ПРИСЪДА
Гр. Монтана, 26.05.2009 год.
В името на народа
Районен съд Монтана, първи наказателен състав в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
Съдебни заседатели:1.В. К.
2.Н. К.
Секретаря: Г. М. , разгледа докладваното от съдията К. НОХ дело № 30500 по описа на съда за 2008 година и след тайно съвещание
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. П., роден на xxxxxx1931 година в село Д.В. , обл. Монтана, българин, български гражданин със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН xxxxxxxxxx xxx за ВИНОВЕН в това, че до 08.10.2008 година в град Монтана придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка “Атмака 2004” калибър 9, с фабричен номер № 9117 без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от го ОСЪЖДА на ТРИ месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното наказание “лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 53, ал. 2, б. ”А” от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА предмета на престъплението – 1 бр. пистолет марка “Атмака 2004” калибър 9, с фабричен номер № 9117.
ОСЪЖДА И. Б. П. xxx да внесе по сметка на Районен съд Монтана сумата от 82, 50 лева, представляващи стойността на направените в производството разноски, както и сумата от пет лева, държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебни заседатели:
1.
2.
НОХД № 30500 /2008 г., М О Т И В И:
Подсъдимият И. Б. П., роден на xxxxxx1931 година в село Д.В. , обл. Монтана, българин, български гражданин със средно образование, женен, неосъждан с ЕГН xxxxxxxxxx xxx е обвинен в това, че до 08.10.2008 година в град Монтана придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка “Атмака 2004” калибър 9, с фабричен номер № 9117 без да има за това надлежно разрешително.
В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен, но въпреки това подробно обяснява обстоятелствата, при които е извършил деянието. Не се разкайва се за стореното, заявява, че е придобил и впоследствие преработил това газово оръжие единствено с цел да осигури собствената си охрана, както спрямо странични евентуални злонамерени действия, така и срещу подобни действия на негови близки – дъщеря и зет. Както той, така и защитникът му пледират за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Б. П. е признат за виновен през 2004 година за извършено престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК и на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
На неустановена дата подсъдимият П. си закупил газов пистолет марка “Атмака 2004” калибър 9, с фабричен номер № 9117.Демонтирал саморъчно поставената фабрично в цевта на пистолета муфа, служеща за усилване на налягането на газовете и пречеща за извършване на стребла с атипични патрони. П. имал кобур, който носел закачен на колана си. В този кобур носел и преработеният вече от него пистолет. На 08.10.2008 година свидетелят Р. Т. видял подсъдимия, който седял на пейка на улица “Парчевич”, в непосредствена близост до местно учебно заведение. Забелязал, че Парванов отнови носи пистолет в кубура, свидетелят поискал пистолета и още от пръв поглед установил, че на същия е премахната предпазната муфа. Подсъдимият предал пистолета на свидетеля с протокол за доброволно предаване. На този газов пистолет е извършена съдебно-балистична експертиза, от чието заключение е установено, че на пистолета е премахната поставената фабрично в цевта на пистолета муфа, служеща за усилване на налягането на газовете и пречеща за извършване на стребла с атипични патрони, което дава възможност с това оръжие да се провеждат изстрели с атипични патрони.
С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. На първо място в хода на процеса е установено, че подсъдимият е осъществявал държане по отношение на процесната вещ, която на датата на проверката на служителя на РУ на МВР Монтана – 08.10.2008 година се е намирала в него. На следващо място от изготвената съдебно-балистична експертиза е установено, че този газов пистолет след преработката му се е превърнал в огнестрелно оръжие. Установено е също, че подсъдимият не е притежавал разрешително за притежание на такова огнестрелно оръжие. От субективна страна е установено, че самия подсъдим е съзнавал, че премахвайки поставената фабрично в цевта на пистолета муфа, служеща за усилване на налягането на газовете и пречеща за извършване на стребла с атипични патрони превръща това свое газово оръжие в огнестрелно такова.
Съдът не сподели доводите на защитата, че след като в пълнителя и цевта на този пистолет не е имало атипичен патрон, с който реално да може да бъде произведен изстрел не е налице престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като обвинение е повдигнато за притежание на оръжие, не и за притежание на боеприпаси и липсата на последните не прави оръжието по-малко огнестрелно.
В случая съдът не намира, че са налице условията и на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият не просто е държал оръжението прибрано в дома си на безопасно място, а се е разхождал в града с него, дори се е хвалел, че притежава такова.
От обективна страна подсъдимият И. Б. П. е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като до 08.10.2008 година в град Монтана придобил по какъвто и да е начин и държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка “Атмака 2004” калибър 9, с фабричен номер № 9117 без да има за това надлежно разрешително.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е обществено опасният характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършено, степента на обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите отговорността обстоятелства свързани с подробните обяснения за случилото се, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало на извършителя, липсата на вреди от имуществен или неимуществен характер, настъпили от деянието, имотното състояние на извършителя, фактът, че той е възрастен и видимо болен човек. Съобразявайки всичко това съдът намери, че в случая са налице множество и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха дали основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК и да замени предвиденото в закона наказание – лишаване от свобода с наказание “пробация”. В случая обаче с оглед напредналата възраст на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние, съдът счита, че по-адекватното наказание би било именно предвиденото в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от наказание “лишаване от свобода”. Съдът наложи това наказание в минималният три месечен срок, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът намери за приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На първо място наложеното наказание е в рамките на определеното от закона, като максимално допустимо за отлагане изпълнението на наказание “лишаване от свобода”. На второ място подсъдимият видно от приложената справка за съдимост не е осъждан към датата на извършване на това деяние. съдът намери и че за изпълнение целите на наказанието и най-вече за поправяне на осъдения не е наложително изтърпяване на наказанието ефективно. Решаващият критерий за отлагане изтърпяване на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав и от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това, дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия той ефективно да изтърпи наложеното му наказание и за постигане целите на наказанието. В случая съвкупността от фактори, очертаващи личността на подсъдимия мотивираха съда да приеме, че са налице условия за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от и да отложи изпълнението на определеното наказание с три годишен изпитателен срок, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействуват предупредително и възпитателно.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: