№ 3773
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100503929 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2288 от 09.02.2024г., постановено по гр. дело № 19305/2023г. по описа
на СРС, 66-ти състав „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 1544,02 лева,
представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които
ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило,
ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 01.04.2023г., до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 47,18 лева, представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 21.12.2022г. – 09.03.2023г. С решението са присъдени разноски в полза на
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в размер на 833,50 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в която са развити съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че решението е
постановено при извеждане на неправилни, неясни, противоречиви и непълни мотиви, което
на практика се приравнявало на липса на мотиви в цялост и било самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното решение. Сочи, че съдът не бил разгледал в цялост събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства и бил достигнал до неправилен
1
извод, че предявеният иск следвало да бъде уважен. Поддържа, че пълният размер на
обезщетението не кореспондирал с приноса на водача, застрахован при ищцовото дружество,
за настъпване на процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат, който с поведението
си бил станал причина за настъпване на произшествието, за което обстоятелство се били
събрали достатъчно доказателства. Твърди, че СРС бил допуснал съществени процесуални
нарушения на процесуалния закон като не бил обсъдил в цялост всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи, че експертизата била изготвена без
показания на свидетели, поради което отразеният механизъм на ПТП бил непълен, неясен и
необоснован. Искането към съда е да отмени решението като в условията евентуалност да
намали размера на присъденото обезщетение, тъй като същият не кореспондирал с приноса
на водача, имуществено застрахован при ищеца, който с поведението си бил станал причина
за настъпване на произшествието.
С уточнителна молба от 08.05.2024г. въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е посочил, че обжалва решението в неговата цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с който се оспорва същата. Излага съображения, че
предпоставките за уважаване на предявените искове били доказани по безспорен начин.
Твърди, че по делото не било налице оспорване на договора за застраховка от никоя от
страните по него. Сочи, че по делото бил установен механизмът на настъпване на ПТП и то
при условията на пълно и главно доказване. От заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ, както и от показанията на свидетелите, несъмнено се установявали
щетите по лек автомобил „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, рег. № ****, както и че същите
се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.06.2022г.
произшествие в гр. София. Причината за настъпването на процесното ПТП било
поведението на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „205Д“, рег. № ****,
който не бил спазил достатъчно странично отстояние и бил реализирал ПТП с паркиралия
лек автомобил. Сочи, че доводите на ответната страна за съпричиняване не били доказани по
никакъв начин. По делото не било установено водачът на увредения автомобил да бил имал
възможност да предотврати удара или да бил осъществил действия, с които да е допринесъл
за настъпване на щетите. Поддържа, че от заключението на вещото лице се установявало, че
ударът между двете МПС-та бил предотвратим единствено от страна на водача на лек
автомобил „Мерцедес“. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
2
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя
на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В конкретния случай с определението от 27.09.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.11.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на МПС „Мерцедес 205 Д“, рег. № **** е била застрахована при ответника по
валидна застрахователна полица, както и че МПС „Мицубиши Аутлендър“, рег. № ****, е
било отремонтирано и ищецът е заплатил сумата от 1529,02 лева, както и че са били сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева; че ответникът бил получил регресна покана
най-късно на 20.12.2022г.; че относно увреденото МПС „Мицубиши Аутлендър“, рег. №
**** бил налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП-то е настъпило в срока на
застрахователното покритие и съставлява покрит застрахователен риск.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно
механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. В тази насока съдът намира
следното.
От показанията на св. П. И. И., водач на лек автомобил „Мицубиши“, се установява,
че има строителен обект на ул. „Ралевица“. Водачът на другия автомобил следвало да вземе
буса от паркинга и да го изчака, за да отидат на обекта да товарят. Отишъл първи и спрял
колата пред едно заведение, за да си вземе кафе. Не видял, че имало удар, чул хора наоколо
да казват „Вижте тоя как го удари“. Твърди, че отишъл и видял, че колата му била ударена, а
същевременно бусът му минавал. Неговият работник с буса бил минал и ударил
„Мицубишито“ отляво- били увредени ляво огледало, калник и фар. Сочи, че на улицата
нямало знак за забранено паркиране, имало по-надолу, той спирал пред обекта, на който
работел. Твърди, че улицата била двупосочна, имало спрели коли от ляво и от дясно. Във
всяка посока имало по едно платно, но не било обозначено с маркировка.
От показанията на св. Г.И.Б., водач на автомобил „Мерцедес“, се установява, че имат
обект на ул. „Ралевица“ и чакали там да натоварят материали, улицата била тясна. Имало
две коли и закачил едната от лявата страна. Другият автомобил бил одраскан, имало
3
увреждания по калника, вратата, фара и огледалото. Сочи, че нямали спор относно вината,
другият автомобил бил спрял.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно дадена на
основание чл. 202 ГПК, се установява, че възможният и вероятен механизъм на настъпване
на процесното произшествие е следният- на 14.06.2022г. в гр. София водачът на МПС
„Мерцедес 205 Д“, рег. № ****, се е движил по ул. „Ралевица“ и в района на № 62 при
разминаване с друг автомобил, реализирал удар в страничната лява габаритна част на
паркирания от дясно спрямо посоката му на движение МПС „Мицубиши Аутлендър“, рег. №
****. Експертът е посочил, че от приетите по делото документи не били констатирани
причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като
аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-
транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му. Вещото лице е
уточнило, че причините били от субективен характер, а именно действията от страна на
водача на МПС „Мерцедес“ с органите за управление на автомобила- кормилна, горивна и
спирачна уредба, както и от избраната от него странична дистанция спрямо паркирания
автомобил „Мицубиши“.
При така събрания доказателствен материал правилно първоинстанционният съд е
приел, че безспорно се установява механизма на настъпване на ПТП, както от показанията
на двамата свидетели, така и от двустранния констативен протокол за ПТП и приетата САТЕ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на свидетелите са еднопосочни
относно начина на настъпване на процесното ПТП, същите са логични,
вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Поради
което приема, че установеният от СРС механизъм на настъпване на ПТП съответства изцяло
на приетите по делото доказателства. В този смисъл доводът на въззивника, че експертизата
е изготвена без показания на свидетели, е неоснователен, доколкото експертът е работил
след депозиране на свидетелските показания и същите са възпроизведени в самото
заключение. Неоснователен и довода, че по делото липсвали доказателства за механизма на
настъпване на ПТП, доколкото по делото е приет двустранен констативен протокол за пътно-
транспортно произшествие от 14.06.2022г., изслушани са двамата водачи на участвалите в
ПТП автомобили и е приета САТЕ за установяване на механизма и причинната връзка
между настъпилото ПТП и уврежданията върху лек автомобил „Мицубиши“, респ.
стойността, необходима за отстраняването им.
С оглед на гореизложеното правилно СРС е приел, че механизмът на настъпване ПТП
е следният: на 14.06.2022г. в гр. София водачът на МПС „Мерцедес 205 Д“, рег. № ****, се е
движил по ул. „Ралевица“ и в района на № 62 при разминаване с друг автомобил, е
реализирал удар в страничната лява габаритна част на паркирания от дясно спрямо посоката
му на движение МПС „Мицубиши Аутлендър“, рег. № ****.
От заключението се установява, че от техническа гледна точка съобразно
представените по делото доказателства, щетите, нанесени на процесното МПС „Мицубиши
4
Аутлендър“, рег. № ****, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП,
настъпило на 14.06.2022г.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на МПС „Мерцедес 205 Д“,
рег. № **** е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП и на чл. 20 ЗДвП и е станал причина за
настъпване на процесното ПТП.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.
Съгласно чл. 25 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От гореописаната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра да заобиколи в конкретния случай спряло моторно превозно средство да се убеди,
че няма да създаде опасност като се съобрази с габаритите на управляваното от него
превозно средство и при разминаването с друго МПС да остави подходяща странична
дистанция за осъществяване безопасно на исканата от него маневра.
В конкретния случай водачът на МПС „Мерцедес 205 Д“, рег. № **** е нарушил
горецитираната разпоредба като не се е съобразил с габаритите на управляваното от него
превозно средство, спрелият лек автомобил „Мицубиши“ и оставащото странично
разстояние между тях при извършване на маневрата. Поради което настоящият съдебен
състав намира, че изводът на СРС, че именно водачът на МПС „Мерцедес 205 Д“ е виновен
за настъпилото ПТП е обоснован и съобразен със събраната доказателствена съвкупност.
Следва да бъде посочено, че преценката за безопасността на движението трябва да се
извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя
или в липсата на възможност да се появи такава опасност с оглед мястото на пътното платно
и необходимото свободно пространство, да осъществи безопасно маневрата.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът на
лек автомобил „Мерцедес“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал
причина за настъпване на процесното ПТП. В който смисъл са и показанията на самия водач
на автомобила- св. Борисов, изцяло кореспондиращи със заключението на вещото лице,
което е посочило, че причините за настъпване на ПТП-то са от субективен характер и са
именно действията на водача на автомобил „Мерцедес“ с органите за управление на
автомобила- кормилна, горивна и спирачна уредба, както и избраната от него странична
дистанция спрямо паркирания автомобил Мицубиши.
5
Относно своевременно релевираното възражение за съпричиняване, съдът намира, че
същото е неконкретизирано, доколкото не е посочено по какъв начин и с какви конкретни
свои действия водачът на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на СРС,
че по делото не се установява св. И. да е нарушил разпоредби на ЗДвП, доколкото е спрял
автомобила си в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП., като по делото не се
установява наличие на регулация, указваща забрана за паркиране на ул. „Ралевица“ на
мястото на настъпване на ПТП. На следващо място, управляваният от него автомобил е бил
паркиран по време на настъпване на процесното ПТП, а самият водач е бил в близко
заведение, т.е. не е могъл и да допринесе за настъпване на процесното ПТП, доколкото
обективно не се е намирал на мястото на настъпването му. В допълнение следва да бъде
посочено, че твърденията на ответника, че ПТП-то е настъпило по друго време и при други
обстоятелства, са останали недоказани по делото.
Предвид гореизложеното правилно СРС е приел, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения иск по чл. 411 КЗ като от заключението на вещото лице по САТЕ е
установил стойността, необходима за отстраняване на щетите, нанесени на увреденото МПС
– 1616,42 лева с включени ликвидационни разноски, и в съответствие с принципа на
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, е присъдил претендирания от ищеца
по-нисък размер.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно уважения иск за
мораторна лихва - в тази си част жалбата е бланкетна. При това положение и при липсата на
оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че решението в частта, с която този иск е
уважен, също е правилно и законосъобразно.
При съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Същата претендира единствено адвокатско
възнаграждение в размер на 546 лева с включено ДДС като са представени и доказателства
за сторените разноски, а именно фактура № 229 от 22.03.2024г., както и платежно нареждане
от 22.03.2024г. Предвид което на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените
разноски във въззивната инстанция в размер на 546 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2288 от 09.02.2024г., постановено по гр. дело №
19305/2023г. по описа на СРС, 66-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 546 лева,
представляваща сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7