Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр. П., 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 742 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№
2893 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен предявения
от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.С., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.М. и С.А.Г., чрез пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен
адрес:*** срещу С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.
422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК за признаване съществуването на
вземания на банката към този ответник за следните суми: 3 075, 48 лева -
представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 19.04.2010 г.; 680, 90 лева - наказателна лихва за
периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 г.; 67.20 лева - разноски за връчване на
нотариална покана; законна лихва върху просрочената главница от 13.03,2015 г.
до окончателното изплащане.
Осъдена е „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Т.В.М. и С.А.Г.,
чрез пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен адрес:*** да заплати на С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** сторените
по делото разноски в размер на 580,00 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от
ОББ/неясно защо като универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД,тъй като
отношенията са възникнали между ОББ и кредотополучателя/.
Намират решението за неправилно , тъй като неправилно
съдът приел,че предсрочната изискуемост не е обявена по надлежния ред на
длъжника.
Считат,че служителите на нотариуса ,на когото е било
възложено връчване на нотариална покана ,чрез която се е целяло обявяването на
предсрочната изискуемост са изпълнили задълженията си по смисъла на чл.47 от ГПК.Нотариалната покана била връчена на бащата на ответника и липсата на дата
не водело до опорочаване действието на връчването.
Съдът следвало да подведе установените факти относно
връчването под хипотезата на чл.46 ал.2 от ГПК.
Евентуално подържат,че ако се приеме,че предсрочна
изискуемост на кредита не е настъпила ,то в съответствие с приетото в
Тълкувателно решение № 8/2017 година на ОСГТК ,искът следвало да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж по кредита.В тази връзка са направили искане за
събиране на доказателства.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск –
уважен изцяло или евентуално,да се присъдят вноските с настъпил падеж към
момента на формиране на сила на пресъдено нещо.
Писмен отговор в срок не е постъпил.
В дадения от съда срок не е постъпило и писмено
становище от представителя на жалбоподателя.
Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ
,производството е по чл.422 от ГПК.
В исковата
молба на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Т.В.М.
и С.А.Г. съдебен адрес:*** срещу С.Х.С.,
ЕГН **********, адрес: *** се твърди,
че с Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.04.2010 г. ОББ АД е предоставила на С.Х.С.,
банков кредит в размер на 3650,00 лева, като кредита бил изцяло усвоен по
банкова сметка .
***. 10 от договора бил предвиден краен срок за издължаване на дълга по кредита
01.04.2020 г. На основание чл.19 от Договора за кредит, при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът ставал
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван. Поради неплащане на две месечни погасителни вноски за периода от
юни 2012 г. до юли 2012, посочени в извлечението от счетоводните книги на
Банката приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.
Изпратена
била до длъжника нотариална покана, per. № 638, том 1, № 16 чрез нотариус Х.П.,
с която банката уведомила длъжника, че целият кредит е обявен за предсрочно
изискуем, както и че при липса на доброволно заплащане от страна на длъжника на
дължимите суми ще предприеме действие за принудителното им събиране. Волеизявлението
на банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
достигнало до знанието на ответника-длъжник и били налице обективните
предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на кредита.
Тъй като
длъжникът не предприел действия по погасяване на кредита на 13.03.2015 г.
„ОББ'' АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 417 от ГПК. Образувано било ч. гр. д. № 643/2015 г. по описа на Районен
съд – П. и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника за 3 075, 48 лева - представляваща просрочена главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.04.2010 г.; 680, 90
лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 г.; 67.20
лева - разноски за връчване на нотариална покана; законна лихва върху
просрочената главница от 13.03,2015 г. до изплащане на вземането; 508.89лева,
разноски по делото.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20158880400141 г. по описа на ЧСИ Г. З., рег.№ 888 в КЧСИ с район на действие -
Окръжен съд П..В срок длъжникът подал
възражение и молба за спиране на принудителното изпълнението по реда на чл. 420
от ГПК.Заповедният съд отказал спиране на изпълнението.
Молят да се признае за установено, че С.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 19.04.2010 г. дължи на „ОББ” АД следните суми: 3 075, 48 лева -
представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 19.04.2010 г.; 680, 90 лева - наказателна лихва за
периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 г.; 67.20 лева- разноски за връчване на
нотариална покана, законна лихва върху просрочената главница от 13.03.2015 г.
до изплащане на вземането; 508.89лева, разноски по делото, за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
417 ГПК от 18.03.2015 г„ постановена по ч.гр. д. № 643/2015 г. на Районен съд П..Претендират
разноски - 76,48 лв. държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срок е
постъпил писмен отговор.
В срока по чл.
131 от ГПК адвокат П.П. - процесуален
представител на ответника С.Х.С. е подал писмен отговор-Оспорва
основателността на иска по чл. 422 от ГПК, тъй като ищеца не изпълнил задължението си по чл.60, ал. 2 от ЗКИ -
т.е. ответникът С.Х.С. не бил информиран
за намерението на банката да направи кредита предсрочно изискуем,съответно не е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди,че
отправеното от банката съобщение не е връчвано лично на длъжника С.Х.С. срещу разписка № 16. Към
04.03.2015г. длъжника имал постоянно местопребиваване в Република Германия —
гр. Хамбург и на тази дата същият не се е намирал в пределите на Република
България. Счита, че в случая не са изпълнени дадените в т.18 от ТР № 4/201Зг.,
задължителни указания, предвид и което вземането на банката към момента на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК не е съществувало, поне в заявения
размер.Оспорено е представеното
съобщение /Нотариална покана/, отправено чрез нотариус, в частта му в която е
направено отбелязване, че съобщението е „връчено на адресата: С.Х.С., ЕГН **********
на 04.03.2015. срещу разписка № 16“.
Съдът като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение
,прие за установено следното:
По
заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът С.Х.С., ЕГН**********
*** да заплати на "ОББ"АД, гр.С.,
ул."С. С."№5, представляван
от С.П.В., ЕГН********** и Р.И.Т., ЕГН********** сумата от 3075,48лв главница,
680,90лв наказателна лихва, 67,20лв разноски, ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 508,89 лв разноски по делото. В срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК и съответно в срока по чл. 415 ал.4 ГПК е
предявен иска.това обуславя неговата допустимост.
Не се спори по делото ,че на 19.04.2010 г. е
сключен между страните договор за банков кредит.Кредита е отпуснат и е изцяло
усвоен.
Видно
от представената по делото нотариална покана поради неплащане на погасителни
вноски за периода 01.06.2012 г. до 13.01.2015 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
на 23.01.2015 год.
По
въпросите за валидността на договора ,включително и доводи по смисъла на чл.143 от ЗПК не са направени и при служебна
проверка ,съдът не намира основания за произнасяне по тези въпроси.
В
срока за отговор не са направени и други правопогасяващи възражения от страна
на ответника.
Единствения
въпрос ,който е поставен в отговора е настъпила ли е предсрочна изискуемост.
Този
въпрос е изследван детайлно от първоинстанционният съд.
Установено
е по делото ,че на кредитополучателя е
изпратено уведомително писмо ,заедно с нотариална покана,материализираща волеизявленето
на банката. На 04.03.2015 г., върху нотариалната покана е извършено отбелязване
за връчването на тази покана на адресата на 04.03.2015 г. срещу разписка № 16 .
По
повод оспорването на това доказателство
е установено,че ответникът е с настояща адресна регистрация в гр.
Хамбург – Р Германия от 16.09.2012 г. и
работи по трудов договор от 01.01.2015 г., като е с регистрация в здравна каса
от м. март 2015 г., както е че на дата 19.03.2015 г. по неговото банкова сметка
***перации.
От
представените доказателства във връзка с връчване на нотариалната покана е установено ,че на адреса на връчване лицето
не е открито и връчващия е бил уведомен от съсед ,че адресата е в Германия.По
повод извършеното залепване на уведомление на адреса, с връчващия се свързал
бащата на ответника , който изразил желание за връчване на книжата.Такива му
били връчени ,след което обаче връчващия
отчел,че не се касае за лице живеещо на същия адрес ,тоест не е от
категорията на лицата , които могат да получават съобщения и залепил
уведомление. Безспорно ,както е прието в т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д.
№4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също
преди подаване на заявлението до заповедния съд.
За
съобщаване на нотариалната покана са
предприети действия за връчване по реда на чл. 47 ГПК / в редакцията към този
момент редакция ДВ бр. 47 / 23.06.2009 г. с Решение на КС № 4 /
2009 г. / , която разпоредба е била приложима и в нотариалните производства при
връчване на нотариални покани .Позовавайки се на съдебната практика ,съдът е
приел, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице на този адрес ,
съгласно да получи съобщението. Съдът е
приел,че не е изпълнено съществено
изискване при прилагане на връчване чрез залепване на уведомление,а именно –
когато длъжникът непотърси книжата ,то да се предприемат действия по връчване
на настоящ и постоянен адрес,ако адреса ,на които т действията са извършвани не
съвпада с тях. Установено е по делото ,че ответникът е имал друг постоянен и
настоящ адрес и не са предприемани никакви действия за връчване на тези адреси.
Поради
това съдът е приел,че връчването е ненадлежно ,тоест не е налице връчване
,следователно не е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита изцяло .
Въззивната
инстанция споделя изцяло тези доводи.В този смисъл е и постоянната съдебна
практика.Явно е с оглед нормата на чл.42 ал.2 от ГПК ,че бащата на ответника ,
който не живее на този адрес не е „друго
лице“ по смисъла на текста ,на което може да бъде извършено
връчването.Установено е безспорно още,че след залепване на уведомление на
посочения адрес,след като ответникът не се е явил да получи книжата ,не е съобразена нормата на чл.47 ал.3 от ГПК /в
редакцията и към момента на връчване/.
Следователно
изводите на въззивния съд ,че
предсрочната изискуемост на целия размер на кредита не е настъпила към момента
на подаване на заявлението изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд и
по този въпрос въззивната инстанция се присъединява към мотивите на
първоинстанционния съд.
Така
направения извод обаче не дава основание за отхвърляне на иска изцяло.Поради
това решението се явява частично неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Прието
е в Тълкувателно решение по т.д.№ 8/2917 година на ОСГТК,че недоказаното настъпване на
предсрочната изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска
за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други
акцесорни вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните
книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в заявлението, тези
вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се
претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с
основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Предсрочната
изискуемост няма отношение към основанието на претенцията. Настъпването й не
променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на
длъжника вноски. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на
основанието за дължимост на сумите - чрез доказване на сключен договор за
кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и
настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания, за съда
възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на
просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи.
Няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба
да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и
да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като само
възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и размер.
В случая е приложим общият принцип, че при поискано присъждане на сума в по-
голям размер от дължимата, съдът може да уважи частично иска за доказания
размер на вземането.
Следва да са налице обаче
общите предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията
на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от
сключения договор за кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените
му белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон
обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия
размер на претендираната в заявлението сума. Вземането за дължимата главница
следва да се счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като
глобален размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези,
които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. Главницата по
договор за заем/ кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от
периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на
вноски, не променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също,
независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като
предсрочно изискуема главница.
Именно поради изложеното и съдът е счел ,че следва да
бъде назначена експертиза чрез която да установи основателността на претенцията
по размер ,за което е направено и искане от страната ,но съдът би сторил това и
без такова искане.
Установено е от заключението на експерта Л. ,че след
като не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита то , към 01.11.2019
не погасени следва да са 5679.99 лв. ,отразени в Приложение 2,от които 2809.58
лв. - главница, от която 2571.28 лв. падежирала и 238.30 лв. с не настъпили
падежи;1101.42 лв. - договорна/възнаградителна лихва за периода
01.09.2013-01.11.2019година/такава не е претендирна и не е предмет на
заявлението/; 1768.99 лв. - наказателна лихва за просрочие за периода
02.09.2013-01.11.19 година.
Възприемайки заключението на
експерта и съобразявайки предмета на претенцията,очертан както в заповедното ,
така и в исковото производство ,чрез заявлението и исковата молба ,съдът намира
че иска за главница е основателен
размера ,установен от експерта – 2809,58 лева.В такъв размер в тази част
претенцията следва да бъде уважена,като се отмени решението ,а в останалата
част до пълния претендиран размер – решението следва да бъде потвърдено.Дължи
се законната лихва върху просрочената главница ,както и сторените
административни разноски.
По отношение на претенцията за
наказателна лихва,която е предявена в размер на 680,90 лева , за периода
1.06.2012-11.03.2015 година.Според заключението на експерта тази лихва се дължи
от 2.09.2013 година ,защото от този момент е първата непогасена наказателна
лихва за просрочие и до момента ,до който е заявена претенцията ,като се има
педвид разбивката ,направена в Приложение № 2 то размера на тази лихва е 140,90
лева и в такъв размер претенцията следва да бъде уважена след отмяна на
решението в тази част ,а в останалата – потвърдено.
С оглед изхода на спора ще се
дължат и сторените по делото разноски.В заповедното производство се дължат
разноски на заявителя в размер на 402 лева.
В исковото производство и пред
двете инстанции на ищеца ОББ се дължат разноски в размер на 593 лева.Тази сума
е определена съразмерно с уважената част на иска от всички направени разноски в
съдебното производство в размер на 752,48 лева.
Ответникът също е направил
претенция за разноски и на него се дължат такива ,съответно на отхвърлената
част от иска.
Направените от него разноски пред
двете инстанции възлизат на 580 лева ,заплатен адвокатски хонорар.С оглед
изхода на спора ,съобразно отхвърлената част на иска на ответника се дължат
разноски в размер на 122 лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на РС П. ,
постановено по гр.д.№ 2893 по описа на съда за 2018 година,в частта с
която е отхвърлен предявения
от „О.Б.Б.“ АД, срещу С.Х.С.,
ЕГН ********** до размера на 2809,58 лева от претендираната като главница сума 3 075, 48 лева.;както и до размера на 140,90
лева от претендираната 680, 90 лева -
наказателна лихва за периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 година ,както и
изцяло в частта за разноските.
По иска на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Т.В.М. и С.А.Г.,
чрез пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен адрес:*** срещу С.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК приема
за установено,че съществуват вземания на
банката към С.Х. за следните суми: 2809,58 лева - представляваща просрочена
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.04.2010 г.,падежирала за периода до 1.11.2019 година; 140, 90 лева -
наказателна лихва за периода от 2.09.2013 г. до 11.03.2015 г.; 67.20 лева -
разноски за връчване на нотариална покана; законна лихва върху просрочената
главница от 13.03.2015 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.С., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.М. и С.А.Г. разноски в размер на 402 лева ,направени в
заповедното производство и 593 лева , направени в исковото производство.
Осъжда „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Т.В.М. и С.А.Г. да
заплати на С.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***
разноски в размер на 122 лева ,съразмерно с отхвърлената част на иска
,сторени в исковото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.