№ 15149
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110150780 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че производството по делото е допустимо. Ищецът и ответникът са
представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
С оглед на горните изводи следва да бъде насрочено открито заседание за
разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54155/15г. на СРС, 69с-в.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.05.2023 г. – 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Предявени са установителни искове от „ФИРМА“АД срещу О. У. с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени
задължения за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, произтичащи от договор
за потребителски кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 13.10.15г. по ч. гр. д. № 54155/2015г. по описа на СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че между него и ответника като кредитополучател на 18.11.13г. е
сключен договор за банков кредит , по силата на който заемодателят –ищец е предоставил
на ответника заем в общ размер на 10 000лева, а ответникът е поел задължение да връща
заема на месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че
1
ответникът не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума, като дължи и
лихва за забава , за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр.д. № 54155/15г. на СРС, 69с-в.
Ищецът претендира установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение,
възразена в срок от длъжника по заповедното производство.Претендира разноски.
Ответникът , чрез адв. Д. от САК, оспорва предявените искове с твърдение за тяхната
неоснователност.Оспорва сключването на валиден и действителен договор за потребителски
кредит с ответника от 18.11.13г. Твърди се погасяване както на главните , така и на
акцесорните вземания поради изтекла давност. Оспорва качеството на кредитор към
настоящия момент по отношение на ищеца, като твърди, че същият се е разпоредил с
вземанията на 31.01.18г. в полза на трето за спора лице- „ФИРМА“ЕООД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен действителен договор за заем
/чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало
задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата. В тежест на ищеца е да установи валидност на договора
, както и че е носител на вземанията спрямо ответника, предвид направените с отговора
възражения, както и обстоятелства , водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2