Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 29.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10496 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени от "В.д.в." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Я.А.Я.против "Б." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Й.Б., искове с правно основание чл. 79 във вр. с
чл. 258 и сл. и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите от :
•
6679,80 лв. (шест хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща неплатена цена на извършени хамалски услуги за обект,
находящ се в гр.***, ****" за периода от
29.05.2018г. до 05.06.2018г. по сключен допълнителен неформален договор за
изработка на 29.05.2018г.
•
729.21лв. (седемстотин двадесет и
девет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата, считано от забавата - датата на падежа на
фактура №424/06.06.2018г., а именно 06.06.2018г. до завеждане на иска в съда –
03.07.2019г.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молбата се твърди, че между страните е сключен Договор за
изработка №1010/08.05.2018г., с предмет извършване на хамалски услуги срещу
възнаграждение.
Твърди се, че договорът е
изпълнен надлежно от страна на ищеца, като за извършената по договора работа е
издадена Фактура №**********/ 08.05.2018г. която е заплатена от ответника,
доколкото той е приел без възражения
възложената работа.
Твърди още, че в процеса на изпълнение на първоначалния договор,
страните са променили обема на възложената работа, като де факто са сключили
нов допълнителен договор за изработка с предмет
количествата хамалска работа над договореното първоначално количество.
Сочи се още, че разменената между страните електронна кореспонденция, води до
извод за разменени писмени съобщения между страните, които покриват
изискванията на съгласие за сключване на договор за изработка на посочените
допълнителни количества работа.
Доколкото достъпът до терена бил различен от първоначално договорения,
обектът е бил на 4, а на 5 етажа, както и, че с оглед спешността на възложеното
се налагало извънредно разтоварване на кашони и разнасяне на обзавеждане в
часовете от 19:00 часа до 22:00 часа и работа в почивните дни.
Предметът на допълнителния договор за изработка бил
товаро-разтоварителни дейности, включващи обслужване на допълнителен етаж от
хотела, разтоварване в условията на пресечен терен с наклон и препятствия,
липса на осигурен достъп до депо, пренасяне на елементи - мебели, кашони,
палети с плоскости в общ размер на 605 куб.м. и ангажиране на работна ръка и
тирове.
Допълнително извършената работа била остойностена в издадената фактура
Фактура №**********/06.06.2018г., която не била заплатена от ответника.
Цената за хамалска услуга била формирана на база броя на хора, които са
ангажирани с изпълнението по обекта, изработени човекочасове и коли
(15лв./човекочас и 15лв./кола). За всеки един от дните, в които е извършвана
работа в периода 29.05.2018г. - 05.06.2018г. се дължат възнаграждения, както
следва:
• 29.05.2018г. - 95,5
човекочаса и 2 коли - 1462,50лв. без ДДС
• 30.05.2018г. - 9
човекочаса и 1 кола - 150лв. без ДДС
• 31.05.2018г. - 99
човекочаса и 1 кола - 1500лв. без ДДС
• 2.06.2018г. - 50
човекочаса и 1 кола - 765лв. без ДДС
• 4.06.2018г. - 71
човекочаса и 2 коли - 1095лв. без ДДС
• 5.06.2018г. - 55
човекочаса и 2 коли - 855лв. без ДДС
При формиране на общата сума са надписани 261лв. повече (17,4
човекочаса) в следствие на допусната техническа грешка, която стойност е
извадена от финалната процесна фактура в общ размер на 5566,50лв. без ДДС или
6679,80 лв. с ДДС.
По делото е постъпил отговор от
ответника в срока по чл.131 от ГПК.
Същият оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че е
заплатил изцяло задълженията си към ищеца.
Оспорва, че с ищеца имат сключен
друг договор, освен този от 08.05.2018г. С този договор уговорили точния обем
работа и крайната цена на услугата. Работата, извършена от ищеца, не превишава
предварително уговореното количество и обем. Посочените в писмото от
31.01.2018г. и в договора общо 3405 броя кашони са точно толкова, колкото са
доставени на купувача на мебелите.
Оспорва твърденията в исковата молба относно липсата на предоставени
нормални условия за работа, че не е осигурен нормален достъп до хотела,
отдалеченост, както и че обемът на стоките, пренесени от ищеца, са повече от
605 куб.метра. Работата на ищеца не само не превишава договореното, а е
по-малко, т.к. общият брой камиони, с които доставили тези 3405 броя кашони с
мебелите на клиента, е девет, а ищецът разтоварил само осем. Деветият камион
бил разтоварен от работници на купувача на мебелите. Отделно, мебелите не били
разнесени от ищеца до сьответната стая в сградата, а били оставяни в произволни
стаи.
По отношение на претенциите за допълнително заплащане - в процеса на
работа ищецът започнал да пресмята работата си по различен начин и започнал да
претендира за повече пари от договореното, но ответникът никога не се е
съгласявал с допълнителните искания за пари или с претенциите за свършена
повече работа. Приложената фактура не са приемали, нито осчетоводявали, т.к.
посочената в нея услуга не е извършвана.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът оспорва исковете и моли
за отхвърлянето им.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените с исковата молба претенции намират
правното си основание в разпоредбите на чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и и чл. 86 от ЗЗД, доколкото се
претендира присъждане на възнаграждение по договор за изработка и
обезщетение за забава.
За уважаване на претенциите е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: че между ищеца и ответника е сключен
допълнителен неформален договор за
изработка на 29.05.2018г., съгласно който страните са се съгласили ищецът да
извърши срещу заплащане на допълнително количество хамалска работа - пренасяне
на елементи в общ размер на 605 куб.м. за периода 29.05.2018г. - 05.06.2018г.,
че работата е реално извършена - елементи в общ размер на 605 куб.м. са
пренесени от работници на ищеца за периода 29.05.2018г. - 05.06.2018г. до
обекта на ответника, че е настъпил падежа на задължението за заплащане на
цената на предоставената услуга и изпадането на ответника в забава, размера на
задълженията на ответника. Доказването на сочените предпоставки е в тежест на ищеца.
Видно от приложения по делото Договор
за изработка №1010/08.05.2018г., с предмет извършване на хамалски услуги срещу
възнаграждение, страните са уговорили услуги по товарене и разтоварване на вещи
/мебели/ пренасяне на цялостно обзавеждане от 3405 кашона за цена от 7230лв.
без ДДС.
Няма спор, че работата по този
договор е изпълнена, както и че е било заплатено възнаграждението по същия.
Твърди се обаче от ищеца, че между
страните е сключен допълнителен неформален договор за хамалски услуги въз основа
на който не е било заплатено възнаграждение в размер на 6679,80 лв.
Доказването на този факт подлежи
на пълно и главно доказване. Доколкото цената на договора е над 5000лв., то
гласни доказателства за сключването на договора са недопустими. Ищецът се позовава на електронни документи, а именно разменена
между страните електронна кореспонденция по и-мейл.
Видно както от самата
кореспонденция, приложена по делото на хартиен носител, така и от изготвената
по делото С-IT-E, в същата изявления има само
и единствено на едната страна в твърдяното правоотношение, а именно – от
представителя на "В.д.в." ЕООД, Я.Я.. ЛИПСВА каквото и да е изявление
от сочения период на представител на ответното дружество "Б." ООД. За
да е налице сключване на един /неформален/ договор е необходимо постигане на
съгласие. Съгласието представлява две насрещни съвпадащи волеизявления. За да е
налице сключване на договор по твърдения от ищеца начин /чрез размяна на
изявления/ е необходимо да е била направена оферта, която да е била приета. В
конкретния случай липсва приемане на офертата. Изявленията на Я.Я. в ел.писма,
в които същият посочва брой коли и човекочасове, както и цена на услугата,
могат да бъдат приети за оферта, но за същата няма насрещно волеизявление за
приемане. Липсва каквото и да било изявление, от което да е видно съгласие на другата
страна с параметрите на предложения договор. В този случай не може да се приеме
за доказано, че е бил сключен неформален договор за изработка с твърдените от
ищеца параметри.
По делото е изготвена и ССЕ. От
същата е видно, че в счетоводството на ответника е осчетоводена само фактурата
с цената на първоначалния договор /Фактура №411/08.05.2018г. на стойност
8676лв. – платена/ и НЕ Е осчетоводена Фактура №424/06.06.2018г. на стойност 6679,80
лв. – претендираната сума по допълнителния договор. Поради това съдът не може
да приеме, че е налице конклудентно изразено съгласие от страна на ответника с
договора чрез приемане и осчетоводяване на фактурата.
Поради липса на доказване на факта
на сключването на твърдения от ищеца договор, не следва да бъде обсъждано
неговото изпълнение, поради което съдът не следва да коментира гласните
доказателства. Изпълнението /за което се събираха гласни доказателства/, дори и
да е налично, не е осъществено по сключен договор между страните, поради което
обезщетяване /евентуално/ се дължи по друг ред.
Поради недоказване на
предпоставките на главния иск, същият подлежи на отхвърляне. Следвайки съдбата
на главния иск, акцесорният също подлежи на отхвърляне.
Предвид изходът от спора, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се следват разноските за производството, а именно
сумата от 700лв., представляваща заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "В.д.в."
ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Я.А.Я.против "Б."
ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Й.Б., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от:
•
6679,80 лв. (шест хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща неплатена цена на извършени хамалски услуги за обект,
находящ се в гр.***, ****" за периода от
29.05.2018г. до 05.06.2018г. по сключен допълнителен неформален договор за
изработка на 29.05.2018г.
•
729.21лв. (седемстотин двадесет и
девет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
лихва за забава върху главницата, считано от забавата - датата на падежа на
фактура №424/06.06.2018г., а именно 06.06.2018г. до завеждане на иска в съда –
03.07.2019г.,
на
основание чл. 79 във вр. с чл. 258 и сл. и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "В.д.в." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Я.А.Я.ДА ЗАПЛАТИ на "Б."
ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Й.Б., сумата от 700лв. /седемстотин лева/,
представляваща разноски в производството, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните. Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: