Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
06.12.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
16.11.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ
ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
130 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.
С. С., подадена чрез пълномощник - адв.П.В. от АК-***, с адрес на кантората и
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения по делото: ***, против Решение
№174 от 25.07.2022 год., постановено по АНД №377/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Касаторът
твърди в жалбата, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и че при разглеждане на делото
съставът на районния съд не е приложил правилно относимите в случая
материалноправни и процесуални норми, което е довело до неправилност на
постановения съдебен акт.
Оспорва изцяло
изводите на първоинстанционния съд, с които приел, че процесното нарушение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, е доказано в процеса. В
тази връзка излага съображения, че районният съд изцяло и без основание бил
игнорирал събраните по делото доказателства, включително и дадените показания от св.М. К. М., от които категорично се опровергавали твърденията
и констатациите, обективирани в съставения АУАН и в издаденото НП. Твърди, че в
хода на проверката от органите на Инспекцията по труда, както и с депозираното
срещу акта възражение, били представени писмени доказателства, че между
дружеството и завареното на обекта лице, са съществували чисто облигационни, а
не трудовоправни отношения, което се потвърждавало от представения граждански договор №**/*** год., разписка от 16.12.2021 год.
на „Изи пей” за изплатена сума в размер на 700 лева на М.
К. М., Протокол
№П-02000222061865-073-001/23.05.2022 год. за извършена проверка от органите на НАП - ТД
- ***, от който било видно, че не са констатирани нарушения,
включително и относно уреждане на отношенията по повод сключения с горепосоченото
лице граждански договор, както и обяснение от М. К. М. с Вх.№Рев.827/29.04.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, дадено в хода на извършената проверка от НАП. Според
касатора, всички тези
доказателства категорично опровергавали „констатациите” в АУАН и НП, че лицето било наето от дружеството на 11.12.2021 год., на длъжност „***”, с работно време от 10:00 часа до 16:00 часа, почивка в работния ден от 1 час, почивен
ден -
неделя, а между
страните било уговорено месечно възнаграждение от *** лева.
Твърди се в жалбата, че дружеството не е допуснало вмененото му нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, тъй като се касае
за гражданскоправни, а не трудовоправни отношения с посоченото лице, спрямо
което дружеството няма качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда и че били налице отношения по граждански договор за
изработка - с предмет постигане и предаване определен краен резултат, който
следва да бъде предаден на възложителя в уговорения между страните краен срок,
срещу насрещната за него престация след приемане на изработеното да заплати на
изпълнителя договореното еднократно и общо възнаграждение. Твърди
се също, че договорните
отношения между страните нямат трудовоправен, а чисто облигационен характер по
смисъла на ЗЗД, като с него страните били уговорили постигането и предаването на определен
краен резултат срещу заплащане на еднократно възнаграждение, не престиране на
работна сила и заплащане на месечно трудово възнаграждение, като са развити пространни
доводи и аргументи в тази насока.
Твърди се също, че при положение, че не било установено отношение, покриващо характеристиките на трудов договор, а
напротив - налице бил сключен по волята на страните писмен
граждански договор за изработка, то не е съществувало и задължение за
дружеството да сключва трудов договор с лицето, поради което съставеният акт за нарушение на трудовото
законодателство и издаденото въз основа на него наказателно постановление за
налагане на имуществена санкция, се явявали незаконосъобразни и необосновани.
Относно отразеното в
цитираната в АУАН и НП „декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда”, за която се твърди, че била попълнена от лицето, което вписало
горепосочените „факти и обстоятелства”, касаторът твърди, че това категорично
не отговаря на действителните фактически и правни отношения между страните. Позовава
се на показанията на св.М., като счита, че по делото се доказали и твърденията в жалбата, че
данните, отразени в декларацията от М. М., макар и написани собственоръчно от
него, били отразени при грешка и предварително оформени отговори, които
проверяващите инспекторите му диктували да напише. Предвид това, касаторът моли
да се приеме за опровергано съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ, въз
основа на която е направен извода за наличие на трудово правоотношение между
страните.
Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №174 от 25.07.2022 год., постановено по АНД №377/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по
същество и да
отмени процесното наказателно постановление №09-2200003 от 09.02.2022 год., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали. Моли също
така, да бъдат присъдени на дружеството и направените разноски за водене на делото.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. С. С., не се
представлява.
Ответникът по
касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а оспореното
решение - за правилно и обосновано. Намира,
че същото не страда от
пороците, визирани в касационната жалба и моли съда
да
постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, като при условията на евентуалност, прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни
съображения в подкрепа на атакуваното решение излага в писмена
защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваният
съдебен акт намира за правилен и обоснован.
Счита, че категорично
е установено в развилото се административно-наказателно
производство, че на обект на дружеството-касатор, е било
установено
лице, което е изпълнявало трудова дейност, като всички елементи на
тудовото правоотношение са били налице и в никакъв случай не може да
бъде споделено изложеното в касационната жалба, че между дружеството-касатор и
установения работник на място – М. К. М., са
съществували облигационни отношения, а не трудовоправни такива. Счита
също,
че са налице доказателства за осъществен състав на административното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на
касатора,
тъй като категорично е установено, че не е сключен писмен трудов договор с
лицето, полагало трудова дейност, преди да започне работа. Счита най-сетне, че не съществуват
никакви основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, най-малко по изложените
в касационната жалба съображения.
Предвид това предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен
съд
– Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание е
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно
прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№174 от 25.07.2022 год., постановено по АНД №377/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-2200007
от 09.02.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град
Кърджали, с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
на „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Р. С. С., в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във
връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд –
Кърджаи е осъдил „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Р. С. С., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата в размер
на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, от фактическа страна,
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил на 11.12.2021 год., свидетелите Е. Ю., Л. И. и И. С. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при
работа по работни места на обект, представляващ строителство на „Център за
специализирана здравно-социална грижа, с капацитет 8 места – ЦСЗГДУ ППМГ – в УПИ
*** в кв.*** по плана на ***, ***”, изпълняван от жалбоподателя „Брилянт -
Слънчев Бряг” ООД ***. Свидетелите установили на обекта да работи лицето М. К.
М., с ЕГН ****** …, като същият бил облечен с работно облекло и миел машина за
разбъркване на строителни смеси. В декларация, която контролните органи му
предоставили, М. К. М. декларирал писмено, че работи за фирма „Брилянт -
Слънчев Бряг” ООД, на обект Център за деца в ***, на длъжност „***”, без да има
сключен трудов или граждански договор, с работно време от 10:00 до 16:00 часа,
с почивен ден - неделя, с 1 час почивка в работния ден, при месечно трудово
възнаграждение, в размер на *** лева. М. саморъчно вписал в декларацията също,
че в този ден, по време на проверката, е миел машината. Проверката продължила и
по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, като при извършена
справка в информационната система на ИА „ГИТ” било установено, че работникът М.
М. няма сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект
полагал труд. В Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали бил представен
граждански договор №** от *** год./приложеният по преписката граждански договор е с №*** от същата дата/,
сключен между М. К. М., като изпълнител и „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***,
като възложител, като според договора, изпълнителят приемал да извърши „замазка
на 360 м2 на обект в ***.”. Уговорено било, че изпълнителят се задължава да
извърши посоченото в договора в срок до 19.12.2021 год., а възложителят се
задължава да му изплати възнаграждение, в размер на *** лева. Освен това,
жалбоподателят представил и писмено обяснение от името на М. М., в което
последният посочвал, че работи на граждански договор във фирма „Брилянт –
Слънчев бряг”. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов
договор между жалбоподателя и М. К. М. и затова контролните органи приели, че
работодателят „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, на 11.12.2021 год., не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника М. К. М. преди постъпването
му на работа. Поради така констатираното, на 10.01.2022 год. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с
чл.61, ал.1 от КТ, като този АУАН бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството
лице, което го подписало без възражение. На 18.01.2022 год., в Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН. Това възражение не било уважено и на 09.02.2022 год., наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***,
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел за доказана от
показанията на разпитаните свидетели Л. И., Е. Ю. и И. С., на които съдът е дал
вяра изцяло, като е приел, че същите са последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Съдът е посочил, че те са очевидци, извършили проверката
по работни места и установили М. К. М. да извършва трудова дейност на обекта,
изпълняван от жалбоподателя и че тримата не само са възприели непосредствено
лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия
работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и
основните елементи на трудовото правоотношение. Съдът е приел също, че по никакъв
начин не е установено посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани
от изхода на настоящия спор. Районният съд не е кредитирал показанията на
свидетеля М. М. в частта им, в която е заявил, че за работата на обекта сключил
граждански договор с жалбоподателя и че с него нямали уговорка за определено
работно време и работни дни, като е приел, че твърденията му се явяват
изолирани и се опровергават от гласните доказателства, обсъдени по-горе, които
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло, както и от писмените такива, с
изключение на гражданския договор. Съдът е приел също, че казаното от св.М. при
разпита му в съдебно заседание противоречи на попълнената от него в деня на
проверката декларация, в която е посочил, че работи на обекта без да има трудов
или граждански договор, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като място
на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. Съдът
е приел също, че показанията на свидетеля, че данните в декларацията му били
диктувани от проверяващите служители са голословни и несъстоятелни и че не
намират опора в останалия доказателствен материал. Съдът, не на последно място
е посочил, че твърденията на свидетеля М. относно времето и мястото на
подписване на гражданския договор, не съответстват на неговото съдържание и че
смидетелят е заявил пред съда, че в петък са дали личните си карти на
работодателя, проверката била извършена в събота, а в понеделник им бил връчен
гражданския договор и тогава го подписали.
Съдът
е посочил, че изложената фактическа обстановка се потвърждава напълно и от
приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение от 10.01.2022 год.; Протокол за извършена проверка с
Изх.№ПР2140940/05.01.2022 год.; известие за доставяне; Декларация, съдържаща
сведения по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 11.12.2021 год. от А. А. Х.;
Справка от Информационна система на ИА „ГИТ” към 13.12.2021 год. – 2 бр.;
Справка от ТР относно актуалното състояние на „Брилянт - Слънчев Бряг”ООД;
Договор за инженеринг от 14.11.2019 год.; Разрешение за строеж №24 от
15.02.2021 год.; страница от Инвестиционен проект за обект „Център за
специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания с потребност от
постоянни медицински грижи, с капацитет 8 места – ЦСЗГДУППМГ - УПИ *** в кв.***
по плана на ***, ***”; Покана от 05.01.2022 год.; Пълномощно от 05.01.2022
год.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 11.12.2021 год.; Възражение срещу АУАН
от 18.01.2022 год., граждански договор №**/*** год., Протокол от 15.12.2021
год., Разходен касов ордер от 16.12.2021 год., обяснения от М. М.
Районният
съд не е кредитирал представените от жалбоподателя граждански договор №** от ***
год., ведно с протокол за приемане на работа от 16.12.2021 год., разходен касов
ордер от 16.12.2021 год. и обяснение от името на М. М., като е приел, че същите
са в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства,
установяващи, че отношенията между М. К. М. и „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД не
са гражданскоправни, а трудовоправни. Решаващият състав на съда не ги е
кредитирал с доверие и е приел, че същите са били съставени за нуждите на
производството, за да се избегне отговорността и да се прикрият действително
установените отношения между санкционираното дружество и М. М., като е посочил
също, че отделно от това, от съдържанието на гражданския договор дори не става
ясно, че се отнася точно за проверения обект, а и същият бил сключен два дни
след проверката.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна
страна и в законоустановения 7/седем/-дневен срок срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният
съд е посочил, че разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, а според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Съдът е приел за установено по делото, че към момента на проверката, М. К. М. е
предоставял работната си сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова
дейност в обекта, изпълняван от него, с оглед на което безспорно е налице
трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Поради това
и предвид изложеното по-горе районният съд е приел, че нарушението е доказано,
тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника
преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.62,
ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, съдът е
приел също, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до
15000 лева, за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83
от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма и че жалбоподателят е
бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице, да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Съдът е отблелязъл
също така, че наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма
правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка съдът не е констатирал да са допуснати нарушения
на процесуалните процесуалните правила
или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Приел е също, че от изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено
от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация и не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Според районния съд, словесното описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава, като е посочил, че пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и
наказателното постановление. Съдът не е споделил довода, че не е осъществено
вмененото нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, като е
посочил, че изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички
приети по делото писмени и гласни доказателства и че друго не следва и от
представения граждански договор №**/*** год., за който вече било посочено, по
каква причина не се кредитира. При събраните по делото доказателства, съдът е
стигнал до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето М. К. М. съдържа
основните елементи на трудовоправно отношение, като място на работа, характер на работата, трудово
възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица и че при това
положение, наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя „Брилянт - Слънчев Бряг” ООД ***
и този работник, след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява
нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. По
тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, а именно, юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, както и че според чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът е отбелзъл, че в случая по делото са проведени
две съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, същият е изготвил и е депозирал и писмена защита, поради
което е приел, че следва да се присъди възнаграждение, в размер на 100 лева.
Отбелязъл е също, че доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със
седалище ***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства, така установената от районния съд фактическа обстановка, като
намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни
изводи. Настоящият
състав на касационната инстанция споделя в пълна степен изводите на
първоинстанционния съд, като счита, че същите са правилни, законосъобразни и в
пълно съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и с приложимия материален закон, а доводите и твърденията, изложени в касационната жалба на
пълномощника на „Брилянт -
Слънчев бряг” ООД намира за неоснователни, както и намира, че
твърдяните отменителни
основания не са налице. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от
обективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата, като съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.
По
отношение инвокираните оплаквания и твърдения в касационната жалба, настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно
чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с
„глоба” или „имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева, а виновното
длъжностно лице с „глоба” от 1000 лева до 10000 лева, за всяко
отделно нарушение. Според текста на нормата на чл.61, ал.1
от КТ, трудовият договор се сключва между работника
или служителя и работодателя, преди постъпване на работа,
като трудовият
договор с сключва в писмена форма според чл.62, ал.1
от КТ, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Настоящият касационен състав намира, че правилно и в съответствие
със събраните в производството доказателства, районният съд е приел
за доказано по делото, че на 11.12.2021 год., лицето М. К. М. е престирал работна сила
в строителния обект на „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД ***, което дружество, в качеството
си на „работодател”, не е сключило трудов
договор с това лице преди постъпването му на работа.
Видно от
събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни
доказателства, на посочената в АУАН и НП дата – 11.12.2021 год., М.
К. М. е
престирал труд – почиствал е машина за разбъркване на строителни
смеси/замазка/, на строителния обект в УПИ ***, кв.*** по ПУП - ПР
на ***, със строител „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД. При извършената проверка от служителите на
Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, М.
М. е
потвърдил в попълнената от него на 11.12.2021 год., в 14:30 часа, писмена
декларация по чл.402 от КТ, че: работи
в *** на проверявания строителен обект, че няма сключен трудов и
граждански договор, работи от 10:00 до 16:00 часа, с
почивен ден - неделя, почивка в работния ден – 1
час, получава месечно
възнаграждение от *** лева, но не е декларирал, дали
и кога е получил последното трудово възнаграждение, като в тази декларация
изрично е вписал, че по време на проверката е „измивал машината за замазка”. Като е приел за
установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение в съответствие с
доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно
отношение, районният съд е
постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и И. С., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи
със съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и с останалите
писмени доказателства по административнонаказателната преписка.
Изводите на районния съд, че представеният граждански
договор №9 от 10.12.2021 год. не
доказва съществуването на правоотношения между страните, различни от трудови
правоотношения, се споделят от касационната инстанция в настоящия състав. Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в
производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, че на 11.12.2021 год., касаторът „Брилянт - Слънчев бряг” ООД *** е приел на работа в посочения обект лицето М. К. М., респ. че между страните е възникнало трудово правоотношение, което не е било уредено с писмен трудов
договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Именно на посочената дата дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа това лице, без преди това да сключи
писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се
потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл.402 от КТ, а
представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на
проверката от служители на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали
и за нуждите на производството, до който извод правилно е стигнл е
районният съд.
Анализът на съдържанието на цитираният договор, което между впрочем е изключително
кратко, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на
чл.258 от ЗЗД, каквито доводи се
съдържат в касационната жалба. Това е така, тъй
като т.нар.
„изпълнител” по договора, по
съществото не приема да изработи някакъв конкретен краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат,
изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. Представените в
хода на производството пред контролните органи протокол за извършена работа,
обяснения от М. К. М. и РКО от 16.12.2021 год., също
се
преценят от настоящия състав на касационната инстанция
като съставени за нуждите на производството по обжалване на наказателното
постановление.
В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че изложеното
от работника в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на
договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията
представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена
сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в
съвкупност с останалите налични доказателства – и писмени, и гласни, обосновава
извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и
издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови
правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при
отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото правоотношение, М. М. да е действал под натиск, грешка или
при предварително оформени отговори. Декларацията е попълнена
собственоръчно от М. М., като именно изпълненият от него ръкописен текст
удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. В
тази връзка и предвид изложените в доводи в касационната жалба, базирани на
показанията на св.Кемал М., че обстоятелствата, вписани в декларацията, били
диктувани от проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, съдът намира, че тези показания се опровергават от показанията на св.Л.
И., която в съдебно заседание на 22.07.2022 год. е заявила, че декларацията е
била попълнена собственоръчно, лицата не са имали въпроси при попълването, четяли
са и са попълвали, като всички установени лица са били събрани на едно място,
за да им е удобно да пишат, а това направали, тъй като не било удобно навсякъде
да се пише. Свидетелката е посочила също, че са казали на работниците само ако
има нещо неясно, да питат, като сочи, че лицата не са имали неясни въпроси,
както и че по време на проверката установили на строителния обект 8 работвника,
като за шестима от тях впоследствие били представени граждански договори, а
останалите двама били със сключени трудови договори със същото дружество. Тези
показания на св.И. кореспондират с показанията на св.Е. Ю., дадени в съдебно
заседание на 12.07.2022 год., която също е посочила, че при проверката на
обекта са били установени да работят 8 лица, които полагали труд, извършайки
различни строителни работи – едни по покривната конструкция, други санирали
сградата отвън, а трети работели вътре, в т.ч. там бил установен и М. К. М.,
като проверяващите събрали всички работници на едно място, в едно от помещенията
на първия етаж, където имало условия да се пише, предоставили им декларациите и
същите ги попълнили собственоръчно. В същия смисъл са и показанията на св.И. С.,
дадени в съдебно заседание на същата дата, която е посочила, че предоставените
им декларации работниците попълнили саморъчно. При тези еднопосочни и
непротиворечиви показания на посочените трима свидетели, съдът намира, че
твърденията на св.А. Х., се опровергават категорично и това правилно е
възприето и от решаващия състав на районния съд.
Във
връзка с горното следва да се посочи, че е крайно нелогично, при
положение, че това лице – М. М., е имало
сключен граждански договор с дружеството на 10.12.2021 год., то при извършената проверка на следващия
ден - 11.12.2021
год.
следобяд, около 14:30 часа, да заяви, т.е. да декларира, че няма никакъв сключен
договор с „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД – нито трудов, нито
граждански
и да посочи конкретни елементи за наличието на трудово правоотношение, като
работно място, работно време, седмична почивка, месечно възнаграждение и др., а
същевременно, впоследствие в показанията си, дадени в съдебно заседание, да
твърди, че в понеделник им предоставили гражданските договори, които тогава
подписали, като проверката на обекта е била извършена два дни преди това – в
събота.
Всичко това обосновава извода, че представеният в хода на
административнонаказателното производство граждански договор №** от *** год. е съставен за
нуждите на производството и не отразява действителните отношения между
страните.
Във
връзка с горното, отново следва да се посочи, че трудовият договор има за
предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга /поръчка/
и пр. има за предмет насрещното задължение да се
извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да
бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други
думи, договорът за изработка е договор, по силата на
който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна - възложител,
а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл.258
от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/, изпълнителят
се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна
възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл.280 и чл.286
от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв се състои в
елементите - работно време, работно място и задължение за
спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на
работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр., изпълнителят
е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат -
възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. Съдът
намира за безспорно, че извършваната от
установеното при проверката лице М. М. дейност, е трудова дейност, т.е.
правоотношението между него и касатора в настоящото производство по този повод
се характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а именно: същият
работи на определено работно място – описания строителен обект в посочения
поземлен имот УПИ ***, кв.*** в ***, ***. Това лице е установено от
проверяващите на строителния обект да работи на строежа, облечен със
съответното работно облекло и да извършва присъщата за такъв обект строителна
дейност – в случая да почиства и мие машината за разбъркване на строителни
смеси/т.нар. замазка/, която се използва на този строителен обект, като по тези
факти между страните всъщност няма и спор. Казано по друг начин, в конкретния
случай, лицето М. К. М. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че
отношенията между него и касатора „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД ***, при
предоставянето на работната му сила, е следвало
задължително да се уредят
като трудови правоотношения, съгласно императивното правило,
разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава, че между
това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде сключен
трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66,
ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че
този трудов договор следва да се сключи в писмена форма.
В конкретния
случай, по гореизложените съображения, според настоящия състав е налице
наличието на трудово правоотношение между „Брилянт - Слънчев
бряг” ООД *** и М. К. М., с данни за
всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни
параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика
на съответната престация/труд/. Представеният граждански
договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което
очевидно цели да оправдае присъствието на М. К. М. на посочената дата в строителния обект, изпълняван от дружеството - касатор в настоящото производство и да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност.
За така осъщественото административно
нарушение на
трудовото законодателство е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ, която санкционната
норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба” или
„имуществена санкция” от 1500 лева до 15000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ, касаторът
„Брилянт - Слънчев
бряг” ООД *** има качеството на
работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на
нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер
на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.
С оглед изложеното по-горе и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като
процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и
надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е
установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразен
и обоснован съдебен
акт.
Най-сетне, във връзка с доводите в касационната жалба, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от
КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В случая, АУАН №09-2200007 от 10.01.2022 год., въз основа на който е
издадено процесното НП, е редовно съставен – от
компетентен актосъставител, съдържа всички съществени
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
същият е предявен и надлежно връчен на упълномощено лице от управителя на
дружеството, сочено за нарушител и съответно се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила, съгласно
цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ.
Според настоящия съдебен състав, тази доказателствената сила на
редовно съставения
и връчен АУАН, не е
опровергана в хода на проведеното пред районния съд съдебно
производство.
Предвид
горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е приел и
решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна страна
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране
на работна сила, задължително следва да е сключен трудов договор в писмена
форма между работника и работодателя, както и че това нарушение е доказано,
поради което, като е потвърдил атакуваното наказателно постановление, Районен
съд – Кърджали е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Така,
с
оглед всичко изложеното по-горе, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба на „Брилянт – Слънчев
бряг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му Р. С. С., са неоснователни и недоказани, а изводите на
районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и
правилен извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото
законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото
производство, е извършено. Ето защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Кърджали, не са налице и
съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните писмени и гласни доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената
писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъде осъдено дружеството-касатор
- „Брилянт – Слънчев бряг” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на ответника по
касация,
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото
следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка
с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№174 от 25.07.2022 год., постановено по АНД №377/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
„Брилянт – Слънчев бряг” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му Р. С. С., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – град София, ***, с
ЕИК ***, сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.