Р Е Ш Е Н И Е
№ 260745
гр.Пловдив, 18.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6462/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-007051 от
20.07.2020г., издадено от М.В.М., на длъжност началник група при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Й.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, като АУАН и наказателното постановление не отговарят на
изискванията на ЗАНН относно описанието на нарушението, доколкото превозното
средство е регистрирано, но е с изтекли регистрационни номера. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата, като сочи, че в случая не се доказва
твърдяното от наказващия орган нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото се
твърди, че превозното средство изобщо не е регистрирано, а в случая то е било
регистрирано, но временните табели са изтекли предходния ден. Поддържа още, че
посоченото място на извършване на нарушението – кръстовището на бул.„Шести
септември“ с бул.„Изрточен“ не отговаря на изискванията на ЗАНН, доколкото се
касае за кръстовище с голяма площ, както и с това, че е посочено, че табелите
били временни регистрационни номера. Също предлага наказателното постановление
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение
да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 28.08.2020г., видно от приложеното
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив на 04.09.2020г., съгласно
отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.06.2020г., около 15:55 часа, гр.Пловдив, в гр.Пловдив, бул.„Шести
септември“ с бул.„Изрточен“, свидетелят К.М.К., в качеството му **** в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Пловдив, спрял за проверка движещо се на същото
място МПС – товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег.№ „***“. При това свидетелят К.
установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя Й.С.Д., както и че
валидността на същите регистрационни табели с № „***“ била изтекла на
предходния ден – 25.06.2020г..
С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков
№ 510888 от 26.06.2020г. срещу жалбоподателя Й.С.Д. за нарушение на чл.140
ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел К.М.К..Последните помнят случая, като
описва, че е спрял за проверка водача и е установил изтеклата валидност на
регистрацията. Съдът намира показанията на свидетеля К. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото, а именно – справка база данни КАТ, от която се
установява, че транзитната регистрация на МПС с рег.№ „***“ в била от дата
26.05.2020г., както и писмо на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив, от което се установява, че същите регистрационни табели са със срок на
валидност от 30 дни – или до 25.06.2020г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в
светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Й.С.Д.,
ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата – за това че на 26.06.2020г., около 15:55 часа, гр.Пловдив, в
гр.Пловдив, бул.„Шести септември“ с бул.„Изрточен“, е управлявал МПС – товарен
автомобил „Опел Мовано“ с рег.№ „**“, което не е било регистрирано по надлежния
ред.
В този смисъл по делото несъмнено се установи, че към 26.06.2020г.
въпросните регистрациони табели с рег.№ „**“ са били с изтекъл срок на
валидност, доколкото били валидни до 25.06.2020г., поради което и същото МПС не
било регистрирано по по смисъла на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Поради това, съдът намери на неоснователно възражението, че в
случая не се доказва твърдяното от наказващия орган нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, доколкото се твърди, че превозното средство изобщо не е регистрирано,
а в случая то е било регистрирано, но временните табели са изтекли предходния
ден. Както вече бе посочено, при липсата изобщо на валидни регистрационни
табели се налага заключение, че МПС не е
регистрирано по по смисъла на
чл.140, ал.1, предложение I-во от Закона за движението по пътищата. Визираната от жалбоподателя
хипотеза на чл.140, ал.1, предложение II-во от Закона за движението по пътищата касае различно
нарушение, а именно – случай, когато МПС е регистрирано, съответно – за същото
има издадени и валидни регистрационни табели, но тези табели, поради някаква
причина, не са поставени на предените за това места.
На следващо място съдът намери за неоснователно възражението,
че посоченото място на извършване на
нарушението – кръстовището на бул.„Шести септември“ с бул.„Изрточен“ не
отговаря на изискванията на ЗАНН, доколкото се касае за кръстовище с голяма
площ. Очевидно е, че горното описание локализира мястото на нарушението по един
напълно достатъчен за нуждите на административнонаказателното производство
начин, още повече ясно е, че нито е възможно, нито е необходимо мястото на
нарушението да бъде посочено с точност до метър.
Също неоснователно е и възражението за съществено процесуално
нарушение предвид това, че било посочено, че табелите били „временни“
регистрационни номера, а не „транзитни“ такива. Последното няма никакво
отношение към съставомерните по твърдяното нарушение обстоятелства, доколкото
изследваното нарушение се изразява в това, че към 25.06.2020г. за управляваното
от жалбоподателя е нямало издадени валидни регистрационни табели, за който
въпрос е безразлично дали изтеклите предходни табели са били „временни“,
„транзитни“ и т.н.. Ето защо и неточното
посочване на едно такова обстоятелство, което по съществото си няма връзка с
факта на нарушението, не може да наложи заключение за нарушение изискванията на
ЗАНН.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също
така обществената опасност на деянието не се определя от това преди колко време
е изтекъл срокът на валидност на свидетелство за регистрация на МПС, още повече
в конкретния случай не става въпрос за следващия ден, а са изминали три дни от
изтичане същия.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание
с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по
пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая
наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1030-007051
от 20.07.2020г., издадено от М.В.М., на длъжност началник група при сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Й.С.Д., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.