Р Е Ш Е
Н И Е
№ 390
град Велико Търново, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 438/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176 от АПК
и чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх.
№ 4011/22.10.2020 г. на *** Р. С., пълномощник на П.Е.Г., с която се иска съдът
да допълни и измени решението си по делото в частта за разноските, като осъди
ответника вместо сумата 350 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да й
заплати сумата от 500 лв. за процесуална защита и представителство пред АСВТ, да
й заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 300 лв. за изготвяне на жалбата по делото и да се
присъдят в полза на жалбоподателката П.Г. направените разноски пред
административния орган в размер на 200 лв.
Ответникът - директор на ТП
на НОИ Велико Търново чрез процесуалния си представител *** М. моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като намира искането за неоснователно и недоказано.
От фактическа страна се
установява, че с Решение № 272 от 14.10.2020 г. по адм. дело № 438/2020 г.
съдът по жалба на П.Е.Г. *** е отменил решение № Ц 1012-04-38#1/06.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърдените с него
разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г. и разпореждане № ********** от 01.04.2020 г.,
издадени от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново,
върнал е административната преписка на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените от
съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да
заплати *** Р.А.С. ***, със служебен адрес *** сумата от 350 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. В мотивите на решението съдът е приел по отношение на
претендираните разноски в размер на 200 лв. за производството пред
административния орган съгласно договор за правна защита и съдействие № 92098,
че направените разходи в производството по обжалване по административен ред, в
т.ч. за адвокатска защита, не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал.
1 от АПК, а възстановяването
на тези разходи би могло да се търси по реда на гражданското съдопроизводство,
поради което искането е неоснователно. По отношение на претендираното на основание
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на *** Р.С. в размер на 300 лв. за изготвяне
на жалбата до съда, и
в размер на 500 лв. за процесуално представителство пред АСВТ, съдът е приел,
че искането е частично основателно. Посочил е, че по делото е представен Договор
за правна защита и съдействие № 92100/17.07.2020 г. между П.Г. и *** Р.С. с
предмет „Изготвяне на жалба до ВТАС против решение на директора на ТП на НОИ и
процесуално представителство и защита по делото“, като за договорено
възнаграждение е посочено „безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата – материално затруднено лице“. Приел е, че не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до съда, тъй като
липсват доказателства, че *** С. е изготвила жалбата до съда, доколкото като
автор на последната е посочена единствено П.Г., съответно е подписана
единствено от жалбоподателката, която е посочена и като подател на пратката
според пощенския плик, а освен това в разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидено
отделно възнаграждение само за изготвяне на жалба по административни дела. За осъщественото процесуално
представителство по делото съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в полза на *** С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като приложима
за случая е разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване е предвидено
възнаграждение в размер на 350 лв.
Решението е връчено на
жалбоподателката на 20.10.2020 г., а молбата за допълване и изменение на
решението е подадена по пощата на 21.10.2020 г.
Във връзка с тази
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Молбата за допълване на
съдебното решение е подадена от страна в производството по делото и в срока по
чл. 176, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по
искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява
допълнително решение. В разглеждания случай, настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата за постановяване на
допълнително решение. Непълно е решението, което не изчерпва предмета на делото
и след постановяването му част от спора остава висящ, респ. решението не
обхваща целия спорен предмет – липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право. Предмет на делото са
разпоредените с административния акт субективни права и задължения и
субективното право на отмяната им. В този смисъл непълно е решението, което не
съдържа произнасяне по съществуването и отменяемостта на оспорените разпоредени
права/задължения. В настоящия случай предмет на спора е законосъобразността на решение
№ Ц 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и
потвърдените с него разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г. и
разпореждане № ********** от 01.04.2020 г., издадени от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново. По този предмет на делото съдът се
е произнесъл с диспозитив, отменящ като незаконосъобразни тези административни
актове и не е налице спор, който е останал висящ. В частта за разноските и в
изпълнение на чл. 81 от ГПК, съдът е обсъдил всички заявени претенции от проц.
представител на жалбоподателката, посочил е кои според него са основателни, а
кои – не и е осъдил ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на проц. представител
на Г. сумата от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата
Предвид изложеното
неоснователно се претендира непълнота на съдебния акт във връзка с разноските. Правилността на тази преценка
може да бъде поставена под въпрос в едно производство по чл. 248 от ГПК вр. чл.
144 от АПК, но не е основание за
допълване на постановения съдебен акт.
По горните
съображения искането за допълване на постановеното решение следва да се
отхвърли като неоснователно.
Молбата за
изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като в случаи при
които се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
списък за разноски по реда на чл. 80 ГПК не следва да бъде изискан /така и
Определение № 7417 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2018 г., I о., Определение
№ 13026 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2020 г., VI о. и др./.
Искането за присъждане в полза на жалбоподателката на разноските, сторени в
производството по обжалване по административен ред, е заявено още в жалбата,
поради което следва да се приеме, че е налице списък по чл. 80 от ГПК по
отношение на него.
Разгледана по
същество е неоснователна, поради следните съображения:
В Решение №
272 от 14.10.2020 г. по адм. дело № 438/2020 г. съдът е изложил подробни мотиви защо е оставил без
уважение исканията за присъждане на разноски в размер на 200 лв. за обжалването
пред директора на ТП на НОИ – В. Търново и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за изготвяне на жалба пред съда, както и
за частичната основателност на искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално
представителство по делото, които не намира за необходимо да преразглежда и
съответно да преповтаря в настоящото решение. Приложеното към молбата копие на
жалба, в което *** С. се е вписала като изготвила жалбата, не води до обратния
извод. Към тях следва да се добави, че доколкото въпросната разпоредба
представлява изключение от общото правило на чл. 78 от ГПК за репариране на
реално извършени разходи, то преценката за размера на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде направена към момента на
приключване на устните състезания – 23.09.2020 г. Към тази дата е в сила
нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, според
която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално
осигуряване е предвидено възнаграждение в размер на 350 лв., колкото е присъдил
и съдът.
Водим от
горното и на основание чл. 176 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ искането на *** Р. С.,
пълномощник на П.Е.Г. ***, за допълване на Решение № 272 от 14.10.2020 г. по
адм. дело № 438/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. ОТХВЪРЛЯ искането на *** Р. С., пълномощник
на П.Е.Г. ***, за изменение на Решение № 272 от 14.10.2020 г. по адм. дело №
438/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за
разноските. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: