Присъда по дело №987/2016 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №182/05.10.2016г. по  НОХД №987/2016г., изготвени на 21.10.2016г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.С.Н. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК и против подсъдимия Д.М.Ч. за престъпление по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК.

         Пострадалият от престъплението се явява в съдебно заседание лично. Заявява, че вредите са му възстановени и желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител. Съдът прецени, че искането е основателно и го конституира в това качество.

         В съдебно заседание подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поискаха делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът допусна предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще ползва техните самопризнания без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         В съдебно заседание подс. С.Н. се признава за виновен. Разкайва се и моли съда лично и чрез назначения му служебен защитник да му определи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер.

         Подс. Д.Ч. се признава за виновен в съдебно заседание. Разкайва се и лично и чрез служебния му защитник моли съда да му наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер.

         Представителят на РП- С. поддържа повдигнатото на подс. С.Н. обвинение по чл.195, ал.1, т.7 от НК като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на него да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което след като бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58А от НК да се изтърпи ефективно при СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Поддържа и повдигнатото обвинение по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК на подс. Д.Ч. като предлага на него да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което да се редуцира на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и намаленото наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

          

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.02.2016г. в с. г.а., общ. С. подс. Н. забелязал в близост до къщата, в която живее женско магаре, собственост на св. И.В. ***. Той решил да открадне магарето и го повел към близките каракачански къшли. Завел животното в горичката над селото и го завързал за един бор с кабел, който взел от дома си. След това тръгнал към дома на подс. Д.Ч.,***. Обяснил му, че е откраднал животното и търси някой да го купи. Подс. Ч. поискал да види магарето и двамата се запътили към него като преди това подс. Ч. взел едно въже и едно одеало. Като отишли той покрил животното с въпросното одеало, вързал го с въжето и му начупил клони, за да се нахрани. После двамата подсъдими отишли до центъра на селото, където подс. Ч. разговарял със св. Г. Г. да намери някой купувач. Той излъгал св. Г., че баща му е купил магарето от селото, където работи и го продава, защото му трябвали пари. Св. Г. повярвал на подс. Ч. и се обадил на братовчед си Х. от с. Т., общ. С.. Той дал на св. Г. номера на мобилния телефон на св. Живко Христов също от с. Т., общ. С.. Св. Г. се обадил на св. Х. и му обяснил, че момче от тяхното село продава магаре за сумата от 300 лева. Св. Х. не се съгласил и поискал да говори с подс. Ч.. Двамата се разбрали подс. Ч. да му продаде магарето за сумата от 150 лева. Подс. Ч. излъгал и него, че животното не е крадено. Разбрали се да се видят на газ станцията на с. г.а.. На следващия ден, 19.02.2016г. св. Х. се обадил на свой приятел и заедно с него с помощта на колата му с ремарке отишли до газ станцията. Там го чакал подс. Ч., който преди това се обадил на подс. Н. да докара магарето. Св. Х. купил магарето от подс. Ч. за сумата от 150 лв., след което го натоварили със своя приятел в ремаркето и си тръгнали. Подс. Ч. дал на подс. Н. и на свид. Г. по 50 лева като задържал за себе си също сумата от 50 лева.

С протокол за доброволно предаване от 23.02.2016г. св. Ж.Х. предал един брой женско магаре на служител от полицията и същото срещу разписка било върнато на собственика, св. В..

         По делото е изготвена съдебно- оценителна ветеринарно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещта, един брой женско магаре предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 350 лева.

                  

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите И.В., Ж.Х, Г. Г., М.И и П.Д, протокола за доброволно предаване,  разписката за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна ветеринарно медицинска експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели В., Х., Г., И. и Д., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимите, тъй като те също кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

         Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна ветеринарно медицинска експертиза, тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „Кражба” по чл.195, ал.1, т.7 от НК, затова че на 18.02.2016г. в с. Г.А, общ. С., в условията на повторност, извършил кражба на чужда движима вещ- 1 брой женско магаре на стойност 350 лева, собственост на И.Д.В. *** като случаят е немаловажен.

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. Н. е извършил деянието, за което е обвинен от РП- С., а именно деянието „Кражба”. От показанията на разпитаните свидетели, които са взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протокола за доброволно предаване и разписката за върнати вещи се доказва по несъмнен начин авторството на деянието. Следва да се отбележи, че и обясненията на подсъдимия Н., дадени по време на досъдебното производство кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Подсъдимият Н. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

От справката за съдимост на подс. Н. е видно, че той е извършил деянието „Кражба” в условията на повторност, тъй като с протоколно определение по НОХД №185/2014г. С. районен съд е одобрил споразумение между РП- С. и защитника на подс. Н. като му е наложил за извършено на 18/19.08.2014г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Определението е влязло в сила на 13.01.2015г. От изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс. Н. е извършил деянието „Кражба” по настоящото производство в условията на повторност, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК и правилно РП- С. му е повдигнала такова обвинение.  

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия Н. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното му разкаяние и съдействието за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия Н. освен това обуславящо повторността, както и лошите му характеристични данни.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Н. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието му за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер близък до минималния за срок от ДВЕ години. Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и същото ще спомогне за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно с осем МЕСЕЦА. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. Н. следва да изтърпи в ЗАТВОР, защото то не е първото му осъждане на „Лишаване от свобода”, а освен това той е и рецидивист. Ето защо на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подс. Н. да изтърпи в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че с протоколно определение по НОХД №414/2016г. С. районен съд е одобрил споразумение между РП- С. и защитника на подс. Н., с което му е наложил за извършено на 05.09.2015г. престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години. Наложил му е и за извършено на същата дата 05.09.2015г. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години. На основание чл.23 от НК му е определил едно общо наказание, а именно най- тежкото от наложените му „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Определението е влязло в сила на 21.03.2016г. Видно е, че към момента на извършване на деянието по НОХД №414/2016г. и деянието по настоящото наказателно производство не е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което са налице условията за определяне на подс. Н. на едно общо наказание, а именно най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ години, което той следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР на основанията посочени по- горе. Съдът на основание чл.25, ал.2 от НК следва да приспадне времето, през което подс. Н. е бил задържан или е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”, по която и да е от присъдите включени в съвкупността.

Както бе посочено по- горе от справката за съдимост на подс. Н. е видно, че определението по НОХД №185/2014г. е влязло в сила на 13.01.2015г. По това наказателно производство изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВТ месеца на подс. Н. е отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Деянието по настоящото производство е извършено по време на този изпитателен срок, поради което наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца съдът следва да приведе в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК. Това наказание подс. Н. следва да изтърпи в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип на основание чл.59, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като то е първото му осъждане на „Лишаване от свобода”, а на основание чл.61, т.3 от същия закон при първоначален ОБЩ режим.

         С деянието си подс. Д.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „Вещно укривателство” по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, затова че на 19.02.2016г. в с. Г.А, общ. С., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за С.С.Н. имотна облага укрил и спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ- един брой женско магаре на стойност 350 лева, собственост на И.Д.В. ***, за което знаел, че е придобито от С.Н. чрез престъпление „Кражба”.

Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. Ч. е извършил деянието, за което е обвинен от РП- С., а именно деянието „Вещно укривателство”. От показанията на разпитаните свидетели, които както бе посочено по- горе са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протокола за доброволно предаване и разписката за върнати вещи се доказва по несъмнен начин авторството на деянието. Следва да се отбележи, че и обясненията на подс. Ч., както и тези на подс. Н. дадени по време на досъдебното производство кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Подсъдимият Ч. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

От справката за съдимост на подс. Ч. е видно, че той е извършил деянието „Вещно укривателство” в условията на опасен рецидив, тъй като с протоколно определение по ЧНД №853/2010г. С. районен съд е определил на подс. Ч. едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД №2006/2009г., 502/2010г. и 766/2010г. и трите на СлРС най- тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години наложено по НОХД №502/2010г. на СлРС за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК. С определение по ЧНД №3945/2011г. Бургаският районен съд на основание чл.27, ал.1 от НК към неизтърпяната част от това общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години е присъединил изцяло наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, наложено по НОХД №2881/2011г. на Б. районен съд като е постановено наказанието да бъде изтърпяно в ЗАТВОР при първоначален СТРОГ режим. Това наказание е изтърпяно от подс. Ч. през периода от 25.08.2010г. до 21.02.2013г. Видно е, че по НОХД №502/2010г. е наложено на подс. Ч. наказание „Лишаване от свобода” не по- малко от една година за тежко умишлено престъпление и изпълнението му не е било отложено на основание чл.66 от НК, а е било постановено неговото ефективно изтърпяване. От изтърпяването на това наказание до извършване на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, поради което съдът следва да приеме, че деянието по настоящото производство е извършено от подс. Ч. в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, т. е. извършил е деянието след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не по- малко от една година и изпълнението на това наказание не е било отложено на основание чл.66 от НК.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия Ч. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното му разкаяние и съдействието му за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство.

         Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия Ч. освен това обуславящо опасния рецидив, както и лошите му характеристични данни.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Ч. съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието му за извършеното престъпление по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание да бъде „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в минимален размер за срок от ТРИ години. Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и същото ще спомогне за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години подс. Ч. следва да изтърпи в ЗАТВОР, защото то не е първото му осъждане на „Лишаване от свобода”, а освен това той е и рецидивист. Ето защо, на основание чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът определи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години подс. Ч. да изтърпи в ЗАТВОР, а на основание чл.61, т.2 от същия закон при първоначален СТРОГ режим.

         Разглеждайки справката за съдимост на подс. Ч. съдът констатира, че с протоколно определение по НОХД №109/2016г. С. районен съд е одобрил споразумение между РП- С. и защитника му с което му е наложил за извършено на 05.10.2015г. престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Деянията по настоящото производство и това по НОХД №109/2016г. на СлРС са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което са налице условията за определяне на общо наказание на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. Това общо наказание следва да бъде най- тежкото от тях, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години, което поради изложените по- горе причини той следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР.

         Съдът на основание чл.25, ал.2 от НК следва да приспадне времето, през което подс. Ч. е бил задържан или е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”, по която и да е от присъдите включени в съвкупността.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите Н. и Ч. да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 60 лева, представляваща направени разноски по време на досъдебното производство, по 30 лева на всеки.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: