РЕШЕНИЕ
№…
19.08. 2020 г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.СИЛВИЯ
КРЪСТЕВА
2.РЕНИ Г.
Секретар ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от съдията КРЪСТЕВА
В.ГР.Д. №587 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното
гражданско производство пред Окръжен съд- гр.П. е образувано на основание въззивна
жалба от ДИРЕКЦИЯ „Социално подпомагане“ – гр.П.
срещу Решение № 179/ 31. 01. 2020 г., с което е отхвърлена като неоснователна
подадената молба от ДНСП – гр.П. с правно основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗД за
предприемане на мярка за закрила „
настаняване за отглеждане в социалната услуга от резидентен тип“ в ЦНСТ – гр.П.,
ул. „***“ № *** за срок от три години или до промяна на обстоятелствата по
отношение на децата Ц.А.Г. с ЕГН********** и Д.А.Г. с ЕГН**********.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважена молбата на въззивника с правно основание чл. 25, ал.1, т. 3 ЗЗД.
Въззиваемите страни А.Г.Й. лично и като законен представител на Ц.Г.Й. и Д.А.Г. не е изразила становище по въззивната жалба.
Въззиваемата страна Център за настаняване от семеен тип – П. не е изразил становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил молбата на Дирекция “Социално подпомагане” гр.П. за настаняване на децата Ц.А.Г., ЕГН **********, и Д.А.Г., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип гр.П., ул.*** №***, за срок от три години, или до промяна на обстоятелствата, свързани с децата, ако е в техен интерес, считано от датата на настаняване по административен ред.
За да постанови решението си районният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че и двамата родители са силно мотивирани да се грижат за Ц. и Д. в семейната си среда, провеждат срещи с тях – взимат ги в домашен отпуск, водят разговори по телефон, в следствие на които между родителите и децата се е съхранила силната емоционална връзка, присъща за отношенията родител-дете. Установява се от изготвения от ДСП-Т. социален доклад /изготвен по повод извеждането на децата в домашен отпуск преди месец и половина/, че макар и не перфектни, в жилището, обитавано от семейството на родителите на Ц. и Д., са налице условия за отглеждането на деца – има необходимите легла, маса, столове, шкаф, телевизор, има помещение, предназначено за баня и тоалетна, има електричество и бойлер с постоянна топла вода, дори има прекаран интернет. Районният съд се е позовал на непосредствени впечатления от родителите на децата в съдебно заседание и е преценил същите като отговорни и силно мотивирани да отглеждат и Ц., и Д. в семейната си среда. Първоинстанционният съд се е позовал и на обстоятелството, че самите деца са запазили силна емоционална връзка с родителите си, тъгуват за тях и желаят да бъдат реинтегрирани в семейната си среда, което е напълно нормално.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО по следните съображения:
Съгласно чл.35 ЗЗД предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са исчерпани възможностите за оставане на детето в домашна е семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. В случая децата са настанени в ЦНСТ – гр.П. на основание чл. 25, ал.1, т.3 ЗЗД поради трайна невъзможност на родителите да полагат грижи за децата.
От доказателствата по делото става ясно, че въззиваемата А.Й., която е майка на Ц. и Д., не разполага със собствени средства за издръжка на децата и живее на семейни начала с бащата на детето си В. в гр.А.. От доказателствата се установява също, че за децата са били неколкократно настанявани в приемни семейства, правени са опити за реинтеграция н семейна среда, като впоследствие са настанявани в приемни семейства и в център за настаняване по искане на майката А.Й., която не е била в състояние да полага грижи за децата си. Налице са данни, че майката е склонявала Ц. към просия, вероятно поради липса на средства за издръжка. В социалните доклади, приложени по делото е посочено, че поради ниския образователен ценз, намалени възможности за реализация на трудовия пазар, липса на мрежа за подкрепа е налице склонност на майката и партньорът й за мигриране в страната, като са налице чести смени на адреси в гр. С. и гр. А., където понастоящем живее майката А.Й. заедно с Г. М. и детето им В..
В хода на въззивното производство става ясно, че Г.М., с който А.Й. живее на семейни начала, е предприел правни действия за припознаване на децата Ц. и Д., за което са представени копия от декларация за припознаване на децата с нотариална заверка на подписа. Процедурата към настоящия момент не е приключила, поради което съдът приема, че децата не са припознати от лице, което твърди, че е техен баща, като е налице висяща такава процедура.
От доказателствата по делото и от изявленията на А.Й. и Г.М. става ясно, че същите живеят в гр. А. в жилище, в което са под наем без да заплащат наемна цена по уговорка с наемодателя. Твърди се, че Г.М., който работи като пилчар, получава минимална работна заплата по документи на работодателя, но получава и допълнителни суми в края на всеки работен ден, като общо за месеца родителите и детето В. разполагат с доход от около 1200 лв. От данните по делото е видно, че майката А.Й. не работи и полага грижи за отглеждането на В.. Същата има общо четири деца, от които три деца ( две от които са Ц. и Д.) са в ЦНСТ и в приемно семейство, а майката се грижи лично за малолетната В., също реинтегрирана в семейната среда. Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Г.М., разпитан в хода на въззивното производство.
По отношение на жилището на майката А.Й. в социалните доклади е отразено, че се ползва една стая, обзаведена с едно двойно, едно детско легло, маса , шкаф, телевизор, столове, печка на дърва. Описано е, че от стаята се преминава в друга по – малка стая, която е обзаведена с легло „Приста“ и едно единично легло, шкаф, дюшеме с плоскости, постлано с китеници, стаята е боядисана и освежена. Жилището се отоплява с конвекторна печка, има прекаран интернет, жилището е електрифицирано и водоснабдено, на етажа има помещение , предназначено за баня и тоалетна, има и бойлер с постоянно топла вода.
В представените социални доклади е посочено, че децата Ц. и Д. се обучават в НУП „ ***“ – гр.П., като Ц. е със специалност „народно пеене“, а Д. е със специалност „гъдулка“. В докладите е отразено, че и двете деца се справят добре с учебния материал, Ц. е с изградени трайни знания по учебните предмети, справя се самостоятелно с учебния процес, като заявява желание за изучаване на материал от по- горен клас.
За двете деца основните битови потребности се осигуряват от центъра, като са предоставена сигурна и защитена среда, задоволени са всички ежедневни и хранителни потребности, осигурен е подходящ хранителен режим, съобразно нуждите на детето и са задоволени нуждите за сезона от облекло и лични вещи за поддържане на лична хигиена. В докладите е посочено, че децата са клинично здрави, като са направени профилактични прегледи при ОПЛ и зъболекар и на децата е предоставен личен лекар.
В докладите е отразено, че децата имат силна емоционална връзка с майката А.Й. и помежду си. При изслушването в първоинстанционното производство навършилата 10 години Ц. е заявила, че се чувства добре в центъра, но й липсват родителите и е заявила, че желае да живее при родителите си и че такова желание има и брат й Д..
Пред вид събраните по делото доказателства и при съобразяване изявленията на страните въззивният съд приема, че двете малолетни деца Ц. и Д. следва да останат настанени в ЦНСТ – гр.П.. От доказателствата по делото става ясно, че в центъра на децата са предоставени пълноценни грижи за тях, като са осигурени необходимите битови условия, прехрана, грижа за здравето им и са предоставени необходимите условия за обучение , като са отчетени техните специфични образователни предпочитания към музикално образование. От доказателствата се установява също, че децата се справят с учебния материал, като детето Ц., което е в четвърти клас показва много добри познания по материала и показва интерес към учебен материал за последващите класове. Посочените обстоятелства налагат извода, че на децата в ЦНСТ са предоставени максимално добри условия за тяхното физическо, психическо и гражданско развитие чрез обучение. От данните по делото е видно, че родителите са с нисък образователен ценз ( майката е със завършен пети клас в СПИ под надзор на ИДПС, а Г.М. е с начална степен на образование – учил до седми клас). Майката и Г.М., независимо от привързаността им към децата са склонни да преотстъпват правата и задълженията си.
Въззивният съд въз основа на доказателствата приема, че майката и Г.М. полагат сериозни усилия да предоставят необходимите битови условия на децата си, като изявяват желание децата да живеят и да посещават училище в гр. А.. Едновременно с това обаче съдът преценява, че са налице малки доходи в семейството( около 220 лв. за всеки от семейството) за издръжка на всяко едно от децата, размерът на които при реинтегриране на Ц. и Д. в семейството биха създали сериозни проблеми за издръжката не само на тези деца , но и на детето В., за което е установен положителен процес на реинтеграция от компетентните органи. Ниският образователен ценз на родителите и склонността им да преотстъпват правата и задълженията си също би оказало регресивно влияние върху социалната и образователната мотивация и развитие на децата и върху тяхното цялостно емоционално и духовно развитие, тъй като родителите не притежават необходимите знания и разбиране при насочване на децата в техния житейски път. Съдът счита, че липсва и възможността за децата да продължат своето музикално образование при реинтегрирането им в семейството, тъй като училището в гр.А. не би могло да предостави такова специално образование, каквото е нивото в НУП „***“- П.. Майката е изложила доводи затова, че децата не желаят да се обучават в музикално училище и че имат други интереси с оглед бъдеща професионална реализация, но от доказателствата по делото не са налице такива данни, за да се приеме, че доводите на майката са доказани.
Въз основа на всички изложени обстоятелства въззивният съд счита, че би следвало децата Ц. и Д. да бъдат настанени за отглеждане в социалната услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен тип в гр.П., ул.“***“№*** за срок от три години или до настъпване на промяна на обстоятелствата, свързани с децата, ако е в техен интерес, считано от датата на настаняването по административен ред (25. 04. 2019 г.)
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК следва обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено искането на Агенция „Социално подпомагане“, Дирекция „Социално подпомагане“ – П. за настаняване на двете деца за отглеждане в социалната услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен тип в гр.П., ул.“***“№*** за срок от три години или до настъпване на промяна на обстоятелствата, свързани с децата, ако е в техен интерес, считано от датата на настаняването по административен ред ( 25. 04. 2019 г.)
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА изцяло като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение
№ 179/ 31. 01. 2020 г. по гр. д. №8247/
2019 г. по описа на П.ския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАСТАНЯВА на
основание чл.25, ал.1, т.3 вр. чл.35 вр.
чл. 28, ал. 6 ЗЗД детето Ц.А.Г. с ЕГН**********, родена на *** г. в гр.С., с
настоящ адрес ***, с родител А. Г. Й. с ЕГН********** с регистрация по
постоянен адрес *** и баща – неизвестен и детето Д.А.Г. с ЕГН**********, роден
на *** в гр. С., с настоящ адрес ***, с родител А. Г. Й. с ЕГН********** с
регистрация по постоянен адрес *** и баща – неизвестен, за отглеждане и
възпитание в социалната услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен
тип в гр.П., ул.“***“№*** за срок от три
години или до настъпване на промяна на обстоятелствата, свързани с децата, ако
е в техен интерес, считано от датата на настаняването по административен ред
(25. 04. 2019 г.).
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 28, ал. 6 ЗЗД е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :