№ 314
гр. Пазарджик, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град П., обл.П., улица „Х.Д.“ № ...
представлявано от управителя Д.Н.К. против НП № 13-2100101 от
25.01.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.1, ал.2, във връзка с чл.62, ал.1 от
КТ на дружеството, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 ( хиляда и петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна. Твърди се, че контролните органи на ДИТ не
били издали постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били
дали предписание на жалбоподателя в тази връзка, което представлявало
съществено нарушение на закона. Основното възражение се състои в
твърдението, че завареното в обекта на жалбоподателя лице Г.М. се
намирал в гражданско-правни, а не в трудово-правни отношения с
жалбоподателя, за което имало валидно сключен писмен договор, като
1
уговорката между жалбоподателя и Г.М. била за постигане на определен
резултат, а не за полагането на личен труд в определено работно време.
В първото по делото съдебно заседание дружеството жалбоподател се
представлява от процесуален представител, който подържа жалбата. В
последното съдебно заседание не се явява, но изпраща писмено
становище по съществото на спора, с което иска отмяна на атакуваното
НП.
В съдебно заседание ДИТ-Пазарджик се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира НП да бъде
потвърдено.
Двете страни претендират присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на ... година,
в качеството си на работодател, не е уредило като трудови отношенията
при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в
писмена форма с Г. Ст. М. с ЕГН: **********, а е сключил граждански
договор. Същият бил заварен да работи като общ работник в склад за
безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в град Пазарджик, улица
„М.В.“ № ..., стопанисван от жалбоподателя. Нарушението било
установено на ... г., при преглед на фирмената документация на
дружеството-жалбоподател, когато за завареното да работи лице Г.М. бил
представен граждански договор № 2/04.10.2021 год. и след служебна
справка в регистър трудови договори било установено, че за него няма
сключен трудов договор в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с
чл.62, ал.1 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.С.А.- гл.
инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на който било издадено
атакуваното НП. НП било получено от упълномощено от жалбоподателя
лице на 03.02.2022 г. , а жалбата била подадена чрез АНО на 10.02.2022
2
год. , т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледани по същество, възраженията в жалбата не са основателни.
От показанията на актосъставителя - св.С.А. се установи, че на ... г.
била извършена проверка в склад за безалкохолни и алкохолни напитки,
находящ се в търговската зона на град П., стопанисван от жалбоподателя.
Поводът за проверката била подадена жалба срещу дружеството –
жалбоподател. На място били заварени няколко лица, сред които Г.М.,
който извършвал обща работа – подготвял палета за транспорт до
клиенти. На лицата били предоставени за попълване декларации по
чл.402 от КТ. Г.М. собственоръчно написал в декларацията, че работи при
жалбоподателя „Г.С.“ ООД, в град П., на улица „М.В.“ № ... като общ
работник, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивки - събота и
неделя, с трудово възнаграждение 1000 лева. На място Г.М. не споделил
пред проверяващите, че има граждански договор с жалбоподателя.
След като заварените да работят лица попълнили декларациите, св.
А. ги взела и изготвила призовка до управителя на дружеството-
жалбоподател за явяване в ДИТ – Пазарджик на ... г. със задължение да
представи относимата документация. Точно тогава за лицето Г.М. бил
представен граждански договор № 2/04.10.2021 год., видно от
съдържанието на който между първия и жалбоподателя била постигната
договорка за подреждане на палета с амбалаж при възнаграждение 5 лева
на подредено пале.
Като свидетел по делото по инициатива на съда бе разпитан Г.М.,
който установи че не е сключвал с жалбоподателя никакъв договор – нито
трудов, нито граждански. Работил около седмица, след което напуснал,
тъй като не справял с работата. За това време получил възнаграждение.
Уговорката била, ако остане, да получава 1 000 лева твърда заплата. На
място имало лице, което контролирало работата.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.А., т.к. тя макар и
служебно обвързана с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява
фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като
му приписва нарушение, което не е било извършено. Всъщност, фактът че
лицето Г.М., заедно с още няколко лица са били заварени да престират
3
труд в обекта на контрол не е спорен по делото и не се отрича от
жалбоподателя. Не е спорно също така, че с това лице не бил сключен
трудов договор.
Макар че АНО е приел в НП, че с лицето Г.М. е бил сключен
представения на по-късен етап граждански договор /л.13 в АНД 24/22 г.
по описа на РС-П./, съдът приема, че този договор е един неистински
документ. За да достигне до този извод съдът кредитира изцяло
показанията на св.М., който е един незаинтересован от изхода на делото
свидетел, доколкото към момента на депозиране на показанията не работи
при жалбоподателя от една страна, а от друга – е получил възнаграждение
за положения труд и няма никакъв личен мотив да уличава
жалбоподателя, като му приписва нарушение, което не е било извършено.
Ето защо съдът намира, че гражданският договор е съставен за целите на
процеса, с оглед избягване на административнонаказателната
отговорност.
Дори хипотетично да се приеме, че гражданският договор
действително е бил сключен на посочената дата, то нарушението отново е
факт, тъй като самото естество на извършваната работа предполага да
бъде извършвана на точно определено място – склада на жалбоподателя, в
рамките на определено работно време „от 08:00 до 17:00 часа“, зависимо
от продажбата на стоките, с определени почивни дни „събота и неделя“, а
както бе посочено вече, възнаграждението е било договорено не за
резултат – брой подредени палета, а „фиксирано“ - за извършената работа
в рамките на месеца, както недвусмислено е посочил в декларацията св.М.
и така както установи в разпита си в съдебното заседание.
При това положение съдът намира за доказано до степен на
несъмненост, че уговорката между дружеството-жалбоподател и св. Г.М.
за работата му на обекта на контрол, представлява уговорка за
предоставяне на работна сила с всички съществени елементи на трудово
правоотношение – работно място, работно време и възнаграждение. При
това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е
санкционирано за нарушение на чл.1, ал.2 във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.
Както описанието на нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата
по делото сочат, че св. Г.М. е престирал труд на ... г. за жалбоподателя,
4
след устна договорка помежду им относно съществените елементи на
трудовото правоотношение, без сключен трудов договор в писмена
форма. При това положение нарушението е квалифицирано правилно.
Датата на нарушението е посочена съвсем ясно и това е датата, на която
лицето е заварено да престира труд, при което не съществува
противоречие между датата на нарушението и събраните по делото
доказателства.
По горните съображения дружеството-жалбоподател
законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл.414, ал.3 от КТ.
Що се касае до възраженията в жалбата за съществено нарушение на
закона, тъй като контролните органи на ДИТ не били издали
постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ, като не били дали
предписание на жалбоподателя в тази връзка, то същите са неоснователни.
Издаването на постановление по чл.405а, ал.1 и ал.2 от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и даването на предписания на
работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор е една възможност за контролните органи на ДИТ, а не
задължение. Това е процедура, която се развива независимо от
реализирането на административнонаказателната отговорност.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация, като е наложил същата в минимален размер, явно
отчитайки факта, че нарушението е извършено за първи път, доколкото
доказателства за противното не се представиха. С така наложената санкция
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
Процесуалният представител на ДИТ Пазарджик претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Тази
претенция следва да бъде уважена предвид благоприятния изход на делото
за АНО.
Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото
и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
определя на юрисконсулта на ДИТ Пазарджик възнаграждение в размер на
100 лв.
Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
5
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към която
структурно принадлежи ДИТ – Пазарджик, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По горните съображения, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, РС
– Пазарджик ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА НП № 13-2100101 от 25.01.2022 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на
„Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град П., обл.Пазарджик, улица „Х.Д.“ № ... представлявано от управителя
Д.Н.К. на основание чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.1, ал.2 във
връзка чл.62, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Г.С. – Д. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град П., обл.Пазарджик, улица „Х.Д.“ № ...
представлявано от управителя Д.Н.К. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес:
бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6