О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 25.01.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №11368 по
описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 във
връзка с чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от
Д. Н.И. против определение от 28.08.2020г. на Д.Б. - съдия по вписванията при
СРС, с което е отказано вписване на съдебно решение по гр.дело №924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав, депозирано с молба с
вх.№47736/28.08.2020г. по описа на Служба по вписванията-гр.София.
В подадената частна жалба са релевирани
доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение от 28.08.2020г. на Д.Б.
- съдия по вписванията при СРС, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на закона. Жалбоподателят
поддържа, че не са налице основанията, мотивирали отказа за отбелязване. Заявлението е редовно,
представеният документ - съдебно решение - подлежи на отбелязване по вписана искова
молба, заявлението е подадено от легитимирано лице и към него са приложение
всички изискуеми документи, включително и за платена държавна такса. Твърди се, че неправилно съдията по вписванията,
без да се съобрази със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, в чл.3 на който е посочено, че за срока от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове, е приел, че
заявлението за отбелязване на съдебното решение е направено след изтичане на
6-месечния срок от влизането му в сила (чл.115, ал.2 от ЗС), поради което следва да бъде
заплатена такса за вписване, изчислена върху стойността на имота, предмет на
решението, която е по-голяма от таксата за отбелязване, която е била платена с
подаване на заявлението от молителя. По така изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение от
28.08.2020г. на Д.Б. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване
на съдебно решение по гр.дело
№924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав, депозирано с
молба с вх.№47736/28.08.2020г. по описа на Служба по вписванията-гр.София и да бъде
разпоредено да се извърши съответното отбелязване.
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
До Служба по вписванията-гр.София
е депозирано заявление с вх.№47736/28.08.2020г. от Д. Н.И., с което се иска да
бъде извършено отбелязване на съдебно решение
по гр.дело №924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав, като се прилага вносен документ за платена държавна
такса в размер на половината от таксата за вписване на исковата молба.
С атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция определение от 28.08.2020г. на Д.Б. - съдия по вписванията
при СРС, е отказано вписване на съдебно решение
по гр.дело №924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав, депозирано с молба с вх.№47736/28.08.2020г. по описа
на Служба по вписванията-гр.София. Изложени са мотиви, че в случая заявлението
за отбелязване на влязлото в сила решение е депозирано след изтичане на
6-месечния срок по чл.115 от ЗС, поради което таксата за вписване следва да се
изчисли, съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията /ТДТСАВ/ и същата с оглед стойността на имота – 68290 лв., възлиза на 68.29 лв., а в
случая молителят е внесъл такса в размер на 15.87 лв., което е основание да
бъде отказано вписване на съдебно решение
по гр.дело №924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав намира,
че обжалваният акт е правилен. Съгласно чл.115 ЗС влезлите
в законна сила решения, постановени по вписани искови молби, се отбелязват по
представен препис от решението в шестмесечен срок от влизането му в сила. След
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. При
невписана искова молба, решението, което е постановено по нея, няма действие
спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано (ал.4 на чл.115 ЗС). Анализа на
разпоредбата сочи на следния извод: съдебните решения, постановени по вписана
искова молба, не е необходимо да бъдат вписвани - за тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното
решение, като определения в ЗС срок за отбелязване на решението е шест месеца от
влизането му в сила (чл.115, ал.2). Ако в течение на този срок не бъде
извършено отбелязване, вписването на исковата молба губи
действието си. В тази хипотеза отношенията се уреждат като при невписана искова
молба (ал.4 на чл.115) - решението не може да бъде отбелязано, а следва да бъде
вписано, като в този случай исковата молба губи реда на вписването и се счита
вписана в деня, в който е вписано самото съдебно решение.
В процесния случай съдът при съобразяване със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, в чл.3 на който е
посочено, че за срока от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение –
13.05.2020г., т.е. за срок от 2 месеца, спират да текат процесуалните срокове и
като взе предвид, че съдебно решение по
гр.дело №924/2017г. по описа на СРС, II Г.О.,
72-ри състав е влязло в сила на 11.02.2020г., и като отчита, че до Служба по
вписванията-гр.София е депозирано заявление с вх.№47736/28.08.2020г. от Д. Н.И.,
приема, че 6-месечния срок
за отбелязване на решението, установен в ал.2
на чл.115 ГПК, не е пропуснат. За да се извърши обаче
съответното отбелязване на посоченото решение, молителят със заявлението следва
да приложи доказателства за платена такса в размер на половината от таксата за
вписване на исковата молба по аргумент на чл.3, ал.1 от ТДТСАВ, за които се събира
такса в половин размер от определената по реда на чл.2 от ТДТСАВ. В случая
молителят прилага вносен документ за платена такса в размер на 15.87 лв., но
липсват към преписката доказателства каква е била таксата за вписване на исковата
молба, за да може да се извърши преценка от съда дали е внесена изцяло дължимата
такса. Съгласно
т.1 от ТР №7 от
25.04.2013г. по тълк. дело №7/2012г., ОСГТК на ВКС
разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на
актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност, съдията по
вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от ПВ, без да дава указания за отстраняване на
нередовността по внасяне на дължимата държавна такса.
С оглед
изложеното, въззивният съд намира жалба за неоснователна, а отказът на съдията
по вписванията за законосъобразен, съответно атакуваното определение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Жалбата, с която съдът
е сезиран, е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба,
подадена от Д. Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***; против определение от
28.08.2020г. на Д.Б. - съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
вписване на съдебно решение по гр.дело
№924/2017г. по описа на СРС, II Г.О., 72-ри състав, депозирано с
молба с вх.№47736/28.08.2020г. по описа на Служба по вписванията-гр.София, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването до жалбоподателя.
След влизане в сила на определението заверен препис да се връчи на съдията по вписвания при СРС за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./