№ 1250
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100901402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на „И.-**” ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *******, чрез синдика по чл. 625 от ТЗ. Молителят
твърди, че има изискуемо вземане към длъжника „Т." ООД с ЕИК ******* по
влязло в сила решение No 260471/30.11.2020 г., по тьрговско дело No
2332/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с което длъжникът бил осъден
да върне на „И.-**” ООД - в несъстоятелност, с ЕИК *******, държането на
движима вещ, представляваща товарен автомобил - влекач Волво ФП 12 420,
цвят - бял, с per. No *******, рама No YV2A4DAA1XB218430, двигател No
D12C130208, дата на per. 07.12.1999Г., както и да заплати сумата от 5285.70
евро - дължима наемна цена по договор за наем 2/15.12.2010 г. за периода от
15.12.2010 г. до 05.03.2011 г., ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 9138.76 лева - лихва за забава за периода от
05.03.2011 г. до 06.11.2019 г. върху дължимата наемна цена но договор за наем
No 2/15.12.2010 г., и сумата от 36000 лева - обезщетение за ползването на
вещта - предмет на договор за наем JNO 2/15.12.2010 г., за периода 05.03.2011
г. - 06.11.2019 г. ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното
плащане.
Поддържа се, че във връзка с издаден ИЛ по посоченото решение било
образувано ИД 20211110402832 по описа на ДСИ при СРС, като в срок повече
от шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение, не
било получено удовлетворяване на вземанията. Поддържа се, че длъжникът не
е обявил/заявил за обявяване ГФО след 2013 година. Поради това се сочи, че
са налице основания за прилагане на презумпциите по чл. 608, ал.2 от ТЗ и по
чл. 608, ал.4 от ТЗ, съгласно която се предполага неплатежоспособност на
1
длъжника. Сочи се, че началната дата на неплатежоспосбността е 30.11.2020
година - датата на влизане в сила на съдебното решение на СГС, с което
длъжникът е осъден да заплати дължими суми на кредитора.
Ответникът „Т." ООД, ЕИК *******, редовно призован по реда на чл.
50, ал.4 от ГПК, не взема становище по исканията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:
От решение № 260471/30.11.2020 г. постановено по т.д. № 2332/2019 г.
по описа на СГС, изпълнителен лист от 05.02.2021 г., издаден по т.д. №
2332/2019 г. на СГС, както и удостоверение с изх. № 4326/19.01.2024 г.,
издадено по и.д. № 2832 от 2021 г. се установява, че молителят „И.-**” ООД -
в несъстоятелност, ЕИК ******* е кредитор на ответника „Т." ООД, ЕИК
******* за следните вземания: 1) за задължението на основание чл. 233, ал.1,
изр. 1 от ЗЗД да върне на „И.-**” ООД - в несъстоятелност, ЕИК *******
държането на товарен автомобил - влекач Волво ФН 12420, цвят бял, рег.
номер *******; 2) за сумата от 5285.70 евро - дължима наемна цена по
договор за наем 2/15.12.2010 г. за периода от 15.12.2010 г. до 05.03.2011 г.,
ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до окончателното плащане; 3) за
сумата от 9138.76 лева - лихва за забава за периода от 05.03.2011 г. до
06.11.2019 г. върху дължимата наемна цена но договор за наем No 2/15.12.2010
г.; 4) за сумата от 36000 лева - обезщетение за ползването на вещта - предмет
на договор за наем JNO 2/15.12.2010 г., за периода 05.03.2011 г. - 06.11.2019 г.
ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното плащане. Общият
размер на вземанията на молителят към длъжника към датата на подаването
на молбата по чл.625 от ТЗ възлиза на 81 547,03 лева.
За тези вземания е издаден изпълнителен лис от 05.02.2021 година.
От приложеното удостоверение на държавен съдебен изпълнител при
СРС се установява, че и.д. № 2832 от 2021 г. е образувано по молба на
взискателя „И.-**” ООД - в несъстоятелност, паричните му вземанията са
останали изцяло неудовлетворени, а поканата за доброволно изпълнение е
връчена на ответното дружество на 07.03.2022 г. на основание чл.50 от ГПК.
След служебно извършена справка от съдът в ТРРЮЛНЦ се
установява, че ответното дружество е учредено на 08.06.2007 г., последният
обявен годишен финансов отчет е за 2012 г., като за периода 2013 г.-2023 г.
няма обявени годишни финансови отчети.
След служебно извършена справка в Имотния регистър се установява,
че ответното дружество не притежава недвижими имоти.
От справка в централната база на АИС на КАТ е видно, че към
настоящия момент ответното дружество не притежава и моторни превозни
средства.
От представената справка от НАП се установява, че ответното
2
дружество не е подавало годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за
периода от 2018 г. до 2023 г., не са му били извършвани ревизии за периода,
както и че към датата на извършена на проверката ответникът няма
задължения, както и образувани изпълнителни дела и обезпечителни мерки.
От представената справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове
при БНБ се установява, че ответникът към настоящият момент разполага с
една разплащателна банкова сметка в „ ОББ“ АД върху която е наложен запор.
С определение № 3397 от 04.09.2024 г., съдът е дал срок на
кредиторите да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на
основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за
покриване на началните разноски.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен
в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата
по чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са
налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно
и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си
форма.
Съобразно разясненията, дадени в разяснения в решение 201/11.12.2014
г. по т. дело 659/2014 г. I ТО на ВКС преценката дали лицето, подало молбата,
има качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера
на такива по търговска сделка. Разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ няма
отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към
правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право
3
да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Преценката за наличие на това процесуално право при ангажирани
доказателства за възникване на твърдяното вземане, обосноваващо качеството
му на кредитор, следва да бъде извършена съобразно действащите към
момента на приключване на устните състезания правни норми, в това число
нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията й към този момент. Съгласно текста
на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването.
Установява се по делото, че ищецът И.-**” ООД - в несъстоятелност
има вземане в размер на сумата от 5285,70 евро– дължима наемна цена по
договор за наем № 2/15.12.2010 г. за периода от 15.12.2010 г. до 05.03.2011 г.,
9138, 76 лева – лихва за забава за периода от 05.03.2011 г. до 06.11.2019 г.
върху дължимата наемна цена по договора и 36 000 лева - обезщетение за
ползване на вещта - влекач Волво ФН 12420, цвят бял, рег. номер *******.
От представеното към молбата съдебно решение се установи, че
паричните вземания на молителят са породени и се отнасят до договор за
наем, сключен между двете дружества, който в случая е търговска сделка по
смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ, тъй като е сключен между търговци във връзка с
упражняваното от тях занятие.
От изложеното се налага извод, че молителят е легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение
за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни определен вид задължения. Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
На първо място Съдът намира, че в случая е приложима презумпцията
по чл.608,ал.2 от ТЗ, тъй като длъжникът няма заявени за обявяване в
ТРРЮЛНЦ ГФО за последните 10 години.Тежестта да обори тази презумпция
се носи от длъжника, който следва да представи в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за
извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе
проведено по делото.
В допълнение към гореизложеното съдът намира, че в случая е
приложима и презумпцията по чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като се установява, че
и.д. № 2832/2021 г. е образувано по молба на молителят- И.-**” ООД - в
несъстоятелност, паричните му вземания са останали изцяло неудовлетворени,
а шестмесечния срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение е
изтекъл на 07.09.2022 година.
4
Предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази
следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС,
решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. №
169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.Така и в решение № 220/07.02.2018 г. по т.д. № 758/2017
г. на ВКС, І ТО е посочено, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективната невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което
на съобразяване подлежи не само факта на спиране на плащанията, а
причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на
ликвидност за покриване на краткосрочните задължения, т.е - началната дата
на неплатежоспособност е обусловена от обективна невъзможност за
изпълнение, а не от нежелание за плащане поради субективна преценка на
длъжника, включително с оглед оспорване на вземането. По изложените
съображения, като съобрази цялостният анализ на финансовото състояние на
дружеството, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността
следва да се определи 07.09.2022 г.- датата на която е изтекъл шестмесечния
срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение по и.д. №
2832/2021 г., тъй като към този момент ответното дружеството със сигурност е
било в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по процесното
изпълнително дело.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се възприеме
предложеното от молителят разбиране, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена датата на постановяване
на решението по т.д. № 2332/2019 г., а именно- 30.11.2020 година.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването
му, Съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 5000 лева за
5
началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по
чл.632, ал.1 от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за
покриване на началните разноски, поради което Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба
на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Т." ООД, ЕИК
*******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет.
партерен етаж, ап. офис 16 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 07.09.2022
година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника "Т." ООД,
ЕИК *******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул. *******,
ет. партерен етаж, ап. офис 16.
ОБЯВЯВА "Т." ООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н
Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет. партерен етаж, ап. офис 16 В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на "Т." ООД, ЕИК
*******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет.
партерен етаж, ап. офис 16
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на "Т."
ООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул.
*******, ет. партерен етаж, ап. офис 16.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 1402/2024 г. по
описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника "Т." ООД, ЕИК *******,
адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет. партерен
етаж, ап. офис 16, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото
решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
6
представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд
на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника "Т." ООД, ЕИК *******,
адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет. партерен
етаж, ап. офис 16, че ако в срок една година от вписването на настоящото
решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде
поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване
на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА "Т." ООД, ЕИК *******, адрес: гр. София, п.к. 1231, р-н
Надежда, ж.к. С., ул. *******, ет. партерен етаж, ап. офис 16 да заплати по
сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7