД е предявило осъдителни искове
против Р. Г. Г. с правно основание чл.99 ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр.
чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР, с които се иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумите от 500 лв., представляваща главница по договор за кредит № -
---, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 30.03.2016г. между „------“ ЕООД и ответника бил
сключен договор за кредит № ---- по реда на чл.6 ЗПФУР, като бил отпуснат
кредит в размер на 300 лв., с падежна дата на 29.04.2016 г., като на 06.04.2016
г. ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на
сумата от 200 лв., във връзка с което договорът за кредит бил изменен с
подписан на 06.04.2016 г. нов договор за кредит, към който били приложими
условията по първоначалния договор. С изменението на договора ответникът
се задължил да върне сума в общ размер от 637,71 лв., от които: главница в
размер на 500 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 122,46 лв. в
срок до 29.04.2016 г., но въпреки настъпване на падежа, сумата не била
изплатена.
На 23.11.2018г. „------“ ЕООД прехвърлило вземането си на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № ----/23.11.2018 г., което било в общ
размер от 1314,31 лв., от които: 500 лв. - главница, 122,46 лв. - такса за
експресно разглеждане, 15,25 лв. - договорна лихва, 656,60 лв. – неустойка за
периода 30.04.2016 г. – 22.11.2018 г. и 20 лв. – отписани такси за събиране,
като се претендира единствено сумата от 500лв. – главница по договора ,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането. Твърди, че цесионерът е изпратил
уведомление за извършената цесия на ответника чрез „Б----“ ЕАД, което било
върнато с отметка „непотърсена“.
В условията на евентуалност, процесната сума се претендира като дадена
без основание чрез системата за плащания „И---“, съответно на 30.03.2016 г. с
разписка за извършено плащане № --- за предоставена в полза на ответника
сума от 300 лв. и на 06.04.2016 г. с разписка за извършено плащане № ...... за
предоставена в полза на ответника сума от 300 лв.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В писмено становище от 15.02.2022г., ищецът е поискал постановяването
на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 27-ти състав е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание
чл.99 ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и под
евентуалност- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов
представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на
ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания,
съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови
неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане
делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното
съдебно заседание писмени доказателствени средства (разписки за извършени
плащания л.22 и 23 по гр.д. 334/21г. по описа на РС-Айтос) се установява, че
главният иск е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради
това не са налице основанията за произнасяне по евентуални иск.
С право на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал
присъждането на 50лв. за д.т. по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото следва да се определи в размер на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.99 ЗЗД, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. чл.9
ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР Р. Г. Г., ЕГН: **********, гр.--......, да заплати на „К-----
-“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.С...., сумата от 500лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № ----/30.03.2016г., падежирал на
29.04.2016г., вземанията по който са прехвърлени от цедента „------“ ЕООД на
„К------“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Г., ЕГН: **********, гр.--
......, да заплати на „К------“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.С...., разноски по
делото в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3