Решение по дело №3967/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 174/19.10.2021г. ,
НЧД № 3967/2021г. на СГС, НО, 7 състав

Производството е по реда на глава V от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 31.08.2021г. от
Съдия при Районен съд гр. Мюнхен, Бавария, Федерална Република Германия, въз основа на
Заповед за задържане от 11.08.2021г. на Районен съд Мюнхен по Дело № ER I GS 8955/21 за
предаване с цел провеждане на наказателно преследване, спрямо българския гражданин Г.
Ц.Б. /старо име Г.Ц. Б./ с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Враца, Република България,
българин, с българско гражданство, осъждан, постоянен адрес гр. София, ул. **** и настоящ
адрес гр. Враца, ул. ****, л. к. № ****, издадена на ****г. от МВР – София, за извършено от
него престъпление Кражба с взлом в частно жилище, престъпление по § 244 ал. 1 номер 3,
ал. 4 от Немския Наказателен кодекс.
В съдебно заседание, проведено на 14.10.2021 г. исканото лице изрази съгласие за
незабавно предаване на германските съдебни власти, но не се отказа от прилагане на
принципа на особеността, като съгласието беше направено след разясняване на съответните
възможности и права от съда в присъствието на служебно назначения защитник на лицето.
Съгласието беше отразено в протокола и подписано от лицето и неговия защитник. Бяха
направени и декларациите по чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
След изразяване на съгласието, в края на работния ден на 18.10.2021г. (понеделник)
изтече и определения от чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото
съгласие, в който не постъпи такова оттегляне.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на германските съдебни власти и
българския гражданин Г. Ц.Б. с ЕГН ********** да бъде предаден незабавно за провеждане
на наказателно преследване във Федерална Република Германия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Исканото лице Г. Ц.Б. /старо име Г.Ц. Б./ е с ЕГН **********, роден на ****г. в гр.
Враца, Република България, българин, с българско гражданство, осъждан, постоянен адрес
гр. София, ул. **** и настоящ адрес гр. Враца, ул. ****, л. к. № ****, издадена на ****г. от
МВР – София.
Постъпила е Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 31.08.2021г. от Съдия
при Районен съд гр. Мюнхен, Бавария, Федерална Република Германия, въз основа на
Заповед за задържане от 11.08.2021г. на Районен съд Мюнхен по Дело № ER I GS 8955/21 за
предаване с цел провеждане на наказателно преследване, спрямо българския гражданин Г.
Ц.Б. /старо име Г.Ц. Б./ с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Враца, Република България,
българин, с българско гражданство, осъждан, постоянен адрес гр. София, ул. **** и настоящ
адрес гр. Враца, ул. ****, л. к. № ****, издадена на ****г. от МВР – София, за извършено от
него престъпление Кражба с взлом в частно жилище, престъпление по § 244 ал. 1 номер 3,
ал. 4 от немския Наказателен кодекс.
1

Европейската заповед за арест е издадена срещу Г.Ц. Б. за престъпления,
включващи следните факти:
На 06.06.2021 г. между 20:00 ч. и 20:30 ч. на улица Шахенмайерщрасе 52, 80636
Мюнхен обвиняемият се е покатерил през прозореца на спалнята в жилището на
високия партерен етаж на пострадалата Натали Шнайдер и е откраднал там 1
фотоапарат от марката Сони, 1 високоговорител/колонка от марката JBL, 1 ай-фон 7,1
ай-фон 6,1 плейстейшън портабъл Go, 1 плейстейшън портабъл 1004 К, 1 плейстейшън
Вита, 2 часовника за ръка, както и 4 предмета - бижута на обща стойност от 1.200,00
евро, за да задържи тези за себе си, въпреки че е знаел, че няма претенция за това.
Съгласно ЕЗА с посочените факти българският гражданин Г.Ц. Б. е осъществил
съставите на престъпления по § 244 ал. 1 номер 3, ал. 4 от НК на Федерална Република
Германия.
Съдът установи изложените факти въз основа на легализирания превод на ЕЗА,
към която е приложено и копие на оригинала на ЕЗА и гаранции по чл. 41, ал. 3 от
ЗЕЕЗА.
Съдът е обвързан от посочените в ЕЗА престъпни състави и няма правомощия да
събира доказателства и да се произнася по въпросите по съществото на делото, които
са от компетентността на съответните власти във Федерална Република Германия. В
тази връзка следва да се посочи, че процедурата по изпълнение на ЕЗА е подчинена на
принципа на взаимно доверие и признаване между държавите – членки, т.е. това не е
процедура по съществото на делото, а се приема априори, че органите на издаващата
държава упражняват своите правомощия добросъвестно. По същата причина и съдът
няма възможност да преценява вътрешното убеждение на Органа, издал Заповедта за
задържане във Федерална Република Германия.
Като съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за
личността на българския гражданин, в рамките на компетентността си по същество,
съдът прие, че искането за изпълнение на ЕЗА е допустимо и основателно.
Европейската заповед за арест съдържа всички изискуеми от чл. 37 от ЗЕЕЗА
реквизити за допустимост.
Тя е издадена от компетентен орган – Съдия при Районен съд Мюнхен,
Федерална Република Германия. В представената ЕЗА се съдържат данни относно
личността на исканото лице. Исканото лице се издирва въз основа на Заповед за
задържане от 11.08.2021г. на Районен съд Мюнхен по Дело № ER I GS 8955/21.
В ЕЗА е отразено, че горната граница на наказанието, което се предвижда за по-
тежкото престъпление е лишаване от свобода до 10 години. Въпрос на суверенна
преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите, включително и в колко
престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА е
посочена достатъчно ясно престъпна дейност, индивидуализирана по спецификата си,
както и по време и място. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата информация
относно обстоятелствата, при които са реализирани деянията, съставите от Германския
Наказателен кодекс и участието на исканото лице в тях.
Налице са и предпоставките, предвидени в чл. 36 ЗЕЕЗА, за предаване на
2

исканото лице на издаващата процесната ЕЗА държава.
В процесният случай е налице правилото за двойна наказуемост, предвидено в чл.
2, § 2 от РР на Съвета на Европа от 2002 г. за ЕЗА и транспонирано в българското
законодателство чрез нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Посоченото деяние съставлява
престъпление не само съгласно НК на Федерална Република Германия, наказуемо с
повече от три години лишаване от свобода, но и престъпление по чл. 195 от НК на
Република България.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от императивните
основания по чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА. Най-напред
престъпленията не попадат под нашата наказателна юрисдикция и няма данни
българският гражданин да е осъждан за същите факти в държава членка на
Европейската общност. Исканото лице не е малолетно – съгласно българското
законодателство малолетни са лицата до 14 – годишна възраст.
Представени са от Федерална Република Германия гаранциите по чл. 41, ал. 3 от
ЗЕЕЗА. Съгласно дадените гаранции, изискващата държава гарантира, че веднъж след
като въпросното лице е осъдено с влязла в сила присъда за наказание ЛОС или мярка,
то това лице ще бъде върнато в България, за да изтърпи там наложеното наказание или
мярка.
По този начин издаващата държава е изпълнила изискването на чл. 5, т. 3 от
Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002г. относно
европейската заповед за задържане и процедурите за предаване на лица между
държавите - членки (2002/584/JHA) и е покрила съответния му еквивалент по
вътрешното ни право, инкорпориран в чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Съдът не констатира наличието на няколко или някое от изборните основания за
отказ за изпълнение на ЕЗА по чл. 40 от ЗЕЕЗА, тъй като срещу българският
гражданин не е провеждано наказателно преследване в България за същите
престъпления, за които е издадена заповедта, респ. няма и прекратяване за него. От
съдържанието на ЕЗА и от съпровождащите я документи, представени от германските
власти, е видно, че няма процесуални пречки за провеждане на наказателното
производство – включително не е изтекла давността и не е налице амнистия като
задължително основание за отказ по чл. 39, т. 1 ЗЕЕЗА. Няма данни исканото лице да е
изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз,
по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, а
отделно от това престъпленията по заповедта са извършени изцяло на територията на
издаващата държава.
На следващо място, съдът намира, че не е налице и факултативното основание по
чл. 40, т. 4 ЗЕЕЗА съдът да откаже изпълнение на ЕЗА, защото макар лицето да е
български гражданин, предаването му се иска с цел провеждане на наказателно
преследване, а не с оглед привеждане на наказание лишаване от свобода и мярка,
изискваща задържане.
При така изложените факти, съдът намери, че са налице процесуалните и
материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение на издадената срещу Г.
Ц.Б. ЕЗА, като с цел осигуряване изпълнението на същата съдът взе и мярка за
3

неотклонение „Задържане под стража“, доколкото съществува изрична императивна
разпоредба в ЗЕЕЗА в този смисъл.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

4

Номер на акта:	174
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия:	Милен Михайлов

Дело:	20211100203967
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 октомври 2021 г.

Решение по дело №3967/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите