Решение по дело №423/2018 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

65

Година

02.05.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

03.04.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Анита Дочева

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

423

по описа за

2018

година.

   Предявен е положителен установителен иск от ЕТ“С.-76 С.стиян Ч.“,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград,чрез адв.Е.У.,АК-Пловдив  против „Е.С.Г.“ООД,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград,представляван от И.И.А., с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване съществуване на вземане в размер на 1964лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 167/17.07.2018г. по ч.гр.д. № 331/2018г. по описа на РС – Момчилград.

     В исковата си молба ищеца се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№331/2018год. по описа на МРС,по която в срок е постъпило възражение,в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си,което възражение счита за неоснователно.Вземането му по процесната заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от ответника задължение за плащане цена на закупени строителни материали от магазин,собственост на ищцовото дружество. За така извършената продажба била издадена  фактура № **********/31.07.2013год.,за сумата от 1964лв.,с вкл. ДДС,която цена не била заплатена.Същата била регистрирана в дневниците на продажбите на ищеца,същия заплатил и дължимото ДДС към фикса.Сочи,че вземането му било ликвидно и изискуемо,тъй като не била заплатена претендираната сума.

   Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на ответника,че същия му дължи сумата в размер на 1964лв.,ведно със законната лихва,от датата на депозиране на заявлението в съда ,а именно 13.07.2018год.,до окончателното заплащане на вземането.

  Претендира и деловодните разноски,както по настоящото производство,така и по заповедното .В с.з. ищецът,чрез процесуалния си представител,адв.У. поддържа претенцията си ,счита,че е изпълнил точно задължението си,поради което има право да получи от ответника цената на стоката.Подробни съображения излага в писмена защита

          Ответникът „Е.С.Г.“ООД,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград,представляван от И.И.А.,в писмения отговор по чл.131 от ГПК оспорва претенциите на ищеца,както по основание ,така и по размер. Оспорва основанието ,от което произтича вземането на ищеца ,а именно,че дължи суми по договор за покупко-продажба,тъй като оспорва,че такава е осъществена.Сочи,че авансово бил заплатил на ищеца сумата в размер на 1000лв.,като последния се задължил да достави посочените стоки,но не изпълнил задължението си.Поради това,че ищеца е неизправна страна,ответникът го поканил да му върне платеното капаро,което не било направено.Счита,че ищеца няма право да претендира цената на процесните стоки,тъй като те не били доставени,а също така с плащането на капаро в размер от 1000лв.,сумата била заплатена. Оспорва съдържанието и авторството на представените от ищцовата страна документи като прави искане за  откриване на производтво за оспорнането им.Ето защо моли съда да отхъврли претенциите на ищеца като претендира и деловодните разноски.В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител,адв.Б.,***,който моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца като подробни съображения излага в писмена защита.

              Съдът след като взе предвид  доводите на страните и доказателствата по делото, прие следната фактическа обстановка:  

             Ищецът ЕТ “С.-76 С.стиян Ч.“,гр.Момчилград е подал заявление вх. № 1335/13.07.2018год. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,  за вземането си в размер на 1964лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението срещу длъжникът „Е.С.Г.“ООД,гр.Момчилград,за която сума била издадена фактура №**********/31.07.2013год.,неизплатена.

   РС - Момчилград издал Заповед № 167/17.07.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 331/2018год. по описа на МРС,с която разпоредил длъжникът  „Е.С.Г.“ООД да заплати на кредитора „ЕТ-С.”С.СТИЯН Ч. сумата   в размер на 1964.00лв., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018г.; както и да заплати разноски по делото в размер на 39.28 лв. платена държавна такса и 500.00лв.  адвокатски хонорар.

               Вземането произтича от следните обстоятелства: по фактура № **********/31.07.2013 г. за  сумата от 1964.00лв. с ДДС, неизплатена.

               Длъжникът „Е.С.Г.“ООД е подал в срок възражение вх. №1441/30.07.2018год., с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение и  изпълнителен лист,което възражение е връчено на заявителя със съобщение на 03.08.2018год.,с указание да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.         

       С искова молба вх. № 1637/05.09.2018год. заявителя е предявил иск за установяване на вземането,който е предявен в срока по чл. 415 ГПК,предвид редакцията на чл.61,ал.2 от ГПК/отм./. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 331/2018год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

              В подкрепа на иска си ищецът е представил  копие на фактура №**********/31.07.2013год. ,с доставчик ЕТ“С.-76“с адрес гр.Момчилград,с МОЛ С.стиян Ч. и получател „Е.С.Г.“ООД,гр.Момчилград,с МОЛ И.И.А.,за доставка на стоки на стойност 1964лв.,с вкл.ДДС ,с дата на данъчното събитие – 31.07.2013год.,с начин на плащане  „по сметка“,с посочена във фактурата банкова сметка ***,като срещу „получател И.И.А. „ е положен подпис.

 

 

Така издадената фактура била вписана в дневника за продажбите в счетоводството на ЕТ“С.-76 С.стиян Ч.“,гр.Момчилград и съответно включена в справка-декларация по ДДС за отчетен период месец юли 2013год. като е посочено,че е начислен и ДДС.

Видно от Покана от 19.07.2018год. ,изпратена по пощата,съгласно известие за доставяне от 20.07.2018год. до ЕТ“ С.РА – С.стиян Ч.“ ,гр.Момчилтрад , “Е.С.Г.“ООД гр.Момчилград е поискал връщане на даден аванс от 1000лв. поради неизпълнение на задължението,във връзка с описани стоки във фактура №**********/31.07.2013год.,за които сочи,че не са доставени.

С протоколно определение от 23.01.2019год. ,на основание чл.193, ал.3 от ГПК е открито производство по оспорване на истинността на документ, а именно: фактура №********** от 31.07.2013г., относно истинността на документа, а именно: дали подписа получател на фактурата е  положен от И.И.А.,т.е. относно авторството.

В тази връзка е назначена съдебно-графологична експертиза,като съдът напълно приема заключението на вещото лице Д.М.П.,изложено в съдебно заседание,съгласно което подписа,положен срещу „получател“ вдолния ляв ъгъл на фактура №********** от 31.07.2013г. е положен от лицето И.И.А..

Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице,което приема за достатъчно пълно и ясно,а така също го намира и  обосновано,предвид това,че вещото лице,за да достигне до извода си е използвал предоставените от лицето сравнителни образци, приложени към заключението му.При сравнителното изследване между подписа ,обект на експертизата и подписите – сравнителни образци,вещото лице е установило преобладаващи съвпадения,които са устойчими и образуват идентификационна съвкупност,която е достатъчна за извода,че подписа е посочен именно от това лице.

Като взе в предвид обсъжданото и кредитирано заключение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза ,съдът стигна до извода,че проведеното от ответната спрана оспорване на авторството на приетата фактура №********** от 31.07.2013г. не е успешно и следователно установен се явява факта,че именно управителя И.И.А. е положила подписа си срещу получател на стоките в процесната фактура.

По делото са снети и гласни доказателства.

От показанията на св.В.С.,на длъжност „продавач-консултант“ в магазин на ЕТ“С. -76“ гр.Момчилград се установява,че ответната страна има незаплатена сметка от месец юли 2013год. за закупени и доставени от магазина стоки – строителни материали,фаянс,теракот и тоалетна чиния.Свидетеля сочи,че стоките са доставени на купувача на няколко курса на различни обекти ,посочени от последния,с товарен автомобил на ищеца като при едната доставка е присъствала лично И.А..Сочи,че по издадената фактура няма плащане.На свидетеля не му е известна договорка за разрочено плащане,твърди,че няма и давано „капаро“.

 Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел,тъй като същият възпроизведе непосредствените си впечатления относно въприети от него факти,а така също показанията му кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице П. по приетата от съда СПЕ.     

В тази връзка съдът не приема свидетелските показания на св.Е.Р.А.,съпруг на И.А.,в частта им ,в която същият твърди,че стоките,предмет на направената поръчка за фирмата на съпругата му,И.А. през 2013год. не са били доставени,а така също,че е заплатил и „капаро“ в размер на 1000лв. Тези показания противоречат на свидетелските показания на св.С.,който сочи,че действително И.А. не е присъствала при поръчката на материалите от магазина,но същите са доставени като едната от доставките на обект на „Е.С.Г.“ ООД е била в нейно присъствие.Доказателство в тази насока е и положеният от И.А.  подпис в издадената от ищеца фактура,в качеството й на МОЛ ,приело доставката.

Съдът не кредитира и показанията на св.Е.А.,който твърди,че 2013год. е бил кмет на населено място,но „работел“ и в „Е.С.Г.“ООД от 2009год. като отговорник на строителни работници.Същият твърди,че е присъствал при даването на поръчка за материали от св.Е.А. за обекти на фирмата,като сочи,че последния бил заплатил и 1000лв. Сочи,че не е присъствал на даването на парите,но видял,че св.Е.А. ги приготвил,преди да влезе от автомобила си.Твърди и че стоките не били доставени,което му било известно тъй като  „…постоянно  седях  по обектите и им помагах“.

Както вече бе посочено,показанията и на двамата свидетели ,в частта в която сочат,че ищецът не е изпълнил задължението си да предаде стоките,противоречат на приетата от съда фактура №********** от 31.07.2013г. ,за която вещото лице даде заключение,че безспорно е подписана от И.А.,поради което изявлението в този частен документ следва да се приеме,че е направено именно от това лице.Т.е. че стоките,описани в същата са приети и се дължи плащане съгласно уговореното „по сметка“ ,а датата на данъчното събитие е 31.07.2013год.Отделно от това твърденията им за авансово плащане от 1000лв. се явяват неподкрепени от никакви доказателства,напротив св.С.,продавач в магазина е категоричен,че „капаро“ не е давано,както и че не са му известни уговорки за разсрочено плащане.Следва да се посочи,че първият свидетел е съпруг на управителя И.А.,поради което свидетелските му показания следва да се преценяват и при очевидната му заинтересованост от изхода на спора.Относно вторият свидетел следва да бъде отчетена известната противоречивост в показанията му,предвид твърденията му,че от 2009год. работи в ответното дружество като отговорник на строителни работници,а същевременно през 2013год. е бил кмет на населено място,но и през това време е полагал на „моя приятел Е.“.

            При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция направи следните правни изводи:

             Съдът е сезиран  с иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата от 1964лв.,представляваща задължение на ответника по договор за продажба на стоки,ведно с обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 13.07.2018год.,до окончателното й заплащане.

            По съществото си претенцията на ищеца намира правно основание в чл.318 – 335 от ТЗ, като субсидиарно следва да се прилагат и разпоредбите на ЗЗД,касаещи продажба и обезщетение за неизпълнение парично задължение.

           Съгласно чл. 327,ал.1 от ТЗ ,основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка,но и предаване на стоката.В настоящият процес съдът счита,че безспорно се установи  ,че ищецът е доставил на ответника определени стоки описани,по вид,количество и цена във фактура от 31.07.2013год.,които последния е приел.Доставянето на стоките,а така също тяхното приемане от ответника се доказва от фактура №********** от 31.07.2013г.,надлежно оформена и подписана от доставчика – ищец и получателя-ответник.И след като последния не доказа ,че е изпълни задължението си да заплати цената на стоката,по банков път ,съгласно уговорката,то е налице едно ликвидно и изискуемо задължение.

В тази  връзка следва да се приеме за недоказано оспорването истинността  на фактура №********** от 31.07.2013г. относно авторството й,на основание чл.193,ал.1 от ГПК,тъй като на първо място се установи безспорно,че подписа ,положен срещу името И.И.А.,в качеството й на получател е подписа на И.И.А..Доказателства,оборващи направените от нея изявления в тази фактура,че на 31.07.2013год. е получила от ЕТ“С. 76 С.стиян Ч.“ подборно описаните стоки /по наименование,мярка,количество,ед.цена и стойност/ не бяха събрани в настоящото производство.

В тази връзка съдът не цени представената от ответната страна покана,отправена на 19.07.2018год. до ЕТ „С.ра –С.стиян Ч.“ гр.Момчилград,тъй като истинността на съдържащото се в нея изявление ,като  един частен свидетелстващ документ не се доказа в настоящия процес.Напротив,същото се оборва от показанията на св.С.,а така също не може да бъде преодоляно съмнението ,че документа е съставен за целта на настоящото производство,предвид обстоятелството,че договорът за покупко-продажба е сключен през 2013год.,а поканата за връщане на авансово плащане,поради неизпълнение е от 2018год.,след инициирането на производство за принудителното събиране на задължението от кредитора.

Следва да се приеме,че страните са били в облигационно отношение – по силата на договор за продажба  ищеца ,като продавач е прехвърлил собствеността на вещи,срещу цена от 1964лв.,с вкл. ДДС,която купувача – ответник се е задължил да му заплати по банков път .

              Ето защо за последния е възникнало задължението да приеме веща,това той е направил и заедно с това да заплати цената ,което си задължение той не е изпълнил.

              Ищецът е поискал и присъждане на законна лихва върху сумата от 1964лв.,считано от датата на подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение – 13.07.2018год.Тази му претенция намира основание в чл.86 ал.1 от ЗЗД и е основателна.В случая се касае за неизпълнение на парично задължение.Следва ищеца да бъде обезщетен за претърпените вреди от неизпълнението,с обезщетение в размер на законната лихва,считано от датата на поканата.

            Ето защо безспорно следва,че задълженията на ответника към ищеца ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение съществуват ,в това число спадат и направените деловодни разноски по заповедното производство,в размер на 539,28лв. като в тази насока следва да бъде и решението на съда.

           При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство в размер на 578,56лв.,от които 78,56лв. – д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

           Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването  истинността  на фактура №********** от 31.07.2013г.  относно авторството й.

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „Е.С.Г.“ООД ,ЕИК : ***,със седалище и адрес на управление гр.Момчилград,ул.“Георги Бенковски“ №12,представлявано от управителя И.И.А. че дължи на ЕТ “С. - 76 С.стиян Ч.“,с ЕИК : ***,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград,ул.“Момчил войвода“ №12,вх.Г,ет.2,ап.3 сумата в размер на 1964лв.,цена по търговска сделка – продажба,съгласно фактура №********** от 31.07.2013г. ,ведно със законната лихва,считано от 13.07.2018год. до окончателното й заплащане,за което вземане е издадена Заповед № 167/17.07.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 331/2018год. по описа на МРС,на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.318 – 335 от ТЗ,вр. чл.86 от ЗЗД.

            ОСЪЖДА „Е.С.Г.“ООД ,ЕИК : ***,със седалище и адрес на управление гр.Момчилград,ул.“Георги Бенковски“ №12,представлявано от управителя И.И.А. да заплати на ЕТ “С. - 76 С.стиян Ч.“,с ЕИК : ***,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград,ул.“Момчил войвода“ №12,вх.Г,ет.2,ап.3 сумата в размер на 539,28лв. – разноски по заповедното производство и сумата в размер на 578,56лв. – деловодни разноски в исковото производство,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

           Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                  /П.Амбарева/