Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 5235 по
описа на състава за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД поддържа твърдение, че в качеството на правоприемник
на преобразуваната чрез вливане „Е.В.Б.Б.Б.“ АД била страна в кредитно
правоотношение с ответницата А.Б.Д., произтичащо от правните последици на
сключен Договор за ипотечен кредит № 34/12.04.2007г. Договорът бил сключен за сумата от 75 000
евро и със срок на погасяване до 15.11.2030г., когато бил уговорен последният
падеж за погасяване на кредитното задължение. Първият падеж бил уговорен на
15.04.2007г. Кредитът бил усвоен на 20.04.2007г. В чл.9 от договора била
предвидена диференцирана лихвена ставка за първите 12 месеца от договора и за
следващия период. Изпълнението на кредитното задължение било обезпечено с
договорна ипотека върху недвижим имот. До 15.12.2010г. кредитополучателя А.Б.Д.
изпълнявала надлежно задълженията си, но считано от 15.01.2011г. – тя изпаднала
в забава спрямо банката кредитор, защото четиридесет и деветата поредна
погасителна кредитна вноска не била заплатена в пълен размер. Ненадлежно- непълно
или частично - било изпълнението и по отношение на следващите платени от А.Д. месечни
погасителни вноски, които са индивидуализирани с падежи съответно на: 15.02.2011г.,
15.03.2011г., 15.04.2011г., 15.05.2011г., 15.06.2011г., 15.07.2011г.,
15.08.2011г., 15.09.2011г., 15.10.2011г., 15.11.2011г. Поради забавата, банката
начислявала и лихва върху сумите на забавените плащания, както е било уговорено
в чл.9, ал.3 от договора за кредит. По време на действието на договора, банката
изменила едностранно размера на лихвата, като базовият лихвен процент /БЛП/ бил
допълнен с компонент, който е определен от УС на банката кредитор, на основание
клаузата на т. 3.9.8. „б“ от приложимите към договора общи условия. Предвид
системността в неизпълнението на задълженията на кредитополучателя А.Д.,
банката - кредитор упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем, като „го е отнесла в счетоводната си система като предсрочно изискуем на
23.11.2011г. съгласно чл. 14, т.1 от договора за кредит“ /цит./, а при това
отправила и писмени покани до солидарните длъжници – ответницата А.Б.Д. и до
неучастващото като страна в настоящия процес лице К.И.У.. Поканите съдържали адресираното
до длъжниците изявление на банката- кредитор за предсрочна изискуемост на
цялото кредитно задължение. Неизпълнението на споменатото кредитно задължение
мотивирало „У.Б.“ АД да подаде на
22.11.2013г. заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, а въз основа на това заявление било образувано ч.
гр. д. № 48565 съгласно описа на 73 състав при СРС за 2013г. Въз основа на това заявление
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 03.12.2013г. Според ищеца, правният му интерес от сезирането на
съда с настоящия иск срещу А.Б.Д. бил основан на подаденото от ответницата
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, докато другия
солидарен длъжник - неучастващото като страна в настоящия процес лице К.И.У. не
е подавал възражение. При изложените фактически твърдения, ищецът „У.Б.” АД,
претендира да бъде установено съществуването на неговото парично вземане срещу
ответницата А.Б.Д. за сумата от 70141, 47 евро, представляваща незаплатена
предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 22.11.2013г. до окончателното изпълнение на задължението;
за сумата от 23901, 73 евро, представляваща дължима възнаградителна лихва
(договорна лихва), начислена за период от 15.01.2011г. до 21.11.2013г. С оглед изхода на процеса, ищецът претендира
за осъждане на ответницата – да му заплати и направените съдебни разноски.
Ответницата А.Б.Д. оспорва предявения иск. В подадения
отговор на исковата молба и в допълнителния отговор, чрез процесуалния си
представител, ответницата отрича твърдението за възникването и за надлежно
упражняване на правото на банката-кредитор да обяви кредитното задължение за
предсрочно изискуемо - преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред СРС. Поддържа становище, че месечните погасителни
вноски по кредита са били изчислявани незаконосъобразно от банката кредитор, на
различна месечна база и по различен от уговорения в договора за кредит
механизъм, след едностранно и необосновано прилагане на клаузи, които не са
съответстващи на клаузите, при които е бил сключен договора за кредит с „Е.В.Б.Б.Б.“
АД. Поддържа твърдение, че самият договор за кредит бил сключен без погасителен
план, поради което ответницата била в обективна неизвестност, относно точния
размер на месечната погасителна вноска, както и относно размера на дълга-
включително размер на главницата и размера на лихвата, която дължи да заплати
на падежните дати. По тази причина, тя извършвала погашенията със съзнанието,
че извършва надлежно погашение на редовен дълг, а не за ненадлежно изпълнение
или за изпълнение на предсрочно изискуемо задължение. През 2011г. ответницата по
своя инициатива уведомила писмено „У.Б.“ АД, че внесената от нея сума за
погасяване на кредитното задължение превишава размера на това задължение, като
при това била поискала от банката преизчисляване на задължението, за периода от
2009 до 2011г. и след това- приспадане на надвнесената сума, за периода на
2011г. При преговорите с банката, ищцата твърди, че упражнила право на
задържане, като заявила, че желаела да й бъдат върнати надвнесените суми или да
бъдат прихванати към изискуемите задължения. През 2012г. ответницата била
уведомена, че не изпълнява задълженията си в пълен размер и в срок, тъй като
внесените от нея суми не били достатъчни да покрият размера на вноската. При
това, ответницата твърди, че в нито един момент от развитието на кредитното
отношение, на нея не е бил предоставен погасителен план, съдържащ точен размер
на главницата и на лихвата, както и че никога не е била надлежно уведомявана от
„У.Б.“ АД за механизма и точния размер на лихвата, която следва да заплати с
погасителните вноски. Ответницата отрича съществуването на кредитното
задължение, което ищецът се домогва да установи, като релевира твърдения, че
между нея и ответника е налице спор относно: съдържанието на кредитното
правоотношение – за реда и условията за определяне на размера на
възнаградителната лихва; относно
действителността на клаузата на т.9.3. от договора за кредит, по отношение на
която ответницата твърди да е една нищожна, неравноправна клауза; относно съществуването
на правно основание за възникване на правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем и относно надлежното упражняване на това право; Моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен, а в случай, че искът бъде уважен (т.е. при
условията на евентуалност) прави възражение за прихващане на задължението,
което ищецът се домогва да установи, срещу своето вземане към ищеца, за сумата
от 5347, 09 евро, представляваща сбора на недължимо внесените от нея суми за
погасяване на кредита, през периода от месец февруари, до месец април на 2012г.
Претендира за осъждане на ищеца, да и заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства, посочени
по- долу установяват, че между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД
от една страна и двамата солидарни длъжници - А.Б.Д. и К.И.У. от друга страна е бил
сключен Договор за ипотечен кредит № 34/12.04.2007г. за сумата от 75 000
евро и със срок на погасяване от 15.04.2007г. до 15.11.2030г. Кредитът бил изцяло
усвоен на 20.04.2007г. В ал.1 от чл.9 на процесния договор за кредит е
предвидена диференцирана лихвена ставка за първите 12 месеца от договора и за
следващия период, а в ал. 2 на същата договорна клауза е определен механизмът
за изчисляване на лихвата в останалия кредитен период. Изпълнението на
кредитното задължение било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот.
В клаузата на чл.14 от договора е уредена възможността – кредитът „да стане“
предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими
плащания по кредита.
Като доказателства по делото са приети „Общи
бизнес условия на Е.В.Б.Б.Б. АД“ и „ОБЩИ
УСЛОВИЯ при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица“,
както и Извлечение от Протокол № 27 от заседание на 21.06.2010г. на Комисия за
защита на потребителите относно неравноправни клаузи в последно споменатите
общи условия.
Като доказателства са представени и приети извлечения от електронни
документи – писмени уведомления, за които страните не спорят че са публикувани
на УЕБ страницата на „У.Б.“ АД, относно решения на УС на банката по Протокол №
9/26.02.2009г., по Протокол № 14/01.04.2009г. и по Протокол № 25/05.06.2009г.
относно приложимостта на общите условия на „У.Б.“ АД (правоприемник) по
отношение на кредити, сключени от Е.В.Б.Б.Б.
АД (праводател) и относно увеличение на лихвените проценти по тези кредитни
правоотношения.
Като доказателства по делото е приета представената от страните писмена
кореспонденция /писма/, отправени и разменени между А.Б.Д. и „У.Б.“ АД, която
установява съдържанието на волеизявленията на страните, относно спора помежду
им за съдържанието на кредитното правоотношение и за надлежното изпълнение на
задълженията по него от страна на банката – кредитор и на кредитополучателя Д..
С оглед изрично релевираните от страните доводи, въз основа на съдържанието на
тази кореспонденция съдът приема за установено следното:
С писмо вх. № 47-1025/25.01.2013г. /стр.160-163 от делото/, което е адресирано
до „У.Б.“ АД,адресантът на писмото А.Д. заявява, че „..с писмо изх. № 47/16002 сте ме уведомили, че кредитът с № 34/12.04.2007г.,
сключен с Е.В.Б.Б.Б. АД е бил обявен за предсрочно изискуем през м. ноември
2011г…, като никой не ме уведоми за предсрочната изискуемост, нито ми
предостави решение в такъв смисъл..“ (цит.)
С покана за доброволно изпълнение изх. № 0226-20-000426/24.10.2013г.
/стр.93-94 от делото/, адресирана от „У.Б.“ АД до А.Д. – адресантът посочва в
контекста на изявлението си, че „обявява
предоставения кредит за изцяло предсрочно изискуем...“ (цит.). Приложената
към писмото обратна разписка съдържа данни, че това изявление не е било връчено
на адресата, поради данни за сменен адрес, които са посочени от служител с
неустановена самоличност и длъжност на пощенския оператор.
Съдържанието на приобщената преписка по ч. гр. д. № 48565 съгласно описа на
73 състав при СРС за 2013г. установява, че със Заявление за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по вх. №
3139686/22.11.2013г. „У.Б.“ АД е поискала да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу А.Б.Д. и солидарния длъжник К.И.У.. Въз основа на това
заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 03.12.2013г. Установява се също, че след подадена частна жалба с
възражение от страна на длъжницата А.Б.Д. е постановено Определение № 2093/29.01.2015г.
по ч.гр.д. № 18254 по описа на І ГО при СГС за 2014г. с което е отменено
постановеното разпореждане за незабавно изпълнение в частта срещу А.Б.Д. и при това е обезсилен издадения изпълнителен
лист по отношение на А.Б.Д.. Няма спора между страните, че съдът, който е
разгледал заповедното производство е дал указания на заявителя да предяви иск
за установяване на заявеното вземане срещу А.Б.Д., при наличието на възражение
в установения от закона преклузивен срок и при липса на данни за възражение от
солидарния длъжник К.И.У..
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметка открита
при „У.Б.“ АД както и извлечение от
счетоводни книги за същата банкова сметка № ********** отразяващи извършените
банкови операции с парични суми. Споменатите банкови счетоводни документи не са
били обект на оспорване и са анализирани от допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице С.И. обосновава следните изводи: Кредитът е
бил усвоен изцяло. Според банковите счетоводни документи, към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.11.2013г. не
са били внесени месечни погасителни вноски за периода от м.януари до месец ноември
на 2011г. включително, а кредитът е отразен като предсрочно изискуем в
счетоводната електронна система на банката на 23.11.2011г. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
размерът на непогасената главница по кредита е възлизал на 70 141, 47
евро, размерът на непогасените лихви /редовни и наказателни/ за периода от
23.11.2011г. до 22.11.2013г. е в размер на 23 901, 73 евро. Първата
погасителна вноска по кредита, която не е била внесена на падежа датира от
месец януари 2011г., а невнесената част от главницата е в размер на 65, 12
евро. Според извършените от вещото лице собствени изчисления, по съставен от
вещото лице погасителен план – внесените от ответницата месечни погасителни
вноски за периода от 15.05.2007г. до 23.11.2007г. са в размер на 28143, 59
евро, а според тези изчисления - към 23.11.2011г. не се установява за
погасяване на процесното кредитно задължение да са били платени суми в повече
от дължимото – тъкмо напротив: ответницата би следвало да заплати допълнително
6 290, 71 евро.
В дадените пред съда показания, свидетелката Д.В.М. заявява, че познава
ответницата и е възприела житейски ситуации, при които А.Д. е посещавала банков
офис на „У.Б.“ АД за да внесе на каса погасителна вноска по кредитно
задължение, но от съдържанието на провеждания разговор между Д. и служител на
банката свидетелката е узнала, че самата Д. е задавала въпрос за точния размер
на погасителната вноска, тъй като не е знаела какъв е този размер. По този
повод, доколкото размерът на погасителната вноска е бил по- голям от очаквания,
Д. е молила свидетелката да й носи допълнително парична сума.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за установяване на парично задължение на ответницата
в настоящия процес, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
По допустимостта на иска:
Специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, а
правният интерес на ищеца от предявяването му е формално обоснован от
указанията на заповедния съд, който е разгледал заповедното производство по ч.
гр. д. № 48565 съгласно описа на 73 състав при СРС за 2013г.
Самостоятелно извършената независима проверка на настоящия съд също
мотивира извод за процесуална допустимост на иска при спазване на преклузивния
срок за неговото предявяване и при наличие на правен интерес да бъде предявен. С
оглед задължителните указания, които вече бяха дадени на настоящия състав на
съда с Определение № 3287/20.11.2015г. по ч.гр.д. № 2873/2015г. на 3 с-в ТО на
САС - настоящият съда е длъжен да приеме, че правните последици на постановеното
след предявяването на иска Определение № 2093/29.01.2015г. по ч.гр.д. № 18254
по описа на І ГО при СГС за 2014г. с което е било отменено постановеното
разпореждане за незабавно изпълнение в частта срещу А.Б.Д. и е обезсилен
издадения срещу нея изпълнителен лист не повлиява върху допустимостта на иска и
този иск следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Самият ищец релевира като източник на заявените вземания посоченото в
исковата молба кредитно правоотношение, което е възникнало между него и ответницата,
въз основа на Договор за ипотечен банков кредит, а доколкото ответникът не
оспорва това твърдение – то основателността на предявената искова претенция очевидно
е предпоставена от установяване правното действие на процесния Договор за
ипотечен кредит № 34/12.04.2007г., който бил сключен за сумата от 75 000
евро между праводателя на ищеца „Е.В.Б.Б.Б.“
АД от една страна и от друга страна – А.Б.Д. и К.И.У. (трето неучастващо в
настоящия процес лице).
Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен
иск по чл. 422 от ГПК не е просто съществуването на вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова
вземане,
което основано на представения в заповедното производство документ по чл. 417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на
банката – за да разреши спора- настоящият състав на съда ще
трябва да установи, дали споменатото вземане съществува именно каквото е било
описано (посочено) в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение от
22.11.2013г.
Този генерален въпрос изисква да бъде даде отговор на въпросите:
Първо – дали е възникнало правото
на банката кредитор да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради
неизпълнение, респ. поради ненадлежно /непълно, закъсняло/ изпълнение на задължението
за внасяне на погасителна вноска за главница и лихва; Отговорът на този въпрос
изисква имплицитно да бъде даден отговор на въпросите, касаещи състоянието на
кредитното задължение и изисква преценка за същественото съдържание на договора
за кредит и приложенията към него, респ. за преценка наличието на неравноправни
клаузи, в каквато насока са част от доводите на ответницата, както и конкретна
преценка – кои месечни погасителни вноски са били внесени надлежно и кога/ по
какъв начин е реализирано твърдяното неизпълнение т.е. в какво се изразява това
неизпълнение /непълно, забавено и т.н.т./.
Второ - дали правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено надлежно, съобразно
задължителните указания в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, което изисква да е отправено
изрично волеизявление до длъжника, относно предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, още преди да бъде
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Обсъждайки първия от посочените по- горе въпроси, с оглед доказателствената
сила на приетите в хода на съдабното дирене и посочени в настоящото решение
доказателства, съдът приема, че процесния Договор за ипотечен банков кредит е
породил валидно кредитно правоотношение между ищеца (в качеството на
правоприемник на „Е.В.Б.Б.Б.“ АД) и ответницата Д., която са поела кредитното
задължение при условията на солидарност. Правоотношението е регулирано от
приложимите Общи условия на договора, които са били изменени след настъпилото
правоприемство (преобразуване без ликвидация) на първоначалния кредитор – „Е.В.Б.Б.Б.“
АД /понастоящем заличен търговец/ в „У.Б.“ АД, което е била заявител в
заповедното производство и има качеството на ищец в настоящия процес.
Според настоящия състав на съда обаче, в хода на съдебното дирене се
установи един релевантен факт с важно значение - не бе установен погасителен
план на кредита – нито такъв, съставен от първоначалния кредитор „Е.В.Б.Б.Б.“
АД, нито такъв, който е бил съставен по- късно от „У.Б.“ АД. По тази причина
съдът възприема становището на ответницата, че в действителност тя не е
разполагала с погасителен план на кредитното задължение, макар да е разполагала
и да е подписала договора за кредит.
Погасителният план обаче е специфичен документ, който е предназначен да
отрази числовото изражение на задължението, неговата структура – главница и
лихва, като отделни сегменти на дължимата месечна погасителна вноска, която е
платима в рамките на предвидения в договора период на погасяване на вземането и
на определения падеж.
Ето защо, установената липса на изготвен и връчен на кредитополучателя конкретен
погасителен план, според настоящия състав на съда, мотивира категоричен извод,
че банката - кредитор е била през цялото време неизправна страна в процесния договор.
При липса на погасителен план, на длъжниците без всяко съмнение е бил
известен глобалният размер на главницата, фиксирания в договора лихвен процент
в чл. 9, ал.1 /а не определяемата му величина в ал. 2/, както и предварително уговорените
в договора за кредит падежни дати за плащане на погасителните вноски.
Изменението на лихвения процент, обаче, в течение на вече сключения договор
за кредит и при наличието на изменение в общите условия за предоставяне на
кредити, поради настъпилото правоприемство между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД /понастоящем
заличен търговец/ в „У.Б.“ АД, но при
отсъствие на погасителен план, е предизвикало обективно затруднение пред
длъжниците по кредита и в частност – за ответницата Д. – да прецени дали
предоставеното от нея изпълнение е в действителност надлежно. Впрочем, в тази
насока следва да се отбележи, че ответницата е внасяла погасителни вноски, но в
хода на изпълнението на договора, между нея и банката – кредитор е възникнал остър
спор относно техния конкретен размер. Този спор се установява посредством
разменената кореспонденция между страните в процеса и не би могъл да бъде
разрешен обективно дори от настоящия съд, без наличие на предварително изготвен
погасителен план. Както беше споменато вече, такъв погасителен план обективно
липсва, а може да бъде направено и обосновано предположение, че по някаква
причина никога не е бил изготвян. След внимателен анализ на събраните в хода на
делото доказателства, настоящият състав на съда споделя мотивираното вътрешно
убеждение, че именно на липсата на погасителен план, а не на недобросъвестност
на длъжника/ците се основана генезисът на правния спор между банката и
кредитополучателя Д., който спор съдът понастоящем е сезиран да разреши.
Доколкото възприе извода, че „У.Б.“ АД, която се е домогнала да упражни срещу
длъжниците потестативното право на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение, в действителност също е била
неизправна страна в кредитното правоотношение – щом не е изготвила и
предоставила на длъжниците погасителен план за кредита – то настоящият състав
на съда приема, че тази банка не е била надлежно материално легитимирана да
упражни споменатото право. Следователно, в конкретния случай и при установените
в хода на процеса фактически обстоятелства - волеизявлението на „У.Б.“ АД за
упражняването на правото на предсрочна изискуемост - дори да е било отправено – не би могло да
породи желаните от неизправния кредитор правни последици, които да настъпят в
правната сфера на кредитополучателя.
Обсъждайки втория от посочените по- горе въпроси, с оглед доказателствената
сила на приетите в хода на съдебното дирене и посочени в настоящото решение
доказателства, съдът приема, че извлечението
от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, което е било представено пред заповедния съд, в никакъв случай не удостоверява факта, че до А.Д. е достигнало волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Приетата като
доказателство покана за доброволно изпълнение изх. №
0226-20-000426/24.10.2013г. /стр.93-94 от делото/, която е адресирана от „У.Б.“
АД до А.Д., очевидно също не е достигнала до нея, доколкото от съдържанието на
обратната разписка се вижда, че писменото волеизявление на банката- кредитор не
е било връчено. Отбелязването, че причината за това е промяна на адреса на
адресата Д. няма как да бъде кредитирано, най- малко поради невъзможността за
проверка на това твърдение, поради неизвестност на лицето, което е направило
отбелязването.
Съобразявайки изложените по- горе
изводи със задължителните указания в т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№ 4/2014г., ОСГТК на ВКС, настоящият състав на
съда ще трябва да приеме следното: Постигнатата
в договора за кредит предварителна
уговорка, според която кредитът става предсрочно изискуем единствено поради факта на ненадлежно изпълнение на кредитното задължение,
но без
в този случай кредитора да е длъжен да уведомява длъжника - не поражда действие - тъй като
преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, банката
– кредитор не е направила изрично воляизявление за
предсрочна изискуемост, което да е достигнало
до А.Д. (виж мотивите на т. 18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Твърдението на ищеца, че прието като доказателство писмо вх. №
47-1025/25.01.2013г. /стр.160-163 от делото/, адресирано от А.Д. до „У.Б.“ АД,
съдържало извънсъдебно признание на ответницата, за вече обявена предсрочна
изискуемост на кредита – няма как да бъде възприето, по две причини. На първо
място, то не може да бъде възприето, като се има предвид, че банката, която би
следвало да е адресантът на цитираното от Д. „писмо изх. № 47/16002“, не представи този конкретен документ като
доказателство в хода на съдебното дирене, а без да се запознае с неговото
съдържание, съдът не би могъл да прецени дали правото на обявяване на предсрочна
изискуемост в действителност е упражнено надлежно т.е. чрез ясно и конкретно
посочване на размера на непогасения, предсрочно изискуем дълг и неговите
сегменти /главница и лихва/. Това пък е особено наложително поради липсата на
погасителен план, за която вече стана дума. На второ място, тезата на ищеца, че
предсрочната изискуемост на кредита, уж всъщност вече била обявена надлежно на ответницата Д., посредством
цитираното от нея самата „писмо изх. №
47/16002“, логически противоречи на изпращането на последващо във времето,
ново изявление на банката - кредитор и то със същото предназначение. Такова
изявление обаче е било изпратено, защото банката- кредитор е изпратила
недостигналата до адресата Д. покана за доброволно изпълнение изх. №
0226-20-000426/24.10.2013г. /стр.93-94 от делото/.
Понеже в конкретния случай
фактите, относими към настъпване и надлежното обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита,
очевидно не са се осъществили преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – то съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, настоящият
състав на съда следва да приеме, че паричното вземане, не
е изискуемо в заявения размер и че не
е възникнало на предявеното/ заявеното пред
заповедния съд/
основание по чл. 417, т.2 от ГПК. Уместно е да се отбележи впрочем, че в същия смисъл
са и наведените от самия ищец доводи - в допълнителната уточнителна молба,
касаеща основателността на предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове, които не бяха допуснати за съвместно разглеждане в настоящия процес и
поради това- те не са предмет на делото.
По всички изложени съображения, предявените пред настоящия съд установителен
иск по чл. 422 от ГПК следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
При
това, задължителните указания, които са дадени на
съдилищата в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г. по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на
ВКС обективно няма как да бъдат приложени при разрешаването конкретно на
настоящия спор. Причината за това е вече
споменатата липса на погасителен план за процесния договор за кредит. Самото
съдържание на договора за кредит сочи, че периодичните месечни погасителни
вноски включват два отделни сегмента – главница и лихва. Липсата на погасителен
план обаче създава обективна пречка да се установи какъв е размерът на вече
падежиралите, към момента на приключване на съдебното дирене, но непогасени
вноски по кредита - за подобно изчисление със специални знания следва да бъде
направен един необходим предварителен извод към коя конкретна вноска с вече настъпил
падеж, следва да бъдат съотнесени направените от ищцата погасителни плащания
без погасителен план, преди тези плащания изобщо да са били преустановени,
поради зародилия се правен спор.
На практика, този спор може да бъде разрешен по исков ред само посредством
осъдителен иск, чрез който страните не са лишени от възможността да търсят
защита на правата си ( ищецът по реда на чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, а
ответницата по реда на чл. 55 от ЗЗД), но в отделен процес.
Изходът на повдигнатия пред настоящия съд спор по реда на чл. 422 от ГПК,
във всеки случай следва да приключи с отхвърляне на този специален
установителен иск, който е недоказан по основание и по размер - както поради
недоказаното възникване на основанието за упражняване на потестативното право
да бъде превърнат кредитът в предсрочно изискуем, така и поради ненадлежното
упражняване на това потестативно право.
По претенцията за
присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора по първия иск – с предмет установяване на вземането,
за което е била издадена заповед за изпълнение, претенцията на ищеца за
присъждане на съдебни разноски следва да бъде отхвърлена. При този изход на
спора, ответницата е легитимирана да получи направените от нея съдебни разноски,
в размер на сумата от 4600 лева от които 2600 лева, които са платени в брой
съгласно приложения към молба на стр. 219 от делото документ, сумата от 1800
лева, които са платени в брой съгласно приложения към молба на стр. 536 от
делото документ и сумата от 200 лева, заплатена за съдебно- икономическа
експертиза. Възраженията на ищеца, че липсват доказателства за заплащане на
сумата на споменатите разноски, са по същество неоснователни и ищецът следва да
бъде осъден да ги заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД с ЕИК ******* и адрес на
управление ***, пл. „*********срещу А.Б.Д. с ЕГН ********* с адрес,***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК- за
установяване съществуването на парично задължение за сумата от 70141, 47
евро, представляваща незаплатена предсрочно изискуема
главница, заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от
22.11.2013г. до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 23901, 73 евро, представляваща дължима възнаградителна
лихва (договорна лихва), начислена за период от 15.01.2011г. до 21.11.2013г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 03.12.2013г. по ч . гр. д. № 48565 съгласно описа на 73 състав при СРС за 2013г.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД с ЕИК ******* и адрес на управление ***, пл. „*********да заплати
на А.Б.Д. с ЕГН ********* с адрес,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 4600 лева (четири
хиляди и шестстотин лева), представляваща държавни такси и направените съдебни
разноски по делото, включително за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена
до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: