Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4400 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.В.Ш. с ЕГН ********** *** срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, офис 4 и „Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, с която е предявени следните
обективно и субективно съединени искове:
1) по чл.128, т.2 от КТ за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 2467,87
щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015г. и
сумата от 2056,50 щ.д.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
2) по чл.86 от ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 277,46 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март
2015г. от 2467,87 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април
2015г. от 2056,50 щ.д. за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г.;
3) по 224, ал.1 от КТ за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 293,37
щ.д., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на за 7 работни дни за 2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата;
4) по чл.86 от ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят сумата от 32,98
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван
платен годишен отпуск от 293,37 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
работил на кораб м/к „Батя”, ИМО № 8000836 съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 23.12.2014г. между него и
ответното дружество „В.И.” ЕООД на длъжност „елетротехник”.
Съгласно договора месечното трудово възнаграждение на ищеца било 2600 щ.д.
Трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие със Заповед на работодателя
от 28.04.2015г. На ищеца не било заплатено трудово възнаграждение за м. март
2015г. в размер на 2467,87 щ.д. и за м.април 2015г. в размер на 2056,50 щ.д.,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. за 7 работни
дни в размер на 293,37 щ.д. Задълженията били потвърдени от работодателя в
справка за дължими суми. Работодателят изпаднал в забава в плащането на
посочените суми на 27.04.2015г.Ответното дружество „Б.” АД към сключване на
трудовия договор било беърбоут чартьор
на кораба, вписан като такъв в регистъра на ИА „Морска администрация”. Твърди
се, че между „Б.” АД и членове на екипажа на кораба било сключено споразумение
за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г., което според ищеца представлявало
признание на дължимите на екипажа плащания.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника „Б.” АД е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове
като неоснователни. Сочи се, че „Б.” АД не е страна по трудовите договори на
екипажа на кораба и няма основание за ангажиране на отговорността му. Не се
оспорва обстоятелството, че е беърбоут чартьор на кораба. Твърди се, че поради преотдаването
на кораба под наем на „***” СА, не е назначавал корабен екипаж. Между „***” СА
и „В.И.” ЕООД бил сключен договор от 07.05.2013г. за мениджмънт на кораба за
периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., като последното дружество е сключвало
трудовите договори с екипажа на кораба. Не оспорва, че със споразумение от
11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „В.И.” ЕООД към петима моряци от
членовете на екипажа, но ищецът не е сред тях.
В законоустановения срок ответното дружество „В.И.”
ЕООД не е депозирало писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалните представители на ответника „Б.” АД оспорват
иска и поддържат отговора на исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество „В.И.”
ЕООД не се явява и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения индивидуален трудов договор на моряка от 23.02.2014г., че ищецът в
качеството си на моряк/работник е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „В.И.” ЕООД в качеството му на „работодател”, по силата на което е
бил назначен на длъжност „ел. техник” с място на работа „м/к Батя”, официален номер 80036, флаг; България. Договорът е
сключен за срок от 3 месеца +/- един месец в полза на работодателя. Уговорено е
основна месечна заплата от 1270 щ.д., извънреден труд от 740 щ.д., отл.седм.почивка – 460 ш.д. и бонус
– 130 ш.д., или общо 2600 щ.д. Продължителността на работното време е 183 часа
месечно при ненормирано работно време.
Със Заповед № 00000286/28.04.2015г. на управителя на „В.И.”
ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 26.04.2015г. В
заповедта е вписано, че на ищеца следва да се начисли обезщетение по чл.224 за
7 дни. Заповедта е връчена на ищеца на 28.04.2015г.
Съгласно справка за дължими суми № 487 от
05.08.2015г., неоспорена от страните, изготвена от „В.И.” ЕООД, работодателят
дължи на ищеца трудови възнаграждения за периода до 25.04.2015г. , както
следва: за м.март 2015г. – нетна заплата от 2467,87 щ.д. и за м.април, 2015г. –
нетна заплата вкл. и обезщетение по чл.224 за 7 дни от 2349,87 щ.д.
Приет по делото е договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и
международен морски съвет кодово име: „Беъркон
Приет е също така договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и
международен морски съвет кодово име: „Беъркон
Представен още е стандартен договор за договор
за мениджмънт от 07.05.2013г., сключен между „*** С.А.” сключва с „ВМ
Интернешънъл” ЕООД кораб м/к Батя, неоспорен от
страните.
Като
писмено доказателство е приета и информация предоставена от директора на дирекция
„Морска администрация – Варна”, относно м/к „Батя”,
от която се установява, че същия е заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015 г.
по молба на корабособственика. Установява се още, че
в регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър кораба „Батя” е вписан на
11.01.2012 г. Като корабособственик е посочен Индивидуал Технолоджи С.А., Маршалови острови, за беърбоут чартьор – „Булминерал” ООД за
периода 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г.; за подбеърбор
чартьор за периода 06.01.2012 г. до 06.01.2017 г. „Euroquest Shipping LLC” /договорът му е прекратен
на 07.05.2013 г./; за подбеърбор чартьор
за периода 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. - „*** С.А.”
Представени от ответника „Б. АД” са писмени
доказателства за извършени плащания от „*** С.А.” към „В.И.” ЕООД (л.124-180 от
делото).
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД срещу
ответника „В.И.” ЕООД
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличие на валидно трудово
правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и
размера на дължимите му трудово възнаграждения. Ответникът от своя страна
следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задължението си за плащане на трудово възнаграждение. По отношение на
претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава и началната й дата.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е работил по трудов договор, сключен с ответника „В.И.” ЕООД за процесния
период – м. март и м. април 2015г. Следователно за работодателя е възникнало
задължение да заплати на ищеца трудово възнаграждение.
Ответникът „В.И.” ЕООД в качеството си на работодател,
не е оспорил размера на претенцията на ищеца за трудово възнаграждение. Също
така приетата по делото справка за дължими суми от 05.08.2017г., изготвена
именно от работодателя, може да се приеме като извънсъдебно признание на
размера, доколкото изцяло съвпада с претенцията на ищеца, а именно 2467,87 щ.д.
за м. март 2015г. и 2056,50 щ.д. за м.април 2015г. (по справката трудовото
възнаграждение за м. април 2015г. е дадено общо с обезщетението по чл.224 от КТ
в размер на 2349,87 щ.д., който отговаря точно на сумираните претенции на ищеца
за трудово възнаграждение за м. април 2015г. в размер на 2056,50 щ.д и за
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 293,37 щ.д.).
Ответникът „В.И.” ЕООД не е ангажирал доказателство за
плащането на дължимите трудови възнаграждения.
По изложените съображения искът по чл.128, т.2 от КТ
се явява основателен спрямо този ответник и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главната претенция води
до извод за уважаване и на акцесорната такава с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД. Работодателят е изпаднал в забава относно
дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на падежа, на
който е следвало да бъде заплатено същото, който в случая е датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 26.04.2015 г. За претендирания
период от 26.04.2015 г. до 03.06.2016 г.
работодателят е бил в забава, поради което и този иск се явява доказан по
основание и размер, доколкото тветникът не е оспорил
размера на претендираната законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
искът за обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения
следва да бъде уважен изцяло.
По исковете по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД срещу
ответника „В.И.” ЕООД
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със Заповед №
00000286/28.04.2015г. на управителя на „В.И.” ЕООД, считано от 26.04.2015г. В
самата заповед е записано, че на работника следва да се начисли обезщетение по
чл.224 от КТ за 7 дни. Същото обезщетение е вписано и в справката за дължими
суми, издадена от „В.И.” ЕООД. Както беше посочено по- горе, в справката
заплатата за м. април 2015г. и обезщетението по чл.224 от КТ са дадени в общ
размер, но същият отговаря точно на сумираните претенции на ищеца. Следователно
справката може да бъде приета като извънсъдебно признание както на основанието, така и на размера на
претенцията. Отделно от това, претенцията не е оспорена и в рамките на
съдебното производство.
Законната лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск се дължи от датата на изпадане в забава, а именно от деня
следващ прекратяването на трудовото правоотношение – 27.04.2017г. Ответникът не
е оспорил размера на обезщетението за забава за периода от 27.04.2017г. до 03.06.2016 г.
По гореизложените съображения съдът намира, че
исковете за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за законна лихва
за забава върху същото следва да бъдат уважени изцяло.
По предявените искове срещу ответника „Б.” АД
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и за законна лихва за забава върху
същите, са предявени в условията на солидарност и срещу ответника „Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции – тези на
екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьора следва да отговаря за задълженията към тези трети
лица.
По
силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател
е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР КТК, "беърбоут чартър" е договор за наемане на кораб за
уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и
екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за
определен срок, по договор
за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър
е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Разпоредбата
на чл. 199г КТК посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба
с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Фигурата на корабния мениджър е
уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора за
управление на кораб - договор за корабен мениджмънт,
корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името
и за сметка на корабопритежателя една или повече
от следните услуги: 1.
организира и поддържа система за управлениe на
безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува
корабния екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на
кораба в техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на
кораба; 5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя,
свързано с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7.
осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя
във връзка с кораба, който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя
при покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на кораба с
провизии; 10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва други
услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартъор по отношение на
м/к „Батя” в процесния период. Установи се също така,
че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ е сключил договор за подбеърбоут чартър с „*** С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ от 07.05.2013 г., който е действал в процесния период. Доколкото
по делото не се установява да е налице забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът за подбеърбоут чартър е сключен законосъобразно.
Отделно
от горното, се установи и че „*** С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ е сключил договор за мениджмънт на кораба с „ВМ Интертешънал” ЕООД от 07.05.2013 г., който също е действал
за процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и
установената по делото фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба „Батя”
за процесния период има „*** С.А.” в качеството му на подбеърбоут
чартъор на кораба. Последното дружество именно е
сключило и договора за мениджмънт с другия ответник – „ВМ Интертешънал”
ЕООД”, който от своя страна е сключил индивидуалния трудов договор с ищеца. С
оглед отговорността на корабопритежателя подлежи на
изследване въпросът дали корабният агент/мениджър е сключвал индивидуалните
трудови договори с екипажа от името и за сметка на корапопритежателя
или от свое име, каквото право има. В последния случай само и единствено корбаният агент би носил отговорност за задълженията,
възникнали във връзка с трудовото правоотношение. Така или иначе, в настоящия
случай, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото както
бе посочено в рамките на процесния период ответникът „Б.’ АД няма качеството на
корабопритежател, а евентуалната отговорност на „***
С.А.” не е предмет на настоящото производство.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не се установи основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД заедно с тази на
другия ответник „ВМ Интертешънал” ЕООД, предвид което
исковете срещу „Б.” АД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
„Б.” АД направените и поискани в
настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 750 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение само, ако същото надвишава предвидения размер в Наредбата
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
какъвто не е настоящия случай.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ВМ Интертешънал” ЕООД” следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса, както следва: в 301,27 лева по иска по чл.128,т.2
от КТ, 50 лева по акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД, 50
лева по иска по чл.224 от КТ и 50 лева по акцесорния
му иск по чл.86 от ЗЗД, или общо 451,27 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, офис 4 да заплати на В.В.Ш. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015г. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от 277,46
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД; 3) сумата
от 293,37 щ.д., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 работни дни
за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен
годишен отпуск от 293,37 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.Ш.
с ЕГН ********** *** срещу „Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** за заплащане солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис 4 на следните суми:
1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. март 2015г. и сумата от 2056,50 щ.д.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2)
сумата от 277,46 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. март 2015г. от 2467,87 щ.д за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 231,21 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. април 2015г. от 2056,50 щ.д. за
периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД; 3) сумата
от 293,37 щ.д., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 работни дни
за 2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.06.2016г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 от КТ; сумата от 32,98 щ.д.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен
годишен отпуск от 293,37 щ.д за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.В.Ш. с ЕГН **********
*** да заплати на „Б.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 750 лева, представляваща
направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис 4 да заплати по сметка
на ВРС държавни такси в размер на 451,27 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: