Решение по дело №1658/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     № ……………………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                                СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                               

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1658 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Н.И.И. срещу наказателно постановление № 17-0819-000233, издадено на 07.02.2017 г. от началник на група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 177, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лв. за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

          Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Моли за отмяна на същото.

          В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.Б. от АК – Варна, който заявява, че не оспорва фактическата обстановка. Навежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като по делото не са налице доказателства за обстоятелства, които да обуславят налагането на наказание към предвидения в закона максимум. Моли за изменение на наказателното постановление.

          Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща законен или процесуален представител в откритото съдебно заседание.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От фактическа страна:

          С влязло в сила на 21.01.2015 г. наказателно постановление №14-0436-000737/10.11.2014 г. по описа на 02 РУ – Варна на въззивника на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

          На 29.10.2015 г. около 17,30 часа въззивникът Н.И. *** до механа „Възрожденци“ в посока „Хеи“ управлявал лек автомобил с рег. № РР 7416 ВА, собственост на П.Х.Б.

          Водачът бил спрян за проверка от полицейски служители, които констатирали, че същият е не притежава свидетелство за управление на МПС.

          При така установените факти Т.И.Т.  (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) съставил АУАН на въззивника за нарушения по ЗДвП, включително за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

          По този повод било образувано ДП № 258/2016 г. по описа на СПП при ОДМВР – Варна за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, което било прекратено на 12.10.2016 г. с постановление от на наблюдаващия прокурор Д. В. поради липса на престъпление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

          Досъдебното производство било изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на Н.И.И..

На 07.02.2017 г.  Д.Г.Г. - началник група към ОД на МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“ (определен от министъра на вътрешните работи като компетентен орган да издава наказателни постановления), издал наказателно постановление, с което на жалбоподателя  на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4, пр. 1 вр. чл.  ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи, постановление на РП – Варна.

          Управлението на моторно превозно средство на процесните дата и място се установява изцяло от АУАН. При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното.

          Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният служи като основа на направените от съда фактически изводи.

                  

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на РП – Варна за прекратяване на наказателното производство.

          Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

          Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.),  който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. В ал. 4 на същата разпоредба (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) е предвидено административно наказание глоба от 300 до 1500 лв. при повторно извършване на нарушението.

          Съдът намира, че не следва да разглежда наличието на повторност, тъй като подобно обстоятелство не е посочено в издадения АУАН, а е въведено за първи път едва в НП. Следователно въззивникът е бил лишен от възможността да се защитава срещу това обстоятелство, което не може да му бъде вменено във вина едва в правораздавателния акт на наказващия орган.

          Въпреки това съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС.

          Следователно приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), а не тази по чл. 177, ал. 4, пр. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.).

          Няма процесуална пречка на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН съдът да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, като измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително да приложи правилната санкционна норма.

          По изложените съображения съдът намира, че следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение – санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП.

 

По отношение на наказанието:

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП (ред . изм.  ДВ, бр. 97 от 2017 г.) предвижда административно наказание глоба в размер от 100 до 300 лв.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на наказаното лице.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на предходни нарушения на ЗДвП, за които водачът е наказан с влезли в сила наказателни постановления.

При баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в средния размер, а именно 200 лв.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като съдът приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, а именно санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г.) и намали размера на наложеното административно наказание от 1300 лв. до размер от 200 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-0819-000233, издадено на 07.02.2017 г. от началник група към ОД на МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.И.И. на основание чл. 177, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1300 лв. за нарушение по чл. 150 ЗДвП, като ПРИЛАГА санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2,  пр. 1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 97 от 2017 г.) и НАМАЛЯВА наложената глоба до размер от 200 (ДВЕСТА) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: