Определение по дело №312/2011 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2011 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20115210100312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2011 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № ……………………

04. ХІ. 2011 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на четвърти октомври, две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

СЕКРЕТАР:А.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ТОТОЛАКОВА гражданско дело №312 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

       иск за определяне на реално ползване на обща вещ, чиито съсобственици не могат да образуват мнозинство с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс     

Производството е образувано по повод исковата молба на Я.М.Р. ЕГН**********,***, против Р.В.Р., живеещ на същия адрес.

Предявено е искане с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, а именно за разпределяне на ползването на дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 592 м2, съставляващо урегулиран поземлен имот с планоснимачен №880 в квартал 261 по плана на Велинград. Ищецът твърди, че е съсобственик на ½ идеални части от дворното място, а ответникът е ползвател на другата ½ идеални части. Твърди още, че между тях не може да се постигне съгласие за разпределяне на реалното ползване на незастроената част на дворното място, поради което иска разпределянето да бъде извършено от съда. Иска се още дворното място да бъде “разделено за ползване по дължина”, като и двамата съсобственици имат достъп до улицата и ответникът да бъде задължен да си направи отделен вход към жилището си. В проведено на 07. VІ. 2011 година открито съдебно заседание ищецът се отказва от искането си ответникът да бъде задължен да си направи нов вход.   

В съдебно заседание, проведено на 04. Х. 2011 година, ищецът поддържа така предявената претенция и иска разпределянето на ползването на съсобствения имот да бъде извършено съобразно заключението на вещото лице.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че между него и ищеца няма спорове относно ползването на процесното дворно място. Твърди, че то и в момента е разделено според постигнато от страните съгласие – дворът е разделен от минаваща в средата бетонна пътека, като ищецът ползва северната част на двора, а ответникът – южната. В проведено на 04. Х. 2011 година открито съдебно заседание ответникът твърди още, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като страните и сега ползват имота по начина, предложен от вещото лице. Поради горното ответникът претендира за разноски. Ответникът сочи още, че не е установена пасивната легитимация по иска – ищецът не е представил доказателства за собственост на ответника.

Ищецът възразява срещу искането за присъждане на разноски на ответника, като твърди, че между страните е имало спорове за преминаване и складиране на дърва.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

На 23. ІІ. 2001 година във Велинград е сключен договор, по силата на който М.С.Р. ЕГН********** и М.Р.Р. ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. ***, отстъпват веднага и безвъзмездно на ищеца собствеността на ½ идеална части от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 592 м2, съставляващо парцел ХVІІІ, отреден за имот с планоснимачен №880 от квартал 261 от плана на Велинград при граници и съседи на парцела: улица, Т.К., А.Д. и М.К., ведно с втория жилищен етаж на застроена площ от 115 м2, ведно със северния гараж, на застроена площ от 24 м2, ведно с ½ идеални части от избените помещения с реално ползване на северната част, ведно с ½ идеални части от таванските помещения с реално ползване на западната част, ведно с ½ идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, от двуетажна жилищна сграда, построена в подробно описания по-горе парцел срещу сумата от 5 988 лева. За посочения договор е съставен нотариален акт №34, том І, регистър №668, нотариално дело №37 от 23. ІІ. 2001 година, приложен по делото.

По делото е приложена и скица, издадена от Отдел “Кадастър, регулация и застроителни планове” на Велинградската община на 14. ІІІ. 2011 година под №275. От нея е видно, че имотът е записан на страните по делото за по ½ идеални части. Отбелязано е, че записването на имота на ответника е направено въз основа на нотариален акт №1510 от 10. VІІ. 1975 година.

По делото е разпитан като свидетел М.Д.К. ЕГН**********,***. Свидетелят живее в имот, съседен на процесния. Депозира показания, че в имота е построена къща, съвместно обитавана от страните. Същата е построена от бащите им. Заявява, че не знае между страните да са възниквали спорове във връзка с ползването на имота. Парцелът е разделен с пътека, като ищецът ползва северната, а ответникът – южната част.

С оглед определяне на най-целесъобразния начин за ползване на незастроената и необслужващата постройките площ от процесното дворно място по делото е извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инженер С.Г.Б.. По време на проведеното на 04. Х. 2011 година открито съдебно заседание никоя от страните не е направила искане за допълнително или повторно заключение. Според заключението на вещото лице, дворното място се намира във вътрешността на имота и е разделено на две части: северна, ползвана от ищеца и южна, ползвана от ответника. Двете части са разделени с пътека, широка около 1.20 м. Северната част на имота включва тясна ивица площ, с ширина от 1.10 м до 1.30 м, минаваща по северната ограда на имота, както и друга площ, с ширина от 7.60 м между същата ограда и пътеката, разделяща двора, половината от която, с ширина 4.55 м, се включва в ползването на ищеца, както и площ до северната ограда с ширина 3.85 м.

Южната част на имота включва тясна ивица площ, с ширина от 1.70 м, минаваща по южната ограда на имота, както и друга площ, с ширина от 7.60 м между същата ограда и пътеката, разделяща двора, половината от която, с ширина 4.55 м, се включва в ползването на ответника, както и площ до южната ограда с ширина 3.40 м.

Според заключението на вещото лице, ползваните от страните северна и южна част са равни по площ – по 171 м2 и съответстват на правата им – по ½ идеални части. Вещото лице приема, че това е реализиран вариант на реално ползване на имота и отбелязва върху изготвена скица площта ползвана от ищеца със зелен цвят, ползваната от ответника – с жълт цвят, а общо ползваната – с розов.

 

Съдът намира така предявената претенция за недопустима, поради следните съображения:

Ищецът твърди, че ответникът е ползвател, макар да не представя доказателства в тази насока. Правото на ползуване може да бъде защитавано включително и с иска заведен на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, при съсобствена вещ (в този смисъл е и решение №660 от 12. ХІІ. 1988 година, постановено по гражданско дело №660 по описа на ІV гражданско отделение на Върховния съд на Народна република България за 1988 година).

Следва да се има предвид обаче, че е предявена претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Предявеният иск има за предмет осъществяването на съдебна администрация по гражданско правоотношение между съсобствениците по повод служене с обща вещ, като съдът замества невъзможността за вземане на решение и разпределя ползването на съсобствената вещ по целесъобразност.

Такава съдебна администрация е допустима в две хипотези, съгласно посочената разпоредба от Закона за собствеността: когато не може да се образува мнозинство (няма решение на мнозинството за управлението на общата вещ) или когато има решение на мнозинството, но то е вредно за общата вещ (решението е незаконосъобразно). В случая ищецът твърди, че е налице първата хипотеза – че той и ответникът не могат да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ. Това твърдение не беше доказано по категоричен начин от ищеца. Разпитаният свидетел депозира показания, че между страните няма спорове относно начина на ползване на имота и че същият е разделен на две с пътека, която определя границата. От депозираното заключение на вещото лице е видно същото – страните ползват имота съответно с правата си и установеният от тях начин на ползване следва да се определи като вариант за реално ползване на имота.

Съдът не се произнася относно стълбището на построената в имота къща, тъй като в проведено на 07. VІ. 2011 година открито съдебно заседание ищецът заявява, че не го поддържа.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да се прекрати.

 

Според чл. 78, ал. 4 от Граждански процесуален кодекс ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Тъй като съдът намира, че делото следва да бъде прекратено, то ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното Велинградският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №312 по описа на Велинградския районен съд за 2011 година, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА Я.М.Р. ЕГН**********,***, да заплати на Р.В.Р., живеещ на същия адрес, разноски по делото в размер на 300 лева.

Тъй като определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс то подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на определенията”, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните по делото.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :