№ 191
гр. Велико Търново , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260015/04.03.2021 г. по т.д. /несъстоятелност/ №
49/2020 г. Окръжен съд Габрово е обявил неплатежоспособността на
„Планинец - 2010“ ЕООД, с начално дата 31.12.2014 г., открил е производство
по несъстоятелност на „Планинец - 2010“ ЕООД, обявил е дружеството в
несъстоятелност, постановил е прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „Планинец – 2010“ ЕООД, постановил е налагане на обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е правомощията
на органите на длъжника, лишил е длъжника от правото да управлява и да се
разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността,
постановил е започване осребряването на имущество, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, допълнена е
фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“, назначил е временен
синдик и е определил дата на първото събрание на кредиторите.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Планинец -
2010“ ЕООД само в частта му, в която е обявена началната дата на
неплатежоспособност на дружеството. Излагат се съображения за
неправилност на постановения съдебен акт в тази част, тъй като към
определената от съда начална дата на неплатежоспособност дружеството –
длъжник не е спряло плащанията си, включително и към кредитора –
молител, нямало е изискуеми задължения, регулярно е заплащало трудовите
възнаграждения на служителите, не е спряло плащанията по търговските
сделки по изискуеми вземания. В съдебното решение съдът не се е позовал на
нито едно изискуемо вземане, за да обоснове тезата си за
неплатежоспособност на ответника „Планинец – 2010“ ЕООД с начална дата
31.12.2014 г. Посочено е единствено, че към 31.12.2019 г. не остават активи в
патримониума на дружеството, а пасивите включват задължения към „ВИМ“
ООД, ДФ „Земеделие“ и към едноличния собственик на капитала. Вземането
на ДФ „Земеделие“ е възникнало на 30.01.2018 г. и е било предмет на съдебен
контрол. Решението на съда по въпроса за началната дата на
неплатежоспособността е неправилно и постановено при неправилно
изведени икономически и обективни критерии, имащи отношение към
началната дата. Според становището на вещото лице, дадено в съдебно
заседание, началната дата на неплатежоспособност е 30.09.2020 г., като в
противоречие с писмените доказателства и съдебно икономическата
експертиза съдът е приел датата 31.12.2014 г. За определянето й следва да се
издири онзи времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по
чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му. Вещото лице
по приетата експертиза установява, че последната година, през която
дружеството е разполагало с активи е 2018 г., а последната година, в която то
извършва търговска дейност е 2019 г. В заключението му няма нито една
индиция за неплатежоспособност на дружеството към 31.12.2014 г. Въпреки
че към края на 2014 г. длъжникът не е имал просрочени задължения и е
извършвал търговска дейност, решаващият състав е приел, че в края на 2014
г. длъжникът не е бил в състояние да изпълнява паричните си задължения,
доколкото коефициентът на финансова автономност е под препоръчителните
стойности през целия изследван период. Този извод е неправилен, в този
период дружеството е имало наети лица, извършвало е ремонт на
2
съществуващи активи, извършвало е търговска дейност и не са били налице
изискуеми непогасени вземания на кредитори. По тези съображения
жалбоподателят счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки
за обявяване на дружеството в несъстоятелност към определената от съда
дата.
Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част
като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде определена
начална дата на неплатежоспособността 30.09.2020 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не заема
становище, такова не е депозирано и в хода на въззивното производство.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка
въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което
следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.
1 ГПК.
Пред Окръжен съд Габрово на 21.07.2020 г. е предявена молба от
„ВИМ“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Планинец
- 2010“ ЕООД, като се обяви неговата неплатежоспособност с начална дата
през 2019 г., бъде назначен временен синдик и бъде определена дата на първо
събрание на кредиторите. В молбата са изложени обстоятелства, че „ВИМ“
ООД е кредитор на „Планинец - 2010“ ЕООД въз основа на сключен договор
за заем от 05.04.2011 г., по силата на който „Планинец – 2010“ ЕООД е
получило от „ВИМ“ ООД паричен заем в размер на 30000 лв., с падеж на
3
връщане 31.12.2016 г. С анекс от 01.08.2012 г. заемната сума е променена на
30795 лв. До настоящия момент „Планинец – 2010“ ЕООД не е върнало
никаква част от дължимите главница и лихви. Общият размер на вземането е,
както следва: главница по договора за заем 30795 лв. и договорна лихва от
05.11.2011 г. до 21.07.2020 г. в размер на 21846,87 лв. Дружеството длъжник
към датата на подаване на молбата има изискуеми публични задължения в
размер на 257937,16 лв. „Планинец – 2010“ ЕООД се намира в трайно
влошено финансово състояние и задлъжнялост, което продължава и към
настоящия момент. Дружеството не изпълнява своите задължения и към
кредитори, не заплаща публични задължения, не развива търговска дейност и
не притежава никакво недвижимо имущество, спряло е плащанията към
кредиторите. От факта, че не погасява изискуеми парични задължения може
да се предположи, че имуществото му е недостатъчно, за да покрие
паричните му задължения, т.е. същият е свръхзадължен по смисъла на чл. 742,
ал. 1 ТЗ.
Ответникът „Планинец - 2010“ ЕООД не оспорва молбата и
вземането на ищеца.
С обжалваното решение е прието, че е доказано изискуемо вземане
на кредитора от длъжника по търговска сделка, от икономическите
показатели се установява, че след края на 2014 г. дружеството не е имало
ликвидност, коефициентите за финансова автономност и за задлъжнялост са
под препоръчителните стойности – първият за целия изследван период от
2011 г. насетне, вторият от 2012 г. насетне, от където е направен извод, че
предприятието е декапитализирано и свръхзадлъжняло. Прието е, че още към
31.12.2014 г. дружеството е в състояние на фалит, тъй като към този момент
рязко са влошени показателите за финансовото му състояние, за което
свидетелстват коефициентите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост, както и коефициента, изчислен по метода Алтман. С оглед на
това е приета за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г. и при
наличието на това основание, другото наведено основание –
свръхзадълженост, не е обсъждано.
При така изложените обстоятелства и становища на страните, и
предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната
4
фактическа обстановка:
Видно от договор за паричен заем от 05.04.2011 г., сключен между
„ВИМ“ ООД, като заемодател и „Планинец – 2010“ ЕООД като заемател,
заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата от 30000 лв., като
заемателят се задължава да върне заетата сума, ведно с уговореното
възнаграждение в срок - 31.12.2016 г. С анекс от 01.08.2012 г. сумата е
увеличена на 30795 лв. Реалното й предаване от заемодателя е извършено на
части по банкова сметка, като вещото лице е установило, че за периода от
21.04.2011 г. до 14.08.2012 г. заемната сума е постъпила по сметката на
„Планинец – 2010“ ЕООД. Върху тази сума е изчислен размерът на
дължимата договорна лихва към 30.09.2020 г. и той възлиза на 21846,88 лв.
Сумата не е погасена, но е отразена като счетоводно задължение в
счетоводството на „Планинец – 2010“ ЕООД.
Срещу „Планинец – 2010“ ЕООД е образувано изп.д. № 208/2016 г.
на ЧСИ В. Ц., с кредитор Е. Б. Т., по което дело на 04.10.2016 г. е вписана
възбрана върху недвижими имоти на дружеството, видно от справката от
Агенция по вписванията, Служба по вписванията, гр. Трявна. Срещу
дружеството има и образувано изп.д. № *********/2018 г. в ТД на НАП за
събиране на публични вземания, което се установява от представените
разпореждания за изпълнение на запорно съобщение и постановления за
налагане на обезпечителни мерки.
По делото са представени годишни финансови отчети на
дружеството, баланс към 30.09.2020 г., счетоводни справки, като същите,
ведно с публикуваните в Търговския регистър отчети са ползвани от вещото
лице за изготвяне на икономическия анализ относно състоянието на
търговеца. По данни от финансовите отчети на „Планинец – 2010“ ЕООД,
проследени от 2011 г. до 2020 г., финансовият резултат на дружеството за
2011 г. е 0, а след 2012 г. – отрицателна величина с тенденция за нарастване
/напр. за 2012 г. - -4 х.лв., за 2019 г. - -242 х.лв./. Собственият капитал за 2011
г. е 1 х.лв., а след 2012 г. – отрицателна величина също с тенденция за
насарстване /ср. 2012 г. - -3 х.лв., за 2020 г. - -260 х.лв./. Вещото лице е
проследило задълженията, като ги е описало общо дългосрочни и
краткосрочни, и е отделило краткосрочните задължения. Краткосрочните
5
задължения са, както следва: за 2011 г. – 13 х.лв., за 2012 г. – 21 х.лв., за 2013
г. – 27 х.лв., за 2014 г. – 18 х.лв., за 2015 г. – 9 х.лв., за 2016 г. – 55 х.лв., за
2017 г. – 56 х.лв., за 2018 г. – 61 х.лв., за 2019 г. – 260 х.лв. и за 2020 г. – 334
х.лв. Краткотрайните активи за 2011 г. са 5 х.лв., за 2012 г - 5 х.лв., за 2013 г.
– 13 х.лв., за 2014 г. – 32 х.лв., за 2015 г. и след този период – 0 лв.
Дружеството е притежавало дълготрайни материални активи, както следва: за
2011 г. – 35 х.лв., за 2012 г. – 155 х.лв., за 2013 г. – 150 х.лв., за 2014 г. – 338
х.лв., за 2015 г. – 289 х.лв., за 2016 г. – 273 х.лв., за 2017 г. – 262 х.лв., за 2018
г. – 166 х.лв., за 2019 г. – 0 х.лв. и за 2020 г. – 0 х.лв. В хода на експертизата
дружеството е извършило корекция на балансите, като за 2015 г. е начислило
лихва по договор за паричен заем с „Болкан релакс“ ООД към 31.12.2015 г.,
като с оглед обстоятелството, че съобразно договора падежът на
задължението за връщане на главница и договорна лихва е на 31.05.2019 г.
размерът на лихвата е включен в дългосрочните задължения. За 2016 г. е
извършена корекция по договора, сключен с молителя „ВИМ“ ООД, като е
променен размера на осчетоводената лихва и задължението е преместено към
краткосрочните задължения. В тази насока е коригиран баланса и за 2017 г.,
добавени са дължими лихви по договора за паричен заем с „Болкан релакс“
ООД. В краткосрочните задължения са включени и дължими суми към ДФ
„Земеделие“ в размер на 10302,39 лв. За 2018 г. като краткосрочни
задължения са добавени лихви за 2018 г. по договора за паричен заем с
„ВИМ“ ООД, представени са задължения към персонала – 1 х.лв., включена е
сумата към ДФ „Земеделие“, в дългосрочните задължения е прибавена сума
за лихва по договора за паричен заем с „Болкан релакс“ ООД. През 2018 г.
„Планинец – 2010“ ООД апортира в търговско дружество „Болкан Адвенчър“
ЕООД собствения си недвижим имот, находящ се в с. Радевци, общ. Трявна,
ведно с построените в него масивна двуетажна сграда – хижа „Планинец“ със
застроен площ от 144 кв.м. и масивна сграда – тоалетна със застроена площ от
7 кв.м. Дружеството придобива дялове в „Болкан Адвенчър“ ЕООД за сумата
от 161 х.лв. На 20.02.2019 г. „Планинец – 2010“ ЕООД продава на П. П. В.,
едноличен собственик на капитала на дружеството, притежаваните дялове в
„Болкан Адвенчър“ ЕООД за сумата от 159900 лв. На 31.05.2019 г. настъпва
падежът на дължимите суми по договор за паричен заем с „Болкан релакс“
ООД от 21.04.2015 г. – главница и лихви. На 31.05.2019 г. се подписва
тристранно споразумение между „Планинец – 2010“ ЕООД, П. П. В. и
6
„Болкан релакс“ ООД, с което страните уреждат финансовите си
правоотношения, след което в патримониума на „Планинец – 2010“ ЕООД не
остават активи към 31.12.2019 г., а пасивите включват текущи задължения
към: „ВИМ“ ООД – 51 х.лв., ДФ „Земеделие“ – 206 х.лв. и задължения към
едноличния собственик на капитала – 3 х.лв. /общо 260 х.лв./.
Към 2020 г. задълженията на дружеството са 328 х.лв.,
разпределени, както следва: 52641,88 лв. – към „ВИМ“ ООД, 264094,92 лв. –
към ДФ „Земеделие“, 92,94 лв. – към НАП, 17335,59 лв. – към П. В..
При отчитане на активите и пасивите на дружеството и съответните
икономически показатели вещото лице е взело предвид извършените
корекции.
Вещото лице установява, че след 31.12.2016 г. дружеството е
извършвало плащания за покриване на текущи задължения за електроенергия,
вода, счетоводно обслужване, заплати, осигурителни вноски и други месечни
регулярни разходи. Последните плащания по банков път са правени през м.
юли 2018 г., като поради наложен запор на банковите сметки разплащанията
по банков път са спрени. През 2018 г., 2019 г. и 2020 г. дружеството разплаща
задължения с парични средства, внесени в касата му от едноличния
собственик на капитала, а паричните средства, генерирани от дейността са
незначителни. За 2018 г. при задължения 175 х.лв. са извършени плащания за
16 х.лв. или 0,09 %, за 2019 г. – при размер на задълженията 260 х.лв. са
извършени плащания за 5 х.лв. или 0,01 %, за 2020 г. – при задължения в
размер на 334072,39 лв. плащанията са за 851,08 лв.
Изследвано е финансовото състояние на дружеството за периода
след 2011 г. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност на дружеството са, както следва: коефициент на обща ликвидност
към 2011 г. – 0,38, към 2012 г. – 5,14, към 2013 г. – 0,48, към 2014 г. – 1,78;
след 2015 г. до 2020 г. коефициентът е равен на 0; коефициент на бърза
ликвидност - към 2011 г. – 0,15, към 2012 г. – 5,14, към 2013 г. – 0,48, към
2014 г. – 1,78, след 2015 г. до 2020 г. коефициентът на бърза ликвидност е
равен на 0; коефициент на незабавна ликвидност - към 2011 г. – 0,15, към
2012 г. – 5,14, към 2013 г. – 0,48, към 2014 г. – 1,78, след 2015 г. и до 2020 г.
коефициентът на незабавна ликвидност е равен на 0; коефициент на
7
абсолютна ликвидност - към 2011 г. – 0,08, към 2012 г. – 5,1, към 2013 г. –
0,19, към 2014 г. – 1,78, като след 2015 г. и до 2020 г. коефициентът за
абсолютна ликвидност е равен на 0.
Коефициентът за обща ликвидност показва доколко наличните
краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните
задължения, като приемливи стойност са 1,3 – 2,0. В настоящия случай
коефициентът за обща ликвидност до 2014 г. е в рамките на приетата
стойност, но към 2015 г. и след този период е равен на 0. Коефициентът за
бърза ликвидност показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи
/вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за
обслужване на краткосрочните задължения, като приемлива е стойността на
този показател между 1,2 и 1,8. В настоящия случай коефициентът за 2014 г. е
в рамките на приетата стойност, като след 12015 г. насетне е равен на 0.
Коефициентът за незабавна ликвидност показва доколко наличните
финансови активи и наличните парични средства са достатъчни да покрият
текущите задължение и е в рамките от 0,7 до 0,9, като в настоящия случай до
2014 г. коефициентът е в рамките на приетата стойност, а след 2015 г. и до
2020 г. е равен на 0. Последната финансова година, в която дружеството е
разполагало с вземания и парични средства по банковите си сметки е 2013 г.,
към края на 2014 г. в патримониума на дружеството краткотрайните активи са
представени само от парични средства. След 2014 г. дружеството не
притежава краткотрайни активи. Коефициентът за абсолютна ликвидност
характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че
падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Той
показва способността на предприятието да уреди веднага във всеки един
момент текущите си задължения. Прието е, че трябва да бъде по-голям от 0,3.
В конкретния случай до 2014 г. е в рамките на приетата стойност, като след
2015 г. и до 2020 г. е равен на 0.
Коефициентът за финансова автономност е, както следва: към 2011
г. – 0,03, към 2012 г. – -0,06, към 2013 г. – -0,1, към 2014 г. – -0,06, към 2015 г.
- -0,23, към 2016 г. - -0,35, към 2017 г. - -0,36, към 2018 г. - -0,05, към 2019 г. –
-1, към 2020 г. - -1, коефициентът на задлъжнялост е, както следва: към 2011 г.
– 35, към 2012 г. – -17,3, към 2013 г. – -9,67, към 2014 г. – -15,59, към 2015 г. -
-4,33, към 2016 г. - -2,88, към 2017 г. - -2,75, към 2018 г. - -19,44, към 2019 г. –
8
-1, към 2020 г. - -1
Коефициентът за финансова автономност определя степента на
финансова независимост на предприятието от кредиторите. Той следва да
бъде със стойност не по-малка от 1. Когато коефициентът на финансова
автономност е под единица, това сочи наличие на превишение на
задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не
са достатъчно обезпечени с имущество и обратно, когато този коефициент е
над единица, показва степента на финансова независимост на предприятието
от ползването на чужди средства. В конкретния случай изчисленият
коефициент за финансова автономност за всичките изследвани периоди е под
приетата стойност, което сочи на зависимост на дружеството от външно
финансиране. Коефициентът на задлъжнялост е реципрочен на коефициента
за финансова автономност и дава представа за участието на дълга при
финансиране на фирмата, като препоръчителни са стойности, по-малки от
единица. С оглед отрицателните стойността на собствения капитал на
дружеството от 2012 г. показателят също е с отрицателни стойности, което
установява, че за целия изследван период дружеството е изцяло зависимо от
кредиторите си.
Последната година, в която дружеството е извършвало търговска
дейност е 2019 г., като през 2020 г. и към датата на заключението не извършва
такава и е подадена декларация в ТД на НАП Велико Търново за спиране
дейността на дружеството.
Възложено е определяне на тенденциите в икономическото
състояние на търговеца въз основа на метода на Алтман. Вещото лице е
обяснило, че по този метод на обобщения количествен анализ за предсказване
на фалити, може да се предскаже банкрут на едно дружество до 2 години. При
стойности на показателя <1,1 е налице голяма вероятност за фалит на
изследваното предприятие. Според специалистите този показател би следвало
да се прилага само за големи фирми и за това направените изчисления от
настоящата експертиза имат само ориентировъчен характер. Установява се, че
към 31.12.2014 г. стойността на Z показателя е 0,6757, т.е. по-малка от 1,1, а
към 31.12.2015 г. стойността е -0,21525, т.е. отрицателна величина.
При така установената фактическа обстановка съдът мотивира
9
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да са налице следните предпоставки: длъжникът
да има качеството на търговец, да не е в състояние да изпълни конкретно
изискуемо парично задължение, което произтича от търговска сделка или да
представлява публично правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, което състояние към момента на
постановяване на решението има траен характер и произхожда от
недостатъчност на наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Тези
предпоставки следва да са кумулативно установени по делото и се извличат
от разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 ТЗ. В настоящият случай
производството по несъстоятелност е открито, поради неплатежоспособност
на длъжника, като в тази част решението е влязло в сила, поради което
началната дата подлежи на определяне според това материално правно
основание, и е оспорена във въззивната жалба на това основание.
В конкретния случай, настоящото производство е образувано по
инициатива на кредитор – „ВИМ“ ООД, правомощие, предоставено му от
закона, съгласно чл. 625 ТЗ. Установява се качеството на търговец на
ответника по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като е регистрирано
търговско дружество, с предмет на дейност в кръга на предвидените в чл. 1,
ал. 1 ТЗ сделки. Установява се и обстоятелството, че молителят е титуляр на
изискуемо парично вземане към ответния търговец, произходящо от
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, с оглед на това, че заетата
сума е ползвана за нуждите на търговската дейност на ответника. Активната
му легитимация е приета за доказана от първостепенния съд и не е оспорена
от ответника, същата се установява от представените писмени доказателства
и осчетоводявания.
При извършване на преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността предпоставя установяване на конкретно парично
задължение, което да е изискуемо и да е породено от търговска сделка или
публично правно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност и обективната невъзможност на длъжника да го
10
изпълни. В конкретния случай е безспорно, че длъжникът е преустановил
дейността си, като към момента не разполага с краткотрайни и дълготрайни
активи, от които да реализира такава. Подадена е декларация за спиране на
дейността, като последните плащания са от 2020 г., и от 2018 г. плащанията
имат епизодичен характер. При тези данни към момента е безспорно, че е
налице трайна и категорична невъзможност на търговеца да посреща
задълженията си.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи
според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с
характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Кумулативно, към сочената дата следва
да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Този фактически състав, в съвкупност,
следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на
търговеца. Най-ранното изискуемо задължение, установено по безспорен
начин по делото, е задължението към молителя, което падежира на 31.12.2016
г., видно от приложения договор за паричен заем от 05.04.2011 г. Установено
е още предприето принудително изпълнение спрямо длъжника, видно от
справката от Службата по вписванията /вписана възбрана от 04.10.2016 г./, но
няма данни доколко се касае до парично задължение по търговска сделка.
Конкретни парични изискуеми задължения, произходящи от търговска
сделка, към по-ранен момент не се установиха. Посочените от експертизата
към края на 2015 г. краткосрочни задължения в размер на 9 х.лв. са тези със
срок на погасяване до една година, като няма данни за конкретните основания
и падежи на задълженията.
Освен установяване наличието на изискуеми парични задължения по
търговски сделки и публичноправни задължения, следва да се установи и
обективното състояние на невъзможност на ответника да ги обслужва.
Преценката за способността на предприятието да погаси
краткосрочните/текущите задължения следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което ако ги осребри, би преустановило
11
работа. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т.нар. оборотен
капитал/ за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от
един отчетен период, участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които са източника на
средства за погасяване на краткосрочните/текущите задължения. Това
обуславя извършването на анализ на наличните краткотрайни активи, на база
реалната им ликвидност, и възможността за преобразуването им в парични
средства, израз на който са съответните показатели за ликвидност, които
показват икономическото състояние на търговеца към определени моменти от
неговата дейност. С оглед на обстоятелството, че предприятието разчита на
целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските
операции са трансформират в парични средства, поначало коефициентът за
обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност /Решение № 71/30.04.2014 по т.д. № 4254/2013 г. І Т.О.
на ВКС/. Същевременно, коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на самите
краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция на конкретната
основна дейност на предприятието. В случай, че материалните запаси на
предприятието са неликвидни /непродаваеми/, от значение за преценката на
възможността предприятието да изпълни текущите си дългове, е
коефициентът на бърза ликвидност, в който се вземат предвид
краткотрайните активи без материалните запаси.
Имайки предвид тези основни положения, настоящият състав
отчита, че към края на 2014 г. всички показатели за ликвидност на
дружеството са в рамките на допустимите стойности. От финансовите отчети
се установява, че от 2015 г. насетне краткотрайните активи на дружеството са
в размер на 0 лв. По тези причини показателите за ликвидност след 2015 г. са
в нулеви размери. Същевременно се установява, че краткосрочните
задължения към края на 2015 г. са в много нисък размер – 9 х.лв. Към 2015 г.
дружеството ползва привлечени средства, включително и от свързани лица,
като вещото лице е установило и сключен договор за паричен заем и през
годината – на 21.04.2015 г. с „Болкан релакс“ ООД. Тези привлечени средства
12
са били ползвани за дейността на предприятието, като от пояснителните
сведения към отчета за 2015 г., обявени в Търговския регистър, се установява,
че дружеството е получило финансиране по ПРСР мярка 312 /изграждане
къща за гости/ и въпреки липсата на краткотрайни активи е осъществявало на
дейността си. Тук следва да се съобрази и обстоятелството, че дружеството
разполага и с дълготрайни материални активи, които имат отношение към
реализираната от него дейност /туристически услуги/. В тази връзка методът
на Алтман не може да бъде възприет като категоричен израз на
икономическото състояние на длъжника, с оглед на това, че съгласно
обясненията на вещото лице е приложим за големи фирми и в случая би имал
само ориентировъчен характер. При тези обстоятелства, въпреки че
показателите за ликвидност към края на 2015 г. са нулеви, което сочи на
финансови затруднения, не може да се приеме, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност към този момент, тъй като въпреки затрудненията и
привлечените средства състоянието на затрудненост не може да се определи
като трайно. В края на 2016 г. показателите продължават да са нулеви,
падежира значително по размер задължение – към молителя, и с ниската
стойност на приходите търговецът вече не е в състояние да посреща текущите
си задължения. Способността на предприятието да погасява изискуемите
задължения рязко е влошена, предприятието не разполага с резерви да
реагира, с което състоянието му на стопанска неспособност да плаща
изискуемите си парични задължения придобива окончателен характер и
предвид влошаващата се тенденция – настъпва необратимо.
По тези съображения, предвид установеното най-ранно във времето
конкретно изискуемо парично задължение на ответника по търговска сделка
към 31.12.2016 г., извършен анализ на икономическото му състояние,
настоящият състав приема, че кумулативните предпоставки за настъпване на
неплатежоспособност на „Планинец – 2010“ ЕООД са били налице към
31.12.2016 г., която дата следва да се приеме за начална дата на
неплатежоспособността.
Възражението във въззивната жалба, че за начална дата следва да се
приеме датата 30.09.2020 г., когато дружеството вече няма и дълготрайни
материални активи, не може да бъде споделено. За определяне
неплатежоспособността на търговеца отношение имат краткотрайните
13
активи, участващи в изчисляването на коефициентите за ликвидност, като
видно след 2015 г. те са с нулеви стойности, а след 2016 г. освен нулевите
стойности на краткотрайните активи се установява и значителен размер
краткосрочни изискуеми задължения. От годишните отчети се установява, че
размерът на краткосрочните изискуеми задължения е с тенденция за
значително нарастване, а стойността на краткотрайните активи продължава да
е нулева, поради което коефициентите за ликвидност имат трайно нулево
измерение. От 2019 г. са отчуждени и дълготрайните материални активи,
дружеството не може да реализира приходи, като се отчита и
обстоятелството, че плащанията към кредитори през 2018 г. и насетне имат
само епизодичен характер, т.е. спирането на плащанията е настъпило доста
преди сочената от жалбоподателя дата.
Тези изводи не съвпадат с изводите на първостепенния съд, което
налага отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване
на друго, с което бъде обявена неплатежоспособността на „Планинец - 2010“
ЕООД с начална дата 31.12.2016 г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 621
ТЗ вр. чл. 620, ал. 3 следва да бъде събрана дължимата се държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 125 лв., която следва да бъде присъдена в
тежест на длъжника и подлежи на събиране от масата на несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260015/04.03.2021 г., постановено по т.д.
/несъстоятелност/ № 49/2020 г. на Окръжен съд Габрово в частта, в която е
определена като начална дата на неплатежоспособността на „Планинец –
2010“ ЕООД датата 31.12.2014 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Планинец – 2010“ ЕООД, ЕИК
********* - 31.12.2016 г.
ОСЪЖДА "ПЛАНИНЕЦ - 2010" ЕООД, ЕИК *********, със
14
седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. Ангел Кънчев, 40 да заплати
по сметка на ВТАС държавна такса за въззивното производство в размер на
сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд Габрово за
вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15