РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  212

 

гр. Пловдив,  09.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3148 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на С.Г.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.Н.К., срещу заповед № 21-1030-002304/22.11.2021 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а‘ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че административният акт не съдържа конкретни фактически и правни основания за налагане на административната принуда, поради което остава неясно на коя от хипотезите по чл. 171, т. 2а, б. „а‘ от ЗДвП са основава волята на контролния административен орган. Сочи се, че лицето, което е управлявало процесното МПС, не е неправоспособен водач, тъй като притежава валидно свидетелство за управление, издадени от Великобритания, което следва да бъде признато за валидно на територията на България като такова, издадено от страна членка на Европейското икономическо пространство. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че законосъобразно е наложена административна принуда за извършено от водача нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Възразява срещу размер на заявените от другата страна съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 006638/22.11.2021 г. от Б. Т. П. – старши полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 22.11.2021 г., около 15:30 часа, в гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ до № 2, С. В. Г. като водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № *** /собственост на С.Г.Ч. / управлява на територията на Република България с чуждестранно свидетелство № GRAM090303012SV9UK32 /Великобритания/, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство в срок от 3 месеца от датата на влизането в страната. При извършена справка било установено, че лицето е влязло в страната на 12.04.2019г. Справката била извършена в АИС – Гранична полиция.  

За така установеното нарушение било издадено наказателно постановление № 21-1030-011415/02.12.2021 г., с което на С. В. Г. било наложено административно наказание за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

6. Въз основа на така установеното бил издадена заповед № 21-1030-002304/22.11.2021 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2а, б. а от ЗДвП приложил спрямо С.Г.Ч. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

8. Описаните в АУАН № 006638/22.11.2021 г.  фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Правилото на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

 

 

 

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС  без полагане на изпит.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая от съдържанието на заповедта не става ясно в коя именно хипотеза е приложена мярката – управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач; от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; или свидетелството му за управление е временно отнето по реда.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда временна валидност със срок до 3 месеца от датата на влизането в страната за чуждестранните национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Това правило, отнесено към заявения от МВР режим в преходния период на Брекзит, намира изключение за издадените от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия свидетелства за управление, които са запазили валидността си за територията на България до 31.12.2021г. или до датата им на валидност, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по - рано. Видно от доказателствата по делото процесното свидетелство за управление е със срок на валидност до 22.03.2027г. Тоест за притежателя му не се установява тримесечното ограничение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, считано от датата на влязло му в страната - 12.04.2019г., така както е възприел контролният орган. Това ограничение намира приложение след 31.12.2021г., но в тази насока ответникът не е извършил фактически установявания. Липсата на мотиви и ясни фактически основания за налагането на административната мярка в случая водят до съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Допуснатите от административния орган пропуски не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, а налагането на принудителни административни мерки въз основа на предположения е недопустимо.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

V. По съдебните разноските.

9. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят заявените съдебни разноски, които се доказват в размер на 410 лева, от които 10 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатска защита.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита под посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в заявения размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 21-1030-002304/22.11.2021 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на С.Г.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението не подлежи на обжалване.

                                               

Административен съдия: