№ 12848
гр. С.., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110152807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявен е от Г. П. Г. срещу „С.БФШТ 2022“ осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени
клеветнически твърдения и изрази публикувани на интернет страница на 25.08.2023 г.
с домейн https:...- .., р..истриран и собственост на „С.БФШТ 2022“.
Ищецът твърди, че в изпълнение на възложена му дейност, а именно да изпрати
покани по електронната поща, ведно с покана от Временната комисия, назначена от
FIDE и ECU, до всяка една от състезателките, същият е изпратил до всяка една от
участничките покана с идентично съдържание, вследствие на което след р..истрацията
на отбора, в медийното пространство била разпространена позиция на ответника
„С.БФШТ 2022“, която била публикувана на сайта на сдружението с твърдението че
„секретарят на комисията Г. Г. е изпращал до състезателките писма с притискащ текст,
за да склонят да играят при условията на комисията“. Твърди, че никога не е изпращал
писма с притискащ текст към състезателките, с цел да ги склони да играят при каквито
и да е условия, които не отговарят на изискванията на Световната и европейската
шахматни федерации, като в тази връзка посочва, че твърденията на ответника са
голословни и абсолютно неверни, като единствената им цел е да го злепоставят и да
уронят престижа му. Сочи, че неверните данни и лъжливи факти изнесени от
ответника продължават в цялата статия, като завършват със заключението, че
„Отговорността за безобразията, които се извършват с благословията на няколко
чужденци и сътрудничеството на техните български протежета, е огромна. Нанася се
тежък удар върху българския шахмат“. Навежда твърдения, че в процесната
публикация от ответника са изказани неистини по адрес на ищеца, които са довели до
неудобство от свързаните с името на последния обидни и клеветнически твърдения, до
дълбоко притеснение от неоснователно публично засягане на авторитета, честта,
достойнството и доброто име на същия. Навеждат се доводи за претърпени
1
неимуществени вреди, изразяващи се в опетнено име в обществото, уронен авторитет,
безпокойство, влошаване на физическото му здраве и психическата стабилност -
притеснение и страх от пос..ателство върху личната му сфера, затвореност, както и
претърпени тежки последици в професионалното му развитие. В тази връзка, моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за същите в размер на сумата от
1000 лв., тъй като вредите са пряка и непосредствена последица от изказванията му,
които са неверни и позорящи по характера си. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Навежда твърдения, че е изразил позицията на състезателките,
отклонили участие от предстоящото световно първенство по шахмат за жени,
предвидено да се преведе в Бидгошч, Полша, а именно нер..ламентирани и
неопределени условия, при които не става ясно, какви задължения към евентуалните
спонсори ще следва да поемат поканените, според изходите им от класиране. Посочва,
че разпратеното писмо не представлява покана за участие, доколкото поставя
участието на доказани и определени в състава на представителите за Република
България състезатели по шахмат за жени под условие не само от резултатите на
представянето им, а от поемане на неясни ангажименти към неопределени лица, които
ще авансират пътуването и престоя им. Посочва, че видно и от отговорите, приложени
към исковата молба, само Б.К и А.С, приемат поканата без резерви и без да настояват
за уточняване на параметрите на „предварителните договори“ и финансовите условия.
Счита, че единствено поведението на ищеца, който е редуцирал списъчния състав на
състезателките, определени отнапред от лицензираната федерация по шахмат за
участие в световно състезание, като в изпратената до състезателките по имейл покана е
поставил участието им под условие, а именно сключване на предварителен договор с
ММС или неопределени лице - „спонсори“ е причина за отразяване и публикации в
пресата на механизма на определяне на състава на участничките, който не е създаден
от „С.БФШТ 2022“, поради което не са налице предпоставки да се търси отговорността
на дружеството. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване
като твърди, че изпращайки покани, в които поставя към състезателките условия, които
отнапред са неясни, ищецът е допринесъл за вредоносния резултат –понесъл е
обществено неодобрение, от което се е почувствал зас..нат. Ето защо се иска от съда да
отхвърли исковата претенция и присъди на ответника направените разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото са отделни за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства: че ответникът е разгласил процесните изявления в
публикация на 25.08.2023 г. на интернет страница с домейн https:...-.., р..истриран и
собственост на „С.БФШТ 2022“, а именно: „ОТНОСНО СВЕТОВНОТО ОТБОРНО
ПЪРВЕНСТВО ПО ШАХМАТ - На 5 септември в Бидгошч, Полша започва
Световното отборно първенство за жени. България има право да участва за пръв
път. Много отдавна БФШ 2022 определи разширен състав на националния отбор и
отправи покани към клубовете на водещите ни състезателки, включени в н..о.
Отборите за това първенство са съставени от 6 състезателки - 4 основни + 2
резерви. След като имаше потвърждение от 6 от състезателките, БФШ 2022
определи треньор на отбора — гросмайстор ВВ.Дв. С решение на Управителния
съвет бе определена система от премии за състезателките в зависимост от
класирането им, която при шампионска титла достига 100 000 лева. Междувременно
2
се оказа, че ФИДЕ не ни допуска да подадем заявка директно, а трябва заявката ни да
бъде одобрена от Временната комисия, определена от ФИДЕ. Считайки това за
чисто формален акт, списъкът с отбора, определен от БФШ 2022, бе изпратен до
тази комисия. В отговор от комисията бе посочено, че те определят друг треньор и
друг състав. Оказа се, че секретарят на комисията Г. Г. е изпращал до
състезателките писма с притискащ текст, за да склонят да играят при условията на
комисията. Никой не знае кой и как ще финансира такова участие. Подадена е от
комисията до ФИДЕ заявка за участие на отбор без резерви, нямащ нищо общо с
титулярния състав на България, определен от БФШ 2022. В н..о не е включена нито
Н.С, нито деветата от първенството на Европа от тази година изгряваща звезда
Н.Т. Реално се извършва компрометиране на участието на България, като чрез
чужденците, които са начело на тази комисия, българският отбор е осакатен и е
лишен от възможността за челно класиране. За тези действия е уведомено
Министерството на младежта и спорта, както и ръководството на
международната федерация. Отговорността за безобразията, които се извършват с
благословията на няколко чужденци и сътрудничеството на техните български
протежета, е огромна. Нанася се тежък удар върху българския шахмат. “
Не е спорно по делото, че на заседание на Времена комисия към Българската
федерация по шахмат е взето решение за състава на отбора, които ще представлява РП
България на Световното отборно първенство за жени в Бидгошч, Полша, който състав
е предложен от треньора П.Ав, а именно: А.С, Н.С, ИИВКч, Н.Т, ГПа и ГАа.
Не е спорно по делото, а се установява и от приетите писмени доказателства (л.
11-56) че ищецът в изпълнение на възложена му дейност, а именно да изпрати покани
по електронната поща, ведно с покана от Временната комисия, назначена от FIDE и
ECU, до всяка една от състезателките е изпратил до всяка една от участничките покана
по имейл адрес с идентично съдържание. Видно от съдържанието им е, че всяка
участника е поканена да се присъедини към женския национален отбор, който да
представи РП България на Световното отборно първенство за жени в Бидгошч, Полша
в периода 05-12.09.2023 г. Посочено е, че разходите по участие на отбора (транспорт,
настаняване, изхранване, командировъчни, представително облекло) ще бъдат покрити
и че в случай, че бъде осигурено финансиране от ММС или частни спонсори ще бъдат
сключени предварителни договори за полагащото се на участничките възнаграждение
или ще бъдат осигурени премии в зависимост от класирането на отбора. Определен е
срок за приемане на поканата до 20:00 на 22.07.2023 г., като е посочено, че в случай на
отказ, респ. липса на писмено потвърждение, ще бъде прието, че участничката отказва
да се състезава. Установя се също, че една част от участничките са приели, друга са
отказали по съображения, че не е осигурено финансиране за участието им и липса на
представен предварителен договор с подробно описани условия и компенсация на
състезателките.
Не е спорно, а се установява и от приетите писмени доказателства (л.57-65), че
съдържанието на процесното изявление е възпроизведено от български медии (вестник
„С..а“, F...g, “t..e.bg”).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел
на ищцовата страна.
От разпита на свидетеля Х. ЕТ се установява, че Г-н Г. му е споделял за
публикацията, тъй като са приятели от много години. Твърди, че е запознат с
клеветническите твърдения по адрес на ищеца, че е заплашвал състезателки по шах.
Заплахата се изразявала в това, че им е изпратил поканаза участието им в националния
3
отбор. За тези твърдения знае от самият ищец, лично не е чел публикацията, не е
виждал и поканите. Знае, че твърденията са изнесени в интернет, миналата година, в
сайта на другата страна, на федерацията по шах. Ищецът му споделил, че е изпратил
р..улярна покана „ако искате заповядайте“). Присъствал е на 5-6 обаждания, когато се
налагало Г. да обяснява на приятели и роднини, че изнесеното за н..о не е вярно. Това
нещо се отразило зле на Г., който тогава бил назначен от световната федерация за
секретар на временната комисия и трябвало да работи за обединение на всички
шахматни федерации. Те се обединили, само една отказала да влезе, тази която го
обвинила, че заплашва състезателките. Ищецът бил обезпокоен за името си. Н..ови
клиенти изразили безпокойство относно н..овия начин на работа. Разказва, че в
началото се смели няколко дни, но после се оказало, че : „не е смешно да те оклеветят с
нещо, което не е ок“.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени в вследствие от изнесени от ответника клеветнически твърдения и
изрази публикувани на интернет страница на 25.08.2023 г. с домейн https:...- ..,
р..истриран и собственост на „С.БФШТ 2022“ и по-конкретно твърдението в статията
„Оказа се, че секретарят на комисията Г. Г. е изпращал до състезателките писма с
притискащ текст, за да склонят да играят при условията на комисията.“
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, като следва:
възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние и
н..овата противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъществено поведение) - като конкретно поведение, реализирано на посочените дата
и място и по описания начин, а именно чрез публикация на интернет страница: https:...-
.. на 25.08.2023 г., съдържаща процесните изказвания; 2). причиняването на
неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното
деяние и настъпилите вреди.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент
от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага
до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й,
достоверността, респ. достоверността на източника на изложените клеветнически
твърдения в процесната публикация, както и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Непозволеното увреждане представлява нарушение на императивна правна норма,
въздигаща в противоправно всяко действие или бездействие на гражданите, с което те
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
или юридически лица. Фактическият състав е сложен и включва установяване на
деяние (действие или бездействие) на ответника; противоправност на деянието; вреди
за ищеца; причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите за ищеца вреди. Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест,
достойнство и добро име от поведение или изрази, възприети от пострадалия като
4
унизителни и позорящи го, е деликтна. Противоправно поведение е увреждането на
всяко защитено от правото благо, в това число и защитата на доброто име по чл. 32,
изр. второ от Конституцията на Република България. Следователно, на обезщетяване
по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат не само вредите от клевета, а и всяка друга форма
на изразяване, която уврежда доброто име на едно лице. Съгласно презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което
следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи
ответникът – делинквент. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по
справедливост.
В практиката на ЕСПЧ (напр. в Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото
„Хендисайд срещу Обединеното Кралство“), свободата на словото е въздигната в една
от основите на демократичното общество, в едно от най-важните условия за н..овото
развитие и за развитието на всеки човек. Тя обаче не е абсолютна, а се разпростира до
определени предели, като не могат да бъдат засягани други конституционно закрепени
субективни права на други граждани, като това на доброто име. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана
с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва правото на
разпространяване на позорящи данни, засягащи лични граждански и човешки права
(така и практиката на ВКС – Решение № 404/13.07.2010 г. по гражданско дело №
907/2009 г., III ГО; Решение № 484/09.06.2010 г. по гражданско дело № 1438/2009 г., III
ГО).
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на
адресата му в обществото и ако е невярно (или поне не почива на основателни
съмнения по въпроси, свързани с обществени ценности). Това е така, тъй като
съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да
изразява свое мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това
право на гражданите е въведен в ал. 2, съгласно който то не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Съгласно практиката на
Конституционния съд, възможността да се осъществи намеса в правото на свободно
изразяване на мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име
на другиго, е най-голяма (Решение на Конституционния съд № 7/1996 г. по
конституционно дело № 1/1996 г). Основание за ограничаването е както разпоредбата
на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед чл. 39, предвиждащ възможността за даване на
превес на друго, конкуриращо право, като това на лично достойнство, чест и добро
име, правото на личен живот, тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на
жилището, които формират обособената интимна сфера на човека. Изключение от този
принцип се прави във връзка с лица, свързани с държавната власт, като политически
фигури и държавни служители могат да бъдат подлагани на критика в по-голяма степен
от останалите граждани. В този смисъл, в съдебната практика последователно се
приема, че не е противоправно поведение, при което се изказва мнение, засягащо
конкретно лице, когато то се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с
н..овата дейност, освен ако не се засяга ненужно и без връзка с обществения дебат
достойнството на личността.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние, което при физическите лица
5
осъществява състава на престъплението клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С това деяние се
накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, н..овата самооценка. Разгласяването на позорно обстоятелство
представлява довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или н..овата професионална реализация, укорим
от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го н..ативно, от естество да накърнят доброто му
име в обществото. Това се отнася и до репутацията на юридическите лица, когато
оценката за тях в обществото може да бъде накърнена и тяхната дейност да претърпи
вреди.
Твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа
информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни
детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от н..о и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл
предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. Освен това, обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност. Освен това те трябва и да са
неистински, т. е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на
приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно
позорни. Когато са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка
за вярност – те съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността само ако представляват обида. За вярност могат да бъдат
проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата.
Разграничителният критерий е характерът на информацията, отнасяща се до
пострадалия. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се
преписва престъпление, което не е извършил. При оценъчните твърдения деецът дава
своя н..ативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството му. От изложеното следва, че при преценка основателността на
предявения иск на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай,
че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те
могат да ангажират отговорността на дееца, освен в изрично предвидени от закона
случаи. Не следва обаче да се абсолютизира поради несъвместимост с чл. 8 от
Европейската конвенция за правата на човека, установена в решение решението Бехар
и Гутман с/у България , жалба № 29335/13, §§ 66 – 67 и 73, 16 февруари 2021 г.,
практиката на Върховния касационен съд, че оценъчни твърдения могат да доведат до
гражданска отговорност само ако представляват обида (Решение № 62/06.03.2012 г. по
гражданско дело № 1376/2011 г., IV ГО; Решение № 85/23.03.2012 г. по гражданско
6
дело № 1486/2011 г., IV ГО; Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гражданско дело №
1140/2019 г., III ГО; Решение № 213/ 26.01.2021 г. по гражданско дело № 970/2020 г.,
IV ГО; Решение № 253/29.01.2014 г. по гражданско дело № 1251/2012 г., III ГО;
Решение № 129/ 11.08.2020 г. по гражданско дело № 2704/2019 г., IV ГО, Решение №
116/24.07.2020 г. на ВКС по гражданско дело № 1960/2019 г., IV ГО). В случая обаче
не са налице основания за другите случаи, в които може да се предвиди отговорност за
изразяване на оценъчно съждение – дискриминация, подбуждане към насилие,
проповядване на насилствена идеология, нарушение на презумпцията за невинност или
чисто обидни съждения (които не целят да изразят каквото и да е становище по
обществено значим въпрос, например псувни).
По първият елемент от фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД съдът дължи да провери налице ли е противоправно поведение под формата на
действие от страна на ответника – неверни твърдения, които водят до притеснение от
неоснователно публично засягане на авторитета, честта, достойнството и доброто име
на ищеца в обществото и създават н..ативни последици в професионалното му
развитие.
Както бе посочено по-горе, когато изявлението съдържа оценъчните съждения, те
не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на
фактите. На преценка подлежи обаче верността на изнесените факти, като
отговорността на ответника може да бъде ангажирана в случай на тяхната невярност и
само доколкото засягат неблагоприятно адресата и техният автор не е проверил
достоверността на тези факти.
Следователно, от значение за разрешаването на правния спор е да бъде
определено кои от процесните твърдения са фактически и кои представляват оценка,
респективно дали фактическите твърдения са неверни и/или позорящи доброто име на
ищеца. Ответникът следва да установи, че тези факти са верни или е имало голяма
степен на вероятност да са такива, тъй като не се изисква твърденията да издържат на
проверката, която се очаква при признаване на вина в наказателния процес (така и
решенията на ЕСПЧ по дела Касабова с/у България, жалба № 22385/03, §§ 61 – 62, 19
април 2011 г., и Б... с/у България, жалба № 3316/04, §§ 50 – 51, 19 април 2011 г.).
С молба от 15.11.2023 г. ищецът уточнява, че намира за клеветническо следното
твърдение в процесната статия статията „Оказа се, че секретарят на комисията Г. Г. е
изпращал до състезателките писма с притискащ текст, за да склонят да играят при
условията на комисията.“, което следва да бъде преценено, разбира се, в контекста на
цялото й съдържание, а именно относно предстоящо Световно първенство по шахмат,
стартиращо на 05.09.2023 г. в Бидгошч, Полша и състезателките, които ще участват в
н..о, реда за тяхното избиране и условията, при които ще участват. Дейността, която
извършва ответника предполага, че той разполага с информация касаеща предстоящото
първенство.
Съдът приема, че твърдението в процесната статия „Оказа се, че секретарят на
комисията Г. Г. е изпращал до състезателките писма с притискащ текст, за да склонят
да играят при условията на комисията.“ не възпроизвежда факти, а има за цел основно
да пресъздаде впечатлението и мнението на ответника относно изпратени от ищеца
покани за участие в световното първенство по шахмат, които следва да се приемат за
оценъчни съждения. Те отразяват мнението/субективната оценка на ответника и
обществената му позиция, а именно, че намира, че изпратените покани имат
„притискащ текст“, което само по себе си не може да се смята за позорящо. Съдът
намира, че посочените изрази не покриват по съдържание от обективна страна
7
престъплението клевета по НК, не само защото не са позорящи, но и защото нямат за
цел да накърнят репутацията на ищеца, а представляват оценъчен коментар и изразяват
авторово отношение по повод съдържанието на изпратените от ищеца покани и
н..овата субективна оценка и възприятие за съдържанието на текста им, както и
условията на комисията. В едно демократично общество публикациите могат да бъдат
провокативни, да използват изрази, които съдържат н..ативна оценка за явления,
събития и личности и това само по себе си не е противоправно и помага за
обществения дебат по важни за обществото теми, каквато безспорно се явява темата на
процесната статия и е същностна част от свободата на словото, след като не се
съдържат открито вулгарни и цинични изрази или такива, които да представляват
клевета по смисъла на НК. Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти, какъвто е настоящия случай. Както бе
посочено по-горе неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно
значение само ако те са обективно позорни. Когато са разпространени оценъчни
съждения, те не подлежат на проверка за вярност – те съставляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Те
могат да ангажират отговорността само ако представляват обида. За вярност могат да
бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата.
Не се съдържат позорни обстоятелства и в останалата част от съдържанието на
статията, тъй като не е противоправно поведение, при което се изказва мнение,
засягащо конкретно лице, когато то се коментира във връзка с обществен въпрос,
свързан с н..овата дейност, освен ако не се засяга ненужно и без връзка с обществения
дебат достойнството на личността.
Дори да се приеме, че част от твърденията съдържат критика към ищеца, пътят за
защита не е чрез обявяване на тази критика за неправомерна (тъй като почива на
сериозни и обосновани съмнения), а чрез упражняване от ищеца право на отговор в
съответната медия и оборване на съмненията на ответника в рамките на обществения
дебат, а не в съдебната зала.
“Когато става дума за изграждането на обществено мнение по важен за общото
благо въпрос, частните и особено икономическите интереси на отделните лица трябва
поначало да отстъпят. Тези интереси обаче не са оставени без защита, защото
ценността на основното право се изразява и в това, че всеки може да го упражни. Който
се чувства зас..нат от публичното изказване на някого другиго, може да отвърне, и то
отново пред обществото. Тъкмо в противоборството на представените с еднаква степен
на свобода убеждения се заражда общественото мнение, отделните адресати – членове
на обществото, си изграждат своя собствена гледна точка.” Съдът обсъжда пример,
наведен от жалбоподателя, че е позволено да се възразява срещу употребата на
определени стоки или определени форми на организация на търговията, въпреки че
при успешно отстояване на подобно мнение икономически предприятия могат да бъдат
провалени, да се загубят работни места и т.н., като приема, че “подобни изказвания не
могат да бъдат забранени по съдебен ред само поради тези възможни последици –
зас..натите обаче са свободни да поемат защитата си чрез представяне
на своето убеждение по въпроса.” ( в този см. решението на Федералния конституционен съд
(ФКС) на Германия по делото Лют (1957 г.) ).
Предвид изложеното, настоящият съд намира предявения иск за недоказан поради
липса на противоправно поведение на ответника, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
8
С оглед изхода от делото право на разноски има ответникът съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК. Същият претендира разноски в общ размер на 480 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес; гр. С..,
ул. „Д.. П..в“ .. ет, оф иск с пр. осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника
„С.БФШТ 2022“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.., жк. „И..“, ул.
„Х...я“ 3А да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на изнесени клеветнически твърдения и
изрази публикувани на интернет страница на 25.08.2023 г. с домейн https:...- ..,
р..истриран и собственост на „С.БФШТ 2022“, в статия озаглавена „Относно
световното първенство по шахмат“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. П. Г. , ЕГН **********, със съдебен
адрес; гр. С.., ул. „Д.. П..в“ .. ет, оф иск с пр. осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на
„С.БФШТ 2022“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.., жк. „И..“, ул.
„Х...я“ 3А сумата от 480,00 лева – разноски по делото за адвокастко възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9