МОТИВИ към ПРИСЪДА № 214/ 2019 год. от 28.11.2019
год.
по НОХД № 112/ 2019 год. по описа на Районен
съд – гр. Кнежа
С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Кнежа подсъдимата Б.Г.И., с ЕГН ********** ***, е предадена на съд за това, че:
1. За времето от 01.01.2017
г. до 31.03.2019 г. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с решение № 200/28.10.2015 г. постановено по
гражданско дело № 186/2015 г. по описа на РС Кнежа, да издържа свой низходящ –
дъщеря си Л.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 100 лева
на месец или общо в размер на 2700.00 лв., като деянието е извършено повторно,
след като е била осъждана за същото такова деяние с влязла в сила на 23.10.2017
г. присъда № 203/05.10.2017 г. по НОХД № 179/2017 г. по описа на РС Кн. – престъпление по чл. 183, ал.4 вр.
ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК;
2. За времето от 01.01.2017
г. до 31.03.2019 г. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с решение № 200/28.10.2015 г. постановено по гражданско дело № 186/2015 г.
по описа на РС Кнежа, да издържа свой низходящ – дъщеря си С.С.Е., ЕГН **********, съзнателно неизпълнила задължението
си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 100
лева на месец или общо в размер на 2700.00 лв., като деянието е извършено
повторно, след като е била осъждана за същото такова деяние с влязла в сила на
23.10.2017 г. присъда № 203/05.10.2017 г. по НОХД № 179/2017 г. по описа на РС Кн. – престъпление по чл. 183, ал.4 вр.
ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК;
3. За времето от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. в гр. Кн., обл. Пл., след като е
осъдена с решение № 200/28.10.2015 г.
постановено по гражданско дело № 186/2015 г. по описа на РС Кнежа, да
издържа свой низходящ – сина си Д.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 12 месечни
вноски по 100 лева на месец или общо в размер на 1200.00 лв. – престъпление по
чл. 183, ал.1 от НК;
4. За времето от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с решение № 200/28.10.2015 г. постановено по
гражданско дело № 186/2015 г. по описа на РС Кнежа, да издържа свой низходящ –
дъщеря си Б.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, а именно 24 месечни вноски по 100 лева
на месец или общо в размер на 2400.00 лв., като деянието е извършено повторно,
след като е била осъждана за същото такова деяние с влязла в сила на 23.10.2017
г. присъда № 203/05.10.2017 г. по НОХД № 179/2017 г. по описа на РС Кн. – престъпление
по чл. 183, ал.4 вр. ал.1, във вр.
с чл. 28, ал.1 от НК;
5. За времето от 01.01.2017 г.
до 31.03.2019 г. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с решение № 200/28.10.2015 г. постановено по
гражданско дело № 186/2015 г. по описа на РС Кн., да
издържа свой низходящ – дъщеря си М.С.Е.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 100 лева на месец или общо
в размер на 2700.00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е била
осъждана за същото такова деяние с влязла в сила на 23.10.2017 г. присъда №
203/05.10.2017 г. по НОХД № 179/2017 г. по описа на РС Кн.
– престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1
от НК.
Представителят на РП Кнежа – прокурор Диана Маркова
/командирована/, поддържа обвиненията. Счита същите за доказани по несъмнен
начин въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, и
пледира на подсъдимата да бъде наложено и определено на основание чл. 23, ал.1
от НК едно общо най-тежко наказание „Пробация”, към
което да бъде присъединено и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание“.
Частните обвинители – непълнолетните Л.С.Е. и С.С.Е., извършващи правни действия лично и със съгласието на
своя баща С.Е.А., предлагат на подсъдимата да бъде наложено наказание по
преценка на съда.
Частният обвинител – малолетното дете Д.С.Е., чрез
своя баща и законен представител С.Е.А., взема становище, че на подсъдимата следва
да бъде наложено наказание, определено от съда.
В процеса подсъдимата Б.И. участва лично и със
защитника – адвокат П.К. ***. По тяхно
искане е проведено съкратено съдебно следствие в хипотеза на чл. 371, т.2 от НПК.
Защитникът пледира, че са налице основанията на закона
на подзащитната й да бъде наложено наказание „Пробация” по вид, към минимално предвидения размер.
Подсъдимата се признава за виновна в престъпленията, в
които е обвинена, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли съда да й
бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.
Съдът, като взе предвид самопризнанието на подсъдимата
и доказателствата събрани в хода на досъдебно производство, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Б.Г.И. е родена на *** год. в гр. Плевен, с постоянен адрес:***, от ромски
произход, с българско гражданство, с начално образование, разведена, безработна,
осъждана, с ЕГН **********.
С присъда № 203/ 05.10.2017 год. по НОХД № 179/ 2018 год. по описа на РС – Кн. подсъдимата Б.Г.И. била призната за виновна в това, че през периода месец
декември 2015 год. – месец декември 2016 год. вкл., в гр. Кн.,
обл. Пл., като осъдена да издържа свои низходящи – Б.
Св. Е., М.С.Е., Л.С.Е. и С.С.Е., с Решение по гр.д. №
186 от 2015 год. по описа на същия съд, съзнателно не изпълнила задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно по 13 месечни вноски от по
100 лв. всяка, или в размер на 1300 лв. за всяко едно от децата, поради което и
на основание чл. 183, ал.1 от НК във вр. с чл. 58а,
ал.4 вр. с чл. 55 от НК й било наложено наказание Пробация, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца. Присъдата влязла в законна сила на 23.10.2017 год.
На 01.11.2001 год. в гр. Кн.
подс. Б.Г.И. и свидетелят С.Е.А. сключили граждански
брак и заживели в жилище в с. град, предоставено им за ползване от родителите на
съпруга. От брака им се родили пет деца, а именно: Б.С.Е., родена на *** год.; М.С.
А., род. на *** год.; Л.С.Е., род. на *** год.; С.С.Е.,
род. на *** год. и Д.С.Е., роден на *** год. След раждането на сина им, отношенията
между съпрузите се влошили и това довело до фактическата им раздяла. Подс. И. заедно с детето Д. напуснала семейното жилище и двамата
се установили в с. К., общ. У., обл. Л.. Другите деца
– момичета, останали да живеят при бащата.
През 2015 год. св. С.А. депозирал искова молба до Pайонен съд – гр. Кн., с която поискал
от съда да прекрати брака му с подс. Б.И.; да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на родените по
време на брака пет деца, като определи на майката режим на лични отношения с
тях, както и да осъди същата да заплаща месечна издръжка за всяко едно от
децата.
С Решение № 200 от 28.10.2015 год. по гражданско дело
№ 186/ 2015 год. на РС – Кн., влязло в законна сила
на 18.11.2015 год., бракът между св. А. и подс. И.
бил прекратен с развод, като на С.А. било предоставено упражняването на родителските
права по отношение на всичките пет деца – Б.Е., понастоящем навършила 18 години
и непълнолетните М. А., Л.Е. и С.Е. (последната към момента навършила 14 години)
и малолетния Д.Е.. Със същото съдебно решение подс. Б.И.
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева за всяко от петте
си деца, чрез техния баща и законен представител – С.А., считано от 14.05.2015
год. до настъпване на законни основания за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва.
Както беше посочено по-горе, след прекратяването на
брака дъщерите на подс. И. – Б., М., Л. и С.,
останали да живеят при бащата – св. А., като той изцяло поел грижите по
отглеждането и възпитанието им. Синът на подсъдимата – Д., продължил да живее
при нея в с. Кирчево, като грижите за издръжката и възпитанието му полагала
единствено тя.
Въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2016 год. по
гр.д. № 186/2015 год. на РС – Кн., било образувано
изпълнително дело 20184310400058 по описа на СИС при РС – Л.. С Протокол от
14.03.2018 год. детето Д.С.Е. било предадено от държавен съдебен изпълнител на
бащата С.Е.А..
На 01.01.2019
год. детето Б.С.Е. с ЕГН **********
навършила пълнолетие.
Независимо, че издръжката била дължима, подс. Б.И. не заплатила нито една месечна вноска за
издръжка на децата.
Гореизложените обстоятелства станали повод
св. А. да депозира и жалба в РП – Кн., въз основа на
която било образувано и проведено досъдебно производство.
Въпреки съзнанието, че е била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на петте си деца, подс. Б.Г.И. не изпълнила
задълженията си и неплатила повече от по две месечни вноски за всяко от тях. От
влизането в сила на съдебния акт, с който била осъдена да плаща издръжката –
18.11.2015 год, до 31 март 2019 год. вкл. подсъдимата не
превела нито една месечна вноска за издръжка, на което и да е от децата. Така
се натрупали суми в размер на по 2 700 (две хиляди и седемстотин) лева за трите
деца – М., Л. и С. или по 27 бр. месечни вноски от по 100 лева – за всяко от
тях; 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева за детето Б. до датата, на
която същата навършила 18 години – 01.01.2019 год. и
12 бр. месечни вноски за детето Д., считано от датата, на която било предадено
на бащата от ДСИ, а именно 14.03.2018 год.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство с допустими по закон доказателствени средства – показанията на свидетелите С.Е.А.,
Л.С.Е., Б.С.Е. и М.С. А., и обясненията на подс. Б.Г.И.,
в качеството й на обвиняемо лице, както и писмените доказателства по делото – преписи
от Решение № 200 от 28.10.2015 год. по Гр.дело № 186/ 2015 год. по описа на РС
– Кн. и д. Решение № 200/ 29.12.2015 год. по същото
гражданско дело на КжРС; протокол от 14.03.2018 год.
по изп. дело № 20184310400058 по описа на СИС при РС –
Л.; извлечение от банкова сметка *** С.Е.А. в Юробанк
България АД; писмо с рег.№ 10-04-06-703/ 31.07.2018 год. на Дирекция „Бюро по
труда“ – гр. Л. и служебна бележка с изх.№ 370/ 11.12.2018 год. на ДБТ – Л.;
удостоверение по декларирани данни с изх.№ **********/ 10.08.2018 год. на
Община У.; акт за раждане на Б. Б. Г.; характеристична справка и справка за
съдимост; съдебна икономическа експертиза.
Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и
с обясненията на подсъдимата, дадени в хода на ДП като обвиняема и писмените
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
В своята съвкупност събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата, дадено
пред съда.
За да е съставомерно
деянието по чл. 183, ал.1 от НК е необходимо, от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението
по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време.
Подсъдимата е извършила деянията,
след като била осъждана с влязла в сила на 23.10.2017 год. присъда на РС – Кн. за други такива, а именно за престъпления по чл. 183,
ал.1 от НК, извършени в периода м. декември 2015 год. – м. декември 2016
год. Поради това и на основание чл. 28, ал.1 от НК част от инкриминираните
деяния са извършени от подс. И. повторно, като в
същото време в особената част на НК в чл.183, ал.4 е предвидено специално
наказание, ако престъплението по чл. 183, ал.1 НК е извършено повторно.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на самопризнанието на подсъдимата и събраните в хода на ДП
доказателства, които го подкрепят, съдът прие за установени фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния акт, като прие, че с деянието си подсъдимата Б.Г.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на четири отделни престъпления
по чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и едно
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно:
1. За времето от 01.01.2017 год. до
31.03.2019 год. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с Решение № 200/ 28.10.2015 год., постановено по
гражданско дело № 186/ 2015 год. по описа на РС – Кн.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си Л.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
27 месечни вноски по 100 лв. на месец или общо в размер на 2 700 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е била осъждана за същото такова
деяние с влязла в сила на 23.10.2017 год. присъда № 203/ 05.10.2017 год. по
НОХД № 179/ 2017 год. по описа на РС Кн. –
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1, във връзка с
чл. 28, ал.1 от НК:
2. За времето от 01.01.2017 год. до 31.03.2019
год. в гр. Кн., обл. Пл.,
след като е осъдена с Решение № 200/ 28.10.2015 год., постановено по гражданско
дело № 186/ 2015 год. по описа на РС – Кнежа, да издържа свой низходящ – дъщеря
си С.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 27 месечни
вноски по 100 лв. на месец или общо в размер на 2 700 лева, като деянието
е извършено повторно, след като е била осъждана за същото такова деяние с
влязла в сила на 23.10.2017 год. присъда № 203/ 05.10.2017 год. по НОХД № 179/
2017 год. по описа на РС Кн. – престъпление по чл.
183, ал.4 вр. ал.1, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК:
3. За времето от 01.04.2018
год. до 31.03.2019 год. в гр. Кн., обл. Пл., след като е осъдена с Решение № 200/ 28.10.2015
год., постановено по гражданско дело № 186/ 2015 год. по описа на РС – Кн., да издържа свой низходящ – сина си Д.С.Е., ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни
вноски, а именно 12 месечни вноски по 100 лв. на месец или общо в размер на 1 200
– престъпление по чл. 183, ал.1 от НК;
4. За времето от 01.01.2017 год. до
31.12.2018 год. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с Решение № 200/ 28.10.2015 год., постановено по
гражданско дело № 186/ 2015 год. по описа на РС – Кн.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си Б.С.Е., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
24 месечни вноски по 100 лв. на месец или общо в размер на 2 400 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е била осъждана за същото такова
деяние с влязла в сила на 23.10.2017 год. присъда № 203/ 05.10.2017 год. по
НОХД № 179/ 2017 год. по описа на РС Кн. –
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1, във връзка с
чл. 28, ал.1 от НК:
5. За времето от 01.01.2017 год. до
31.03.2019 год. в гр. Кн., обл.
Пл., след като е осъдена с Решение № 200/ 28.10.2015 год., постановено по
гражданско дело № 186/ 2015 год. по описа на РС – Кн.,
да издържа свой низходящ – дъщеря си М.С. А., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
27 месечни вноски по 100 лв. на месец или общо в размер на 2 700 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е била осъждана за същото такова
деяние с влязла в сила на 23.10.2017 год. присъда № 203/ 05.10.2017 год. по
НОХД № 179/ 2017 год. по описа на РС Кн. –
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1, във връзка с
чл. 28, ал.1 от НК.
От обективна страна са
налице всички признаци от състава на престъпленията, за които на подсъдимата Б.И.
са повдигнати обвинения.
От субективна страна деянията са извършени при пряк
умисъл, като форма на вината – с ясно съзнание за общественоопасния
им характер и техните последици. Това се установява от изразеното от
подсъдимата в обясненията й, както и в цялостното й процесуално поведение в
двете фази на процеса.
Предвид горното, съдът
квалифицира деянията, предмет на настоящото наказателно производство, като
престъпления по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл.
183, ал.1 от НК.
При така установеното, съдът призна подсъдимата Б.Г.И.
за виновна по повдигнатите й обвинения.
За извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено
порицание, а за престъплението по чл.
183, ал.1 от НК – наказание лишаване от свобода до една година или пробация. При индивидуализиране на наказанията на
подсъдимата, като отчете реда по който се проведе съдебното следствие, с оглед
приложението на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.
58а от НК, съдът прие, че по отношение на нея са налице едновременно
основанията както по чл. 58а, ал.1 от НК, така и по чл. 55 от НК. Съдът
прецени, че наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимата са „Пробация” по вид и „Обществено порицание“. При
доказателствата, че подс. И. е трайно безработна и доказателствата
за нейната обществена опасност – видно от справката за съдимост, същата е
осъждана за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, но по делото няма данни за образувани
полицейски проверки и водени други досъдебни производства; изразява критичност
по отношение на извършеното, с оглед конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид разпоредбата на чл.
58а, ал.4 от НК, съдът приложи чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени
наказанието Лишаване от свобода с наказание Пробация.
Съдът прие, че справедливо, поправително и възпиращо по отношение на нея ще
бъде „Пробация”-та да е определена по четирите обвинения
за престъпленията, извършени в условията на повторност
– за срок от 1 (една) година, с пробационни мерки: по
чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти
седмично, по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител и по чл. 42а, ал.2, т.6 – безвъзмезден
труд в полза на обществото от 300 часа, а за престъплението по чл. 183, ал.1 НК
– Пробация за срок от 6 (шест) месеца, с пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично и чл. 42а, ал.2,
т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът определи на подс. Б.Г.И. едно общо най-тежко наказание измежду така
наложените й наказания, а именно „ПРОБАЦИЯ” за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, със
следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване два пъти седмично пред съответния пробационен
служител, по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител и по чл. 42а, ал.2, т.6 – безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 300 (ТРИСТА) часа в рамките на ЕДНА
година.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК ПРИСЪЕДИНИ към
определеното общо наказание наложеното на подсъдимата И. наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел, а в случай на невъзможност – чрез поставянето й на табло на
видно място в сградата на Кметство с. К., общ. У., обл.
Л..
Съдът прие, че така определен този вид и размер на
наказанието е съобразен със степента на обществена опасност на самото деяние и
тази на подсъдимата.
На основание чл. 189, ал.3 от НК осъди подсъдимата да
заплати на ОД МВР – Пл. направените по делото разноски за експертиза в размер
на 70.38 лв., а на С.Е.А. – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: