Р Е Ш Е Н И Е
№ /
30.07.2012 год.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІІ състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и дванадесета година,
проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА
при
секретаря А.Д.,
като разгледа
докладваното от съдия
Д. Петрова гр.д. № 6427 по
описа на Варненски районен съд за 2011г., за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от В.Р.Т., ЕГН ********** срещу
конституирания в хода на делото на основание и по реда на чл.228 ГПК ответник -
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Гл.
Комисар Николай Славеев Николов, с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника е в служебни правоотношения
за длъжността „водач на специален автомобил към І РС на Обл.Дирекция
„ПБЗН” Варна. Твърди, че за периода от 01.04.2008 г. до 30.09.2010 г. е полагал
извънреден труд, който следва да му бъде заплатен, възлизащ на обща стойност от
1 033.92 лв., получена като сума на всички часове положен извънреден труд
за всяко тримесечие до 50 часа, с увеличена ставка на възнаграждението от 50 %,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
иска – 28.04.2011 г. до окончателното им изплащане, както и общата сума от 152.42
лева, представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните
възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, за
периода от 01.04.2008 г. до 30.09.2010 г. Моли постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати търсените суми. Претендират се
направените по делото разноски
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответната страна е
депозиран отговор, в който се излагат съображения за недопустимост на
предявените искове, поради липса на пасивна процесуална легитимация в негово
лице по предявените искове като счита, че работодател на ищеца е ОДМВР-Варна.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че за претенидраните периоди, при
направена справка в ОДМВР-Варна, е установено, че ищецът не е полагал
извънреден труд, като съгласно протоколите реално положеният от ищеца
извънреден труд му е заплатен реално и не следва да се заплащат други суми за
отработени извънредни часове труд.
Варненският
районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на насрещните страни по
делото, след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение
намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
делото не се спори, а се установява и от приложената кадрова справка за лицето В.Р.Т.,
че същият работи в системата на МВР, за
процесния период като „водач на специален автомобил”.
По
делото са представени Инструкция рег. № Iз-1331 от 25.08.2006 г. за реда за
разпределение на работното време в МВР, отчитането му и компенсиране работата
на държавните служители извън редовното работно време и Инструкция № Iз-343 от 05.03.2009 г. за реда и
разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното време. По делото са
представени и заповеди № 109/ и
ПЗ-23/09.06.2010 на Директора на ПБС при ОДМВР-Варна, както и Графиците за
дежурствата на служителите от дежурните смени и мл.инструктура
от Първо РУПБС, от които е видно, че за процесния период ищецът е включен в
състава на дежурните смени.
По
делото е представен и заверени преписи от Заповед на Директора на ОД на
МВР-Варна, рег. № 448/01.04.2009 г., за организацията и разпределението на работното време в
отделните структурни звена за държавните служители и ЛРТП на ОД на МВР-Варна, с
която са установени 24 часови работни смени за определени категории структурни
звена, сред които и „Оперативно дежурна част” в Звено „БПС”-Варна, както и
писмо рег. № К- 6071/07.06.2010 изд. от
МВР, до директорите на главните дирекции за унифициране прилагането на
инструкция рег. № и Инструкция № Iз-343 от 05.03.2009 г. за реда и разпределяне на работното
време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата
извън установеното време.
От
заключението на В.Л. Е. Т., прието от
съда, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и
компетентно, се установява, че след като се вземе отчитането на извънредния
труд, заплащането на положен извънреден труд до 50 часа и ползването на
компенсации от ищеца като отпуски извънреден труд до 50 часа и ползването на
компенсации от ищеца като отпуски за над 50 часа, при изчисляване на сумарно
работно време на тримесечие за процесния период на база 22.20 часа за работна
смяна от 24 часа /в която не се включва времето за почивки в отчитането на
отработените часове/ на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд в общ
размер на 333.87 лв. При отчитане на база 24 часа за смяна от 24 часа, т.е. при
положен труд за едно дежурство от 24 часа, общият размер на дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд от ищеца за процесния период
възлиза на 1 033.92 лева. Мораторната лихва за забава върху главницата в размер на 1
033.92 лева възлиза общо за периода в размер на 152.42 лева, считано от падежа
на всяко едно от задълженията, а именно един месец, след края на всяко
тримесечие, до датата на депозирането на исковата молба.
По делото са допуснати гласни
доказателства, като от показанията на свидетеля Красимир Костов /колега на
ищеца/, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че характера на
работата в сектор ПБС към І РС на Обл.Дирекция „ПБЗН” Варна, изисква поддържане на постоянна
оперативна готовност и постоянно физическо присъствие на работната смяна, като
работещият на смяна, няма право да
напуска работното си място, както и не може да откаже изпълнение на служебните
си задължения по време на смяната.
Като съобрази приложимия закон, Варненският
районен съд намира следното от ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. чл. 211
ал. 5 пр. второ и ал. 6 от ЗМВР, вр. чл. 143, вр. чл. 144 т. 2 и
т. 3 от КТ, следва да бъде установено
наличието на на следните предпоставки: служебно
правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд, дължимостта на
възнаграждението за извънреден труд в претендирания от ищеца размер, както и
претенциите за заплащане на лихва за забава. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а
ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните
възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
По делото е безспорно установено и
не се оспорва от страните, че ищецът е работил за периода от 01.04.2008 г. до 30.09.2010
г., и към настоящия момент, в системата на МВР, в който период е и процесния, като от 01.02.2008 г. със Заповед от 23.01.2008 г. на Директора на НСПБЗН
– МВР е назначен за водач на спец.автомобил втора степен” в „Пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и защита на
населението” към Първа РСПБЗН – Варна при ОДПБЗН – НСПБЗН – МВР; считано от
15.05.2010 год. е назначен за „водач на спец.автомобил първа степен” в „Пожарогасене, аварийно-спасителна дейност и защита на
населението” към Първа РСПБЗН – Варна при ОДПБЗН – НСПБЗН – МВР ГДПБЗН на МВР,
а съгласно Заповед рег. № 109/ 18.02.2011 год. е назначен на същата длъжност
към ОУПБЗН – Варна при ГДПБЗН – МВР.
С оглед направеното от ответника оспорване на
пасивната му правна легитимация, съдът следва да се произнесе по допустимостта
на иска, както следва:
Служебно правоотношение възниква по
силата на назначение въз основа на заповед между държавния служител и орган на
държавна власт, като ищецът по настоящото дело е бил за процесния период
държавен служител по смисъла на чл. 169 от ЗМВР. Съгласно чл. 169 ал. 2
статутът на държавните служители в МВР се определя от ЗМВР. В този смисъл
служебното правоотношение може да се променя и преобразува съобразно нормите на
ЗМВР. Субсидиарно се прилага Законът за държания
служител и Кодекса на труда при непълноти в нормативната уредба.
По делото не се спори относно качеството, което ищецът
е имал за процесния период, а именно, че е бил държавен служител по ЗМВР. Оспорването
е относно това, кой от органите в
структурата на МВР е задължен за претендираните към датата на исковата молба
възнаграждения с оглед настъпили преобразувания в системата на МВР.
Към датата на подаване на исковата молба, който е
релевантния момент за определянето на носителя на права по материалното
правоотношение между страните действа
Закона за МВР, с последни изменения от ДВ бр. 23 от 22.03.2011 г. в сила от
22.03.2011 г. С измененията на закона от ДВ бр. 88 от 2010 г., в сила от
01.01.2011 г. е създадена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, която съгласно чл. 13б от ЗМВР има териториални звена, които на
основание чл. 10б ал. 1 и ал.2 от ППЗМВР, се ръководят от директора на главна
дирекция „ПБЗН”- София и не се включват в структурата на Областните дирекции на
МВР.
С постановление № 58 на МС от 11.03.2011 г. за
изменение и допълнение на постановление № 323 на МС от 2008 година, както
и съгласно приложения към него списък на първостепенните и второстепенните
разпоредители с бюджетни кредити в МВР, считано от 01.04.2011 г. Директорът на
ГД „ПБЗН” е второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити, т.е. от този момент има правосубектност
и е самостоятелно юридическо лице, което носи права и задължения.
Съгласно ПЗР към закона за изменение
и допълнение на ЗМВР /ДВ, бр. 69 от 2009 г./, ОД на МВР са правоприемници на
активите, пасивите, правата и задълженията на ОД „Пожарна безопасност и защита
на населението”, като с влизането на този закон в сила служебните задължения на
държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от Закона за държавния
служител, т.е. за задълженията по служебни правоотношения с държавните
служители отговаря правоприемника ОД на МВР. С ПЗР към закона за изменение и
допълнение на ЗМВР, ДВ бр. 88/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. параграф 92 създадената с този закон ГД
„ПБЗН” е правоприемник на правата и задълженията, активите и пасивите на ГД
„ПБС”, на ГД „Гражданска защита” и на ОД на МВР за звената „ПБС”. Съгласно §
92 ал. 2 служебните правоотношения на
лицата в звената „ПБС” се преобразуват в служебни правоотношения в ГД „ПБЗН”.
Това правоприемство
възниква по силата на закона поради което и след като е изрично указано, че
правоприемникът е носител на всички права
и задължения, съдът намира, че задълженията включват и задълженията на
ОД на МВР за звената „ПБС” по възникналите служебни правоотношения, които по
силата на закона са преобразувани в служебни задължения с ГД „ПБЗН”.
От изложеното съдът прави извод, че считано от
01.01.2011г. за всички задължения, възникнали преди датата на преобразуването в
структурата на МВР, при запазване на служебното правоотношение с ищеца,
отговаря по силата на закона правоприемника ГД „ПБЗН”, който има качеството на
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, считано от 01.04.2011 г.
Исковата молба по настоящото дело е заведена на 28.04.2011 г. към която дата за
всички задължения по служебни правоотношения пасивно легитимиран по
материалното правоотношение да носи отговорност
е ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-София, поради което и
е надлежен ответник по настоящото дело.
Съдът намира, че за пълнота на изложението следва да
се направи аналогия с нормата на чл. 123 от КТ, където е предвидено, че в
определени хипотези е възможно отговорност да носят солидарно както старият,
така и новият работодател. Солидарността, обаче възниква по отношение на
трудови и служебни правоотношения само по силата на закона и след като такава
не е изрично предвидена в ЗМВР, не може да се претендират задължения възникнали
преди структурна промяна и към предишния работодател, съответно държавен орган.
Въз основа на изложеното съдът прави извод, че ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, е пасивно и
материално-правно легитимиран като ответник в настоящото производство.
По основателността на иска:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства
се установява, че ищецът е бил назначен на работа в структура на МВР съгласно
ЗМВР и е полагал труд на 24-часови смени, като е полагал и извънреден труд,
който работодателят е задължен да възмезди чрез допълнително възнаграждение или
с допълнителни дни отпуск.
Спорният въпрос по делото е дали в общата
продължителност на 24-часовата смяна следва да се включи единият час за почивка
и храна - обяд и вечеря, всяка по 30 минути, или да бъде изключен.
Съгласно чл. 211 на ЗМВР, продължителността на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. При работа на 24-часови смени се
изчислява сумирано работно време за тримесечен период. Работодателят дължи възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 50 часа на отчетен период
и компенсация с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа -
за служителите. Извънредният труд се заплаща с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение като редът за отчитането и за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция
на министъра на вътрешните работи.
Нормативната уредба, която урежда правоотношенията за
процесния период е: Наредба № Із-491/17,03,2010г. за реда за осъществяване на
пожарогасителната дейност и аварийно спасителната дейност от органите за
пожарна безопасност и спасяване на МВР, която отменя Наредба №
Із-2101/27,11,2006г, както и Инструкция рег.№ Із-343/05,03,2009г. за реда за
разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и
компенсиране на работата извън установеното работно време. Съгласно последната
в Раздел ІІІ Отчитане на работното време, чл.14 ал.15 ал.2 е посочено, че времето за хранене и
физиологичните почивки се включват в отработеното време. А съобразно ал.1
времето за обедна почивка и почивката за хранене, както и времето на
разположение не се включват и не се
отчитат като работно време. В Приложение № 1 към Инструкцията са дадени Указания за отчитане на положения
труд. В т.4 е посочено, че времето за
почивка, с изключение на физиологичните почивки, не се включват при отчитане на
отработеното време. За въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка
разпоредбата на §2 от ДР към Инструкцията препраща към Наредба № 15/31.05.1999г
за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологичен
режим на труд и почивка по време на работа /обн.ДВ
бр.54/1999/. В ДР към същата са дадени легални дефиниции на понятията
физиологичен режим на труд и почивка /§1/-„ научно обоснована система за
продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка,
осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност
и опазване здравето и работоспособността на работещите” и на почивките по време
на работа /§2/ -„специално организирани
и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по
време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за
отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и
трудовия процес и са част от работно време.”
Въз основа на изложеното и с оглед характера на
полагания от ищеца труд, съдът намира, че за работа при смяна от 24 часа,
ползваните през това време почивки за храна и физиологични нужди не следва да
бъдат изключвани от отработеното време. Разпоредбата на ал.1 на чл.15 от
Инструкцията би могла да има отношение само към дейности, осъществявани при
8-часов работен ден с фиксирано време за обедна почивка, но не и в хипотезата
на 24-часова смяна, свързана с пожарогасителна и аварийно спасителна дейност,
която се осъществява от дежурни екипи на смени, длъжни да поддържат постоянна
оперативна готовност и да работят на непрекъснат сменен режим. Поради това
времето за хранене и физиологични нужди
по време на 24-часовите смени на ищеца, следва да бъдат включени в отработеното
време, доколкото изпълнението на служебните задължения не позволява прекъсване
на работния процес.
Поради изложеното съдът намира, че изчисляването на
положения от ищеца извънреден труд следва да бъде направено на базата на 24
часа при 24-часова смяна, т.е. по вариант едно-при положен труд за едно
дежурство от 24 часа /по т. 2 от
задачите на експертизата/, съгласно заключението на вещото лице.
Въз основа на изложеното предявеният главен иск с
правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от
ЗМВР, следва да бъде уважен изцяло, доколкото е установен от заключението на
вещото лице в размер на 1 033.92 лева.
С оглед уважаването на главния иск, основателна се
явява и акцесорната претенция за мораторна
лихва, с основание чл. 86 от ЗЗД, в установения от вещото лице размер на 152.42
лева.
На основание направено искане, ищцовата страна има право на реализираните в производството
съдебно-деловодни разноски, които възлизат в общ размер на 400.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, които
следва да бъдат заплатени от ответника.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да заплати и ДТ в
размер на 100.00 лева за производството пред ВРС и депозит за вещо лице в
размер на 120.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Гл. Комисар Николай Славеев
Николов, с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска”
№ 171А, ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Т., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 1 033.92 /хиляда тридесет и
три лева, деветдесет и две ст./
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд, за периода 01.04.2008 г. до 30.09.2010
г., като сбор от всички часове положен извънреден труд за всяко тримесечие до
50 часа, с увеличена ставка на възнаграждението от 50 %, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска –26.03.2012 г.
до окончателното им изплащане, както и СУМАТА от 152.42 /сто петдесет и два лева, четиридесет и две ст./ лева,
представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения
за извънреден труд мораторна лихва, за периода от
01.04.2008 г. до 30.09.2010 г., на
основание чл. 211, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Гл. Комисар Николай Славеев
Николов, с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска”
№ 171А, ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Т., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
сторените в производството разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Гл. Комисар Николай Славеев
Николов, с административен адрес: гр. София, ул. „Пиротска”
№ 171А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Варна, сумата от 220.00 /двеста и двадесет/ лева, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Д. Петрова - Енева/