Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1230 Година 24.04.2017 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На единадесети април две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 999
по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК образувано по искова молба от К.А.Д.
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С.,
със съдебен адрес:***, против "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" №
37, чрез юрисконсулт А.Т., с която е поискано от съда да прогласи
нищожност на Заповед за изпълнение по чл.410 постановена по ч. гр. д. №
19683/2010 г.; Решение № 464/31.01.2014 г. постановено по гр. д. № 3316/2011 г.
на ПРС, ІІІ гр. с. и Решение от 14.07.2014 г.
постановено по в.гр.д. №1105/2014 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с.
Ищеца твърди, че посочените три акта са
нищожни на следните основания:
1. Неприлагане на
правото на Европейския съюз. Твърди се,
че в съдебните решения съдът се позовава на правни норми от ОУ на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, но по своята същност те са без юридическа стойност. Съгласно Определение № 3258
от 07.03.2013 г. пет чл. състав на ВАС, утежнената процедура не променя
договорния характер на равноправни граждански субекти по смисъла на чл.298 от ТЗ. Следователно недопустимо е чрез съдебно решение да се придава юридическа
сила на правни норми, които нямат такава. Това нарушение само по себе си е
основание за обявяване на нищожност на самото съдебно решение, а в контекста на
общностното право е нарушение на
повелителни норми, отразени в Регламент 2006/2004, чл.3, Директиви 85/577 на
ЕО. 93/13 ЕО и 2011/83 (съставите са подробно изброени в приложен е писък за нарушени граждански права). Твърди се,
че въззивния съд неправилно е приложил и материалния закон от вътрешното
право в противоречие с Общностното
право.
2. Твърди се липса на мотиви на решенията, на
анализ и на съпоставка между правото на ЕС и националното право в областите
посочени в чл.2,3 и 4 ДФЕС/Договора за функциониране на ЕС/.
3. Твърди се институционален монопол на
Топлофикация.
4. Противоречие с правния ред изобщо – нарушение
на Конституцията на РБ, на чл.8 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, на чл.26 от ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт А.Т., с отговора на
исковата молба заявява, че предявения иск е
изцяло неоснователен и
недоказан. Твърди, че посочените от ищеца съображения за нищожност на решение
№464/31.01.2014 г. по гр.д. №3316/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив и
потвърдилото го решение №1455/14,07,2014 г. по в.гр.д. №1105/2014 г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, не представляват основания за нищожност на така
описаните съдебни решения. Действително законодателят не е посочил конкретните
пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени в
доктрината и съдебната практика. Твърди, че било възприето, че нищожност на
съдебното решение е налице при особено съществени пороци, като постановяване от
орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде; извън
правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на
съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена
и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е
неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на
съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява
престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите
на нашия правопорядък. (Решение № 880 от 16,12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2697/2008 г., (V г. о., ГК и Решение от № 874 от 13.05.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 40/2001 г., IV г. о.)
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна
следното:
Нищожността на
съдебното решение е предвиден от процесуалния закон порок, който не е легално
дефиниран. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно
решение, поради несъответствието му с такива императивни законови разпоредби,
които се отнасят до условията за неговата действителност като годен да породи
правни последици правораздавателен акт. Съгласно съдебната практика и мотивите
на ТР № 1/10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС е прието, че не
отговаря на изискванията за валидност съдебното решение, постановено от
ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на
съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното
решение.
По отношение искането
за прогласяване нищожност на Заповед за изпълнение по чл.410 постановена по ч.
гр. д. № 19683/2010 г.
В атакуваната заповед е посоченото основанието
и размера на вземанията.
В производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК не се прави проверка относно
съществуването, основателността и размера на претендираното вземане. Целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно, тъй като ако
длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на
вземането се извършва в исковия процес. Достатъчно е, че заявителят твърди
вземането да съществува. Процесната заповед за
изпълнение съдържа всички реквизити по чл.412 ГПК и не
страда от порок, който да я прави нищожна.
По изложените
съображения искът по чл.270 ГПК по отношение на
Заповед за изпълнение по чл.410 постановена по ч. гр. д. № 19683/2010 г. на ПРС
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение искането
за прогласяване нищожност на Решение № 464/31.01.2014 г. постановено
по гр. д. № 3316/2011 г. на ПРС, ІІІ гр. с. и Решение от 14.07.2014 г. постановено по в.гр.д. №1105/2014 г. по описа
на ПОС, ХІV гр. с.
В правната теория и
съдебната практика се приема, че пороците на съдебното решение в зависимост от
тежестта, последиците и способите за тяхното отстраняване, са две групи –
пороци, неводещи до нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното
решение, и пороци, водещи до нищожност, недопустимост и неправилност на
съдебното решение. В първата група влизат явната фактическа грешка, неяснотота
и непълнотата на решението, за които е характерно, че се отстраняват от съда,
постановил порочното решение, без да е необходимо да се използват способите за
атакуване на нищожни, недопустими или неправилни решения. Втората група пороци
са тези, които водят до нищожност, недопустимост или неправилност на решението,
и те налагат да се отстрани порочното решение чрез обжалването на решението или
чрез атакуването му пред ВКС чрез извънредните средства за отмяна на влезли в
сила порочни решения, а съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК нищожността
на решение може да се предяви и по исков ред безсрочно или чрез възражение.
В конкретния случай,
в посочените от ищеца два съдебни акта са наведени основания за нищожност по
отношение неприлагане на правото на Съда на европейската общност, като са
приложени норми на вътрешното право които са в противоречие с нормите на ЕО и по този начин се е стигнало до
постановяване на невалидни съдебни решения. Твърди се, че е налице неправилно
прилагане от съда на материалния закон на вътрешното право в противоречие с Общностното право като е приел, че облигационните отношения
между страните по делата са възникнали в резултат на разпоредбата на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката,
която е в противоречие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите(ЗЗП).
Твърди се, че неправилно първоинстанционния и въззивния съд при постановяване
на своите решения са се позовали на Общи условия, които не били приети от
потребителя и които не били в негов интерес. Твърди се институционален монопол
на Топлофикация и противоречие с правния ред изобщо
Съдът констатира, че по
отношение на атакуваните две съдебни решения не е налице никоя от хипотезите на
нищожност - същите са в писмена форма, подписани са, постановени са от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт
на съда и волята на същия е изразена по начин, който позволява тя да се изведе
от актовете.
Настоящия състав на
съда намира, че сочените от ищеца „основания за нищожност“ – неприлагане на
правото на Европейския съюз (ЕС) и дали националният съд е направил анализ и
съпоставка между правото на ЕС и националното право в областите, посочени в чл.
2, 3 и 4 от ДФЕС, нямат отношение към валидността на решението, а единствено
към неговата правилност.
Твърдяният институционален
монопол на Топлофикация, също няма отношение към валидността на едно съдебно
решение, а съставлява субективна оценка на ищеца.
Не се установява и
атакуваните две съдебни решения да противоречат на правовия ред изобщо, поради
което не е налице и това наведено от ищеца основание за нищожност.
С оглед изложеното
по-горе и с оглед обстоятелството, че изложените от ищеца основания за
нищожност не са предмет на иска по чл. 270, ал.
2 от ГПК, то искането за прогласяване нищожността на Решение № 464/31.01.2014 г. постановено по гр.
д. № 3316/2011 г. на ПРС, ІІІ гр. с. и Решение от 14.07.2014 г. постановено по в.гр.д. №1105/2014 г. по описа
на ПОС, ХІV гр. с се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на
разноските:
Ищеца е възразил
срещу представения списък по чл.80 от ГПК от ответното дружество, от който се
установява, че с него се претендират единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Предвид изхода на
спора, и своевременно отправеното искане, ведно със списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ
на МС от 01.01.2016 г.
Съобразно чл. 23, т.4
от Наредбата подлежащото на присъждане на юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 100,00 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване за нищожни
Заповед за изпълнение по чл.410 постановена по ч. гр. д. № 19683/2010 г.;
Решение № 464/31.01.2014 г. постановено по гр. д. № 3316/2011 г. на ПРС, ІІІ
гр. с. и Решение от 14.07.2014 г.
постановено по в.гр.д. №1105/2014 г. по описа на ПОС, ХІV гр. с., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.А.Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Д.С., да заплати
на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез
юрисконсулт А.Т., сумата от 100,00(сто)лева представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: Д. Д.